Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Chocolate Run, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
karisima (2015)

Издание:

Автор: Дороти Кумсън

Заглавие: Шоколадово бягство

Преводач: Таня Виронова

Издание: първо

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Ропринт ЕАД

Редактор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-087-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3227

История

  1. — Добавяне

31.
Истината

Представих си, че съм толкова измъчена и така се нуждая да остана насаме с мислите си, че трябва да прекарам нощта с ръце в джобовете и наведена глава, разхождайки се из пустите мрачни улици на безкраен метрополис, както правят филмовите герои, когато без никаква причина всичко притъмнее и дори най-пустото селце заприлича на шумен град, пълен с блъскащи се хора. Всичко това става на фона на плачещ саксофон. Всъщност десет минути, след като напуснах стаята, седях в градината на хотела с ръце в джобовете, с очи, забити в земята, и ако се напънех достатъчно, щях да чуя плача на саксофона.

Онова, което се случи през последните няколко часа, продължаваше да препуска и да прескача из главата ми. Всичко. Всичко заедно, не една част, върху която да се съсредоточа. Всеки път, когато се опитвах да се спра на отделен детайл, да се концентрирам, да го разгледам внимателно, да му направя дисекция, да го разбера и възприема, останалите също изскачаха и ме затрупваха. Всичко бе объркано, оплетено, свързано, като топка фиде, като кадаиф. Трябваше ми време да го разплета.

Добре, Амбър. Фокусирай се, фокусирай се.

 

 

Мат.

Никога досега не бях се заблуждавала толкова много по отношение на някой човек. Мислех го за буца твърд карамел: богат на вкус и гладък, и в основата си непроменим. Обаче се оказа, че има две лица, двойствено отношение, двойствен живот. Той беше женен. Поведението и отегчената му физиономия криеха кипящата сърцевина на двойствеността му. Напрегнатостта, начинът, по който пребледняваше, когато някой му звънеше и пъхаше ръка в джоба си, всичко това бе следствие от факта, че имаше два живота.

Мат бе правил докторат във Франция, което означаваше, че бе живял цяла година в Париж. През това време срещнал Франсоаз, флиртът им помогнал да усъвършенства френския си.

(Мат не каза това, но аз си го добавих, защото най-вероятно бе станало точно така.) После се върнал в Англия, но двамата продължили да поддържат връзка. След като завършил, се върнал в Париж и започнал работа там. Една нощ, след повече вино, й предложил брак. Два месеца по-късно се оженили. Само Грег знаел. Той, разбира се, бил кумът, а Мат, тъй като имал фобия от ангажименти и обвързване (както Грег се опита веднъж да ми обясни), се паникьосал. Накарал Грег да се закълне, че ще пази тайна: никой в Англия не трябвало да знае, особено родителите му. И най-вече баща му, който ненавиждал французите. Бедните му родители, чието единствено престъпление, доколкото аз разбрах, бе, че бяха създали това създание, наречено техен син, била забранена тема и за Фрасоаз. Мат си изградил два живота и доста ефективно успявал да се справи с тях. Имал два мобилни телефона — единият от тях Джен смятала за служебен, така че, когато звънял и той започвал да говори на френски, тя не подозирала нищо. Казал на Франсоаз, че се грижел за болен приятел, затова не можела да го открие в къщата на Роки. Когато ходел във Франция, се обаждал на Джен от офиса си.

— След година щастлив живот, получих оферта да се преместя в Лийдс за шест месеца. Фирмата ми откри клон тук и им трябваха англичани. Аз, като жител на Лийдс, бях идеалният избор. Меденият месец с Франсоаз бе свършил, така че шест месеца далеч от нея ми изглеждаха идеалното решение. Върнах се в Лийдс, настаних се в старата си стая с Грег и Роки и когато отново видях Франсоаз, нещата бяха перфектни. Онова, от което се нуждаехме, беше да сме разделени известно време. Когато шестте месеца се превърнаха в година, решихме да продължим по този начин. Щях да се връщам често в Париж — това бе преди ерата на видеоконференциите и имейлите, така че връзката ми с Франсоаз беше в безопасност:

Мат прекара ръка през русата си коса, зелените му очи не се откъсваха от килима.

