Дороти Кумсън
Шоколадово бягство (15)

15.
Чукането свърши

Кой можеше да знае, че има толкова много различни на цвят секс играчки?

Със сигурност не и аз. Джен ми купи вибратор във флуоресцентно розово на шега, когато се навършиха шест месеца от моя обет за целомъдрие. Не бях чак толкова наивна, но за мен наистина бе шокиращо да открия безкрайни редици от рафтове, пълни с подобни предмети с различни размери, форми и цветове. Очите ми не можеха да се отлепят от тях. А цените им… Трябва да призная, че шегата на Джен беше доста скъпичка.

Стоях в сексшоп и гледах сексиграчки. Защо? Защото Марта се нуждаеше от бельо, което да крещи „Ожени се за мен!“, а аз предпочитах да гледам играчките пред бельото, тъй като с моето въображение можех да си представя Марта във всеки модел бикини и сутиен, който вземеше от щендера. Можех да я видя облечена в тези гащички без дъно и сутиен с дупки на мястото на зърната. Има някои неща, които не можете да си представите за хората, с които се виждате пет дни в седмицата, дори и ако трябва да влезете в гроба.

Рене имаше свободен ден, така че Марта ме убеди да отида на пазар с нея. Въпреки че бях дежурна, подскочих до тавана, защото не бях ходила от дълго време на пазар с Джен. Липсваше ми женска компания… липсваше ми Джен.

Тя бе отпаднала от моя свят. Все едно да отидеш в кварталния магазин и да откриеш, че няма „Марс“. Ще имат, но в близко бъдеще. Продължаваш да ходиш, за всеки случай, но винаги откриваш, че шоколадчетата ги няма. Същото беше с мен и Джен. Аз постоянно й звънях по телефона с надеждата, че ще проведем един дълъг разговор или ще се смеем, но това не се случваше. Всеки разговор звучеше изкуствено, като насила, придружен от „Е, как си?“ — запазената марка за кратък разговор. Кратък разговор с най-близката ми приятелка, дори това беше нещо невъзможно. Вместо да се конфронтирам, аз го избутах някъде в задната част на паметта си, надявайки се, че всичко ще се оправи след време. Повечето неща се оправяха, нали?

— Сигурно бельото „ожени се за мен“ идва от „Джон Левис“^[1] или от „Ла Сенза“^[2]?

— Не, това е бельо „предложи ми“ — отговори ми Марта.

— И разликата е във…

— Сватбената церемония.

Марта приближи към щанда. Беше прибрала кафявата си коса във високо вдигната конска опашка, стил „садо-мазо“, беше изрисувала силно очите си и носеше лъскаво черно изкуствено палто, подходящо за случая (това вероятно трябваше да подсказва, че не сме отишли в някакъв старомоден и скучен магазин, за да купим бельото й). В момента стоеше пред мен и в едната си ръка държеше червени гащички без дъно, а в другата червен сутиен, който вместо чашки имаше ризница.

Аз отвърнах очи. Марта се премести така, че да попадне отново в полезрението ми. Отвърнах очи надясно, тя пак се премести. Отново зърнах червеното бельо. Образът й, облечена с това бельо, стояща на края на леглото, с камшик в едната ръка, а мъжът й на колене, премина като куршум през главата ми.

— Разбираш ли — обясни Марта, — може да си купиш най-красивия дантелен сутиен в розово, и мъжът да ти направи предложение. Но неща като тези малки красоти — тя тръсна бельото под носа ми, а аз отстъпих назад, — ще го накарат да осъзнае, че получава богинята на секса и жената, с която да прави любов, и приятелката, на която може да разчита, и жената, която да заведе в къщи, за да покаже на родителите си. Накратко, когато облечеш тези неща, той трябва да намери причина да не се ОЖЕНИ за теб.

В разсъжденията на Марта имаше някаква логика, въпреки че не бях сигурна, че всичко бе чак толкова просто. Никога не бих облякла подобно бельо.

— Радвам се, че си изчукала Грег — рече Марта, връщайки се към бельото си.

— Можеш ли да го кажеш по-високо? Струва ми се, че най-добрата ми приятелка, на която все още не съм казала, не успя да те чуе.

Марта се разсмя безгрижно, все едно казваше „За мен няма значение, ако това ще разбие дружбата ти с Джен“.

— Е, сега си доста по-забавна — продължи тя със същия висок глас.

— О, нима?

— Да, самата истина. Преди беше много скована. Не, това не е правилната дума, защото преди беше забавна. Сега сякаш си охладняла малко. Дори когато излизаше с онова другото момче…

— Шон — добавих ядосано. (Защо никой не помнеше името му? Когато бях с него, Рене — която го бе виждала сума ти пъти — го наричаше „твоят приятел“, сякаш това беше името му. Тя наричаше гаджето на Марта с името му. Двете с Марта помнеха името на Грег. Но никой не помнеше Шон).

— Да, същият. Ти беше толкова напрегната. Да, това е! Напрегната.

