Ю Несбьо
Леопардът (49)

Четирийсет и девета глава
„Бомбай Гардън“

„Бомбай Гардън“ принадлежеше към онези заведения, които на пръв поглед са обречени на сигурна гибел, ала за разлика от по-лъскавите си конкуренти устояват на житейските бури година след година. „Бомбай Гардън“ беше забутано в централната част на Осло и по-конкретно в странична уличка между някогашен склад за дървен материал и хале на фалирала фабрика, използвано от самодейна театрална трупа. Агенцията по храните ту отнемаше, ту възстановяваше лиценза на заведението за продажба на спиртни напитки. Същото важеше и за правото да сервират храна. По време на рутинна проверка служители от Инспекцията за контрол на общественото здраве се натъкнаха на гризач в кухнята. Не успяха да определят биологичния му вид, само установиха известно сродство с Rattus norvegicus^[1]. В полето за коментар представителят ни Инспекцията се увлече във волнодумство и нарече кухнята на заведението „местопрестъпление“, където „несъмнено е било извършено изключително кърваво убийство“. Игралните автомати, монтирани покрай стените, носеха добра печалба, ала нерядко посетителите крадяха от тях. Всъщност, противно на мълвата, собствениците — виетнамци по произход, — не използваха заведението, за да „перат“ доходите си от наркобизнес. Причината „Бомбай Гардън“ все още да държи глава над водата, се криеше в дъното на помещението зад две затворени врати. Там се намираше един от така наречените частни клубове в столицата. Достъп имаха единствено членове на клуба. На практика, за да си осигуриш членство, бе достатъчно да подпишеш молба-декларация, каквито виетнамецът зад бара в ресторанта веднага даваше на желаещите. После той мигновено одобрява молбата срещу годишен членски внос от сто крони. Съгласиш ли се, пускат те вътре и заключват вратата зад гърба ти.

Посреща те задимена стая — забраната за тютюнопушене не важи за частните клубове — и овален макет на хиподрум, покрит със зелено сукно и разделен на седем коридора. Във всеки коридор се движи по един метален кон, закачен за спица. Скоростта на конете се мени постоянно. Определя я компютър, който бръмчи под масата. Решенията му, доколкото се бяха убедили членовете на клуба, се основаваха на пълна случайност и непредсказуемост. Ще рече, компютърната програма променя скоростта на някои коне на произволен принцип, а това се отразява на залозите и на печалбите. Около пистата членове на клуба — някои редовни, други новоприети — седяха в удобни кожени люлеещи се кресла и пушеха, пиеха бира на преференциална цена и подвикваха на конете, на които бяха заложили.

Понеже клубът оперираше в сивата юридическа зони на закона за хазарта, при дванайсет или повече участници залогът на човек по правило не биваше да надвишава сто крони на гонка. Ако обаче броят на присъстващите е по-малък от дванайсет, правилникът на клуба разглеждаше залагащите като приятелска компания, използваща територията на клуба за частна сбирка. В такива случаи собствениците на клуба отказваха да се намесват и оставяха мъжете свободно да правят залози помежду си, защото според устава на заведението това си е въпрос, засягащ единствено тях. По тази причина в стаята в дъното на „Бомбай Гардън“ почти винаги присъстваха точно единайсет души. Впрочем, никой не беше виждал градината на заведението, за която претендираше името му.

В четиринайсет и десет най-новият член на клуба, сдобил се с правото да участва в залозите четирийсет секунди по-рано, прекрачи прага на залата и установи, че вътре има само двама души: клиент, седнал в едно от креслата с гръб към новодошлия, и мъж от виетнамски произход, облечен в жилетка на крупие, който явно надзираваше състезанията и залозите.

Гърбът на клиента беше широк и изпълваше фланелената риза. По яката се спускаха черни къдрици.

— Добре ли върви, Кронгли? — попита Хари и седна в съседното кресло.

Къдравата глава се извърна.

— Хари! — възкликна той с искрена радост в гласа. — Как ме откри?

