Карън Робърдс
Правосъдие (28)

Глава 28

Беше два часът след полунощ и Джес искаше да се прибере в своя апартамент. Беше уморена, уплашена и травматизирана от последната си среща със смъртта. Гърлото я болеше, тялото също и имаше нужда от сън.

Но във фирмата на Елис Хейс събота беше работен ден. О, не официално. Но въпреки това всички отиваха на работа. А трябваше да свърши и други неща, не всички, от които засягаха работата й.

Почукване на кухненската врата накара Мади и Сара, които седяха около масата с Джес и разговаряха, да подскочат. Джес не подскочи, защото го очакваше. Джуди си беше легнала преди около двайсет минути, заявявайки, че е изтощена, и Джес веднага бе изпратила съобщение на Марк, за когото подозираше, че е все още наблизо. Спомняйки си колко неприятно й бе да стане рано и да облече дрехите на сестра си само за да отиде до дома си и да се преоблече за работа, Джес нямаше желание да повтори грешката. Освен това се тревожеше за котката на Алисън. И, трябваше да си признае, не искаше Марк да спи в колата пред къщата на майка й заради нея. Той вероятно бе изтощен също като нея.

— Кой, за бога…? — Сара попита Мади, която бе отишла да отвори вратата.

— Първо запитай кой е — каза й остро Джес, преди Мади да е отворила.

Сара смръщи вежди, но Мади се подчини.

— Марк — бе отговорът, точно както Джес бе очаквала. Но все пак, като се имаха предвид последните събития, беше по-добре да внимават.

Мади отвори вратата.

— Здравейте. — Марк влезе в кухнята. Джес срещна погледа му. Отново виждаше добре, защото беше сложила втория чифт очила, които държеше в къщата на майка си. Един поглед бе достатъчен да разкрие, че той се бе преоблякъл. Сега носеше черна тениска и дънки. С рошавата коса и наболата брадичка изглеждаше не по-малко привлекателен, но в същото време и много уморен. Тя му се усмихна, той й се усмихна в отговор. Тази размяна на усмивки й се стори обезпокоително интимна.

„Ние приключихме“, напомни си тя, но толкова много се радваше да го види, че не даваше и пет пари.

— Какво правиш тук? — Мади затвори вратата.

— Дойде да ме вземе. — Джес се изправи и отговори, преди Марк да е казал каквото и да било. — Не исках да тревожа мама, но ще си отида у дома. Утре трябва да съм на работа.

— Какво? — Марк я погледна така, сякаш си бе изгубила ума.

— Не говориш сериозно, нали? — вметна Сара.

— Събота е — уточни Мади.

— В случай че си забравила, трябва да ти напомня, че само преди няколко часа едва не умря — каза Марк, при което двете й сестри закимаха усилено с глави.

Еднаквите им изявления, макар и изказани с различни думи, сякаш ги правеха съюзници. И тримата гледаха Джес със смръщени вежди.

— Ще отида малко по-късно от обикновено — обеща тя на Марк, заобиколи масата и тръгна към него. Беше облякла свои стари къси панталони и зелена тениска и бе обула сандали на Мади. Не беше елегантна или привлекателна, но нямаше нищо против Марк да я види в този й вид. — Но ще отида. — Той като че ли се канеше отново да възрази, но тя го изпревари, като подхвърли през рамо на сестрите си: — Кажете на мама, че ще дойда в неделя. — Като видя загрижеността, изписана на лицата им, смръщи раздразнено вежди: — И можете да престанете да ме гледате така. Преживях лоши неща, вярно, но съм жива и съм добре. И ще се почувствам още по-добре, ако спя в собственото си легло.

Сети се със закъснение, че за тях това означаваше, че ще спи с Марк, и почувства ново раздразнение. Мислите й се бяха изписали на лицето й, защото израженията и на двете й сестри мигом се промениха.

— О, разбрах — каза Мади, а Сара измърмори:

— Аха. — И огледа Марк от главата до петите. Сара добави с намигане: — Добре дошъл отново.

Мади реши да й приглася:

— Обзалагам се, че Тейлър се радва. Казваше, че когато си с Джес, си толкова зает, че не си пъхаш носа в нейните работи, и това много й харесва.

— Добре е да го знам — отговори Марк сухо.

Като въздъхна тихо, Джес реши, че за момента е най-добре да ги остави да мислят, каквото си искат.

— Ще се видим в неделя, Мади. Ако не си тук, ще ти се обадя, Сара — каза от прага, защото се предполагаше, че дотогава Сара и синовете й ще са отново у дома си. А може би щяха да отседнат при майка й, кой знае. Трудно беше да се каже, като се имаше предвид какъв бе бракът на Сара.

