Руби Диксън
Да измамиш пирата (13)

Зоуи

Когато Сенторр ме изпрати до стаята ми тази вечер, само с целувка и обещанието да се видим на сутринта, бе очевидно, че моя прелестен, секси мессакаш навигатор бе решен да постъпи почтено и да кара бавно.

Кеф това.

Щеше да се наложи да поема нещата в собствените си ръце. Легнах на леглото, обхващайки с шепа туптящата си женственост, но знаех, че да се отведа сама до върха тази вечер нямаше да ми донесе облекчение.

Не ме разбирайте погрешно, мастурбирането беше хубаво нещо. Но само няколко врати по-надолу по коридора имаше един мъж, който исках да докосна… и който исках да ме докосне толкова силно, че чувствах болка на места по тялото си, за които дори не бях подозирала, че могат да болят. Прокарах пръст по женствеността си и бях толкова невероятно гореща и влажна от възбуда, че сама се шокирах. Никога не бях мислила, че мога да се възбудя до такава степен, само след няколко целувки със Сенторр.

Част от мен обичаше факта, че той е толкова почтен. Другата част обаче искаше да се появя на прага му гола и да го принудя да оближе котенцето ми. Е, едва ли щеше да е точно принуждаване, но бях сигурна, че щеше да има много близане. След това можех да му върна услугата… да го вкуся с устни, докато свърши.

Това бе… един вид действане бавно, нали? Нямаше да има среща на член с котенце, затова със сигурност можеше да се определи като бавно.

Простенах с ръка между бедрата си, притискайки пръсти към хълмчето си, докато обмислях вариантите пред себе си. Разбира се, можехме да действаме бавно. И със сигурност бавно можехме да полудеем, изпълнявайки волята на братята ми, да преминем през истинско старомодно ухажване. С тази разлика, че братята ми не можеха да осъзнаят колко значим бе фактът, че бях най-после тук със Сенторр. Ухажване? Какво си мислят, че правихме през последните месеци? Игра на гатанки? Ама моля ви се! Вече преминахме през вероятно най-бавното ухажване познато на вселената… и сега, когато той бе тук от плът и кръв, по-секси отколкото някога съм си го представяла, исках да го сграбча с двете си ръце и да прокарам устните си по цялото му тяло.

Беше сладко, че братята ми мислят за добруването ми, но те не знаеха какво мъчение бе през последните месеци, да бъда лудо влюбена (и подивяла от похот) в някой и да мисля, че никога няма да мога да имам. Сега, когато можех да съм с него? Нямах намерение да чакам.

Седнах на леглото изпълнена с решителност. Не исках да съм сама тази нощ. Не бях изплашена или разтревожена, или срамежлива… бях възбудена и исках мъжа, който обичах, да ме докосва по всички копнеещи места на тялото ми. Изправих се на крака и сграбчих красивата туника с флорални мотиви. Тъй като бях развързала възлите, тя се спусна свободно около тялото ми, като широка роба и просто се загърнах, без да си правя труда да завързвам връзките й. Грабнах бластера си, защото бях на кораб пълен с непознати, въпреки че вярвах на Сенторр безусловно и отворих вратата, надничайки в коридора. Нямаше никой.

Идеално.

Излязох на пръсти от стаята и затворих вратата тихо зад себе си, преди да се насоча към вратата на Сенторр. Коридорът бе тих и единственият звук идваше от въздушните филтри, които преработваха кислорода в атмосферата на кораба. Стигнах до стаята на Сенторр и се поколебах. Дали той нямаше да ме отпрати отново? Да се опита да ме защитава, както братята ми ме защитаваха винаги?

Погледнах надолу към бластера в ръката си и се ухилих. Не и ако имам оръжие.

Може и да бе малко екстремно да държа любовника си под прицел, настоявайки да ме целуне, но какво имах да губя? Нищо, освен гордостта си, вероятно. Измъкнах пълнителя на пистолета си и го пуснах в джоба на туниката си.

След това почуках тихо на вратата.

Преди да имам време да се изнервя, вратата се отвори. Сенторр бе по голи гърди и леко размъкнат, обичайната му по военно подредена коса, сега бе разрошена между рогата му. Изглеждаше изненадан да ме види и очите му се присвиха леко.

