Елизабет Лоуел
Нощният гмуркач (12)

11.

Клаксон на скутер, който разгони кокошките от пътя, изпълни тишината, настъпила след думите на младата жена.

Прокълнат.

— Абсолютни глупости — весело наруши мълчанието Холдън. — На кораба няма нищо лошо, освен ниските заплати.

— Разбира се — отвърна сервитьорката с любезна усмивка. — Гмуркачите обичат да клюкарстват повече от жените. Искате ли още супа?

Холдън погледна към Кейт.

— Не, благодаря — отговори вместо него тя. — Но ще ви помолим за сметката и няколко кутии за останалата храна.

Сервитьорката кимна, влезе в занемарената кухня и се върна с ръчно написана сметка и найлонова торба, пълна с неравно подредени кутии. Холдън помогна на Кейт да изпразнят в тях чиниите, после плати, като остави хубав бакшиш.

Хванал пълната найлонова чанта в лявата си ръка и стиснал пръстите на Кейт в дясната, той я поведе към съседната пресечка, където бяха паркирали пикапа.

— Чудя се кой от гмуркачите е пуснал тоя долен слух? — попита тя, докато се настаняваше в задушната кабина на колата.

— Ако брат ти пази списъка на целия персонал, мога да пообиколя местните барове и да задам няколко въпроса — отвърна Холдън. — Не че има някакво значение. Слуховете са по-устойчиви и от плевелите…

Кейт се намръщи. Липсата на интерес към воденето на документация у брат й беше почти толкова безнадеждна, колкото и към мелницата за слухове на местните гмуркачи.

Холдън я докосна по бузата.

— Не обръщай внимание. В този момент ние сме тук на почивка, забрави ли?

— Ние ли?

— Да, с теб двамата. Дори робите са получавали по един свободен ден от време на време.

Кейт въздъхна шумно и завъртя ключа в стартера. Два пъти. Фактът, че двигателят се включи след втория опит, я накара да се почувства по-добре. Погледна към Холдън и забеляза, че той натиска с пръсти челото си.

— Главоболие ли те мъчи?

— Не. По-скоро вцепенение от лютивата супа.

— Слава богу. А аз си мислех, че съм единствена.

Пътуваха в спокойно мълчание до квартирата, където металната работна лодка бе завързана към разкривения док. Мисълта да се върнат обратно на кораба не беше особено привлекателна.

За разлика от проблясващите бледи сенки на повърхността на водата.

— Знаеш ли какво ще направя? — попита тя.

Холдън я наблюдаваше с присвити очи, представяйки си ленив танц в леглото…

— Ще поплувам. — После, забелязвайки удивеното изражение на лицето му, додаде: — Ти не обичаш ли да плуваш?

— Това е второто ми любимо занимание.

Младата жена забеляза похотливите пламъчета в очите му, но не се хвана на уловката.

— Видях вътре допълнителен чаршаф, от който ще стане прилична плажна кърпа.

Ако беше казала „неприлична“, може би щеше да подхожда повече на настроението му, но той не възрази.

Влязоха в стаите си. Той се преобу в избелели черни бански, сгъна панталоните си с цвят каки във формата на импровизирана възглавница и зачака Кейт в коридора до входа.

Когато се появи и го видя, тя едва не изпусна тубичката със слънцезащитен крем. Беше прекарала много време в опити да забрави как беше изглеждал, когато го свари в стаята му, облечен само с плътно прилепнали слипове на светлината на лампата. Тогава беше възбуден.

Както и сега…

През тялото й премина гореща вълна. Зърната й се стегнаха, усети влудяваща топлина между бедрата си… Знаеше, че и той беше забелязал промяната. Гъста червенина плъзна по скулите му, която нямаше нищо общо нито с пикантния обяд, нито с тропическото слънце.

— Сигурна ли си, че искаш да плуваш? — попита тихо Холдън.

— Винаги съм мечтала да си поиграя във водата с дракон. Гласът й беше неузнаваем, едновременно умоляващ и приканващ.

— А, пак заговори за дракона. Започвам да ревнувам.

— От себе си ли, Холдън? Няма как жените да не са ти казвали колко си секси.

Той я дари с нежна усмивка.

— Ти си единствената, която мисли така. Но, изглежда, изобщо не си забелязала как пък мъжете гледат на теб с изплезени езици…

Кейт се засмя.