Навън ухаеше на мокра трева. Лампата на алеята разпръскваше мрака. Джес предполагаше, че облаците са все така ниско надвиснали над земята и затова не се виждат нито луната, нито звездите. Влагата бе толкова много, че приличаше на дим.

— Къде ще бъде Тейлър този уикенд? — запита Джес, докато слизаха по задните стъпала.

— Ще остане при майка си. Ще ходят на концерт. Освен това, има и среща. — Каза го така кисело, че Джес трябваше да се усмихне. — А следващия уикенд ще е на училищна екскурзия. Буквално трябва да се моля, за да прекарам известно време с нея. А когато сме заедно, непрекъснато се караме.

— Ти си добър баща. Ще го оцени, когато порасне още малко.

— Ще повярвам, когато се случи. Осъзнаваш, нали, че сестра ти ще каже на дъщеря ми, че отново сме заедно.

— Вероятно.

— Нещо, което ще изясним по-късно, предполагам. — Тонът му се промени. — Говореше сериозно, че утре ще отидеш на работа, нали? И знаеш, че след случилото се всички ще очакват да си останеш у дома? Особено след като е събота.

Марк беше плътно зад нея, когато стигнаха до тънещото в сенки място, където задният двор на майка й граничеше с този на съседите. Беше поставил ръката си на кръста й, сякаш да я защити, докато я водеше към колата, която тя не виждаше, защото беше паркирана на алея зад къщата. Друга кола чакаше наблизо, скрита зад кофите за боклук от другата страна на улицата. В нея като че ли нямаше никого, но въпреки това Джес я огледа нервно. Ако Марк не беше с нея, щеше да се обърне и да се скрие обратно в къщата.

— В екипа на Пиърс съм по-малко от седмица — каза тя, когато той заобиколи колата и й отвори вратата и също хвърли поглед към другата кола. Тя се зарадва, че я е забелязал. Трябваше да го изчака да седне зад кормилото, преди да продължи: — Някой се опитва да ме убие, да, разбрах. И знам, че трябва да се пазя. Но не мога просто да лежа под завивките, докато не ми кажеш, че е безопасно да изляза. Заради Тифани, например. И Алисън. И заради делото против изправителния лагер. И дори да нямаше нищо друго, пак щях да съм наистина отдадена на работата си. Има неща, които искам да проверя, а това може да стане само в офиса. Компютърните файлове на Алисън, например. Така че ще отида на работа. Ще получа допълнителни точки, че съм се явила при затрудняващи обстоятелства, а и ще мога да свърша нещо, което съм си наумила.

— Трябва да се скриеш в апартамента си и да не излизаш, докато не го заловим. — Марк потегли. — Ще го направим възможно най-бързо, обещавам.

— Знам и го оценявам. Но пак ще отида на работа утре. — Поглед в страничното огледало разкри, че другата кола кара след тях.

— Ти си най-упоритата…

— Колата ни следва — прекъсна го тя, отворила широко и тревожно очи, докато продължаваше да гледа в страничното огледало. — Беше паркирана от другата страна на улицата, когато излязохме.

— Това е подкреплението. — Дори не си направи труда да погледне в страничното огледало. — Имах работа, затова изпратиха екип, който да наблюдава къщата на майка ти. Казах ти, Хасбро прие присърце задачата да опази живота ти. Ако не съм аз, край теб ще има непрекъснато други хора, докато не заловим нападателя.

— Дискретно — каза Джес. — И, виждаш ли, това означава, че ще бъда защитена независимо къде съм.

— Абсолютно дискретно. Но трябва да знаеш, че понякога се случват и непредвидени неща. Просто не искам да се случат с теб.

Говореше толкова сериозно и мрачно, че Джес смени темата.

— Каква работа имаше?

— Да си взема чисти дрехи и да проверя къщата, такива неща.

— О! — Загледа се в следващата ги кола и за миг изгуби нишката на разговора.

Когато отново вдигна поглед към него, беше смръщила вежди.

— А можем ли да имаме доверие на Хасбро? И на онези, които е изпратил като подкрепление?

— О, имай малко вяра.

Каза го едва ли не весело, но стисна кормилото толкова силно, та Джес разбра, че въпросът й е попаднал право в целта. Истинският отговор беше: „Може би. Кой да знае, по дяволите?“

Вече бяха стигнали Фоги Ботъм и уличното движение бе по-натоварено. По улиците имаше изненадващо много хора и Джес си спомни, че е петък вечер, а наоколо има много колежи, че баровете и ресторантите са още отворени и че някои хора водят активен живот. Отпусна глава на седалката и погледна Марк.

