Фабиан Ленк
Клетвата на самурая (15)

Признанието

Токугава Цунайоши се наведе над Сайкаку и го зашлеви няколко пъти, за да го върне в съзнание. След това взе меча на нападателя и направи крачка назад, вдигнал заплашително оръжието.

Зашеметен, даймьото тръсна глава, после се изправи с мъка, скръсти ръце пред гърдите си и остана така, без да отрони дума.

— Винаги съм ви смятал за един от най-верните ми даймьо. А вие ме предадохте, опитахте се да ме убиете. И не само! Изменихте на бушидо! Защо го направихте? — глухо попита шогунът.

Сайкаку го погледна с неприязън. По всичко изглеждаше, че е дошъл на себе си.

— И още питате?! Аз изобщо не съм от значение за вас, нито който и да е друг даймьо. Имате очи само за кучетата си!

— Не е вярно! — отвърна Токугава Цунайоши.

— Напротив, точно така е! — не отстъпи даймьото. — Издадохте указ да се кланяме на кучетата. И то само защото сте роден в Годината на кучето. И указът се отнася не само за простолюдието, търговците и селяните. Отнася се и за князе като мен. Наистина ли мислите, че ми е лесно да се покланям на глупаво животно като кучето?

Шогунът изсумтя презрително:

— И това е достатъчно основание да се опълчите срещу мен?!

— Не е само това — продължи Сайкаку. — Отнасяте се към нас, вашите даймьо, с непростителна надменност. Заповядвате ни да се явим в палата, без да се интересувате, че може да имаме друга неотложна работа.

— Работа ли? — Токугава Цунайоши се изсмя. — Мъже като вас не работят!

В очите на Сайкаку блесна опасно пламъче.

— Не става дума за това, а за начина ви на управление, за това, че злоупотребявате с властта си, като например, че ми разпореждате да се явя в палата, а след това ме отпращате и ми се налага да отседна в някаква проста странноприемница… И го правите само за да ме унижите.

Така значи, помисли Юлиан, това, че е трябвало да чака, не му е давало мира. Момчето вдигна ръка:

— Извинете, че се намесвам — каза то.

— Хайде, давай! — окуражи го шогунът.

— Вие имате пръст и в нападението с шурикена, нали?

Даймьото кимна.

— Но то бе извършено от нинджа! — Токугава Цунайоши косо погледна към Кидо.

— А може би нападателят просто е бил преоблечен като нинджа — подхвърли Юлиан.

— Имаш право — призна Сайкаку. — Заповядах на един от самураите си да го направи, защото жадувах за отмъщение. Вашето време изтече, Токугава Цунайоши! Така че исках да използвам принудителния си престой в Едо, за да ви премахна.

— И ако проклетият ви план бе успял, подозрението щеше да падне върху нинджата! — Юлиан бе отвратен. — Искали сте да припишете на друг вината за ужасното си деяние.

— За щастие, вие не позволихте това да се случи — обърна се шогунът към приятелите, а после въздъхна. — Ето защо сте дошли в палата ми. Сякаш самото провидение ви изпрати…

— Издадохте се, Сайкаку — престраши се Ким. — Чух един ваш разговор с шогуна, в който споменахте оръжието на нападението — шурикен, въпреки че нямаше как да знаете какво оръжие е използвано. При нападението бяхте в странноприемницата, а след това никой не е споменавал пред вас за шурикен!

Шогунът смаяно погледна приятелите.

— Това ми е убягнало! Вие наистина сте много наблюдателни деца — и той отново погледна към Сайкаку. — Бях организирал празнична вечеря във ваша чест. Колко съм се заблуждавал… — Шогунът замълча за момент, а след това продължи: — Това, което искам да разбера, е как успяхте да минете незабелязано край стражите ми?

Устните на даймьото се изкривиха в самодоволна усмивка.

— Помислих си, че самураите ви на пост също биха искали да пийнат нещо. Така че им изпратих нещичко с поздравления от даймьо Сайкаку…

— А в питието е имало приспивателно или нещо от този сорт — предположи Юлиан.

— Бързо схващаш — каза даймьото. — Исках лично да довърша останалото. За съжаление обаче, вие тримата ми попречихте. Жалко, че сте на грешната страна.