— Е, това не е вярно. Но дори да е, единственият език, който ме интересува, е твоят. — Смаяна от внезапната си дързост, закри очите си с ръце. — Прозвуча ужасно, нали?

Холдън все още се смееше, когато тя надникна между пръстите си. Приближи се до нея и измъкна тубичката със защитния крем, който тя продължаваше да стиска в едната си ръка.

— Ще го обсъдим, докато те намажа с крема на местата, които не можеш да достигнеш сама — подхвърли нехайно.

— Трябва да те предупредя, че съм доста гъвкава.

Той й отправи изгарящ поглед.

— Не ме изкушавай.

— Само казвам.

Холдън облиза устните си.

— Позволи ми все пак да ти помогна. Обещавам, че няма да те измъкна от този крещящо зелен бански.

Засега.

Кейт го изгледа с влудяващо невинни очи и пристъпи навън.

От гърлото му се изтръгна стон. Обещаващата й походка се допълваше от съвършено оформения й ханш.

Дали има лунички под тази еластична ивица зелен плат? Господи, надявам се. И нещо розово, потънало в топла, чувствена влага…

Прекрачвайки прага, тя се обърна и улови пронизващия му поглед, който я обгръщаше отзад.

— Да, знам, че е много голям, но какво да се прави.

Бавно, много бавно той срещна очите й.

— Миличка, та той е идеален. Обхвана я отзад с ръце и я притисна леко, наслаждавайки се на топлината на гъвкавото й тяло. — Дяволски перфектно задниче…

Беше толкова близо, че тя нямаше как да не усети големия, твърд член, притиснат към най-долната част на гърба й. Тя отвори широко очи от изумление. Холдън направи едно бавно движение, след това я пусна.

Сред тишина, натежала от нещо недоизречено и недовършено, но пълна с очакване, той изцеди малко от крема с аромат на манго, разтърка го между дланите си и се обърна към нея:

— Вдигни си ръцете.

— Но чаршафът… Все пак сме отвън.

— Махни го.

С леко шумолене чаршафът се свлече в нозете й.

Червенината по скулите му се сгъсти, докато оглеждаше съвършените извивки на тялото й. Протегна ръце и започна да втрива крема по шията и раменете й, плъзгайки дланите си все по-надолу, докато докосна горнището на банския.

— Аз…! Гласът й заглъхна под допира на пръстите му, следващи очертанията на гърдите й. — До там мога да стигна и сама…

— Значи и аз мога.

Потръпна, усетила, че улавя зърната й и ги притиска нежно под тънкия плат на банския костюм. Когато миг след това се отдръпна, тя въздъхна.

— Прекалено много ли те мажа? — прошепна той.

— Да, така е… И недостатъчно.

Холдън се усмихна и изстиска още крем върху дланта си.

Кейт усети топлия му дъх и отново потръпна. Кожата й сякаш беше станала ужасно чувствителна, стегната, откликваща дори на най-лекия допир. А той правеше точно това.

Докосваше я. Съвсем лекичко…

— Ще ме подлудиш — прошепна в ухото му Кейт.

— И ще бъде съвсем честно, защото ти вече ме накара да изгубя ума си…

Разпери широките си длани върху гърба й и започна да втрива крема, плъзгайки ги надолу под долнището на банския, наслаждавайки се на всяка извивка на сочната плът. Неохотно отдръпна ръце, изцеди още крем, отпусна се на колене и нежно като ласка започна да маже дългите й бедра…

Със затворени очи Кейт усещаше всяко докосване като лек прилив на топлина, обещаващ идването на истинския огън.

А драконите умееха да си служат с огъня.

Когато най-после той приключи, нозете й трепереха. Холдън плъзна дланите си от глезените до ханша, присви дългите си пръсти и се изправи пъргаво. Стиснал чаршафа в едната си ръка и тубичката с крема в другата, докосна с горещите си пръсти настръхналата кожа на нежния й гръб.

— Е, вече си готова за слънцето — прошепна той.

Кейт беше готова за много повече от това, но все още й беше останал достатъчно здрав разум да не го изрече на глас.

— Това ще ми е първият път в океана, откакто…

— Откакто родителите ти загинаха?

— Да. — Гласът й беше толкова тих, че приличаше повече на шепот.

— Аз ще те пазя.

Тя го погледна с потъмнелите си тюркоазни очи.

