Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Chocolate Run, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
karisima (2015)

Издание:

Автор: Дороти Кумсън

Заглавие: Шоколадово бягство

Преводач: Таня Виронова

Издание: първо

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Ропринт ЕАД

Редактор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-087-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3227

История

  1. — Добавяне

38.
Женени с деца

Той ще я чука.

Мога да го кажа със стопроцентова сигурност. Облегнал се е на стола, ръцете му са небрежно пъхнати в джобовете на панталона, очите му са фиксирани в нейните, но поглъщат лицето й. Така правеше и с мен. Сещам се как веднъж ми се похвали, че бил правил най-хубавия секс по време на сватби. А жената е направо великолепна. Красавица. Тя, една от моите неомъжени втори братовчедки (от страна на Ерик) има дълга, руса до бяло коса и тънка фигура. Залепи се за Грег в мига, в който всички влязоха в залата. Сигурно още в гражданското бе забелязала, че е сам, и бе решила, че ще бъде неин. Той въобще не се съпротивлява.

Глупак. Глупак, който се кани да прави секс тази нощ. Тук. Вероятно ще налетя на тях… ще… май пих прекалено много.

Боже мой, май се напих. Пих твърде много. Прекалено много, прекалено бързо и на празен стомах. Нищо не бях хапнала. Всичко ми е леко размазано по краищата. Но не съм достатъчно пияна, че да спра да се наливам. Гълтам шампанското на един дъх, оглеждам се за флиртуващата двойка и погледът ми попадна в другия край на залата. Там Ерик се опознава с баща ми. Двамата седят сами в ъгъла, ядат от картонени чинии и си говорят.

Все още не мога да повярвам, че татко 1 е тук. По-рано татко 2 ми каза, че двамата с мама са стоплили отношенията си преди няколко месеца. Тя му се обадила и го поканила да дойде на сватбата. Искала ново начало. Не за нея, не за татко 2, не и за татко 1. За мен. Искала ново начало за мен. Искала да знам, че всичко е наред и мога да говоря с родителите си. Да прекарвам известно време с някой от двамата и да не се тревожа как другият ще приеме това. Да не се чувствам отговорна, че някой от тях е щастлив.

— Тя искаше да знаеш, че онова, което се е случило с нея, няма да се случи с теб — казва ми татко 2. — Не го е казвала никога, скъпа. Знаеш каква е майка ти. Може да каже хиляди неща, без да изрече нито дума.

Усмихвам се на татко 2. Странно бе, че някой толкова затворен като мама, бе успял да срещне единствения мъж от нейната възрастова група, способен да проумее и да каже тези неща за нея. Странно, но фантастично. Моят живот щеше да бъде различен, ако тя не беше заживяла с него, след като татко 1 си отиде.

— Разбираш ли, скъпа, твоята майка и баща не искат да си сама, защото се страхуваш да не бъдеш наранена. — Татко 2 придружава това изречение с поглед в посока на Грег.

Аз правя същото. Той продължава да говори с онази жена и ако не си въобразявам, тя е пристъпила една крача по-близо към него. Те щяха да правят секс. Откъсвам ужасеният си поглед и го обръщам отново към Ерик и татко 1.

— Върви и говори с него — шепне Ариана в ухото ми.

— С кого? С Ерик ли? — питам.

— Не. С високия мургав красив непознат, в който си се втренчила. И който не откъсна очи от теб по време на цялата церемония и речите, а в момента прави много голяма грешка, като не ти обръща внимание.

— Няма за какво да говорим.

— Скъпа, не съм ти благодарила, че вкара малко разум в главата на Ерик. По въпроса за бебетата. Той бе така изперкал, все едно не беше Ерик. Не можех да говоря с него и чувствах, че ми се изплъзва. Но онова, което ти си му казала, преобърна нещата. След уикенда, който прекара в Лийдс, започна отново да споделя с мен. Сега говорим повече, отколкото се караме.