— Това едва ли е така — отвърна Юлиан. — А заслугата планът ви да се осуети не е единствено наша. Тя е и на Кидо!

Сайкаку се направи, че не е чул това, и обърна поглед към шогуна.

— Имам една молба…

Шогунът повдигна високо едната си вежда.

— И защо трябва да изпълнявам молбата ви?

— Защото съм самурай. Моля ви да умра с чест. Искам да си направя сепуко.

— Това отлично би ви устроило! — излая шогунът насреща му. — Само самураите имат право да извършват самоубийство, а вие нарушихте нашия кодекс и вече не сте самурай! Така че ще бъдете съден! Освен това ще бъдете и разпитан, защото, доколкото разбирам, не сте единственият участник в заговора.

Раменете на даймьото увиснаха при тези думи. Сега приличаше на човек, който напълно се е предал.

Шогунът се обърна към нинджата, вероятно си мислеше, че сломеният даймьо вече не е заплаха. Но се лъжеше. В същата секунда Сайкаку стремително се хвърли върху него и изтръгна оръжието от ръката му. Когато понечи да забие меча в корема си обаче, нинджата го ритна и той падна на земята. Нинджата се метна върху него ловко като тигър и не му позволи да мръдне — бе допрял до гърлото му острието на нинджатото си.

— Достатъчно, Сайкаку, не ти ли стига всичко дотук? — тихо, но решително произнесе нинджата.

— Завържи го за по-сигурно — нареди Токугава Цунайоши и му хвърли обито си.

Кидо безмълвно се подчини. Когато свърши, се изправи и се поклони на шогуна.

— Благодаря ти, Кидо! Ще се погрижа да получиш земите си. Честта на семейството ти трябва да бъде възстановена — рече шогунът.

— Благодаря още веднъж и на вас — обърна се Токугава Цунайоши към приятелите. — Как да ви се отплатя?

— Моцаемон! — бързо извика Юлиан. — Той е обвинен несправедливо. Молим да го освободите!

— Само това ли? Вие сте много скромни и смело се застъпвате за другите. Носите сърца на истински самураи — отвърна владетелят и Юлиан видя колко горд се почувства Леон. — Разбира се, че ще се разпоредя да го освободят.

— Можем ли да го придружим до вкъщи? — попита Юлиан.

Шогунът кимна:

— Щом искате. Искам също така да знаете, че винаги сте добре дошли в палата ми, вие и вашата котка!

— Благодарим ви! — извикаха радостно приятелите в един глас и се поклониха ниско.

— Мога ли да направя още нещо за вас, Кидо? — попита владетелят.

— Моите хора също са обвинени несправедливо. Моля ви да ги освободите.

— Разбира се, че ще го направя — отвърна шогунът.

 

 

На следващия ден по обед приятелите, Мийу и родителите й седяха във вътрешния двор на странноприемницата. Още предишната нощ Мийу и Юкико не ги оставиха на мира, докато не им разкажат най-подробно за осуетеното нападение срещу шогуна и за последвалото освобождаване на Моцаемон. Особено любопитна бе Мийу — искаше да знае и най-малката подробност.

— Жалко, че не бях с вас… Толкова ми се искаше да се бия с проклетия Сайкаку!

Казвайки това, Мийу се завъртя около себе си и започна да сече въздуха с длан.

Юлиан я гледаше и си мислеше, че тя наистина е много пъргава и силна и че от нея без съмнение би излязъл добър самурай…

Сега обаче Мийу седеше спокойно и наблюдаваше театралната трупа, която тъкмо се качваше на сцената, отново издигната в двора на странноприемницата на баща й.

Кидо махна към публиката и извика:

— Пиесата е за един жаден за власт даймьо, едно умно куче и един благороден шогун! Тя е специално за вас!

След това представлението на кабуки трупата започна. Кидо изпълняваше ролята на кучето. Застанал на четири крака, с нос, почти опрян в пода, той търчеше по сцената, дишаше задъхано и не спираше да лае.

— Виж, Кия, има и симпатични кучета — подхвърли Юлиан към Кия, която наблюдаваше случващото се на сцената с широко отворени очи.