— Трябваше да го направя още преди години. Защото морето ми взе толкова, колкото сама му дадох.

Холдън преплете пръсти с нейните.

— Хайде да си го върнем.

Кейт го поведе надолу към ивицата ослепително бял пясък, засенчен от листата на палмите, поклащащи се от лекия вятър. Той просна чаршафа пред тях, остави крема и панталона си в единия му край и зачака. Тя си пое дълбоко дъх, въздъхна предпазливо и се опита да насочи мислите си към мъжа до нея, който я караше да се чувства спокойна и уверена. И опита да забрави старите страхове от миналото. Срита настрани сандалите си и пое към водата.

Горещият пясък я принуди да затича към самия край на брега. От друга страна, водата беше толкова топла, че дори не усети първия досег с нея.

— Стъпалата ми едва не изгоряха — обади се зад нея Холдън.

— Водата става доста по-студена навътре, където придобива цвят на кобалт, и бързо се отдръпва от мястото, където някога е било вулкан.

— Остров, роден от огъня и в същото време заобиколен от морето. Винаги съм се възхищавал от сблъсъка на противоположностите и деликатния баланс, който постигат. Като в сложен, бавен танц.

— Никога не съм мислила за това по този начин. Наистина това е равновесие, танц, който се променя всеки момент.

— Също като нас — отбеляза той и приглади червеникавата си коса. — Океанът и земята просто живеят във вечността, за разлика от двукраките еднодневки, наречени хора.

Кейт се усмихна и сви пръстите на краката си, наслаждавайки се на мекотата на пясъка при всяка крачка. Топлата плитка вода беше толкова чиста, че бе почти невидима. За момент се почувства разтворена между небето и морето.

Водата постепенно стигна над кръста й.

Очакваше да изпита страх. Продължаваше да чака, когато пасаж от малки рибки се стрелна около глезените й като пъстроцветни конфети, пръснати от вятъра. Миниатюрните перки погъделичкаха нозете й и я накараха да се разсмее.

Застанал съвсем неподвижно, Холдън я наблюдаваше и за първи път успя да си я представи такава, каквато е била, преди трагедията да хвърли сянка върху тюркоазните й очи. Не искаше нищо друго, освен да се наведе над нея и да изпие смеха й като златисто вино.

Сякаш прочела мислите му, Кейт се обърна и протегна ръка към него.

— Ще ме държиш, за да не ме отнесе течението, когато стане по-дълбоко — подвикна и обви пръсти около неговите.

— До теб съм, Кейт.

Тя усети с цялото си тяло как някакъв друг страх я напусна. Страх, за който дори не беше подозирала.

— Винаги съм обвинявала морето — каза замислено младата жена. — Мразех го.

— Което е много по-лесно, отколкото да упрекваш родителите си, задето са се гмурнали, когато са били дяволски наясно, че е трябвало да останат на борда — спокойно отвърна той.

Пръстите й около неговите се стегнаха.

— Откъде знаеш?

— Достатъчно добре е документирано, че са се спуснали под водата през нощта, когато наоколо е вилнеела тропическа буря.

Мина доста време, преди пръстите й да се отпуснат отново.

— Така е. А да мразя морето беше много по-удобно, отколкото да ненавиждам тях, задето са постъпили толкова глупаво, толкова егоистично, когато са избрали блясъка на златото пред собствената си дъщеря. — Внезапно от устните й се изтръгна приглушен звук. — А аз също съм себична в очакването си да бъда за тях по-важна от всичко останало. И от останките, които са започнали да търсят много преди да се родя…

— Да, това е „Лунна роза“ — тихо въздъхна Холдън.

Тя влезе още по-навътре, теглейки го след себе си. Като сянка, под самата повърхност се появи колония корали, стремяща се към светлината. Други корали браздяха водата с крехки, неуморни пръсти, като милиони и милиони малки ръце, просещи трошици живот.

— Иска ми се сега да имах маска, плавници и шнорхел — тихо каза Кейт.

Холдън беше достатъчно близо, за да я чуе.

— Твоите на борда на кораба ли са останали?

— Да, въпреки че няма полза от тях. Не съм ги докосвала от години. Сигурно вече са изгнили.

— Ще се изненадаш…

— Какво намекваш? — учуди се тя.

— При първата създала се възможност прегледах шкафовете за екипировката. Това е най-бързият начин да прецениш доколко гмуркането е ефективно. Ако екипировката не се поддържа, цялото начинание е обречено на провал.