— Няма защо да ми благодариш, Ари — отвръщам. — Просто наречи първото си бебе на мое име. Без значение дали ще е момче или момиче.

Тя се смее. Наистина е сестрата, която нямах. Обичам я толкова много. Никога няма да простя на Ерик, ако я изостави. Всъщност щях да му простя, защото му прощавах всичко, но със сигурност щях да му създам доста трудности в живота, ако го направеше.

— Ти се смееш, но аз съм сериозна.

Почти ще разтворя ръце, за да я прегърна и да й кажа колко я обичам. Наистина съм се напила яко, щом подобни мисли минава през ума ми.

— Казала си на Ерик да не позволява на нещата, които може да не се случат, да попречат да бъде човека, който може да стане. В твоя случай е станало най-лошото. Грег е спал с най-добрата ти приятелка, ти си скъсала с него. Онова, което не е трябвало да се случи, се е случило. Но ти си оцеляла. Вече знаеш, че можеш да оцелееш и след най-лошото. Така че върви при него. Онова, от което се страхуваш, може да не се случи, но ако се случи, ще го преживееш.

Слушам думите, а сетне се опитвам да чуя онова, което се крие зад тях. Но не мога. Трябва да помръдна, но не мога да отида при него и да започна нормален разговор. Дори най-обикновен банален разговор.

— Ще си помисля.

— Не мисли дълго, мила. Защото ако той я изчука, аз просто ще го убия.

 

 

— Преди да ме питаш какво, по дяволите, правя тук, ще ти кажа, че татко 2 ме покани.

Двамата се сблъскахме пред тоалетните. Това беше неизбежно. Той все пак трябваше да пишка, а и аз се стисках, докато желанията на пикочните ни мехури съвпаднаха. Исках да го видя отблизо, исках да се убедя, че изглежда така ужасно, както аз се чувствам понякога.

— Какво каза? Коя дума употреби? Татко 2 ли? — питам.

— Той ме помоли да го наричам така. Смята, че господин Хемптън било прекалено официално, а аз никога няма да мога да го нарека Лионард. После реши, че е срамота само един човек да го нарича така, затова трябвало и аз да го наричам татко 2.

— Значи вече си близък приятел с родителите ми?

— Не. Татко 2 каза, че било срамота да… да… да не дойда на сватбата. Помоли ме няколко пъти. И аз дойдох само заради него, а не, за да…

— Няколко пъти? Ти си знаел за сватбата от дни?

— Всъщност от седмици. Но той ме накара да се закълна, че ще пазя тайна и няма да ги издам. — Лицето му става каменно. — Уверих го, че може да разчита на мен.

Чувствам болка.

— Супер. Значи си знаел за сватбата на родителите ми преди мен. Как се свързаха с теб?

— Чрез вестника.

— О.

Тишина. Всички танцуват, забавляват се, ядат, пият, а ние стоим на входа на залата в тягостна, потискаща тишина, която затруднява дишането ми и ме задушава. Отслабнал е. Отблизо е дори още по-слаб. Тъмносивият костюм, същият, който бе облякъл, за да се срещне с родителите ми, виси по тялото му и прилича на торба.

— Чух, че ще се местиш в Брайтън — продължава Грег.

— Виж ти! И от кого го чу?

— От Рене. Тя ми се обади. Каза, че ако напуснеш, има човек, който ще ме посети и ще промени състоянието на капачките ми. Добави също, че Марта щяла да ми отреже топките с железарски клещи.

Само ако знаеше колко сериозна е Марта, нямаше да говориш така спокойно.

— Не осъзнавах какво е истински страх, докато не бях заплашен от една французойка и нейната йоркширска приятелка.

Е, вече знаеш.

— Оказва се, че си говорил с всички хора в живота ми, с изключение на мен — казвам.

Грег поглежда встрани. Още тишина. Още задавяща тишина.

— Е, как беше в Дъблин?

— Прочела си? Беше страхотно. Уточних един куп въпроси с Кристи.

Както и предполагах.

