Ю Несбьо
Леопардът (22)

Двайсет и втора глава
Търсачка

— Първо пробвах с трите имена, които ми даде — обясни Катрине Брат. — Боргни Стем-Мюре, Шарлоте Лол и Марит Улсен. Но не получих никакъв адекватен резултат. Затова в полето добавих имената на всички лица в Норвегия, обявени за изчезнали, и се сдобих с храна за размисъл.

— Чакай малко — Хари се отърси напълно от съня. — Откъде, за бога, се сдоби с имената на изчезналите лица?

— От вътрешната мрежа на Отдела за издирване, откъде другаде?

Хари простена, а Катрине продължи:

— Появи се име, което свързва трите жертви. Следиш ли ми мисълта?

— Да…

— Жената се казва Аделе Ветлесен, на двайсет и осем години, живее в Драмен. През ноември приятелят й подал сигнал в полицията, че Аделе е в неизвестност. В системата на норвежките железници открих, че на седми ноември Аделе си е купила по интернет билет за влак от Драмен за Юстаусе. На същата дата Боргни Стем-Мюре си е взела билет пак за Юстаусе, но от Конгсберг.

— Юстаусе не е центърът на света — отбеляза Хари.

— Това не е град, а планинска местност, където заможни бергенски фамилии притежават вили, а туристическият съюз е построил хижи по високите места, та норвежките да продължат традицията на Амюнсен и Нансен и да скитат от хижа на хижа със ски, двайсет и пет килограма на гърба и страх, че може и да умрат. Искат да си вдигнат адреналина.

— Ходила ли си там?

— Бившият ми съпруг имаше вила в района. Семейството му е толкова богато, че във вилата няма вода и ток. Глезотии като сауна и джакузи са запазена марка на парвенютата.

— Кажи сега какво си открила за жертвите.

— На името на Марит Улсен няма регистриран билет за влак. Затова пък ПОС терминално устройство във вагон-ресторанта по същата линия е регистрирало плащане от Марит в четиринайсет и тринайсет предния ден. Според разписанието по това време влакът се е намирал между Ол и Яйло, тоест близо до Юстаусе.

— И какво от това? Влакът отива чак до Берген. Може Марит да е отивала там.

— Ти… — подхвана остро Катрине Брат, но млъкна, изчака малко и продължи по-тихо: — Ти за глупачка ли ме мислиш? Хотелът в Юстаусе е регистрирал нощувка в двойна стая на името на Расмус Улсен, който в Централния адресен регистър е вписан със същия адрес като Марит Улсен. Затова предположих, че…

— Да, Расмус Улсен е неин съпруг. Защо шепнеш?

— Защото току-що покрай мен мина дежурният санитар. Вече успяхме да установим, че две от жертвите и една жена в неизвестност са се намирали в Юстаусе в един и същ ден. Как ти се струва?

— Сериозно съвпадение, но не можем да изключим вероятността да е напълно случайно.

— Съгласна съм. Ето и останалото. Въведох името на Шарлоте Лол и Юстаусе, но търсенето не даде никакъв резултат. Затова реших да проверя къде се е намирала Шарлоте в деня, когато останалите три жертви са били в Юстаусе. И установих, че два дни по-рано Шарлоте е заредила дизел на бензиностанция близо до Хьонефос.

— Хьонефос се намира доста далеч от Юстаусе.

— Но ако тръгнеш от Осло за Юстаусе, минаваш през Хьонефос. Пробвах да намеря автомобил, регистриран на името на Шарлоте Лол или евентуално на неин приятел. Ако на пунктовете за контрол са плащали с карта, можем да разберем накъде са пътували.

— Мм.

— За жалост Шарлоте не е имала нито кола, нито приятел. Или поне не ги е регистрирала.

— И все пак може да е имала гадже.

— Да. В базата данни на Европарк открих автомобил в Яйло на името на Иска Пелър.

— Яйло се намира само на няколко мили. Но коя е… Иска Пелър?