— Лари може и да е абсолютен невежа във воденето на документацията, но е истински магьосник по отношение на водолазните костюми и оборудването на гмуркачите.

— А също е и сантиментален. Намерих гардеробче с надпис „Кити“. Нещата вътре бяха в изряден вид, както всичко останало на кораба.

Кейт се препъна, но Холдън и съпротивлението на водата я задържаха права.

— Дядо — прошепна тя и очите й се напълниха със сълзи. — Винаги се е надявал, че отново ще се появя тук…

Холдън се усмихна половинчато.

— Твоят старец е изключителен инат.

Тя издаде звук, който можеше да бъде смях или ридание.

— И много стиснат. Въпреки това, когато родителите ми загинаха, взе ребридера^[1] на баща ми и го изхвърли зад борда.

— Което обяснява защо не намерих нито един в шкафовете. Реших, че причината е сравнително плиткото място, на което са заседнали останките.

— Не. Дядо не би позволил да ги качат на корабчето. Обвинява ги за смъртта на родителите ми.

— Защо? Всяка екипировка за гмуркане носи своите рискове. — И най-големият от тях е самият гмуркач.

— Лари му го повтаря непрекъснато — отвърна тя. — Това беше единственият път, който си спомням, когато си крещяха право в лицата. В крайна сметка брат ми запази своя ребридер. Заяви, че обичал тишината и свободата на движенията.

Холдън си помисли колко многото пъти беше използвал ребридер през нощта на места, където всяка следа от мехурчета беше покана да бъдеш обстрелван от враговете на повърхността. Ала фактът, че апаратът позволяваше продължителни гмуркания със съкратено време в декомпресия, беше голямо предимство.

Покрай тях се стрелна риба, преследваща плячка. За разлика от закръглените, пъстроцветни рифови рибки, по-едрите бяха с вретеновидна форма, обагрени в неестествено сребристосиньо и много по-бързи.

Докато Кейт наблюдаваше призрачния морски обитател, си даде сметка, че водата вече стигаше до гърдите й. Беше доста студена, което означаваше, че отдавна бе напуснала плитчините, където слънцето затопляше морето до температурата на човешкото тяло. След още няколко крачки щеше да й се наложи да плува.

И го направи.

Не знаеше какво точно бе очаквала, но със сигурност не беше внезапното оживление, което я обзе, когато течението и понесе с отдавна забравена лекота. Обзе я успокояващо, приятно усещане за свобода. Обърна се на гръб и се разсмя като дете, разлюляно от любящи ръце.

— Толкова ми липсваше всичко това — каза тя на Холдън, забелязала широката му усмивка. — Дори нямах представа. Как съм могла да не го осъзнавам?

— Морето е това, което направиш от него. Също като живота. Детето в теб го беше превърнало в дявол. Но възрастният винаги е по-разумен.

Той можеше още дълго да продължи да гази, но вместо това се обърна на една страна и заплува до нея. Ленивите движения на краката му само подчертаваха лекотата, с която се държеше на повърхността.

— Не мога да повярвам, че си се страхувал да влизаш в морето след травмата — подхвърли тя, без да откъсва очи от него.

И без да престава да го желае.

— Всеки път ми се повръщаше.

— Бил си с леководолазен апарат?

— Да. И това беше причината да ми се налага да преглъщам — отвърна той с кисела усмивка.

Смехът й се понесе над лагуната като друга, различна слънчева светлина.

Холдън се отпусна след поредния мах с крака, внезапно осъзнал, че никога досега не беше изпитвал такъв покой, както когато я гледаше да се носи по течението на водата.

Тя е родена за това. Не за делови костюми, електронни таблици и напрежение в офиса…, отбеляза мислено той.

Докато я наблюдаваше, можеше дори да прости на брат й, задето беше забъркал такава каша и бе принуден да я извика, за да спасява семейния им бизнес, който потъваше като кораб с огромни пробойни.

Не че неговите хора не бяха помогнали, предложеният от тях договор беше загробващ.

Ето защо от мен никога няма да излезе добър бизнесмен, продължаваше да размишлява той, като се стараеше да поддържа нейния ритъм. Да се възползвам от отчаяни хора за лично облагодетелстване… Предпочитам отново да обезвреждам мини.

Веднъж наистина го беше направил.

