Фабиан Ленк
Клетвата на самурая (10)

В палата на шогуна

Процесията пое към палата. Най-отпред яздеше самурай с флага на шогуна, следваха го конници, а в средата на процесията бе носилката с владетеля.

Токугава Цунайоши бе дръпнал перденцето и си говореше с даймьо Сайкаку, който яздеше редом с носилката. След тях вървяха Ким, Юлиан и Леон с Кия в ръце. В края на процесията други самураи водеха Моцаемон и нинджата.

Ким се обърна още веднъж и помаха на Мийу и Юкико. Бяха обещали и на двете да направят всичко, за да освободят Моцаемон. Надяваха се в палата да намерят възможност да го направят. Нали вече се ползваха с благоволението на шогуна.

Ким погледна напред, но точно в този момент даймьото се наведе към шогуна и започна да му говори нещо.

— Първо атаката срещу мен, а сега и нещо много по-лошо — нападението срещу вас, господарю мой.

— Да, настанаха мрачни времена — разнесе се приглушеният глас на шогуна откъм носилката.

— Трябва да вземете решителни мерки! — настоя Сайкаку.

— Ще го направя, бъдете спокоен! — отвърна Токугава Цунайоши и на Ким й се стори, че долавя в гласа му леко раздразнение от нежелания съвет.

Но даймьото се бе разгорещил и продължи:

— Не е ли възмутително, че проклетият нинджа ви нападна посред бял ден? Метна шурикен върху вас насред улицата…

От носилката се дочу раздразнено мърморене. За най-голямо съжаление този път Ким не разбра какво отвърна владетелят, но от поклоните на Сайкаку й стана ясно, че шогунът го е поставил на мястото му.

— Разбира се, господарю, движи ме единствено страхът за живота ви — отвърна раболепно даймьото.

След това гласовете замлъкнаха, а Ким продължи да размишлява. Нещо в разговора я изненада, но не можеше да разбере какво точно.

От улицата, където се тълпяха хора, се разнесоха силни гласове — някои жители на Едо приветстваха владетеля, а други стояха смирено приведени.

Ким се огледа. Едо бе изумително красив град. Пресичаха го множество канали, по които се носеха тесни лодки. Стоките в магазините бяха невероятно разнообразни. Най-много я впечатли изобилието от цветни платове, които търговците бяха изнесли пред магазините си. Видя кимона във всевъзможни разцветки, нюанси и размери, с избродирани върху тях както прости, така и сложни и скъпи мотиви — животни и цели пейзажи. Върху някои от кимоната имаше чапли, по други — планини с червено слънце над тях или лотоси в езера, забулени в мъгла.

Амбулантни търговци^[1] по мостовете се опитваха да привлекат вниманието на купувачите, като удряха една в друга дървени пръчки. Продаваха корени и грудки, които лекуват всевъзможни болести. Двама монаси с бръснати глави минаха покрай тях, прехвърляйки неспирно броениците си.

Пред един магазин бяха изложени големи стъклени топки и когато се загледа, Ким видя, че това са аквариуми със златни рибки. До тях в кошници имаше костенурки, очакващи купувачи. Птици чуруликаха в красиви кафези. Собственикът на магазина се поклони ниско, когато шогунът мина край него. Около търговеца се навъртаха две момчета — нямаха и десетина години, едното играеше с йо-йо, забравило сякаш за всичко друго, а другото гордо държеше хвърчило, сякаш всеки момент ще го пусне в яркосиньото небе над Едо.

От близките гостилници се носеше аромат на риба, мед, соя, печен ориз с подправки и птиче месо. Ким зърна една чайна с тераса, която гледаше към канала, където няколко мъже се бяха навели над белите и черни пулове върху дъски за го.

Процесията спря за кратко, защото улицата се стесняваше, а после зави наляво и се насочи към великолепен дървен мост, който елегантно се извиваше над един канал. Тук навалицата бе изключително голяма и яздещите отпред самураи с голямо усилие успяха да си пробият път сред множеството от хора и двуколки.

Когато Ким стъпи върху боядисания в светлосиньо мост, остана очарована от красиво изваяните перила. На разстояние от три метра се издигаха масивни тъмнокафяви стълбове, увенчани с тъмнокафяви дървени топки.

— Какъв е този мост? — престраши се да попита тя един от самураите след себе си. Шогунът все пак им бе задължен, така че защо да не поразпита един от конниците му?

— Това е мостът Нихонбаши^[2] — каза самураят. — Той е наистина забележителен, малката. Оттук към вътрешността на страната тръгват петте най-важни търговски пътя.

Ким се ядоса, че самураят я нарече „малката“, но не се издаде. Погледна напред към носилката на шогуна и отново си спомни за разговора между владетеля и Сайкаку. И отново я споходи усещането, че нещо й убягва… Какво каза даймьото? Ким се опита да си припомни думите му и внезапно й просветна.

Шурикен!

Сайкаку се появи след нападението над шогуна и нямаше как да знае какво оръжие е използвал нинджата! А и шогунът само спомена за атентата.

Откъде знаеше даймьото за шурикена?

Тя тихо каза на Леон и Юлиан за откритието си.

— Следователно даймьото най-вероятно е забъркан в тази история — прошепна Леон.

Ким сбърчи чело.

— Но нали всички твърдят, че Сайкаку е непоколебимо верен на шогуна! Освен това бе мишена на нападението на нинджите. Всичко това някак не се връзва…

Момичето се замисли. Дали да кажат на шогуна? Даймьото щеше да отрече всички обвинения. И тогава? Ким предпочете да не си представя какво би могло да се случи. В крайна сметка даймьото бе изключително влиятелен човек… Не трябва да предприемат нищо, преди да разполагат с неопровержими доказателства — това е повече от ясно. Трябваше да продължат разследването и в палата. Но най-вече не трябва да забравят основната цел — да убедят шогуна в невинността на Моцаемон.