— Според данните на кредитната й карта живее в Бристъл, Сидни, Австралия. Стигнах до нея, защото е един от хората с най-висок резултат в търсенето за връзките на Шарлоте Лол.

— За пръв път чувам за такова търсене.

— Когато през последните няколко години двама души са плащали с карта в един и същ ресторант по едно и също време, това обикновено означава, че са вечеряли заедно и поделили сметката. Или ако двама души са си купили карта за един и същи фитнес център и са я активирали на една и съща дата; или повече от веднъж са се возили един до друг в самолет… Схващаш ли идеята?

— Да — потвърди Хари. — И не се съмнявам, че си проверила какъв модел е автомобилът. Да позная ли?

— Върви на дизел, да — малко троснато отвърна Катрине. — Искаш ли да чуеш о станалото, или не?

— Разбира се.

— В хижите, собственост на Туристическото дружество, всичко е на самообслужване. Ако всички легла са заети, лягаш на пода върху дюшек или в спален чувал. Нощувката струва само сто и седемдесет крони. Можеш да платиш в брой на касата, или да оставиш еднократно пълномощно с разрешение да изтеглят сумата от сметката ти.

— С други думи, няма как да разберем кой кога е нощувал в такава хижа, така ли?

— Ако са платили в брой — не. Но ако са оставили пълномощно, после ще се осъществи транзакция между сметката на туриста и сметката на Туристическото дружество, а в системата се вписва за коя хижа и на коя дата е извършено плащането.

— По мои спомени търсенето на банкови транзакции е доста трудна задача.

— Не и ако човек с остър ум въведе подходящи критерии за търсене.

— А в нашия случая разполагаме с такъв човек, нали?

— Явно да. На двайсети ноември от сметката на Иска Пелър е изтеглена сума за четири последователни нощувки за двама в различни хижи на Туристическото дружество.

— Тоест четиридневен планински преход.

— Да. Последната хижа, където са нощували на седми ноември, се нарича „Ховасхюта“ и се намира на половин ден път от Юстаусе.

— Интересно.

— Още по-интересно е от чии две сметки също са изтеглени пари за нощувка в „Ховасхюта“ на седми ноември. Познай.

— Ако две от жертвите наскоро са нощували на едно място, КРИПОС щяха отдавна да са го открили. Следователно не говорим за Марит Улсен и Боргни Стем-Мюре. Остава онова момиче, изчезналото. Как се казваше?

— Аделе Ветлесен. Позна. Платила е за двама души, но няма как да разбера кой е бил спътникът й.

— Нали каза, че пари за нощувка в същата хижа са изтеглени от още една сметка? На чие име се води?

— Не е толкова интересен. Някакъв човек от Ставангер.

Хари извади лист и химикалка и записа името и адреса на човека от Ставангер и на Иска Пелър в Сидни.

— Търсачката май ти е харесала — отбеляза той.

— И още как. Все едно пилотираш стар бомбардировач. Малко ръждясала и мудна машина, ала веднъж вдигнеш ли я във въздуха… стой, та гледай. Какво ще кажеш за резултата?

Хари се позамисли.

— Ти доказваш, че жена, обявена за изчезнала, и друга жена, която навярно няма нищо общо със случая, са се намирали на едно и също място по едно и също време. Засега не виждам причина за въодушевление. Склонен съм да приема хипотезата ти, че една от жертвите — Шарлоте Лол — също е пренощувала в хижата. Открила си и доказателства, че другите две жертви — Боргни Стем-Мюре и Марит Улсен — са се намирали близо до Юстаусе по същото време. Общо взето…

— Какво?

— Общо взето те поздравявам за свършената работа. Спази твоята част от уговорката. Колкото до моята…

— Ако обичаш, веднага махни противната си самодоволна усмивка! Не говорех сериозно, често ръся пълни глупости, не го ли разбра?

Катрине Брат затръшна слушалката.