Фабиан Ленк
Клетвата на самурая (13)

Схватката

Ким чу вика на Юлиан и видя мъжа, който изскочи иззад паравана. Той бе дребен, дори изящен, облечен като нинджа и с маска. Ким се стъписа и в първия момент не можа да помръдне. Двама нинджи ли има и защо се нахвърлиха един срещу друг?

Двамата мъже ожесточено си разменяха удари. Нападателят удари нинджата с юмрук в гърдите, така че той отхвръкна назад и се блъсна в паравана, който се разхвърча на трески.

Шогунът, облечен в тъмносиво копринено кимоно, се надигна от постелята си и нападателят мигновено го атакува. Мечът му обаче не улучи, защото в последната секунда шогунът успя да отдръпне главата си. Последвалият удар с лакът обаче го зашемети и той се свлече на пода. Нападателят се канеше да се хвърли върху него, но Ким метна една ваза и го уцели в ръката. Нападателят изрева и вбесен се обърна. Очите му се впиха в момичето, а Ким си помисли, че вече е виждала тези очи! Само че не й остана време да си спомни къде, защото нинджата се изправи на крака. На шията си имаше зигзагообразен белег! Няма съмнение, че това бе същият човек, когото преследваха по покривите.

Мислите се защураха в главата й. Какво става тук и кой всъщност е нападателят, който иска да убие шогуна?

Двамата мъже се задебнаха в кръг, с извадени мечове.

— Всичко свърши, ужасният ви план се провали! — извика нинджата.

— Не! — отвърна нападателят. — Всичко ще свърши, когато те изпратя при предците ти, в царството на мъртвите.

Вместо отговор нинджата се втурна към него, нинджатото просветна, последвано от мълниеносен ритник в глезена. Нападателят падна на пода като подкосен, но при падането хвърли меча си към нинджата. Острието проблесна в червеникавата светлина на лампионите…

Когато оръжието полетя към нинджата, Ким извика, а нинджата залитна към стената и мечът на нападателя издрънча на пода — по всяка вероятност само го бе одраскал, защото се хвана за рамото и отпусна надолу меч.

Междувременно нападателят се изправи и с мрачна решителност се втурна към ранения нинджа.

— Не! — изкрещя Ким и ужасена, грабна друга ваза и я запокити към него.

Нападателят се обърна и видя вазата, която летеше към него. Ловко се наведе и избегна удара.

— Ей сега ще се заема и с теб, момиче! — ядосано кресна той.

Леон и Юлиан последваха примера на Ким и го обсипаха с дъжд от вази. Нападателят успя да избегне първия удар, но след това една красива, малка ваза, украсена с клончета слез, се разби в челото му, той изрева и пристъпи към приятелите, но те бързо се пръснаха из стаята, продължавайки да го замерят с каквото им попадне под ръка.

Кия също не остана безучастна. Скочи на гърба на нападателя и впи зъби във врата му. Мъжът посегна към нея, за да я махне от гърба си, и за момент изпусна от поглед нинджата, който се отлепи от стената и с точен юмручен удар изпрати противника си в царството на сънищата. После с ръка върху раната си се втурна към шогуна.

Владетелят се изправи с мъка, опирайки се на лакти.

— Какво става тук? — погледът му се плъзна от нинджата, коленичил пред него, към приятелите и след това към лежащия на пода нападател.

— Всичко е наред — каза тихо нинджата.

— Къде… са… стражите ми? — запелтечи Токугава Цунайоши. — Защо не ме…?

Той се изправи, без да довърши изречението си, и поклащайки се, застана пред приятелите.

— Отново вие! Изглежда, за втори път ми спасявате живота. Вероятно можете да ми обясните какво става тук? — После се обърна към нинджата: — Или може би този мъж, скрит зад маската си, иска да ми отговори? Кой си ти, нинджа?

С подчертано бавно движение забуленият воин свали кърпата от лицето си.

Ким затаи дъх, защото разпозна в мъжа…