— Сетне ми предложиха постоянна позиция в Лийдс. Това беше сбъдване на мечтите ми, но Франсоаз не пожела да напусне Франция. Целият й живот беше там. Прекарахме доста време в спорове. Аз бях живял там, защо тя да не можеше да дойде при мен? Дори щях да я представя на родителите си. Не исках да пропусна тази възможност, така че свикнахме да живеем разделени. После срещнах Джен.

О, да, помислих си, дойдохме си на думата. Сега щеше да изтърси някаква глупост, която да оправдае поведението му.

— Тя беше различна от другите момичета.

Да бе, това е самата истина. Мат, ти само пропусна да споменеш, че когато бе в Лийдс чукаше наляво и надясно, нали? Това беше скрито, сега го потвърди.

— Все повече се влюбвах в Джен, а в същото време Франсоаз настояваше да се върна в Париж за постоянно, да имаме бебе… Отново се паникьосах. Спрях да ходя в Париж, само говорех с нея от офиса. Казах й, че искам да се концентрирам върху кариерата си. Ако иска да бъде с мен, да дойде тук. Тя отказа. Но не можех да скъсам нито с Франсоаз, нито с Джен… и запазих нещата, както си бяха, пренебрегвайки факта, че Франсоаз иска бебе. Заявих, че при това положение трябва да дойде тук, защото знаех, че няма да го направи. Никога. Когато Джен ме помоли да се преместя при нея, без да му мисля много се съгласих. Затова този — той кимна към Грег — полудя, когато аз и Джен обявихме, че се събираме. Той винаги е харесвал Франсоаз. Но вероятно причината е, че си чукал и нея, нали, приятел?

Обърнах се към Грег. (Разбира се, че беше. Имаше само няколко жени в живота му, които не бе чукал.)

— Не, не съм спал с нея — изплю се Грег. — Но бих могъл, като се има предвид времето, което прекарвах с нея, докато те покривам и замитам следите ти. Помниш ли, когато зарязах всичко и отидох в Париж, защото тя бе разтревожена, че си изчезнал и не можеше да те намери? Можех да спя с нея, докато се чудех как да скрия, че си в Лос Анджелис с Джен. Или пък когато Франсоаз най-неочаквано се появи тук, докато ти беше с Джен в Прага за една седмица? Можех да спя с нея, нали? Другият вариант бе да запазя тайната ти и да се грижа за нея, а когато видях най-добрата приятелка на Джен в града, не й споменах, че жената до мен беше твоята съпруга.

О, значи я бях срещала? Мат и Джен бяха в Прага в края на миналата година. Трескаво зарових из паметта си. Няколко пъти се бях сблъсквала с Грег в града. Денят, в който го срещнах, докато Мат и Джен ги нямаше… Ами да! Споменът изплува в главата ми. Той изглеждаше много нервен и разсеян, когато го видях в „Албион Палас“. Не разбрах защо беше такъв. Погледът му блуждаеше. Представи ме на жената до него, но аз съм зле с имената и не го запомних. По-добра памет имам за лица…

И в този момент по тялото ми пропълзя хлад. Тя беше слаба, лицето й бе кокалесто, ъгловато. Русата й коса бе подстригана в прическа „боб“, с дължина точно до скулите. Носеше скъпи, шикозни дизайнерски дрехи, обувки Прада, тъмнорозово червило. Ето на кого ми напомняше новия образ на Джен — на Франсоаз, съпругата на Мат.

— Превърнал си Джен в жена си — казах, неспособна да повярвам на откритието си. — Затова е отслабнала толкова, затова подстрига прекрасната си коса и носи това смешно червило. Искал си да живееш с версията на Франсоаз в Лийдс.

