Скот Уестърфийлд
Красивите (19)

Отвличането

— Ти се шегуваш! Как можем да поръчаме подобно нещо посред нощ? — попита Фаусто.

— Не можем, затова ще се наложи да го отвлечем. — Толи метна раницата на гърба си и щракна с пръсти на сърфа да я последва. — Даже ще трябва да отвлечем не един, а няколко. Колкото повече от нас се измъкнат по този начин, толкова по-добре.

— Да отвлечем? — повтори Зейн и предпазливо погледна китката си с белезницата, увита в шала. — С други думи, да ги откраднем.

— Не, просто ще помолим мило. — Тя се ухили. — Не забравяй, Зейн, ние сме кримита. Ние сме известни. Затова върви с мен.

Щом излязоха от халето, тя се метна на сърфа и се понесе към центъра на острова, където около върховете на кулите постоянно имаше балони, парашутисти и фойерверки. Двете момчета едва успяха да я последват.

— Ти кажи за това на останалите кримита — извика през рамо на Фаусто тя. — Предупреди ги за промяната в плана.

После се обърна към Зейн за одобрение и кимна, доволна, че идеята за трошачката е сменена с нещо не толкова опасно.

— Колко от нас очакваш да се издигнат?

— Поне девет — десет — отговори тя. — Всички, които не се боят от високо. Останалите може да останат със сърфовете, както беше планирано. Ще сме готови за двайсет минути. Среща в центъра на града.

— Ще бъда там — каза Фаусто и направи завой в тъмното нощно небе.

Толи се обърна към Зейн.

— Ти добре ли си?

Той кимна, бавно сгъвайки облечените си в ръкавица пръсти.

— Ще се оправя. Трябва ми само секунда да свържа жичките.

Тя приближи сърфа си до Зейн и взе голата му ръка в своята.

— Много смело от твоя страна да се решиш на подобно нещо.

Той тръсна глава.

— По-скоро беше глупаво.

— Може и така да е. Но ако не бяхме отишли в халето, никога нямаше да ми хрумне тази идея.

Той се усмихна.

— Честно да ти кажа, много съм доволен как го измисли. — Ръката му отново нервно се сви. После той посочи някъде пред тях. — Ето там има два.

Тя проследи погледа му до централната част на острова, където два балона се поклащаха като две плешиви глави над една от „парти-кулите“, а веригите, с които бяха привързани, проблясваха при избухването на фойерверките.

— Идеално — каза тя.

— Има обаче един проблем — добави Зейн. — Как можем да стигнем толкова високо със сърфовете?

Тя се замисли за миг.

— Като внимаваме много.

Стигнаха много по-високо, отколкото тя някога се беше вдигала; летяха бавно нагоре покрай „парти-кулата“, почти на ръка разстояние от бетонната повърхност. Металът в нейната конструкция едва осигуряваше необходимото оттласкване за магнитните левитатори на сърфовете и Толи усети как краката й омекват — така се чувстваше като малка, когато скачаше от най-високото ниво на кулата за скокове край басейна. След една мъчителна минута двамата стигнаха до мястото, където балоните бяха привързани. Толи посегна към веригата, опипвайки с гола ръка хлъзгавите от дъжда брънки.

— Няма проблем. Метална е.

— Да, ама дали в нея има достатъчно метал — попита Зейн.

Толи сви рамене.

Той изразително извъртя очи.

— А ти мислеше, че в моя план има риск. Добре, де, въпреки това ще приема аз да съм глупакът в групата. — И той внимателно заобиколи кулата към мястото, където другият балон се люлееше във въздуха. Толи се ухили, като видя гигантската свинска зурла с щръкнали уши и две огромни очи, нарисувани върху розовата материя на туловището на балона.

Е, поне нейният имаше нормален вид — сребрист и лъскав, със синя лента по средата. От коша му долетя недвусмислен звук на коркова тапа, която изскача от гърлото на бутилка шампанско; разнесе се смях. Тя не беше далече от коша, но да го стигне нямаше да е никак лесно.