Отблъсквайки се леко с крака, заплува бруст, после се обърна по гръб.

— Бедрото не те ли боли? — попита Кейт.

— Изобщо. Тук е много по-приятно, отколкото в силно хлорирания басейн, в който се провеждаше физиотерапията ми.

Тя се смръщи. Мразеше басейните, макар че плуването там беше по-добре от нищо.

— Спомням си, че вече те питах, но гмуркането липсваше ли ти?

— Гмуркам се с любов. Това е част от работата ми. А на теб?

За момент се чуваше само крясъкът на птиците и плискането на морската пяна върху скалите и кораловите колонии.

— Липсва ми — каза накрая, — но не съм готова. Още не. Вероятно никога няма да се реша… Не знам. Там долу няма нищо, без което не бих могла да живея.

Холдън не се опита да я разубеди, да я уговаря или да я накара да изпитва срам от страха си. Просто я следваше в прегръдката на морето, като от време на време се спускаше под водата, ако нещо на дъното привлечеше погледа му, но винаги се стараеше да остава достатъчно близо, за да може да я докосва. Понякога плуваше под тялото й, за да го погали със своето, закачаше я и правеше всичко възможно, за да сподели удоволствието си от това да бъдат заедно във водата…

Дъхът й секна, когато телата им се притиснаха едно в друго. Тя усети с бедрата си силната му възбуда. Гмурна се под повърхността и върна хлъзгавата ласка, оставайки под него, докато наистина не можеше да си поеме въздух.

— Можеш ли да стъпиш на дъното? — попита Кейт задъхано, но не поради продължителното стоене под водата.

— Ако си уморена, ще те изтегля на брега.

— Нямах предвид това — прошепна тя с натежал от желание глас. — Исках да те целуна, без да се притеснявам, че ще се удавя.

Цветът на очите му се промени, той се впери напрегнато в устните й.

— Ела по-близо. Ще те държа на повърхността.

Кейт заплува към него, той я придърпа към себе си. Кожата му беше гладка, лъщеше на слънцето. Докато стоеше прав, мускулите му се стягаха и разпускаха под бронзовия загар. Капки вода като мрежа от ситни диаманти проблясваха и променяха цвета си с всяко негово вдишване.

После ръцете му се обвиха около нея и единственото, което тя усещаше, беше топлината и вкусът на целувката. Целият свят наоколо сякаш изчезна. Искаше й се да го обсеби, да се вмъкне някак в него, да опознае плътта и топлината му…

Леките стонове, които издаваше, сякаш плющяха като огнен бич върху разгорещеното му тяло. Той вземаше всичко, което тя му даваше, и настояваше за още и още, докато между тях не остана нищо друго, освен изпепеляващата страст.

Кейт смътно усети някакво движение, от което водата се разплиска.

— Обвий бедрата си около мен — тихо каза Холдън, без да откъсва устни от нейните.

Големите му силни ръце я прихванаха отзад и я повдигнаха. Само едно леко, спиращо дъха потъркване по дължината на члена му я накара да затрепери като лист. Тя сплете глезени около кръста и ръце зад тила му, като не преставаше да го целува по раменете и врата, сякаш се страхуваше, че нещо може да ги раздели.

Холдън сведе глава, прокара устни по извивката на шията й и я захапа леко. Кейт изстена и се вкопчи в тялото му. Той я притисна още по-плътно към себе си.

— По кожата ти веднага остават белези — прошепна той. — Трябва да бъда по-внимателен.

Тя не отговори, само полуотворените й устни се впиха в гладката му кожа, плъзнаха се по нея ожесточено, целуваха и смучеха… Мускулите му се стегнаха, тялото му потръпна.

— Трябва да спрем — задъхано заговори той. — Иначе няма да се овладея…

Кейт отвори бавно замъглените си тюркоазни очи. Въздъхна и допря устни до рамото му.

— Искам да усетя вкуса ти — прошепна и облиза стегнатата му кожа. — Навсякъде. Никога преди не съм искала. Не съм изпитвала необходимост.

Холдън беше сигурен, че сърцето му е спряло. После прескочи един удар и запрепуска лудо, сякаш тичаше сред горски пожар. Само че нямаше намерение да бяга. Тичаше право към огъня, за да изгори в него.

В нея.

Морето се бе вкопчило в тях, сякаш не искаше да ги пусне на брега.