— За какво говориш? — разсмя се с половин уста Джен.

— Видях Франсоаз, когато тя бе тук с Грег. Мат те е превърнал в нейно копие. Беше права, когато ми призна, че той те предпочита толкова слаба, че костите ти да стърчат през дрехите и косата ти да е толкова къса, че да изглеждаш на четирийсет. Да, защото той харесва такива жени.

Джен погледна към Грег, който отмести поглед встрани. Тогава се обърна към Мат.

— Мат?

Той не каза нищо.

— Ти ме уверяваше, че изглеждам по-добре с къса коса и по-слаба. Наистина ли е, било защото искаш да приличам на жена ти! Ти, копеле мръсно!!

Скочи, изтича към него и започна да дращи очите и лицето му, като се опитваше да го изрита с крака. Той вдигна ръце, за да се предпази. Грег и аз наблюдавахме сцената, докато Мат успя да хване китките й, да я вдигне и да я хвърли на леглото до мен. Тя подскочи няколко пъти, сетне утихна и го загледа.

— Поне не съм спал с Амбър, нали? — извика й Мат.

— Сякаш някога си имал подобен шанс — отвърнах му.

— Ти си живял двойствен живот, лъгал си ме… ти си невероятен мръсник — извика в отговор Джен.

Той ли е невероятен? — неочаквано се намесих аз, обръщайки се към нея. Не знаех, че мога да викам така, докато звуците не излязоха от устата ми. — А ти? Мат винаги е бил путьо. Знаех това от секундата, в която го видях. Мислех, че причината е, защото е досаден, но всъщност причината е, че той е неандерталският брат на селския идиот. Но ти, Джен, ти уж беше моята най-добра приятелка. Само че не направи нищо, ти ме заряза! Унижаваше ме, критикуваше ме и се отнасяше към мен с презрение и неуважение. Тази вечер беше черешката на тортата.

— Ти обвиняваш ли ме? — попита изумена тя.

— Да, точно така! Обвинявам те. Ти просто не бе в състояние да го преживееш, нали? — изръмжах. — Видя, че Грег и аз бяхме щастливи и не можа да го понесеш. Искаш да ме държиш в твоята малка кутийка. Самотна Амбър, която да извадиш и сложиш на отвратителните срещи, които уреждаше за мен, без дори да ме питаш. Или да ме използваш, когато връзката ти не върви, или да запълвам времето ти, когато любовникът ти го няма — както се оказа, той прескочил до Франция при жена си.

— Грег спа с мен. Не съм го карала насила — направи опит да се оправдае Джен.

— Да, а ти защо сметна, че точно тази вечер е най-подходящо да му го кажеш? Точно в момента, когато беше сигурна, че ще чуя? Да ти кажа ли защо? Защото осъзна, че той може би ме обича, не можа да го преглътнеш и побърза да му напомниш, че си по-хубавата, по-сексапилната, че си била първата, която е имал. Онази, която той наистина желае.

— Но той не бе добър за теб, не бе подходящ — отвърна със сълзи в гласа Джен.

— Искаш да кажеш, че аз не съм достатъчно добра за него. Не можеше да го преглътнеш, не можеше да понесеш, че тази разхвърляна, мръсна, обикновена, дебела Амбър, може да спи с красивия Грег и да го задържи. Докато ти, женствената, красивата, сексапилната, слабата Джен получи само едно чукане.

Тя изхлипа и скри гримираните си очи с ръце.

— Това не е честно, Амбър!

Честно ли? — извиках — Честно значи! А твоето е честно, така ли? — Млъкнах, тъй като гърдите ми натежаха, а сълзите избиха в очите ми. Проклета да съм, ако се разрева пред тях. Станах, отидох до гардероба, взех си сакото.

— Ти ме отвращаваш. Всички ме отвращавате — казах. — И ме карате да се отвращавам от себе си.