Проследи с поглед веригата, закачена за дъното на коша. Нейната синусоидна линия й напомни релсата на скоростното влакче в Ръждивите руини. Естествено в релсата имаше много повече метал, сякаш някой нарочно я беше проектирал за левитаторите на сърфа. Магнитното поле на тънката верига ще е много по-слабо.

Освен това веригата постоянно се отпускаше; балонът бавно падаше надолу, защото се охлаждаше въздухът в него, но Толи знаеше, че щом горелката се запали, той внезапно ще отскочи нагоре и ще опъне веригата. Имаше и риск на горещите глави да им доскучае да се реят във въздуха и да решат да поемат на среднощно пътешествие, като освободят веригата и не оставят нищо между сърфа на Толи и земята.

Зейн се оказа прав: това не беше най-лесният начин да се сдобиеш с балон, но те не разполагаха с никакво време да си поръчат по официалния ред, нито да разчитат, че на горещите глави ще им писне да се реят из въздуха и ще се спуснат на земята. Ако искаха да стигнат Ръждивите руини преди зазоряване, трябваше да се махнат от тук час по-скоро. А и някой можеше да открие Шай, докато новият план влезе в действие.

Толи продължи да се издига все по-нагоре, докато хапката на веригата не се озова точно под сърфа й. Тя се оттласна от „парти-кулата“ и се залюля в празното пространство, балансирайки над металните брънки като акробат на въже.

Продължи да се придвижва бавно и усети напрежение в левитаторите, които започнаха да се тресат, опипвайки с невидими пръсти веригата. На няколко пъти дъската остърга металните брънки и разтресе Толи. Тя видя как балонът бавно пое надолу, когато тежестта й наруши деликатния баланс между горещия въздух и гравитацията.

Когато почти се изравни с целта, дъската под нея започна да се тресе още по-силно, загубила опората от магнитното поле на „парти-кулата“; на Толи се стори, че левитаторите всеки момент ще откажат и ще я хвърлят от петдесет метра височина. На такова разстояние от земята противоударните гривни бяха много по-лош вариант от бънджи жилетката ако успееха да я спрат, преди да се разплеска на земята, ръцете й със сигурност щяха да изскочат от раменните стави.

Естествено това беше дребна грижа в сравнение с онова, което би й причинила трошачката.

Магнитните левитатори обаче не я предадоха; сърфът продължаваше да се издига, доближавайки все повече коша на балона. Дочу крясъци откъм балкона на „парти-кулата“ и разбра, че някой ги е забелязал. Сигурно се питаха що за газиращо преживяване са измислили пак кримитата.

Над ръба на коша се показа нечие лице, обърнато надолу със смаяно изражение.

— Ей, я гледай! Някой идва насам!

— Какво? Как?

Всичките четирима в коша се струпаха от нейната страна, за да я видят, и тежестта им разклати веригата. Толи изруга, когато сърфът подаде опасно под краката й.

— Ей, вие горе, я кротувайте! — кресна тя. — И не клатете проклетата верига!

В отговор на резките й команди горе настана тишина, явно там мълчаха стъписани, но поне кошът спря да се клати.

Минута по-късно сърфът на Толи с последни усилия се изравни с балона. Тя приклекна, скочи и след един кошмарен миг увисна от външната страна на плетения кош. От него се протегнаха няколко чифта ръце, за да я изтеглят вътре, и скоро Толи беше очи в очи с облещените от смайване горещи глави. Освободен от тежестта и, сърфът също се издигна и тя го прибра в коша.

— Леле! Ама как го направи?!

— Не знаех, че сърфовете стигат толкова високо!

— Я чакай, ти си Толи Янгблъд!

— Че кой друг да е? — тя се ухили и се надвеси през парапета. Земята все повече приближаваше към тях, увеличеният товар на балона го теглеше надолу. — Дано нямате нищо против да приземим това нещо. Аз и приятелите ми имаме нужда от една малка разходка.

Щом балонът се приземи на ливадата пред „Къщата на Гарбо“, към него се втурнаха група кримита, предвождани от Фаусто. Толи зърна и балона на Зейн с розовите уши да се спуска наблизо, залюля се колебливо във въздуха, но накрая кацна.