— Въпреки че, след като с нея проведохме всички важни разговори, прекарах повечето време със съпруга и децата й. Много им хареса да им разказвам приказки.

О! Усмихвам се вътрешно. Тишина. Още тишина. Обикновено прекарвахме цялото време заедно като говорихме и говорихме с часове, а сега се чудим как да запълним няколко минути.

— Виждаш ли се с другите двама? — питам го. Любопитна съм. Любопитна съм да разбера дали поддържат връзка без мен, дали са закърпили нещата и са се превърнали в странно трио вместо странния квартет, който бяхме преди време.

— Виждам се с Мат — отвръща бързо Грег. — Излизаме на по бира. Напъваме се да бъдем отново приятели… През годините той направи някои ужасни неща и аз му простих. Опитваме се… — Свива устни за секунда, свива леко и рамене. — Освен това доста бързо осъзна, че няма други приятели, освен Роки и мен… А Роки… с една дума Роки се ядоса много, когато разбра, че Мат го е лъгал и използвал като алиби цели десет години. Затова му забрани да се обажда и не иска да говори с него. А на мен позволи да остана, само защото бях направил нещо лошо на Мат. Така че за Мат аз останах единственият избор. Както казах, напъваме се.

А Джен? Дали се напъваше и с Джен?

— Не съм се чувал със… знаеш кого. — Очевидно не успя да произнесе името й. — Нямам причини да се виждам с нея.

И настъпи още тишина. Още тишина, тъй като премислям какво каза. Той се опитва да бъде отново приятел с Мат. Спомням си, че преди много време ми бе казал, че били по-близки от братя. Винаги съм знаела, че хората са важни за Грег. Хората и приятелствата. Той можеше да понесе много повече от мен. Главно защото рядко позволяваше негодуванието и ядът да го обземат. Когато трупаш малки обиди, те не водят до натрупване на болка, която води до голям взрив. Това не води до скъсване на всички връзки с любимите хора. Освен ако не става въпрос за мен, разбира се.

Аз съм единственият човек на земята, с когото Грег го направи.

— Е, изглеждаш доста скапан — казвам, опитвайки се да го накарам да се разсмее, въпреки че онова, което щеше да го накара да се смее, е мистерия дори за мен.

— Благодаря ти много — отвръща той. — И ти не изглеждаш в много добро здраве.

— Когато сваля този грим, ставам направо ужасна — казвам, опитвайки се да поддържам шегата.

— Не се съмнявам.

— Каза мъжът, който изглежда така, все едно не е спал един месец.

— Всъщност три месеца, две седмици и пет дни, но кой ти ги брои? Колежке, с удоволствие бих останал да си подхвърляме обиди цяла вечер, но имам нещо по-добро за вършене. — Грег се обръща да си върви.

— Не нещо, а някой, нали?

Той замръзва, завърта се на пети. Гледа ме с чувство, което според мен е най-близко до чиста омраза.

— Да ти го начукам, Амбър. — Съвсем не бе нужно да подчертава омразата с тези гневни думи. Едната от тях всъщност не бе гневна, защото беше името ми.

— Мисля, че вече си го направил — отвръщам спокойно. — Или си забравил след стотиците жени, които си чукал?

Той присвива леко очи.

— Не, помня те. Ти си онази, която мислеше, че разчита сигналите, но се нуждаеше от предварително уведомление всеки път, когато исках да те докосна.

Не мога да спра усмивката си, докато се опитвам да открия подходящо изражение.

— Защо точно си ми ядосан? — питам. — Знаеш, че всеки, който говори с намеци, може и да ги разбере.

— Не съм ти ядосан, ти си тази, която започна с обидите.

— А ти беше този, който започна агресивно „Преди да ме попиташ какво правя тук“. Извинявай, но наистина изгледаш скапано.

— Ти също.

Свих рамене.

— Аз не се опитвам да свалям никого.

— Нима аз го правя?

