Ю Несбьо
Леопардът (40)

Четирийсета глава
Предложението

Хари отиде в кабинета на Кая — в зелената зона на шестия етаж. На лицето й грейна усмивка, щом го зърна на прага.

— Винаги ли държиш вратата отворена? — попита той.

— Да. А ти?

— Затворена. Винаги. Но виждам, че и ти като мен си изхвърлила стола за посетители. Умен ход. Хората обичат да се застояват.

Тя се засмя.

— Нещо интересно?

— Може да се каже — Хари прекрачи прага и се опря на стената.

Кая хвана с две ръце ръба на бюрото си и се оттласна от него. Столът й полетя към шкафа с документация. Тя отвори едно чекмедже, извади писмо и го постави пред Хари:

— Реших, че ще те интересува.

— Какво е?

— Снежния човек. Адвокатът му е подал молба да го прехвърлят в болнично заведение по здравословни причини.

Хари седна на ръба на бюрото и прочете писмото.

— Мм. Склеродермия. Болестта прогресира бърз. Надявам се — не прекалено бързо. Той не го заслужава.

Вдигна очи. Кая изглеждаше разтърсена.

— Пралеля ми почина от склеродермия. Ужасна болест.

— И болният в случая е ужасен. Иначе съм напълно съгласен с твърдението, че умението да прощаваш показва какво качество човек си. Аз съм много долнопробна стока.

— Не съм искала да те критикувам.

— Обещавам да се поправя в следващия живот — Хари наведе глава и разтърка тила си. — Ако може да се вярва на индуистите, ще се превърна в бръмбар корояд. Ще стана много добричък корояд.

Вдигна поглед и по вида на Кая разбра, че успешно е пуснал в действие онзи „проклет момчешки чар“, за който говореше Ракел.

— Кая, дойдох с предложение към теб.

— Така ли?

— Да.

Хари си даде сметка колко високопарно звучи гласът му — глас на човек, лишен от способността да прощава, да се съобразява с останалите, да мисли за друго освен за собствените си цели. За пореден път приложи прословутата си техника да убеждава, като изтъкна обратното на желаното. Беше доказала многократно ефективността си.

— Препоръчвам ти да ми откажеш. Обикновено провалям живота на хората, които забърквам в кашите си.

С изненада забеляза как по лицето на Кая плъзна гъста червенина.

— Но ми се струва нередно да предприемам каквото и да е без теб — продължи той. — Не и сега, когато сме на косъм от развръзката.

— Каква развръзка? — Червенината се отдръпна.

— Залавянето на виновника. Отивам при прокурора да издействам заповед за арест.

— А, да… разбира се.

— Разбира се?

— Исках да кажа: кого ще арестуваме? — Тя плъзна стола към бюрото си. — И за какво?

— Убиеца.

— Наистина ли?

Зениците й се разшириха бавно и започнаха да пулсират. Хари знаеше отлично какво се случва с нея. В кръвта й нахлува адреналин в очакване да повали плячката. Арест, който ще впишат в автобиографията й. Как би могла да устои?

— Името на убиеца е Тони Лайке — съобщи Хари.

Цветът се върна по бузите й.

— Звучи ми познато.

— Да, годеник е на дъщерята на…

— Сетих се! На Галтунг. — Тя смръщи вежди. — Имаш ли доказателства?

— Косвени. И някои уличаващи съвпадения.

Зениците й се свиха.

— Това е нашият човек, Кая. Сигурен съм.

— Убеди ме — поиска тя.

Хари долови жаждата в гласа й; свирепото желание да погълне плячката сурова, да чуе основание да вземе най-налудничавото решение в живота си.

Нямаше никакво намерение да я предпазва, защото се нуждаеше от помощта й. Не се сещаше за по-подходяща потенциална любимка на медиите: млада, интелигентна, амбициозна, привлекателна и с чисто досие. Накратко, Кая притежаваше всичко онова, което липсваше у Хари.

Съвременна Жана д’Арк, която Министерството на правосъдието не би посмяло да пожертва на кладата.

Хари си пое дъх и й предаде подробно разговора си с Тони Лайке. Цитира казаното дума по дума. Тази негова способност не спираше да удивява колегите му, но не и него.