— Защо мислиш, че съм те търсил? Може да съм редовен посетител на това заведение.

Кронгли се засмя и погледна конете, които напредваха по пистата, възседнати от метални жокеи.

— Как ли пък не! Всеки път, когато дойда в Осло, идвам тук. Никога не съм те засичал.

— Добре де. Посъветваха ме да те търся тук.

— Нима вече ми се носи слава? Навярно не подхожда на служител на реда да посещава такива места, макар законът да не ги забранява.

— Като каза закон — Хари поклати глава към крупието, което посочи кранчето на кега с бира с въпросително изражение, — точно за това искам да си поговорим.

— Давай — подкани го Кронгли, вторачен в пистата.

В състезанието водеше син кон в най-външния коридор, но предстоеше завой.

— Иска Пелър, болната австралийка, която си закарал в дома си, твърди, че си опипвал нейната приятелка Шарлоте Лол.

Хари не забеляза никаква промяна в съсредоточеното изражение на Кронгли. Зачака. Накрая Кронгли не издържа:

— Да коментирам показанията й ли искаш?

— Само ако ти искаш.

— По тона ти съдя, че ти искаш. „Опипвал“ не е точната дума. Пофлиртувахме, започнахме да се целуваме и аз понечих да премина на следващо ниво, но тя отказа. Опитах се да я убедя да продължим. Повечето жени очакват мъжът да бъде по-настоятелен, част от играта е. Не се е случило нищо повече.

— Шарлоте е казала друго на приятелката си. Да не твърдиш, че лъже?

— Не.

— Ами?

— Просто Шарлоте е спестила умишлено някои подробности от случилото се. Добродетелните католички искат да изглеждат по-благонравни, отколкото са в действителност.

— А как ще обясниш, че двете — въпреки състоянието на Пелър — са решили да нощуват другаде?

— Австралийката настоя да си тръгнат. Нямам представа какви са им отношенията. Нещата между близки приятелки често се размиват. По мое впечатление Пелър не си пада по мъже. — Той вдигна полупразната халба от масата. — Накъде биеш, Хари?

— Питам се защо си премълчал тази случка пред колежката ми Кая Сулнес, когато тя дойде в Юстаусе.

— А аз се питам защо продължаваш да дълбаеш по случая. След като прочетох днешните вестници, разбрах, че КРИПОС води разследването.

Кронгли отново се съсредоточи върху конете. След завоя жълтият от трети коридор поведе с една дължина.

— Да, но изнасилванията все още влизат в ресора ни Отдела за борба с насилието — възрази Хари.

— Изнасилване ли? Ти още ли не си изтрезнял, Хари?

— По-трезвен съм, отколкото се надявам да си бил ти, Кронгли. — Хари извади кутията с цигари и лапна една леко изкривена. — Говоря за всички случаи, когато си пребивал и насилвал бившата си жена в Юстаусе.

Кронгли се обърна към Хари и при рязкото движение събори халбата. Бирата попи в зеленото сукно, а мокрото петно се разрастваше с темповете, с които Вермахтът е завземал територии на картата на Европа.

— Преди малко ходих в училището, където тя работи — поясни Хари и запали цигарата. — Тя ме посъветва да те потърся тук. По думите й не се е изнесла от дома ви, а е избягала. Ти…

Хари не успя да продължи. С ловко движение Кронгли завъртя стола му с крак и го нападна в гръб, преди Хари да реагира. Ленсманът стегна китките му здраво. Хари знаеше какво предстои, защото още през първата година в Полицейската академия ги учеха точно това: как се прилага така наречената полицейска хватка. И въпреки това Хари изостана: забави се с една секунда; двете денонощия, удавени в алкохол, и четирийсетте години, през които така и не помъдря, си казаха думата. Кронгли опъна ръцете му назад и Хари удари слепоочието и челюстта си в масата. Онази страна от челюстта, която бе счупена. Изкрещя от болка и за миг му причерня. После се посъвзе, усети отново парещата болка и направи опит да се отскубне. Макар и силен мъж, Хари нямаше големи шансове срещу такъв противник. Горещият дъх на Кронгли го лъхна право в лицето:

— Не биваше да го правиш, Хари. Не биваше да говориш с тази курва. Готова е да ти наприказва всякакви лъжи. Тя разтвори ли си веднага краката, а, Хари?