Забелязвам втората братовчедка да се отправя към нас. Очевидно е решила, че завоеванието й се е забавило прекалено дълго и говори с някаква жена, която е сама. Не мога да гледам това. Намирам ритуала по чифтосване за болезнен. Всички тези превзети и глуповати усмивки и пърхане с мигли. (Да си призная греховете — аз също опитах това специфично поведение по отношение на господин Любителят на шоколад на публично място, но вече приемах себе си като лицемерка.) В случая с Грег обаче, това щеше да ме довърши.

Той беше на път да спи с друга жена. Можех да докосна болката, да пипна гърдите си и да почувствам как разрязва сърцето ми. Той можеше да чука, когото си хареса, но сега май щеше да го направи тук. На сватбата на моите родители. Точно под носа ми.

— Ще се видим — успявам да кажа, преди втората братовчедка да спре до нас.

— А? Какво? — отвръща Грег.

Шмугвам се в тоалетната, за да се скрия.

Малко по-късно подавам внимателно главата си през вратата: никаква следа от него и нея. Уличница. Страхотно, ще се промъкна незабелязано обратно в къщата. Ще видя семейството си чак утре на обяда. На него няма да присъстват никакви втори братовчедки, така че няма да има котка, която да хвърля прелъстителни усмивки с покани в тях. И Грег няма да го има.

 

 

В моята спалня, която беше моя, когато живеех в къщата на родителите си, леглото бе изнесено и на пода бяха сложени два единични матрака, както и два спални чувала за Ари и Ерик. Татко 1 щеше да спи в старата стая на Ерик, няколко човека бяха настанени в стаята на мама и татко 2, още няколко в дневната. Тази нощ мама и татко 2 щяха да спят на хотел.

Миналата нощ спах зле. Бях прекалено притеснена, че ще изтърва влака, така че станах в шест, въпреки че бях заспала едва в три, както правех през последните три месеца. Сега се мушвам под завивката върху единичния матрак.

Бях свикнала да лежа в тази стая и да мечтая — за тишина и спокойствие. През цялото време, докато растях, исках заместител на шума вътре и отвън. Мама и татко 2 никога не се караха; очакването да се скарат обаче беше също толкова шумно. Високи децибели. Вях свикнала да очаквам кавгите, дори когато не се случваха.

Това бяха моите часове на ужас. Правех всичко възможно да ги избегна. Отивах след училище в библиотеката или излизах по-рано, за да мина покрай някоя приятелка. Сега тук е тихо.

Отново мисля за родителите си.

Те се бяха променили. Толкова много, че да направят осъзнато усилие заради мен. Най-накрая бяха намерили причина да спрат да се мразят. Не ги виждам като приятели, но поне вече не умират от желание и нетърпение да се разкъсат взаимно. Което е всичко, което исках — никога не съм искала да се съберат отново, или да бъдат най-добрите приятели на света, а просто единият да не убие другия.

Моят живот също се промени през последните три месеца всъщност през последната година. Открих някаква перспектива и успях да видя, че родителите ми не бяха зли хора, а просто хора. Онова, което правеха не бе нарочно, но бе болезнено. И болеше повече, защото се бях вкопчила в него. Използвах го като оръжие, с което да убия всички опити за любов, да се предпазя, да бъда в безопасност, като не поемам големи рискове. Най-големият риск, който бях поемала досега през годините, бе с Грег.

Моят живот с родителите ми ме накара да бягам постоянно и непрекъснато да се страхувам да не се обвържа. А сега знам точния момент, в който спрях да бягам. Беше подсъзнателно, но знаех точния момент.

Придърпах завивката и се завих през глава.

Да видя родителите си заедно намести последното парче от пъзела. Моментът бе…

Вратата на спалнята се отвори и аз се стегнах, очаквайки Ари и Ерик да влязат, препъвайки се, да се разсъбличат, да се смеят и вероятно да се целуват… Ооо! Надявам се да не правят секс, докато съм в стаята.

— Извинете — чувам шепот. — Тук ли ще спят Ари и Ерик?