Беше като опъната струна. До краен предел. На ръба. Сякаш всеки миг очакваше да избухне световна война.

— Избра ли си най-после бельо? — попитах, за да отклоня вниманието от себе си.

— Няма закъде да бързаме. Тази работа не се прави през куп за грош. Ако не го подбера правилно, ще го изплаша и той няма да се ожени за мен. Добре де, няма да ме помоли да се омъжа за него.

— Защо просто не го попиташ?

— Защото съм старомодно момиче — отвърна възмутено тя. — Той трябва да ме попита.

— Но ти не можеш да чакаш повече?

— Няма смисъл. Той иска да ми предложи, но все още не го осъзнава.

— Разбирам. Ами ако това не свърши работа?

— Няма такъв филм — отсече Марта. — Заедно сме от три години. Време е да се оженим. Както ти е известно, аз не съм първа младост.

Да, Марта беше на двайсет и шест, а аз тази есен навърших трийсет и една.

— Искам по-скоро да имам деца, но първо трябва да се омъжа. Това е правилният начин.

— Кой го казва?

— Аз, разбира се. Защо не си вземеш малко поука как да действаш с Грег? — попита ме през рамо тя.

— О, не, благодаря. Ние все още сме в първия стадий на страстта.

Марта отново цъфна пред мен, очите й светеха. Тя никога не бе имала шанс да води подобен разговор с мен. Беше истинско чудо, че въобще знаеше за мен и Грег, сега обаче искаше и подробности.

— Всяка нощ ли го правите?

— Да — отговорих. Всичко това бе предназначено за ушите на Джен, но Марта бе следващата ми най-близка приятелка, която имах след нея.

— Какво? Всяка нощ?

Кимнах.

— Боже! Дори в самото начало, когато тръгнахме с Тони, не го правехме всяка нощ. Нима го правите и когато си… знаеш какво.

Опитах се да избягам от отговор. Знаеш какво, знаеш какво…

— Извинявай, не те разбрах.

Марта сниши гласа си.

— Когато си в месечен цикъл.

Обля ме горещина, главата ми сякаш пламна в огън. Стоях в сексшоп, говорех за абсолютно лични неща с един почти непознат човек. Огледах се, неспособна да отговоря.

— Правиш го! — прошепна Марта. — И той няма нищо против?

— Аз… добре де, няма. Идеята беше негова. Каза, че ако аз нямам нищо против… Повече не сме говорили по този въпрос.

Тя въздъхна и се върна към бельото.

— Никога не си говорила така с мен. Винаги знаех нещичко за теб, но само защото те питах и всеки път все едно се опитвах да изстискам кръв от камъка. Сега, откакто си с Грег, си като отворена книга. Е, не точно отворена книга, просто по-спокойна.

— По-здравословно е човек да има граници.

— Тогава ти си най-здравословната личност на света.

— Нима?

Марта се изхили самодоволно.

— Между другото, кога смятате да имате деца?

Помислих си за моето семейство. Пръснато по целия свят, така объркано и сложно, че дори не можех да ги събера за сватба. Всъщност не вярвах в брака, за мен той беше адът на земята. Другите хора мислят, че имат проблеми с вторите си братовчеди, а аз трябваше да реша кой от двамата си бащи да поканя. Исках ли да добавя и деца към тази каша? Не, в никакъв случай. Лудостта щеше да спре с мен. Брат ми беше различен. Той вероятно щеше, не, той определено щеше да има деца. Но дори и бракът му да се прецакаше, това нямаше да бъде от голямо значение. Никой не очакваше 125% съвършенство от Ерик, никой не очакваше да бъде добър през цялото време. Не, бракът и децата не бяха за мен.

— Не съм мислила за това — отговорих на Марта.

— Наистина ли? — В гласа й имаше ужас. — На колко години е Грег?

— През октомври стана на тридесет и две. Защо?

— Е, предполагам, че и двамата все още сте млади… — замислено рече тя. — Но не бива да го отлагате прекалено дълго.

— Кое да отлагаме?

Тя се върна пред мен, този път държеше зелено бельо от хлъзгав материал, покрито с декоративни гвоздеи. Тялото ми потръпна, когато си представих как гаджето й ближе един от тях.

Излез веднага оттук!, започна да крещи мозъкът ми.

— Децата ви ще бъдат красиви — продължи замечтано Марта. — Трябва да признаем, той е красив мъж. — Тя ми хвърли един бърз поглед. — Не че го одобрявам. Може да те прави щастлива, но до този момент е бил истински негодник.

Ти не знаеш дори и половината, помислих си.

— Макар че — продължи тя, — причината може би е, че все не е откривал подходящата жена. Което обяснява защо изглежда още по-красив. Видях го онзи ден в търговския център, изглеждаше изключително. Той е щастлив. Да, това е. Най-после е открил правилната жена и е престанал да се държи като коцкар. И слава богу! — сви рамене тя. — Щастлива съм. Най-сетне женското население на Йоркшир е в безопасност.