— Какво ще стане със защитата ми, ако се окаже, че този убиец не е нает от правителството? Ако опитите да ме убият имат нещо общо с Тифани, Алисън или дори с липсващите момичета? Казах ти, че Роб Филипс беше на партито, също и родителите му. Продължавам да мисля, че събитията са свързани, или поне случилото се, с Алисън и Тифани. Те — а и аз в това число — имат нещо общо и това е съдебният процес.

— Какво ще кажеш да се тревожим за това, когато се случи? — Колата вече спираше пред апартамента й и Джес отново въздъхна. Изведнъж се почувства толкова уморена, че не можеше дори да спори.

— Чудесно.

Стигнаха до апартамента й в мълчание. Беше така уморена, че дори не погледна дали зад магнолията се крие сянка. При първия опит не успя да пъхне ключа в ключалката. Смръщи вежди и премигна, а Марк взе ключа от нея, пъхна го в ключалката, отвори вратата и отстъпи назад, за да й направи път. Включи осветлението и я посрещнаха непознати звуци.

— Ми-и-и…

Клемънтайн, която дотогава очевидно бе дремала на дивана, се изправи, протегна се грациозно, скочи на земята и тръгна към тях. Джес се наведе да я вземе, докато Марк оглеждаше апартамента.

— Много си красива, Клемънтайн. — Джес едва сега забеляза бялото петно под брадичката й. Котката започна да мърка. Беше прекалено слаба, но това скоро щеше да се поправи, след като отново щеше да се храни редовно. Джес сведе поглед към огромните златисти очи, които я гледаха, без да премигват, и си помисли за Алисън. А ако страховете й се окажеха основателни и Клемънтайн нямаше дом, в който да се върне? Но може би грешеше. Може би грешеше за всичко.

За първи път изпита надеждата, че онзи, който се опитва да я убие, е изпратен от правителството. Защото ако се окажеше, че нападенията имат нещо общо с процеса Филипс, беше много възможно Алисън да е мъртва, а също Тифани и момичетата.

При тази мисъл Джес потръпна.

— Чисто е. — Марк се върна в стаята и Джес остави Клемънтайн на пода. Котката отиде при Марк и започна да се умилква в краката му.

— Харесва те — каза Джес, а Марк се наведе да я погали.

— Защото я нахраних — отбеляза той. Джес се усмихна, после се прозина толкова силно, че челюстта й изпука.

Покри, смутена, устата си с длан и беше ред на Марк да се усмихне. Тогава през главата на Джес мина мисълта, че когато са заедно, възниква такава интимност, че все едно са си у дома. Заедно. Като че ли мястото му беше тук.

„О, не.“

— Отиди да си легнеш — каза Марк. Каза го съвсем спокойно. Беше невъзможно да се разгадае изражението в очите му. Но тя го познаваше и знаеше, че той също я познава.

Обърна се и излезе от стаята, взе набързо душ и си легна.

Сама.

Разбира се, сънува, че се дави. Трябваше да го очаква, но умът й бе зает с толкова много неща, че не й остана време да се тревожи дали ще се повтори кошмарът отпреди толкова много години.

Когато се събуди, по лицето й се стичаха сълзи.

— По дяволите. — Обърна се по гръб и прокара пръсти по мокрите си бузи. Пое си дълбоко дъх и се загледа втренчено в мрака. Сърцето й биеше тежко. Пулсът й беше ускорен. Спомените минаваха бързо през главата й. Изруга отново, седна и запали нощната лампа, за да ги прогони. Нещо скочи от другия край на леглото на пода и я стресна. Разтревожена, Джес не можеше да си представи какво е то, докато не си спомни — Клемънтайн. Котката очевидно бе спала в леглото й и тя я беше стреснала.

— Всичко е наред, Клемънтайн. — Часовникът до леглото показваше 05:23 и Джес едва не нададе стон. Стана с намерението да отиде до банята и да измие лицето си, преди отново да заспи, и заговори мило и успокояващо на животното.

— Ми-и-и-и-и. — Котката й хвърли поглед през рамо, преди да размаха опашка и да се отдалечи.

— Джес? — Марк се приближаваше към нея по коридора.

Разбира се, беше събудила Марк. При условия като тези — когато беше на дежурство или смяташе така — той спеше изключително леко. При по-нормални обстоятелства, както например, когато преди живееха заедно, спеше като мъртъв. Да слуша как хърка такъв великолепен мъж, бе наистина едно от откровенията на живота.

— Добре съм! — извика с надеждата той да се върне на дивана. Нямаше такъв късмет. Той стигна до стаята й в мига, в който думите излязоха от устата й. Беше само по боксерки — тази вечер сини — застана на прага и втренчи поглед в нея, целият само широки рамене и дълги мускулести крака. Тя изведнъж осъзна много ясно, че косата й е рошава, а краката й са голи и се виждат под голямата тениска, с която обикновено спеше. Тениската стигаше до средата на бедрата й и оставяше всичко друго на погледа му.