— Не излизайте още! — нареди тя на похитените от нея горещи глави. — Не искаме балонът да се вдигне във въздуха с празен кош. — Всички изчакаха по местата си, докато Перис и Фаусто не се покатериха вътре.

— Колко души могат да се съберат тук, Толи? — попита Фаусто.

Кошът беше от ракита. Тя прокара ръка по преплетените стебла — идеално решение, ако ти трябва нещо здраво, леко и гъвкаво.

— Нека във всеки кош се качат по четирима.

— Ама, какво правите, бе, хора? — събра кураж един от горещите глави.

— Трай и ще разбереш — отговори Толи. — А като започнат да те интервюират за новините, можеш да им разкажеш всичко.

Четиримата я зяпнаха ококорени като разбраха, че скоро ще станат известни.

— През следващия час и нещо обаче трябва да кротувате. Иначе тоя трик няма да се получи и газирането ще отиде на вятъра.

Всички закимаха покорно.

— Как освобождавате веригата? — попита Толи и чак сега си даде сметка, че никога не е летяла с балон.

— Дърпаш ето тази връв — отговори един от горещите глави. — А когато искаш някой автолет да дойде и да те прибере, натисни това копче.

Толи се усмихна. За едно нещо беше сигурна — няма да се наложи да използва копчето.

Като видя лукавото й изражение, един от горещите глави възкликна:

— Ей, ама вие май отивате някъде много далече!

Толи не отговори веднага — знаеше, че всяка нейна дума по-късно ще бъде тиражирана в новините и ще се предава от поколение на поколение грозни и красиви. Струваше си риска да каже истината, прецени накрая тя. Тия четиримата едва ли ще искат да пропилеят напразно своите петнайсет минути криминална слава, затова няма да проговорят пред властите, докато не стане прекадено късно.

— Отиваме в Новата Мъгла — каза тя отчетливо с ясен глас.

Всички зяпнаха недоверчиво.

„Поразмишлявай над това, д-р Кейбъл!“, помисли си щастлива Толи.

Кошът зад нея се разклати и тя видя, че Зейн е скочил вътре.

— Нещо против да се присъединя към вас? В моя балон вече има четирима души — каза той. — Друга група кримита е завладяла още един балон и също идва насам.

— Всички са готови да тръгнат по наш сигнал — допълни Фаусто.

Толи кимна. Щом двамата със Зейн избягат, за останалите вече нямаше значение как ще напуснат града. Тя вдигна очи към горелката над главите им, която пърпореше тихо като мързелив двигател на реактивен самолет и само чакаше отново да нажежи въздуха в балона. Толи се надяваше да е достатъчно мощна, за да разшири белезниците или поне да унищожи предавателя в тях.

Тя извади огнеупорните ръкавици от джоба си и подаде единия чифт на Зейн.

— Твоят план е много по-добър, Толи — каза той, загледан в горелката. — Пещ, която може да лети. В мига, в който се освободим, вече ще сме в покрайнините на града.

Тя му се усмихна, после се обърна към горещите глави.

— Е, хора. Вече може да слизате. Благодарим за съдействието и не забравяйте, че не трябва да споменавате за това пред никого поне още час.

Всички кимнаха, наизскачаха от коша един по един и направиха широк кръг около балона, сякаш му правеха път да излети, защото той нетърпеливо потрепваше на вятъра.

— Готови ли сте? — извика Толи по посока на балона със свинската зурла. Кримитата в коша й отговориха с вдигнати нагоре палци.

Третият балон тъкмо кацаше наблизо; скоро всички щяха да полетят заедно. Колкото повече балони, толкова по-добре. Кримитата се наговориха да оставят интерфейс-пръстените си в кошовете, преди да скочат и това щеше да отвори доста работа на охраната тази нощ.

— Всичко е готово — тихо каза Зейн. — Да поемаме.

Погледът на Толи се плъзна към хоризонта, премина последователно над „Къщата на Гарбо“, над „парти-кулите“ и обхвана светлините на „Града на новите красиви“ — свят, към който тя така отчаяно се беше стремила през целия си грозен живот. Сега се питаше дали някога отново ще го види.