— „Ховасхюта“, Конго и Люсерен — обобщи Кая, след като го изслуша. — Бил е и на трите места.

— Да. Освен това е посягал на хора и признава, че било с намерението да ги убие.

— Доста силни аргументи, но…

— Силните аргументи идват чак сега. Обаждал се е на Елиас Скуг два дни преди смъртта му.

Зениците й изригнаха като черни слънца.

— Пипнахме го — прошепна тя.

— Значи си с мен?

— Да.

Хари въздъхна.

— Нали осъзнаваш какъв риск поемаш? Дори да съм прав по отношение на Лайке, изобщо не е сигурно, че арестуването му и разрешаването на случая ще са достатъчни да наклонят везните в полза на Хаген. И тогава ще се окажеш на улицата.

— А ти? — Наведе се над бюрото и малките й, остри като на пираня зъби проблеснаха. — Ти защо смяташ, че си струва да поемеш този риск?

— Защото съм изхабен и нямам какво да губя, Кая. Не ме очаква бъдеще в друг отдел, а и КРИПОС няма да ми предложат да се присъединя към тях. Но в твоя случай рискуваш да зачеркнеш възможностите си за професионално издигане.

— Обикновено избирам по-трудния път — осведоми го сериозно тя.

— Добре — Хари стана. — Отивам при прокурора. Приготви се.

— Никъде няма да ходя, Хари.

Хари се обърна. На вратата стоеше мъж, който явно отдавна слушаше разговора им.

— Извинявайте — усмихна се той. — Искам само за малко да ви отнема дамата.

И кимна към Кая с дяволита усмивка.

— Ваша е — Хари се усмихна доста сухо и пое по коридора.

— Аслак — изненада се Кая. — Какво те води в големия прашен град?

— Обичайното.

— Тръпката, неоновите светлини, навалицата?

— Работата — усмихна се Аслак. — И една жена. Може ли да те поканя на чаша кафе?

— В момента съм малко заета. Тече разследване и трябва да съм на линия. Качи се в столовата на последния етаж и си вземи кафе за моя сметка. Ще звънна на едно място и ще дойда.

Аслак вдигна палец и излезе. Кая затвори очи и си пое въздух дълбоко и пресекливо.

 

 

Кабинетът на прокурора се намираше съвсем близо: в червената зона на същия етаж. Юристката, млада жена, явно бе назначена в отсъствието на Хари. Погледна го над ръба на очилата си.

— Трябва ми синя бланка.

— А вие сте?

— Хари Хуле, старши инспектор.

Той и подаде служебната си карта, макар леко нервната и реакция да издаде, че е чувала за него. Понеже си представяше какво е стигнало до ушите й, реши да не се задълбочава в подобни размисли. Жената записа името му във формуляра за арест и обиск, като непрекъснато се и взираше в картата му, все едно „Хари Хуле“ се пише изключително трудно.

— Две отметки ли? — попита тя.

— Ако обичате.

Прокурорката сложи две отметки — една за арест и втора за обиск. Облегна се на стола и зае позата „имаш трийсет секунди да ме убедиш“. Определено бе наблюдавала по-обиграни колеги.

Хари знаеше от опит, че първият аргумент има най-сериозна тежест и юристът обикновено базира решението си именно върху него, затова започна с обаждането на Лайке в дома на Елиас Скуг два дни преди убийството. Освен това в разговора си с Хари Лайке отрече да познава Скуг и да е общувал с него в хижата. Като втори аргумент изтъкна присъдата за побой и признанието на Лайке, че е целял да убие противника си. Хари вече виждаше синята бланка в ръцете си. Затова за финал захароса доводите си със съвпаденията за Конго и Люсерен, без да навлиза в подробности.

Прокурорката си свали очилата.

— По принцип одобрявам аргументацията ви, но ще трябва да помисля още малко.

Хари изруга наум. По-опитен юрист веднага би му дал заповед за арест и обиск, но тази жена, назначена отскоро, не смееше да вземе окончателно решение, преди да се посъветва с някого. „Да бяха сложили табелка «в процес на обучение»! — ядоса се Хари. — Тогава нямаше да влизам при нея, щях да отида при друг.“

— Спешно е — настоя той.