Познавам този глас. Отмятам завивката.

— Амбър? — казва той и сяда.

— Грег?

— Ах, ко… копелето — ръмжи той. — Би трябвало да знам, че е прекалено хубаво, за да е истина. Не мога да повярвам, че ме преметна. — Пляска раздразнено с ръце. — Ерик ми предложи да сменя стаята си в „Ийст Финчли“ с неговото легло тук. Каза, че ще ми трябва цяла вечност да се добера до „Ийст Финчли“, и човекът, с когото трябваше да спя, щял да си тръгне последен от тържеството. Даде ми ключовете за къщата и ме успокои, че с Ари щели да спят в стаята вдясно.

— Това беше моята стая.

— И той каза така. Също така ми обеща, обеща ми, че няма да си в къщата.

— Имам чувството, че някой се опитва да ни накара да си говорим? Утре ще им запуша устите.

— Е, ти познаваш родителите си най-добре. А доколкото аз познавам татко 2, имам впечатление, че бях поканен, за да говоря с теб.

— Може би имаш право.

— Има ли свободни стаи?

— Не, всичко е планирано с военна точност. Всяка стая е заета, дори диванът е резервиран. Въпреки че банята е свободна. Спала съм и преди във ваната, не е чак толкова лошо, след като заспиш. А в момента, в който се събудиш, си мислиш, че си в ковчег с отворен капак. Плюс хората, които те будят всеки път, когато влизат да пишкат.

— Ще се върна в „Ийст Финчли“.

— Добре, чудесно, но не можем ли да прекараме една нощ в една и съща стая, без да го превръщаме в драма? Правели сме го преди години. Вече бях почти заспала. Ще се отнеса като надрусана само след пет минути. Ти прави каквото искаш. Освен чукане. Не искам да се събудя от миризмата на пот и сперма. Но ако настояваш да се върнеш в „Ийст Финчли“, моля, твоя работа. Аз заспивам. Лека нощ.

— Добре — отвръща Грег. — Ще остана. Ако си сигурна.

— Ъ-хъ.

Той затваря вратата, докато остане само ивица светлина под нея. Чувам го как се съблича, сетне се пъха в спалния чувал най-близо до вратата и най-далеч от мен, което ме устройва. Времето минава. Мога да го помириша. Същата миризма, която бе изчистил от моя дом. Този силен, мускусен аромат. Ванилия и подправки. Обичах тази миризма. Обичах я, когато бе върху кожата ми. Обичах я, когато можех да заровя лице в гърдите му и да го помириша. Минава още време. Опитвам се да забавя дишането си. Да се концентрирам върху заспиването.

— Не спах с нея — казва неочаквано Грег.

— С коя? — Очевидно уместен въпрос, защото той с коя ли не е спал?

— С онази жена — Сейлина. Не спах с нея.

Аха, ясно.

— Добре, не спах с нея, не я свалях, не правих любов с нея, не я чуках, не я… Дори не я целунах. След теб не съм докосвал никоя. След последната ни нощ заедно.

Ето защо беше толкова окаян и изглеждаше скапан — не беше чукал, горкичкият!

Той се засмя.

— Знаеш коя нощ. Когато лежахме в коридора, аз погледнах в очите ти и почти те помолих да се омъжиш за мен. Когато казах: „Искам да останеш с мен“, всъщност исках да ти кажа „Искам да останеш с мен завинаги, омъжи се за мен“. Слава богу, че спрях навреме, инак ти щеше да избягаш с викове от къщата.

Нима наистина е смятал да ме помоли да се омъжа за него? Това беше толкова… лудо. Толкова… присъщо на Грег. Той знаеше, че не вярвам в брака, но все пак е искал да ми предложи. Точно тези неща ме накараха да го обичам. Аз не бях добра във връзките и той също. Когато единият от нас се привържеше, другият панически бягаше в обратна посока. Често бяхме на една и съща страница — но в различни книги.