Но непременно ще се върне, в случай че Шай не е чула съобщението. Приятелката й се бореше с всички сили да се излекува. Нямаше начин Толи да я изостави, независимо дали Шай я мрази, или не.

— Добре тогава, да се вдигаме — каза Толи, после прошепна на себе си „Съжалявам, Шай. Ще се върна за теб.“

Протегна ръка и освободи опънатата верига. Горелката изрева мощно и блъвна жега, която близна хората в коша, а туловището на балона взе да набъбва над главите им. Скоро той бавно започна да се издига.

— Ехей! — извика Перис. — Заминаваме далече от тук!

Фаусто нададе победоносен вик, дръпна връвта и балонът набра височина, освободен от тежестта на веригата.

Толи и Зейн стояха мълчаливо, впили погледи един в друг. Издигаха се все по-бързо и когато прелетяха край една от „парти-кулите“, десетина красиви ги поздравиха от балкона с пиянски викове.

— Аз май наистина напускам града — тихо каза Зейн. — Най-после.

Тя се ухили. Този път за него нямаше връщане назад. Нямаше да го допусне.

Парти-кулата бързо остана далече под тях; издигнаха се дори над най-високите сгради в „Града на новите красиви“. Толи виждаше сребърната лента на реката, усукана около острова; тъмното петно на „Града на грозните“ и мъждукащите светлинки на предградията, пръснати наоколо. Скоро щяха да са достатъчно високо, за да зърнат даже морето.

Толи освободи малко въздух от балона и намали силата на горелката. Не трябваше да летят прекалено високо. Балоните не бяха достатъчно бързи, за да се изплъзнат на автолетите на охраната; затова по някое време щяха пак да се прехвърлят на сърфовете.

Скоро трябваше да скочат от балона и известно време щяха да падат свободно, докато левитаторите не влязат в полето на магнитната мрежа под града и не спрат пропадането им.

Този скок нямаше да е лесен като падането с бънджи жилетка; тя само можеше да се надява да не е прекалено опасен. Толи се загледа надолу, тръсна глава и въздъхна. Имаше чувството, че животът й е поредица от скокове, като всеки следващ е от все по-висока точка.

Тя усещаше как балонът се носи все по-бързо, отдалечавайки се от морето, но, странно, въздухът около тях беше абсолютно неподвижен. Естествено, каза си Толи, движат ни въздушните течения и това създава илюзията, че балонът виси неподвижно, докато целият свят се върти около нас.

Ръждивите руини останаха някъде далече зад тях, но около града имаше много реки, а техните корита бяха пълни с наноси метална руда, които осигуряваха стабилността на сърфовете. Планът на кримитата беше да се пръснат в различни посоки, но всеки знаеше как да се върне в руините, независимо колко далече го е отнесъл вятърът.

Толи свали дебелото си яке, противоударните гривни и ръкавиците и ги хвърли на пода на коша. Горелката все още излъчваше топлина, така че нямаше опасност да се простуди. Тя извади огнеупорните ръкавици, сложи си лявата, пъхна я под интерфейс белезницата и я издърпа високо над лакътя, почти до рамото. Край нея Зейн също се приготвяше.

Сега оставаше да нагреят белезниците на пламъка на горелката.

Толи погледна нагоре. Горелката беше закрепена към коша на балона с рамка с осем рамена, които се спускаха около тях като краката на огромен метален паяк. Тя стъпи върху перилото на коша и здраво се хвана за рамката, изтласквайки се нагоре. Докато балансираше неуверено, погледна към града под краката си и мислено си пожела някой внезапен полъх на вятъра да не разклати балона точно в този момент.

После си пое дълбоко въздух.

— Фаусто, сигналът!

Той кимна и вдигна сигналната ракета, която взе да съска и да пръска зелени и пурпурни искри. Толи забеляза, че най-близките кримита подеха сигнала и постепенно над острова започнаха да избухват огнени букети в зелено и пурпурно. Вече бяха бегълци.

— Хайде, Зейн — каза тя. — Да се освободим от оковите си.