Тя облиза от тялото му всяка капка солена вода, до която успя да достигне. Обожаваше топлината, вкуса, гладката му кожа, едва наболата му брада…

Всичко пред очите й се завъртя, когато той я пое в ръце и я понесе към пясъка. Тя усети чаршафа да докосва тялото й от тила до бедрата, отпусна се. Миг по-късно банският й изглеждаше като купчина смарагди до късите му панталони. Недалеч от тях бяха захвърлени гащетата му.

Съвсем гол, той коленичи и я погледна, просто я погледна просната под себе си. Кожата й имаше перлен оттенък, поръсен с малки златисти петънца.

— Очите ти — прошепна тя. — Толкова са красиви. Като на дракон.

Посегна към втвърдената му мъжественост, но Холдън улови ръцете й и ги вдигна до главата й. Заглуши лекия й протест с нежна целувка.

— Мой ред е — прошепна глухо. — Чаках това от момента, в който те видях за първи път.

Преди тя да успее да проговори, усети върха на езика му да докосва луничките около нослето й. Почувства го по скулите, по раменете и в гънката между гърдите си.

Устата му се плъзгаше по цветните петънца на едната ръка, после на другата.

Кейт се задъха, когато устните му проследиха извивките на гърдите й, без да докосват най-чувствените места. Зърната й се втвърдиха.

— Пропускаш нещо… — зашепна тя с дълбок, глух глас. — Ще ти покажа…

Забеляза червенината, плъзнала от гърдите към лицето й. Много бавно тя свали едната си ръка и докосна лявото си зърно.

— Тук. Пръстите й се придвижиха към дясното. — И тук.

Холдън наведе глава, докато дъхът му опари пламналата й кожа, от което зърната й се втвърдиха още повече. Засмука ги бавно, наслаждавайки се на вкуса и топлината им, докато ханшът й започна да се повдига ритмично към неговия. Притисна я към чаршафа с тялото си, облян в пот от обзелата го страст.

Холдън усети, че напрежението в него бушува, като едновременно се отпуска и нараства. Жаждата му към нея беше все още там, изгаряше го дълбоко…

Тя понечи да му каже нещо, но думите й се превърнаха във вик, когато устните му отново се обвиха около втвърдената плът, езикът му се заигра с нея, зъбите му я отведоха до ръба на желанията й. Когато най-после се отдръпна, Кейт беше останала без дъх…

След това започна да целува луничките под гърдите й, като галеше, лижеше и дразнеше нежната й кожа. Едва наболата му брада я боцкаше влудяващо, спускайки се все по-надолу, докато неочаквано тя сграбчи чаршафа със свити юмруци.

— Там няма лунички… — простена Кейт.

Стенанията й за миг преминаха в звънък смях, после тя отново се задъха и цялата затрепери.

Звънкият й смях продължаваше да го удивлява. Беше правил секс и преди, но никога не бе желал да си играе с жената, да сподели с нея и смеха, и страстта…

Тя стисна с бедра главата му и отново простена, усещайки изгарящия допир на езика му между тях. Чувстваше го там, където никой преди това не я беше докосвал с устни. Той успя да се овладее, въпреки че собствената му нужда го изгаряше като мълния. Бавно, много бавно продължи да я лиже, да я гали с ръце, да й казва без думи, че за него тя е най-прекрасната на света…

Премрежените й очи се бяха впили в гъвкавото му тяло.

— Следващия път ще го направя аз… — прошепна тя.

— Кое, миличка? — задъхано попита той.

— Всичко. Искам…! — Гласът й заглъхна, когато го усети да влиза в нея, да я разтваря, да я изпълва цялата. Единственото, което имаше сили да направи, беше да му се отдаде изцяло.

Започна да движи ханша си в ритъма на неговия див сексуален танц, очарована и възхитена. Останала без дъх, усети как тялото му се стегна, но той продължи да влиза и излиза от нея, докато накрая се изгуби сред искрите на собствения си екстаз…

Холдън се отпусна отгоре й, като се подпираше на лакти, за да й даде възможност да си поеме дъх.

— Не мърдай от мен — прошепна Кейт, като се опита да го задържи.

Останаха вкопчени един в друг, докато дишането им стана равномерно като ритъма, с който океанът нежно галеше брега. Дори след това не се отдръпнаха един от друг, обвити в тишина, дълбока и древна като огъня…