Най-после процесията стигна до огромния палат с множество наблюдателни кули, заобиколен от широк воден ров. Зад висока около пет метра стена от дялани камъни, съединени без хоросан, се извисяваше жилищна сграда на няколко етажа с елегантно извити краища на покрива и с фронтони, украсени богато с резбовани дървени фигури. Плочите на покрива блестяха в яркочервено, турскосиньо и жълто, а топлият вятър развяваше флагове с герба на шогуна.

Процесията мина по подвижен мост и стигна до широко разтворена двукрила врата, обкована с желязо. От двете й страни стояха тежковъоръжени стражи.

В двора на палата самураите предадоха конете си на конярчетата, които ги посрещнаха. В същия момент кланяйки се, към носилката се приближи мъж без нито една гънка на кимоното. Ким си помисли, че сигурно е някой високопоставен слуга. Шогунът му даде разпореждания и сухият като чироз мъж с дрезгав глас се разпореди Моцаемон и нинджата да бъдат отведени. След това мъжът се приведе към приятелите:

— Ще ви покажа една малка стаичка близо до кухнята. Ще помагате на готвачите — каза той. — Последвайте ме!

Приятелите тръгнаха след него и Ким видя, че многоетажните сгради зад стените на палата бяха разположени в нещо като огромен парк.

Първо минаха през приказно красива градина. Отдясно имаше триетажен павилион с блестящ златен покрив, а на върха му бе кацнал златен петел.

— Това е Златният павилион — каза слугата, като забеляза любопитния поглед на Ким. — Там шогунът слуша музика.

Павилионът се намираше на брега на езерце, пълно със златни рибки. Точно в този момент няколко слуги ги хранеха. Около езерцето растяха екзотични растения, които сияеха във всички цветове. Жабешките лилии с тъмни точици, огненочервената лавандула, розовите цветове на вишните и оранжевите цветове на явора направо омагьосваха очите.

Слугата ги водеше все по-нататък. Минаха през една дървена арка и стигнаха до неголям алпинеум^[3]. Ким се възхити на живописно извиващите се пътечки от снежнобели речни камъчета. В контраст с тях навсякъде бяха разпръснати груби, неодялани камъни с различна големина, обрасли с мъх. На едно място каменните късове бяха подредени в извиваща се и сякаш разплискваща се лента, все едно бе река. Над камъните се извиваше мостче. То бе направено от необработено дърво, което създаваше усещането, че е много старо. Непосредствено до него шумеше водопад — падаше от висока скала в малко, кръгло езерце, заобиколено от дръвчета бонзаи.

Алпинеумът олицетворяваше хармонията на природата. Тук окото си отдъхваше, за разлика от първото езеро с неговите фойерверки от цветове.

В парка се разхождаха две изискани дами и тихо разговаряха помежду си. Ким бе очарована от облеклото им. Едната носеше яркозелено кимоно със светлозелени ширити, широко оби, цялото в красиви бродерии в същия цвят и перфектно съчетани по цвят светлозелени копринени панделки в косата. Още по-разкошни бяха дрехите на другата жена. Над светлочервеното кимоно, препасано с черно оби, имаше наметка от блестяща черна коприна, привързана с дълъг шал, върху който грееше златен жерав. В дясната си ръка държеше чадър, а с лявата си вееше с ветрило. Тя хвърли високомерен поглед към Ким, докато продължаваше да разговаря със спътничката си.

Най-после по една тясна пътечка стигнаха до палата. Тази сграда бе най-високата и най-красивата от всички, на пет етажа, като всеки следващ етаж се стесняваше и имаше собствен покрив. Ким си помисли, че й прилича на няколко шапки с широка периферия, нахлупени една върху друга.

Двама самураи пазеха широката порта от червеникаво дърво.

Кльощавият слуга едва забележимо кимна, после ги поведе към голяма зала, от която тръгваха три коридора. Подът бе от полирано дърво и по него не се виждаше и прашинка. Слугата тръгна по левия коридор, преведе децата покрай кухнята, откъдето идваха облаци благоуханна пара, и най-после спря пред малка стаичка.

— Това, по волята на шогуна, е мястото, където ще живеете — каза меко той. — Само че няма да ви остава много време за почивка. Веднага отидете в кухнята. Там са претрупани от работа, защото тази вечер ще има празнична вечеря в чест на даймьо Сайкаку. И още нещо, личните покои на благородния шогун започват в края на коридора. Така че настоятелно ви съветвам да се движите безшумно и незабележимо.

След което се оттегли.

Ким се огледа наоколо. Стени от оризова хартия, прозорец, врата, три рогозки за спане и още две рогозки отляво и отдясно на една ниска масичка — това бе всичко. Направи й впечатление, че е много чисто.

— Имаме ослепителни покои — заключи Юлиан.

— Имаш право — съгласи се Ким. — Но най-добрата новина е, че сме в палата. До вчера дори не можехме да си мечтаем за това. Вероятно още тази вечер ще можем да убедим шогуна в невинността на Моцаемон. По време на празненството сигурно ще е по-благоразположен…

По пътя към кухнята Ким отново си спомни за нинджата с белега. Сега шогунът и даймьото бяха на сигурно място. Дали нинджата ще се откаже от нападенията си?

Един вътрешен глас й подсказваше да не го подценява. Той вече се бе преобразил веднъж като актьор, при това много успешно… Какво би му попречило да се промъкне в палата преоблечен и да се представи за някой друг?