Руби Диксън
Да измамиш пирата (16)

Сенторр

Опитах да не започна да барабаня с пръсти нетърпеливо, докато екипажът бавно се събираше в общата зала. Кивиан поиска да поговори днес с нас и бях първият, който се отзова… винаги бях първият. Аливос и Айрис бяха следващите, които дойдоха и се настаниха срещу мен в далечния край на масата държейки се за ръце. Аливос гледаше половинката си с такава любов и радост, че се наложи да отместя поглед. Напомняше ми на това, което изгубих. Кат и Тарекх се появиха няколко минути след времето, в което срещата трябваше да започне. Кат се бе покачила на гърба на Тарекх и той я носеше, докато тя шепнеше нещо в ухото му и се бе ухилила широко. Двамата изглеждаха сякаш тъкмо са станали от леглото. И съдейки по доволното изражение на Тарекх, можех да се обзаложа, че е точно така.

Обикновено Кивиан закъсняваше за срещите, но той бе капитанът, тъй че нямаше проблем.

Скръстих ръце и се облегнах назад на стола. Бях ядосан и раздразнен. Обикновено нямах търпение да се върна на мостика и на станцията си, но напоследък вече нямах такова желание. Нямаше да ме очакват закачливи съобщения от Зоуи. По-късно нямаше да има аудио или чат връзка. Откакто напусна Глупака преди седмица, аз й изпратих едно съобщение. Само едно.

Ще те чакам.

Това бе. Повече думи щяха да бъдат опит да я насилвам психически. Тя знаеше какво изпитвам. Ако променеше мнението си, щях да я приветствам с отворени обятия и щастие в сърцето. Но изглежда нямаше да се случи.

Не за пръв път обмислях да напусна Глупака и да се присъединя към нейния екипаж. Но никой тук не бе обучен за работата ми. Може би след време… но за сега, навигационните задължения падаха изцяло на моите рамене.

— Не мога да повярвам, че Кивиан не е тук — каза Тарекх, нежно спускайки Кат на един стол, преди да се настани до нея. Пакостливата му половинка веднага напусна стола си и се настани в скута му, обвивайки ръце около тила му.

— Не можеш? — гласът на Аливос бе пропит от сарказъм. — Аз пък много добре мога.

— Сигурна съм, че ще се появи много скоро — добави Айрис с усмивка. Днес върху белезите на мястото на очите й имаше яркосиня панделка, в тон с туниката й. — Надявам се, че срещата няма да е за нещо лошо.

— Съмнявам се — каза Аливос на половинката си, играейки си с кичур от тъмната й коса.

Аз запазих мълчание, гледайки двете двойки с ревност изгаряща стомаха ми. Зоуи трябваше да бъде тук, да седи в скута ми и да ми шепне неприлични неща, точно както Кат правеше с Тарекх. Или да стои до мен, облегнала се на тялото ми, докато я милвам нежно, както Аливос с Айрис. Можех да предположа за какво е срещата. Освен това можех да предположа за какво Кивиан и Фран се бавят. Нещата на Глупака отново щяха да се променят.

Всичко се променяше, освен при мен. Аз все още си бях сам и можех да усетя как в гърдите ми зее дупка, тъй като половинката ми не бе до мен.

Вратата се отвори и Кивиан влезе вътре, облечен с обикновена туника и панталони, което не бе присъщо за него. Изглеждаше леко разчорлен, но не колкото Фран, чиято златиста кожа имаше зеленикав оттенък, а по челото й бяха избили капчици пот.

— Хей, добре ли сте? — попита Кат.

Кивиан помогна на Фран да се настани на чело на масата, съпровождайки я с твърда ръка обвита около кръста й. Тя му хвърли изпълнен с благодарност поглед, когато се настани, а той й поднесе чаша с вода.

— Кивиан е добре — каза Фран след миг, а гласът й звучеше изтощен. Тя потърка челото си.

— Определено не съм добре — отвърна Кивиан. — Не ми харесва да те виждам така, любов моя. Само кажи и ще отвлека лекар.

— Болна ли си? — попита Айрис, обръщайки лице към Фран.

Тарекх само се подсмихна и се наведе към Кат, прошепвайки нещо в ухото й. Зениците й се разшириха и тя остана с леко отворена уста.

Много добре знаех от какво е болна. Все пак, аз бях този, който уреди срещата им с онзи ооли специалист по размножаване, преди три станции. Изглежда бяха успели.

— Бременна съм — каза Фран — И имам сутрешно неразположение.

— Сутрешно неразположение? — извика ужасено Кивиан. — Не е само сутрин, любов моя. В момента е три след обед. А ти оповръща любимата ми туника, леглото, ботушите ми и цялата умивалня. Това сутрешно неразположение не трябва ли да се случва само сутрин? Дрехите ми няма да издържат още дълго. — Той се наведе и погали Фран, отмествайки дългия кичур тъмна коса от челото й. — Да отвлечем ли доктор? Аз съм напълно готов.

Тарекх… нашия медик… прочисти гърло.

— О, я кеф — изръмжа му Кивиан. — Това е различно.

— Защото тя е твоята половинка? — попита той развеселен.

— Именно.

Фран само извъртя очи.

— Свикахме това събрание, за да ви кажем новината и да поговорим за каютите на борда.

Аливос плъзна защитнически ръка зад гърба на Айрис.

— Какво за тях?

— Най-просто казано, имаме нужда от повече каюти. Този кораб ни служи добре, много години, но вече не сме екипаж от четирима. Така, както гледам нещата, можем или да надградим Глупака, добавяйки още каюти… или да съберем парите си и да купим нов, по-голям кораб.

— Да го надградим? — попита Фран. — Как може да добавиш стаи на кораб?

— Много трудно — каза Тарекх. — И не съм фен, на това да го правим. Ще унищожи изцяло структурата на кораба. Плюс това, за двигателя, който имаме, трябва да сме по-леки. Ще имаме нужда от нов конвертор на тъмна материя, ако ще увеличаваме масата, а това не е никак евтино.

Кивиан ме погледна.

— Сенторр?

На върха на езика ми бе да кажа, че не ме е грижа. Че за мен няма значение дали ще летим на космическа отломка или на Глупака, тъй като бях кух отвътре, щом Зоуи не е с мен. Но реших да погледна на нещата от практичната им страна и да бъда част от екипа.

— Глупака е стар — признах. — Служи ни добре, но има нови, по-удобни модели, излизащи всяка година. Можем да сменим корабите и ще ни излезе по-евтино, отколкото да надграждаме този, за да осигурим повече място.

На Зоуи също щеше да й хареса да е по-широко… ако беше тук.

— Аливос? — попита Кивиан.

— Не ме интересува, което и да изберете — Заяви той, но след миг се замисли. — Но… на Айрис ще й хареса да е по-широко. Да има място и за нашето дете, когато в един момент решим да го направим.

Бузите на Айрис се изчервиха и тя се усмихна на половинката си.

— Добре — каза Кивиан и потърка ръце една в друга. — Значи всички сме на едно мнение. Говорих с брат ми Джутари и той познава някой, който има Уарбирд Класс II от Родната планета, и който е склонен да се раздели с него срещу правилната цена. Разбира се, той е напълно нелегален, което е важно за бизнеса ни.

Тарекх се намръщи.

— Този кораб ще ни свърши работа, само ако е подобрен и снабден с двигател клас-скатер, за да ни осигури скоростта, от която се нуждаем.

Кивиан само изсумтя.

— Много е забавно, че спомена точно това…