Очилата й бяха на нощното шкафче. Погледна ги, замисли се дали да не ги сложи, после се сети какво казваше той за тях и се отказа.

„Лоша идея.“

— Котката ме събуди — даде обяснение и вирна брадичка. Работата беше там, че той я познаваше прекалено добре и щеше да забележи, че е плакала.

Той обаче не зададе никакви въпроси. Просто стоеше там, метър и осемдесет и шест, загорял, мускулест, почти гол, привлекателен мъж и я гледаше, без да каже и дума. Тя виждаше наболата му брада, леките бръчки на умора и сините очи, които я оглеждаха от главата до петите.

И сърцето й, този предател, заби по-бързо.

— Марк… — Дори от това разстояние и без очилата си долавяше ясно изражението му и знаеше какво й казва то. Искаше да я заведе в леглото.

Дори мисълта за това накара тялото й да запулсира. Усещаше сексуалното напрежение между тях и направи всичко възможно да не мисли за това. Идеята за секс с Марк може и да караше коленете й да омекват, но нещата между тях бяха много по-сложни.

— Всичко е наред — повтори. — Върни се в леглото.

Той стисна устни. Облегна рамо на рамката на вратата и скръсти ръце на гърди. „Хм“, помисли си Джес. Познаваше добре тази стойка — обикновено означаваше, че предстои кавга.

— Това е глупаво — каза той. — Ти ме обичаш. И го знаеш.

Джес си пое дълбоко въздух. Думите му бяха като удар в стомаха. Очакваше спор или кавга, не това.

— Аз… — Изгуби мисълта си, защото той тръгна към нея. Паниката сви стомаха й на топка. Щеше да отстъпи назад, но точно зад нея беше леглото. Той спря пред нея, толкова близо, че можеше да постави длани на широките му гърди, и тя вдигна поглед към него. Пулсът й се ускори. Задиша бързо. Усещаше как горещината се разлива по тялото й.

— Виждаш ли, работата е там, че аз също те обичам. — Каза го не страстно, а спокойно. — Разбрах го, докато те изваждах от басейна. Ако бях закъснял, щеше да си мъртва…

Млъкна неочаквано, но изражението му каза останалото.

Джес затвори очи. „Обичам те.“ Колко често през последните месеци беше копняла да чуе тези думи? Сега вълнението я завладя, предаде се на цялото й тяло и стигна чак до върховете на пръстите й.

— Не мога да го направя. — Стискаше здраво очи, сякаш животът й зависеше от това. Поклати глава, а паниката се засили. В отхвърлянето й нямаше нищо лично, както и щеше да му обясни, ако се върнеше в стаята и й оставеше достатъчно място, за да се съвземе. То просто беше акт на самосъхранение.

— Разбира се, че можеш.

Той постави пръсти под брадичката й и повдигна лицето й към себе си. Чувстваше как погледът му я обхожда и изучава, но продължи упорито да стиска очи.

— Плакала си. — Кокалчетата му погалиха още мокрите й бузи. — Защо?

Тя отвори очи.

— Сънувах кошмар — отговори.

— Не съм изненадан.

Той, разбира се, знаеше за кошмарите, които бяха изпитание за нея от години, защото му беше казала. Той беше единственият човек, на когото бе казала. Сега разбра колко много означава това.

Той я познаваше. Беше казал, че я обича.

— Марк. — Дори тя не знаеше какво иска да каже. Само името му, толкова. Но имаше чувството, че неразумното й сърце му говори чрез погледа й.

Дланите му се плъзнаха към кръста й. Той наведе глава и я целуна — най-леката от всички целувки. Топлите му устни предизвикаха силно сърцебиене у нея. Тя започна да диша неравномерно, накъсано. Протегна инстинктивно ръка с мисълта да го отблъсне. Вместо това ръцете й, сякаш имаха собствен ум и воля, се облегнаха на гърдите му. И тя разбра, че през цялото време е копняла да направи това. После ръцете й го погалиха, описаха кръгове по широките му гърди, заровиха се в косата на тила му. Да, по собствена воля. Като че ли тя въобще нямаше думата.

Той вдигна глава и я погледна. Очите му бяха горещи и тъмни.

— Обичам те — каза отново. Сега гласът му бе леко дрезгав. — Но ако кажеш само една дума, ще се върна на дивана. Проклет да съм, ако те съблазня.

Сърцето й блъскаше в гърдите. Тялото й пулсираше от копнеж. Гърлото й се сви, така че дори да искаше, нямаше да може да отговори.

Но сега поне знаеше какво иска.

Още веднъж остави тялото си да говори вместо нея. Повдигна се на пръсти, затвори очи и го целуна.