Майкъл Крайтън
Пясък през пръстите (28)

12.
Неочаквано посещение

Разтреперан от страх, Хамид Искандер с мъка се изправи на крака. Погледна посетителя си и успя да смотолеви на арабски:

— Сър, каква приятна изненада.

— Не се и съмнявам — каза Варезе. Той стоеше прав и махна на прислужника да внесе малка картонена кутия. Постави я върху бюрото на Искандер.

— Седнете — каза Варезе.

И двамата седнаха и се загледаха над кутията. Накрая, понеже не можеше да изтърпи повече, Искандер попита:

— Какво има в кутията?

— Ти си глупак — каза Варезе, тъжно клатейки глава.

— Да, сър.

— Работиш тук, още отпреди аз да стана директор на старините. Оставих те да продължиш с мързелуването си, само защото нямах доказателства, че си оплескал нещо.

— Да, сър.

— Но вече имам доказателство. Можеш ли да се сетиш какво?

— Да, сър — каза Искандер, свеждайки глава.

Варезе беше искрено изненадан.

— Наистина ли?

— Знам — каза Искандер — какви са обвиненията срещу мен. Знам, че съм виновен, но ви моля да не я закачате. Аз съм просто мъж, а жените…

— За какво говориш?

— За вината си — каза Искандер. — Може би сте я видели. Тя е красива и не мога да устоя на изкушението да прекарвам по някой и друг следобед — не всеки следобед, дори нито един следобед тази седмица — до нея. Не мога да устоя.

— Глупак — раздразнено каза Варезе. — Мислиш ли, че ме е грижа за дебелата ти любовница?

— Не е дебела!

— Глупак! — Варезе отвори кутията и извади парче полиран камък. Сложи го пред Искандер, който се потеше обилно.

— Какво ще кажеш за това? — Варезе мрачно се усмихна. — Питам те в качеството ти на регионален представител на Службата по старините в Луксор. Питам за професионалното ти мнение.

Искандер колебливо взе камъка и го завъртя в ръката си. Опипа изваяните форми.

— Това е скарабей.

— Блестящо.

Искандер сви рамене.

— Продават ги навсякъде. По улиците на Луксор можеш да си ги купиш от кварц, който досущ прилича на лапис лазули. Петдесет пиастри, сто за по-големите. Правят ги в дома на Абдул…

— Дано аллах опази глупците — каза Варезе с въздишка. — Мислиш, че това е кварц?

Искандер млъкна, присви очи към камъка и прехапа устни.

— Да не казвате, че е истински лапис лазули?

— Да, бивши служителю. Това е истински лапис лазули.

— Значи е оригинален и безценен артефакт!

— Не. — Варезе поклати глава. — Поръчай чай.

— Но ако е истински…

— Поръчай чай — нареди Варезе.

Искандер стана бавно.

По-късно Варезе се успокои. Искандер започна да мисли как да си върне благоволението на шефа си и да запази работата си. Единствената му алтернатива беше транспортното министерство, където работеше братовчед му, но там заплатата беше по-малка, а работното време — по-дълго, така че не ставаше.

— Скарабеят — каза Варезе — попадна в ръцете ми миналата седмица. Богат посетител дойде в музея и беше толкова впечатлен, че поиска да направи дарение. Аз, естествено, се съгласих. В края на срещата ни той шеговито извади скарабея, който купил сутринта на пазара в Кайро. Каза, че знаел, че е фалшив, но все пак искал мнението ми. С такива глупости трябва да се примирява човек, когато става дума за дарение.

— Но този път е бил истински.

— Млъкни — студено каза Варезе. — Глупостта ти ще те вкара без време в гроба. Опитвам се да ти обясня, че скарабеят наистина е фалшификат.

Искандер разтвори ръце.

— Тогава какъв е проблемът?

— В камъка и качеството на изработката. Дадох го за оглед на професор Хаким и професор Имам. И двамата се съгласиха, че вероятно е копие, но не бяха сигурни. Във всеки случай камъкът е истински, а изработката — отлична. Решихме да разследваме.

Искандер знаеше какво следва. Сюжетът за проследяването на древни артефакти често се повтаряше в египетската история. Полицейски отряди проследяваха пътя на предмета до източника му.

— Предохранителна мярка — сухо каза Варезе. — Рутинна работа. Продавачът беше разпитан. Той обясни, че го е купил от някакъв нубийски търговец. Търговецът беше намерен. Той каза, че го е купил в Асуан. Разбрахме, че тамошният търговец е турчин. Той каза, че го купил от някакъв моряк. Морякът открихме трудно, но той ни разказа необичайна история.

— Взел го от непознат странник, човек, който откраднал лодка в Асуан. Непознатият му го предложил като подкуп, а после го пребил, но не си взел скарабея. Изключително необичайна история.

— И вие му повярвахте?

— Да. Когато приключихме с него, му повярвахме.

— Звучи невероятно — осмели се да отбележи Искандер.

— Звучи все по-вероятно — каза Варезе. — Историята с лодката е озадачаваща. Изследвахме скарабея още веднъж и пак не бяхме сигурни дали е фалшив, въпреки че го подозирахме. Така че направихме още едно много задълбочено разследване.

— Да?

— Може да ти е интересно да научиш, че съм в Луксор от две седмици, и смятам, че знам истината.

Искандер се размърда на стола си. Настъпи дълго мълчание. Накрая той каза:

— А аз как мога да помогна?

— Събери си личните вещи и опразни този кабинет до утре сутринта — каза Варезе. — Заместникът ти вече пътува от Кайро насам.

С тези думи той стана и излезе от стаята.