— С теб имах вкус за нещо по-добро от постоянното и безразборно чукане. И след като ти беше най-добрата, е доста трудно да се върнеш към нещо друго — казва той. — А ти как си? Виждаш ли се с някого?

Правя пауза. Пауза като онези, които той правеше, когато щеше да каже нещо, което знаеше, че не исках да чуя. Не бях го планирала. Трудно е да знаеш, че ще кажеш нещо, което ще нарани човек, който те обича.

— Да, нещо такова.

— Ясно. — Той си поема дъх. — Кой е той?

— Филмов режисьор. Помага ми за сценария, който пиша.

— Ясно. — Още едно дълбоко вдъхване. — Сериозно ли е?

— Зависи какво смяташ за сериозно.

— Ти… — спира, поема си дъх и продължава, — спиш ли с него?

Правя нова пауза.

— Дали прекарваме нощта, като спим в едно легло? Не. Но ако питаш дали правим секс… — Пак млъквам. — Да, правя секс с него.

Дишането на Грег спира в гърдите му. Звучи болезнено. Можех да излъжа, но тогава защо изхвърлих зад борда него и Джен, него и Мат, ако щях да правя същото, което направиха те?

— Добре, ясно. Ами аз най-добре да поспя малко — отвръща безизразно той. — Лека нощ.

— Лека.

Стаята потъва в тишина, чува се дишането му. Все едно някой е сложил възглавница върху лицето му, докато върху гърдите му има нещо тежко.

— Амбър! — Грег излиза от спалния чувал и сяда. — Не искам да се виждаш повече с този мъж. Знам, че нямам право да те моля или да ти нареждам каквото и да е, особено след като не се опъвах много на Сейлина, и спах с най-добрата ти приятелка преди време, и бях този, който не искаше да бъдем приятели, но не искам да се виждаш с никой друг. Не искам да правиш любов с никой друг.

— Аз не правя любов с него. Само секс.

Той отново произвежда този смешен звук.

— Може да го представяш като нещо дребно, но не е. Особено когато всичко звучи толкова перфектно, все едно той е идеалният за теб, може да прави за теб неща, които аз не мога, като да ти помага за сценария. Звучи все едно си намерила мъжа на живота си. Това ще ме убие. Аз не съм те забравил, нито преживял. Дори не съм се и опитвал. Не знам как. Как да те сменя и с кого? През последните месеци бях с момичета, да, въпреки че изглеждам скапан. Но не мога, просто не мога. Мисълта, че някой друг може да те целува, че те докосва, направо ме подлудява. Направо ме убива… Нали не мислиш, че дойдох на тази сватба, защото татко 2 ме покани? Дойдох, за да съм близо до теб. Каквото и да е, само да съм близо до теб. Дори си подстригах косата, защото знам колко те дразнеше. Когато бях в Ирландия, Кристи каза, че те мрази, защото на нея й трябвали пет години и една бременност, за да ме накара да й предложа. Правеше намеци години наред да се пренесе при мен, да се оженим, докато на теб съм ти предложил само след шест месеца и съм поискал да живеем заедно след три. Когато Рене ми каза, че се местиш в Брайтън, първото нещо, което направих, бе да вляза в нета и да си потърся работа там. Мислех, че ме познаваш. Трябваше да знаеш, че когато казах, че не искам да сме приятели, то не бе, защото ти си властна кучка, а защото не можех да те виждам ден след ден и да знам, че причината да не мога да те докосна, е защото аз съм един развратен глуп…

Млъкни! — викам неочаквано. — Млъкни! Затвори си устата! Ако чуя още една дума от теб, смърт във ваната ще ти се струва страхотно преживяване.

Грег много умно изпълнява, каквото му казах.

— Правих секс с него само веднъж. Само веднъж. За да докажа на себе си, че мога да го направя. Не исках последният човек, с когото съм спала, да бъде някой, който е бил и с Джен. И без това е прекалено болезнено. Трябваше да направя нещо, за да изтрия този спомен. Беше само веднъж и въпреки че не беше зле, не сме го повторили. Той постоянно ме кани да излезем, иска да му бъда гадже, да бъдем отново заедно, но аз не съм казала „да“. Нито „може би“. Винаги казвам „не“. Виждам го само защото работим заедно.