В този момент един облечен като самурай актьор скочи към кучето. И по мона върху кимоното му Юлиан разбра, че това би трябвало да е Сайкаку. Даймьото не се поклони на кучето, а го ритна отзад.

— Мъчител на животни! — извика Ким.

Кидо се изниза, скимтейки, а Сайкаку се хилеше надменно. След това изпълни монолога си, в който се представяше за шогун и изброяваше достойнствата си.

Приятелите, Мийу, Юкико и Моцаемон го освиркаха.

С престорен гняв даймьото заплаши публиката с юмрук, след това той и самураите му отпразнуваха победата си, естествено, като я поляха със значително количество саке. После заспаха и хъркането им огласи двора.

— Любопитен съм какво ще стане сега — тихо каза Юлиан на Ким и Леон.

Не му се наложи да чака дълго. Кидо, все още в ролята на куче, се прокрадна към тях. Следваха го още актьори, които също се бяха превъплътили в кучета. Те обкръжиха даймьото и хората му.

— Започва се! — извика Леон и запляска с ръце.

Кучетата се нахвърлиха върху предателите и започна яростна битка. Само че завърши по-различно, отколкото очакваше Юлиан — хората на Сайкаку взеха превес.

— Олеле! — извика Юлиан. — Надявам се шогунът да не гледа тази пиеса!

Но след това, когато изглеждаше, че кучетата са победени, Мийу внезапно скочи на крака. С един скок се озова на сцената и се включи в действието.

— Само така, Мийу! — въодушевено изрева Юлиан.

Момичето изтегли изпод кимоното си един сай и не след дълго извади от строя Сайкаку, който издъхна театрално. Кучетата около Кидо възвърнаха смелостта си и отново се хвърлиха срещу предателите. С помощта на Мийу те най-сетне успяха да прогонят самураите на Сайкаку.

Когато битката свърши, приятелите заръкопляскаха толкова силно, че чак ръцете ги заболяха. На финала благородният шогун още веднъж излезе на сцената и благодари на Мийу и на кучетата.

 

 

— Представлението беше много хубаво! — каза по-късно Юлиан на Мийу.

— Радвам се, че ви хареса. А сега отново ще имаме нужда от вас. Родителите ми искат да поканят Кидо и вас на празничен обяд. Остава само да купим още някои неща от пазара. Искате ли да изтичате дотам? През това време аз ще помогна на мама в кухнята.

— С удоволствие! — извикаха приятелите.

Веднага щом Мийу им каза какво да купят, тримата изхвръкнаха навън.

Едва направил няколко крачки обаче, Юлиан се спря, после замислено погледна към Ким и Леон.

— Всъщност… — започна той.

— Знам какво ще кажеш — прекъсна го Леон и въздъхна. — Време е да се връщаме вкъщи. Това искаше да намекнеш, нали?

Юлиан кимна, без да каже нищо.

— Имаш право — съгласи се Ким. — Разрешихме случая. Сайкаку е арестуван, а ние се уверихме, че срещу кучешкия шогун наистина е имало заговор. Само че намирам за много тъпо отново да се изнижем, без да сме си взели сбогом с новите приятели. Освен това ще е жалко да изпуснем вкусния обяд.

Леон се удари по гърдите.

— Това е най-малкият проблем! Когато се върнем вкъщи, ще ви сготвя нещо!

Ким се засмя.

— Да, обеща ни още докато бяхме в палата. Нямам търпение да опитам ястията ти!

— Ще хлъцнеш от възторг! — похвали се Леон.

— Я виж ти! И да знаеш, че приемам само оригинална японска кухня!

— Дадено, а сега да намерим храма на Аматерасу и да се върнем в Зибентан. — Леон настойчиво погледна Кия: — Знаеш как да стигнем дотам, нали?

Котката наклони глава, измяука и се втурна нанякъде. Не след дълго Ким, Леон и Юлиан се озоваха пред храма на богинята. Запътиха се към приклекналото за скок каменно създание, наподобяващо лъв, през което дойдоха в Едо.

Влязоха в него и нищо не можа да ги спре — нито камъкът, нито хоросанът… Темпус ги пренесе отново вкъщи.