Кронгли го натисна още по-безжалостно и черепът на Хари изпука. Два коня бяха на път да пробият челото и носа му. Хари вдигна десния си крак и настъпи Кронгли с всичка сила. Онзи изкрещя. Хари се освободи от хватката, завъртя се и го удари, но не с юмрук — достатъчно пръсти си бе чупил заради подобни глупави прояви, — а с лакът. Улучи Кронгли там, където боли най-много: не в брадичката, а малко по-встрани. Кронгли залитна назад, строполи се върху нисък стол и се свлече на пода с вдигнати във въздуха крака. Върху обувката на Кронгли се бе образувала кървава диря след срещата с кубинка, която отдавна беше за изхвърляне. Хари не бе изпуснал цигарата между устните си, а с крайчеца на окото си забеляза, че червеният кон в първи коридор се е устремил към финалната права и към победата.

Наведе се, сграбчи Кронгли за яката и го сложи да седне в стола. Дръпна жадно от цигарата и усети как димът стопля дробовете му.

— Съгласен съм, че версията ми за изнасилването малко издиша. Така или иначе, нито бившата ти съпруга, нито Шарлоте са подали жалба в полицията и моя задача като следовател е да търся други доказателства, нали? Затова пак се насочих към „Ховасхюта“.

— Какви, по дяволите, ги говориш?

Кронгли звучеше като силно простуден.

— Става дума за младата жена, на която Елиас си излял душата вечерта преди убийството му. Возили се заедно в автобус и Елиас й казал, че през нощта, прекарана в „Ховасхюта“, най-вероятно е станал свидетел на изнасилване.

— Елиас?

— Да, Елиас. Спял леко и през нощта го събудил шум. Погледнал през прозореца на спалнята. Навън луната осветявала външната тоалетна и Елиас забелязал двама души. Жената стояла с лице към хижата, а мъжът — зад нея. Елиас не видял лицето му. Отначало ги възприел като любовна двойка. Жената извивала съблазнително талията си, а мъжът държал ръка над устата й, явно за да не вдигат шум. Мъжът вкарал жената в тоалетната и Елиас — разочарован, задето не му се удал случай да повоайорства, — пак си легнал. Чак когато прочел за убийствата, го налегнали съмнения дали жената не се е гърчила в опит да се отскубне; дали мъжът не е запушил устата й, за да не чуе никой виковете й за помощ. — Хари дръпна от цигарата. — Ти ли беше, Кронгли?

Мъжът потърка брадичка.

— Алиби? — попита направо Хари.

— Спях у дома, сам. Елиас Скуг казал ли е коя е била жената?

— Не. А за мъжа — да не говорим, изобщо не е видял лицето му.

— Не съм аз. Живееш на ръба, Хуле.

— Това какво е — заплаха или комплимент?

Кронгли не отговори, ала в очите му танцуваше хладен смях.

Хари изгаси цигарата и се изправи.

— За твое сведение, бившата ти жена не си е разтваряла краката пред мен. Покани ме в учителската стая — при колегите си. Нещо ми подсказва, че тя се страхува да остане насаме с мъж. Усилията ти несъмнено са дали резултат, Кронгли.

— Не забравяй да хвърляш един поглед през рамо, Хуле.

Хари се обърна. Крупието, напълно невъзмутимо, все едно нищо не се е случило, вече бе подредило конете за нов старт.

— Ще заложите ли? — попита то на развален норвежки.

— Не — поклати глава Хари. — Нямам какво да заложа.

— Значи имате по-големи шансове за успех — отвърна крупието.

На излизане Хари предъвка няколко пъти репликата на виетнамеца и заключи, че е станало езиково недоразумение или не е схванал смисъла. Или това бе просто някаква глупава азиатска поговорка.