— Защо?

Хвана го натясно. Хари направи красноречив жест с ръка, с който обаче не каза нищо конкретно.

— След обяд ще взема решение… — тя демонстративно погледна формуляра, — господин Хуле. Ако одобря аргументите ви, ще оставя заповедта върху пощенския ви рафт.

Хари стисна зъби, за да не изпусне някоя необмислена реплика. Осъзнаваше, че прокурорката постъпва правилно. Тя, разбира се, се мъчеше всячески да преодолее комплекса на млада, неопитна жена в работна среда, доминирана от мъже. Показваше воля да си извоюва уважение и не пропускаше да демонстрира при всеки удобен случай колко малко се поддава на „обработка“. Чудесно. Идеше му да й дръпне очилата и да ги строши.

— Бихте ли се обадили по вътрешния телефон, когато решите? — помоли Хари. — В момента кабинетът ми се намира доста далеч от пощенските рафтове.

— Добре — снизходително се съгласи тя.

Хари се намираше в пасажа на петдесет метра от канапета. Неочаквано чу, че вратата се отваря. Някой излезе, заключи, обърна се и тръгна с бързи крачки срещу Хари. Виждайки го, се вцепени.

— Стреснах ли те, Бьорн?

Деляха ги повече от двайсет метра, но ехото разнесе въпроса по коридора.

— Малко — призна Бьорн Холм и пооправи пъстрата си шапка над рижата коса. — И как няма да ме стреснеш, като се промъкваш на пръсти!

— Мм. А ти?

— Какво аз?

— Какво търсиш тук? КРИПОС не ти ли дават достатъчно задачи? Чувам, че си започнал нова, по-престижна работа.

Хари спря на два метра от Холм, който изглеждаше искрено учуден.

— Престижна ли? Не бих се изразил така. Вече не работя каквото искам.

— А именно?

— Не се занимавам с любимите ми експертизи. Познаваш ме.

— Дали?

— Нали знаеш какво представлява координирането на дейността между КРИПОС и криминалистите? Предаваш съобщения, свикваш оперативки, разпращаш рапорти.

— Все пак те повишиха — настоя Хари. — Очаква те ново начало.

— Знаеш ли какво си мисля? — изсумтя презрително Бьорн. — Според мен Белман ме премести на друго място, за да ме държи на дистанция и да не получавам информация от първа ръка, защото подозира, че сдобия ли се с такава информация, веднага ще я споделя с теб.

— Греши — отбеляза Хари и застана точно пред криминалния експерт.

— Какво става, Хари? — Бьорн Холм премига два пъти.

— И аз това питам: какво става? — В гласа на Хари затрептяха гневни металически нотки. — Какво, дявол да го вземе, търсиш в кабинета, Бьорн? Нали вече изнесе целия си багаж оттук!

— Как какво? Дойдох да си я взема.

Той показа книгата.

— Нали обеща да я оставиш на рецепцията, Хари?

Биографията на Ханк Уилямс.

Хари усети как червенина облива лицето му.

— Мм.

— Мм — изимитира го Бьорн.

— Бях я натоварил в количката заедно с други дребни неща — обясни Хари. — Но се върнахме. Забравил съм да ти я оставя на рецепцията.

— Добре. А сега може ли да си вървя?

Хари отстъпи встрани, а Бьорн, сипейки ругатни, се отправи към другия край на коридора с отекващи стъпки Хари влезе в кабинета и се отпусна в стола.

Огледа се.

Разтвори бележника със записките си. По време на разговора с Тони Лайке не записа нищо, изобличаващо го в престъпленията. Провери дали някой не е ровил в чекмеджетата на бюрото му. Всичко си стоеше непокътнато. Не сбърка ли? Можеше ли да се надява Холм да не е изпял всичко на Белман?

Погледна си часовника. Дано новата прокурорка се справи бързо. Натисна произволен клавиш и екранът се пробуди. Излезе последното му търсене в Гугъл. В полето пишеше „Тони Лайке“.