— О — казва Грег. — Значи не смяташ да излизаш с него?

— Определено не.

— И сексът не беше страхотен?

— Не. Беше добър, но не и страхотен.

— Ние винаги сме правили страхотен секс, нали?

— Да, Грег.

— И ти няма да го правиш с него?

— Не, Грег.

— Добре, чудесно.

Сега знам точния момент, когато спрях да бягам. Беше в секундата, след като Грег ме целуна. Единственият човек, който извади най-лошото и най-хубавото от мен, целувайки ме, направи нещо толкова забележително, че моето подсъзнание реши да се свърже с него. Реши да направи немислимото и да прогледне през нещата. Знаех още онзи уикенд, че нещо беше различно, че съм се променила. Защото Грег направи така, че да престана да бягам.

Той ми липсваше. Не само сексът и четенето на приказки. Рутината и смеховете. Липсваше ми Грег. Е, не душеше шоколад. Изглеждаше прекалено добре, беше изчукал най-добрата ми приятелка. Но аз не избягах. Аз все още бях с него. В баланса на Марта това имаше най-голямата стойност, тежеше най-много, повече от всичко останало. Моят перфектен мъж не беше перфектен.

Той просто даде на моята душа онази нежна милувка, коя го обикновено получавах, когато ядях шоколад.

Започвам да се смея.

— Ти си голямо шубе — едва произнасям през смях. — О-хо-хо. Амбър се чука с друг мъж. Ха-ха.

Слънчевият смях на Грег, онзи, който извираше някъде от сърцето му, цепи въздуха и ме кара да се смея още повече.

— А какво да кажем за теб, госпожице „Чудя се дали е чукал Кристи, докато е бил в Дъблин?“ и „Обзалагам се, че е изчукал Сейлина?“ Ако можеше да видиш лицето си! Живото олицетворение на ревността.

Смея се още по-силно.

— Не, просто си мислех, че би могъл да си намериш и по-готина.

— Винаги съм имал ужасен вкус за жени.

— Знам — казвам през пристъпи от смях. — О, по дяволите, много си смешен. Обичам те.

Смехът на Грег замира в гърлото му.

— Не е никак смешно.

— Аз не се опитвам да съм забавна. Опитвам се да ти кажа… да ти кажа, въпреки че досега никога не съм ти го казвала, че те обичам. Искам да знаеш това. В случай, че се съмняваш.

— И сега какво?

— Сега знам, че мога да живея без теб.

— Ясно.

— Но не искам.

— Искаш да кажеш, че ще се върнеш при мен?

— Казвам, че вече съм преодоляла историята с Джен. Също и с Мат. И с лъжеца Грег, и с гащите на лъжеца. Когато не сме заедно, ние сме големи лайна. Когато сме заедно сме абсолютно непоносими и гадни, но поне правим страхотен секс.

Грег се измъква от спалния чувал, пропълзява през стаята, сграбчва ме под завивката и ме слага върху спалния чувал. Прегръща ме. Лицето му е на сантиметри от моето, когато казва:

— След дълги размишления реших да ти позволя да ме приемеш обратно. Това е най-доброто.

— Правиш го само заради секса — смея се аз.

— Правилно — отговаря. Преди да ме целуне, слагам пръсти върху устните му.

— Трябва да те питам едно нещо, преди да ангажираш тези устни с друго.

— Не, онова нещо с Джен не беше нищо. Това бе най-ужасната грешка в живота ми и аз всеки ден искам да върна времето обратно до момента на лудост, в който го извърших.

— Благодаря, че сподели, но нямаше да те питам това.

— О. Извинявай. Тогава се направи, че не си ме чула. Питай.

— Ще се преместиш ли да живееш с мен, ти, дърт развратнико?