Марта се върна към бельото. Аз стоях и се чудех. Какво… За какво…

— За какво, по дяволите, беше този разпит? — попитах я.

— За теб, за Грег и за това колко красиви ще бъдат децата ви — отговори кратко и ясно тя, сякаш не бе минала през Манчестър, за да стигне от едната страна на Лийдс до другата.

— Говориш така, сякаш е предварително решено. Ние просто ходим. Никой от нас не мисли дългосрочно.

— Глупости! Мъжете винаги мислят дългосрочно. От момента, в който те срещне, мъжът мисли дългосрочно. Затова не се обажда след свалка за една нощ: погледнал е в бъдещето и не е видял перспективи, а просто развлечение за една нощ. Мъжете никога няма да ти кажат това. Една жена ще излезе с някого, ако го харесва, ще се старае, ще се примири и с най-абсурдното и смешно негово поведение, защото иска да изгради връзка. Докато мъжете… те срещат една жена, излизат с нея няколко пъти, сетне пресмятат нещата. Правят си сметките.

— Пресмятат какво?

— Добре. Слушай сега. — Марта се върна при мен, този път ръцете й бяха празни. — В главата на един мъж има две колони — „разходи“ и „приходи“

В графа „разходи“ влизат:

Всички останали жени, които няма да мога да чукам.

Бившите гаджета, за които повече няма да мога говоря.

Времето, което ще трябва да отделям, за да правя неща, които тя обича.

Потенциалът й да напълнее.

Няма да се спогоди с приятелите ми.

Родителите ми няма да я одобрят.

Така! А сега в графа „приходи“:

Редовен секс.

Някой, който да слуша за неща, които не мога да кажа на приятелите си.

Колко добре ще изглеждам до нея, ако тя е красива.

Някой, с когото да си делим сметките.

Някой, който ще роди красиви деца.

Повече няма да се налага да ходя на бар, за да си сваля мацка.

— Сериозно говоря — продължи Марта, очевидно стресната от изписаното на лицето ми недоверие. — Ще си направи тази сметка наум и след като включи всички фактори, да речем за петгодишен период, ако плюсовете са повече от минусите, ако натежат, ще се пробва. А ако останете заедно след три, после след шест месеца, тогава наистина ще мисли, че притежаваш дългосрочен потенциал… или ще спи с теб, докато не си намери нещо по-добро. Така или иначе, той си е направил дългосрочния план.

— Добре, аз нямам такъв план — отговорих, убедена, че моето гадже — уличник, извинете, бивш уличник, също не си е направил такъв.

— Да, ама той има — настоя Марта.

— Ти не познаваш Грег! — репликирах я, почти ядосана.

— И защо мислиш, че изглежда толкова щастлив? Защото е погледнал в бъдещето и е видял вашите красиви деца. Ти потвърждаваш моите думи, Грег е престанал да чука безразборно. Той мисли дългосрочно за теб, момиче.

Мислех, че ми липсва сигурността на една връзка, но онова, което исках, беше ти, изплуваха думите му в главата ми. Заедно с тях изплува и гласът на Грег. Гръдният ми кош се сви, подобни мисли ме ужасяваха. Аз не мислех дългосрочно във връзките си. Нямах нужда от това. Когато не вярваш в брака или не искаш да имаш деца, може да се наслаждаваш на живота си. Можеш спокойно и без бързане да намериш точния мъж. Да решиш да бъдеш целомъдрена, защото си ненормална във връзките. А можеш да бъдеш ненормална, защото това няма значение. Тялото ти не бърза, часовникът не тиктака, не ти напомня, че трябва да намериш правилния човек, за да се възпроизведеш с него. Няма нужда да мислиш да се задомиш. Или да планираш бъдещето. И когато някой ти напомни, че любовникът ти има различна мотивация и намерения към теб и че един ден може да си отиде, защото не мислиш дългосрочно, това не те плаши.

— Добре, в такъв случай той ще бъде силно разочарован — рекох, като се опитах да звуча по-смело, отколкото се чувствах. — Намери ли си най-сетне подходящото бельо?

— Да. — Тя се обърна съм мен, стискайки в ръце черен сутиен от PVC и гащички с малки сребърни дупки навсякъде по тях. Притисна сутиена към гърдите си над пуловера и се размърда. — Секси е, нали? Какво мислиш?

Можех да си представя как Марта лежи на леглото, а нейният Тони стои до нея, облечен с това бельо и отмята плюсовете и минусите в паметта си.

Неочаквано образът се промени и Тони се превърна в Грег, облечен с тези сутиен и гащички и пресмятащ на ум.

— Мисля, че те мразя — казах на Марта, опитвайки се да пропъдя образа от главата си, но единственото, което постигнах бе, че въображаемият Грег започна да пресмята по-бързо моите плюсове и минуси. — Благодарение на това бельо и приказките ти за счетоводството, може би никога повече няма да правя секс.