Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Грозните (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pretties, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Скот Уестърфийлд

Заглавие: Красивите

Преводач: Анелия Янева

Издание: първо (не е указана)

Издател: ИК „Пан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска (не е указана)

Печатница: Инвестпрес

Редактор: Любомир Русанов

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Василка Шишкова

ISBN: 978-954-660-050-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9600

История

  1. — Добавяне

Горелката

Четирите дюзи на горелката на метър от лицето й все още бяха нажежени и излъчваха топлина в студения нощен въздух. Толи протегна ръка и внимателно пипна едната от тях. Жената в халето не беше я излъгала. Дори през огнеупорната материя на ръкавиците можеше да усети всяка неравност по дюзата, пръстите й напипаха няколко ръба, където беше направена спойката. Но изобщо не чувстваше високата температура; горелката не беше нито гореща, нито студена. Нищо. Усещането беше странно, сякаш е потопила ръка във вода с нейната телесна температура.

Тя погледна към Зейн, който се катереше нагоре по срещуположното рамо.

— Тия ръкавици наистина действат, Зейн. Нищо не усещам през тях.

Той погледна своята ръкавица, усъмнен в нейната ефективност.

— До две хиляди градуса, казваш.

— Точно така. — Доколкото може да се вярва на информацията на красивата втора степен стъкларска. — Нека аз да съм първа — предложи тя.

— Не става. Ще го направим заедно.

— Само не драматизирай. — Толи погледна надолу и видя, че лицето на Фаусто е пребледняло, също както и докато ръката на Зейн беше в трошачката. — Като ти дам сигнал, усили горелката, но за възможно най-кратко време — извика му тя.

— Я чакайте малко! — обади се Перис. — Какво сте намислили?

Толи си даде сметка, че пропуснаха да го посветят в техния план. Затова сега той гледаше объркано с ококорени очи. Само че вече нямаше никакво време за обяснения.

— Не се притеснявай, с ръкавици сме — каза тя и опря лявата си ръка о горелката.

— С ръкавици ли? — повтори Перис.

— Да. Специални ръкавици. Давай, Фаусто! — извика Толи.

Заля я огнена вълна, наситено синият пламък на горелката беше ослепително ярък. Толи стисна очи, жегата пърлеше кожата на лицето й като пустинен вятър. Тя наведе глава пред огнената струя на горелката и дочу вик на ужас, откъснал се от устата на Перис.

Половин секунда по-късно горелката угасна.

Толи отвори очи, пред погледа й все още подскачаха яркожълти петна. Затова пък ръката й беше непокътната и тя можеше спокойно да свива и разпуска пръстите си.

— Ръката ми е невредима! — извика тя. После примигна, за да прогони танцуващите пред очите й яркожълти петна и видя, че металът на белезницата слабо се е нагрял. Но тя не се беше разширила нито с милиметър.

— Какви ги вършиш — разкрещя се отдолу Перис, но Фаусто го накара да млъкне.

— Добре тогава, да свършваме по-бързо — обади се Зейн, протягайки ръка към горелката. — Досега трябва вече да са разбрали, че става нещо.

Толи кимна — белезницата определено пострада на огъня. Също като следача, който д-р Кейбъл й даде, преди да тръгне за Мъглата, белезницата сигурно изпращаше сигнал, ако бъде повредена. Толи вдиша дълбоко студения нощен въздух, постави пак ръка на горелката и наведе глава.

— Хайде, Фаусто. Сега дръж горелката запалена, докато не кажа да спреш!

Връхлетя я нова вълна изпепеляваща жега. Перис я гледаше, без да мига, заревото на огъня изкриви ужасеното му изражение до демонична гримаса и тя неволно отклони поглед от лицето му. Над главите им балонът взе да се издува и рязко се дръпна напред, тласнат от новата порция нажежен въздух. Кошът се залюля, подлагайки на изпитание Толи, която се крепеше само на рамката на горелката.