Пъхнах ръце в джобовете си и го почувствах — специалният подарък, който бях приготвила за Грег. Бях го изровила миналата нощ, за да му го върна, след като го помоля да се пренесе при мен. Извадих го от джоба си, загледах го за секунда.

— Мисля, че това ти принадлежи — казах и хвърлих мекия, черен, кожен бележник в краката на Грег.

Той го погледна и на лицето му се изписа ужас.

А аз излязох от стаята, без да произнеса нито дума повече.

 

 

Отворих вратата на хотелската стая почти спокойна, защото смятах, че вече си е отишъл. Сърцето ми се сви, когато видях силуета му на стола, наполовина обърнат към прозореца, а краката му — подпрени на стената. На перваза на прозореца бяха подредени бутилчиците от минибара. О, да, сигурно е решил да не си ходи. Решил е да остане и да уточни нещата. Или може би просто ме чакаше да се върна — няма смисъл да си тръгваш от някого, ако него го няма.

Стоях на прага и че чудех какво да направя. Да си събера багажа и да си ходя вкъщи? Или да си опаковам нещата и да се преместя в друга стая?

Връхлетя ме още една вълна от изтощение. Нуждаех се от сън. Не бях спала като хората вече две седмици. Просто исках да спя.

— Надявах се, че ще се върнеш — измуча Грег. Премести се и лунната светлина освети две подпухнали очи, всяко с пръстен от влага.

Сърцето ми подскочи. Исках да го докосна. Да го прегърна. Тогава си спомних, че сам си бе виновен. Всеки жъне онова, което е посял.

И аз си бях виновна сама за това, което ми се случваше. Знаех какъв беше. Знаех, че няма жена, която да не е опитал да вкара в кревата си. Какво друго можех да очаквам от него? Разбира се, беше направил немислимото, непростимото, беше спал с най-добрата ми приятелка, с единственият човек на света, за когото не можех да му простя.

— Не се върнах, за да говорим — казах. — Уморена съм. Просто искам да спя.

Той кимна. Прекара пръсти през косата си. В скута му лежеше малкия черен бележник и мобилният му телефон. Докато ме е нямало, вероятно бе уредил срещите си за следващата седмица. Браво на него. Не си губи времето. Най-добре е да яхнеш отново коня, колкото е възможно по-скоро.

Грабнах една тениска и шортите за джогинг от торбата си. Имах само два дни да си приготвя багажа, така че го направих набързо и случайно. „Ще ти купя дрехи във Франция“ беше обещал Грег, когато му се оплаках, че не съм имала време да пусна пералнята преди ваканцията. Никога не бях мислила, че ще срещна мъжа, който ще каже тези думи… Не, стоп, спри. Всичко свърши. Всичко вече е минало.

Отидох в банята и се преоблякох, свалих роклята на Холи Голайтли, извадих всички шноли от косата си, изтрих грима от лицето си. Свалих парче по парче личността на филмовата звезда, докато от огледалото ме погледа моето аз. Старата Амбър. Амбър преди бала, Амбър преди Грег. Обикновената стара Амбър.

Когато излязох от банята, той беше легнал в далечния край на леглото, почти на самия ръб. Дрехите му бяха грижливо сгънати на стола. Значи тази вечер нямаше намерение да си ходи.

Мушнах се между хладните чаршафи, внимавайки да не го докосна и легнах на ръба от моята страна, стараейки се да не го гледам. Разделяше ни океан от мълчание.

— Това се случи преди теб — продума тихо Грег от своя край на леглото. — Веднага съжалих, че съм го направил.

— Не е трябвало да го правиш.

— Знам. Но оттогава се чувствам ужасно.

Не. Биваше. Да го правиш

Грег започна да диша тежко, от тялото му сякаш се излъчваха леки вибрации, леглото се вълнуваше.

Той плачеше. Исках да се преместя, да го прилаская, да го гушна в ръцете си, да го успокоя, да го обичам. Исках го. Но не можех. Това повече не ми влизаше в работата.