Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звездни пирати (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deceiving the Corsair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 44 гласа)

Информация

Редакция
desi7y (2019)
Редакция
sladcheto (2019)

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Да измамиш пирата

Преводач: Ralna

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: Американска

Редактор: desi7y, sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11410

История

  1. — Добавяне

Сенторр

Чаках пред вратите на Глупака, докато стоеше на дока, седнал на един сандък с медицински материали и гледах надолу към съобщението изписано на екрана на датапада ми.

Промяна в плановете. Не можем да вземем товара ви. — МС.

Това беше. Единственото съобщение, което получих. Екипажът на Малката сестричка, нямаше да дойде. Зоуи нямаше да дойде.

Били са тук на станцията и съм ги изпуснал.

Не знаех дали да се чувствам отвратен или разочарован. Зоуи знаеше, че идвам тук. По дяволите, постарах се да осигуря трансфер на товар, само за да съм сигурен, че корабът ще е тук, когато пристигнем. Когато Матхирас ва Ситхаи прие да направим трансфера, почувствах истинско щастие, защото знаех, че Зоуи ще бъде на станцията. Нямах търпение да се срещна с нея. Дори нямах нищо против, че ще изгубя сандък с много скъпи оръжия… моят дял от преди няколко задачи… защото щях най-после да я видя.

Фактът, че екипажът ме отряза в последната минута, ми показваше едно нещо много ясно: Зоуи не желаеше да се срещне с мен. Тя или се бе изплашила и се бе отметнала, или просто не бе имала намерение да се срещнем някога.

Изпълнен с надежда, аз се огледах из забързания, препълнен док на ЗМ. Може би грешах. Може би след малко, от някой от близките кораби щеше да излезе красива мессакаш женска, с дрезгав опушен глас и най-после ще се срещна с нея. Може би това бе едно голямо недоразумение и тя не бе напуснала станцията, без да ми каже дори едно „Здравей“.

Може би тя искаше нещо повече от платоничното ни приятелство и няколкото разменени порочни приказки.

Но никой не се появи.

Изглежда всички чувства, които изпитвах към Зоуи, не бяха споделени. Ако я бе грижа поне малко за мен, щеше да бъде тук.

Осъзнаването на това се заби като нож в стомаха ми.