Лявото й рамо, покрито само от ръкава на тениската, най-болезнено почувства силата на огъня. Там, където не беше защитена от ръкавиците, кожата на ръцете й бодеше като при силно слънчево изгаряне. От безмилостната жега по гърба й започнаха да се стичат струйки пот.

Едва най-накрая Толи усети огнения ад и върху защитените си от ръкавиците ръце, особено лявата, която се намираше в центъра на пламъка. Тя си представи как белезницата, сега обгърната от огъня, става най-напред червена, после побелява и постепенно се разширява.

След като по нейни изчисления мина цяла минута, тя извика:

— Добре, спирай вече!

Горелката угасна, въздухът около нея изведнъж изстина, а нощта отново ги обгърна в мрак. Толи се надигна, все още покачена върху парапета на коша и примигна, изненадана колко тихо и спокойно стана всичко без рева на горелката. Тя дръпна ръка от дюзата, очаквайки да види вместо нея само обгорели останки, независимо какво казваха нервните й окончания. Но и петте й пръста бяха на мястото си, даже можеха да се движат. Белезницата грееше с ослепително бяла светлина, изпъстрена с хипнотизиращо сини пламъци по края. Удари я миризма на разтопен метал.

— Бързо, Толи! — извика Зейн, скочи в коша и започна да дърпа своята белезница. — Действай, преди да са изстинали!

Тя скочи от парапета и също започна да тегли металната гривна, щастлива, че е взела по две ръкавици и за двамата. Белезницата отначало се плъзна надолу по ръката й, но спря на обичайното място. Толи присви очи и се вгледа в нажежената метална окръжност, опитвайки се да разбере дали се е разширила. Определено изглеждаше по-широка, но сигурно огнеупорната ръкавица пречеше.

Толи сви силно пръстите на лявата си ръка и опита пак. Белезницата се плъзна още сантиметър надолу. Тя продължаваше да излъчва непоносима жега, но цветът й постепенно ставаше убито червен, а сиянието й гаснеше. Дали, когато се охлади и се стегне, нямаше да смаже костите на дланта й?

Толи стисна зъби и дръпна още веднъж, колкото сили имаше, докато най-накрая белезницата не се изхлузи и падна върху пода на коша като жив въглен.

— Да. Най-после беше свободна.

Толи се огледа. Зейн продължаваше да се бори със своята белезница. Фаусто и Перис се катереха панически по стените на коша, за да избегнат нажежения метален обръч, който се търкаляше по пода със съскане.

— Направих го — тихо каза тя. — Махнах я.

— Да, но аз моята — не — простена Зейн. Белезницата му беше заседнала в най-широката част на ръката, а цветът й вече беше убито червен. Той изруга и отново стъпи на парапета. — Запали пак!

Толи се извърна, за да се предпази от лумналия пламък, и погледна към града, опитвайки да се отърве от скачащите пред очите й ослепителни петна. Бяха отминали зеления пояс, сега се намираха над предградията. Скоро щяха да наближат индустриалния пръстен, който обкръжаваше града — оранжевите му аварийни светлини мигаха отдалече и разделяха града от абсолютния мрак.

Скоро трябваше да скочат. След няколко минути излизаха от очертанията на металната мрежа под града. Без нея сърфовете нито щяха да полетят, пито да предотвратят падането от такава височина; тогава щяха да са принудени да приземят и разбият балона, вместо да се отърват от него.

Тя обърна поглед към устремения нагоре балон и се запита колко ли време ще е нужно да го приземят. Дали ако пробият туловището му, щяха по-бързо да се спуснат надолу… Нос каква ли сила би се ударил един пробит балон в земята? Щом няма да могат да използват сърфовете, ще се наложи да ходят пеша до реката, така охраната ще има достатъчно време да открие падналия балон и да ги проследи.

— Хайде, Зейн! — извика Толи. — Трябва да побързаме!

— Аз бързам! Ясно?!

— Каква е тази миризма? — обади се Фаусто.

— Каква? — Толи се дръпна обратно навътре в коша и подуши жаркия въздух.

Нещо гореше.