— Зоуи? Какво не е наред?

Реших да сграбча мига за топките.

— Вагина Патрул.

Той примигна.

— Какво?

Насочих бластера към него.

— Вагина Патрул — повторих. — До нас достигна слух за незадоволена вагина и трябваше да дойда, за да проведа разследване.

Устните на Сенторр се извиха леко.

— Нима?

— Точно така. Пристъпете вътре, моля. — Махвайки с пистолета показах, че трябва да отстъпи и да освободи входа, за да ме пусне да вляза. Когато той се поколеба го побутнах с дулото на бластера.

— Не ме принуждавай да взема проблема в собствените си ръце, синко.

Исках да го накарам да се усмихне, но всичко, което направи той бе да отстъпи леко, за да мога да вляза. Надявах се да не ми се разсърди или да не съжалява, че съм дошла, решена да накарам нещата помежду ни да започнат да се случват по-бързо. Влязох в стаята и на мига се изненадах от спартанското й обзавеждане. Леглото все още бе оправено, само с няколко гънки, което ме навеждаше на мисълта, че явно бе лежал върху него. Стените бяха голи, като се изключи една-единствена военна плочка, служеща за декорация в близост до бюрото. Вратата на гардероба му бе затворена, както и тази на умивалнята, а самата стая бе безцветна, гола и самотна. Това ме натъжи и ме накара за миг да забравя за играта, която играех… докато ръката му не се обви около китката ми, изтръгвайки бластера от пръстите ми.

— Какво за кеф правиш тук посред нощ, Зоуи? — Не звучеше развеселен от пиесата, която бях изиграла.

Обърнах се и го погледнах, слагайки ръце на ханша си.

— Искам да те видя. Искам да те целуна. По дяволите, искам да спя до теб тази нощ. Да не е престъпление.

— Би трябвало да си в собствената си стая…

— За да може братята ми да са доволни, че са блокирали достъпа на малката си сестричка до секс въпреки че не са тук? Ами това, което искам аз? — Забих пръст в гърдите му. — Може би искам да те докосна. Може би искам нещо повече от няколко откраднати целувки. Може би чаках прекалено дълго да те видя само на няколко крачки от мен, за да стоя и да кърша пръсти вместо…

Думите замряха в гърлото ми, защото той метна празния ми бластер на леглото и обхвана с ръце лицето ми. Устните му се притиснаха към моите, преди да успея да изрека още една дума. Отдадох се изцяло на целувката, на дивото, прекрасно усещане на устните му срещу моите. Изгубих се в него, в докосването на неравния му език, преплитащ се с моя, изкушавайки ме и изпивайки ме, сякаш и той бе чакал толкова дълго колкото мен. В него имаше толкова силен глад, в целувката му, че ме накара да се сгърча от желание.

— Зоуи — промърмори той между целувките, дъхът му бе топъл и прекрасен срещу кожата ми. — Само защото почитам желанията на братята ти не значи, че не те желая.

— А защо не почетеш моите желания? — изстрелях, преди да захапя долната му устна. Рогата му бяха прекалено високо, но умирах да ги сграбча. — Или да те зарежа, за да се сваля с Каспар или Адирон…

Той изръмжа и устните му отново се озоваха върху моите, но сега целувката бе по-силна и по-гореща. Изгубих се в усещанията, които пораждаше целувката му, в леките захапвания и близвания, докато ръцете му милваха кожата на тялото ми. Той спусна ръце надолу и дланите му обхванаха задника ми, стисвайки го силно.

— Опитах да бъда почтен — каза ми той. — Но кеф…

Тръпка се спусна към корема ми от дрезгавите му думи.

— Не бъди почтен. Искам да ме докоснеш.

Сенторр стисна отново задника ми, преди да ме вдигне във въздуха. Автоматично обвих крака около бедрата му, вкопчвайки се в него, докато устата му плячкосваше моята, а дъхът излезе със свистене от гърдите ми, щом усетих как опашката му се обвива около глезена ми, притискайки ме към него. Отново и отново устата му се плъзгаше по моята, давайки ми горещи, влажни целувки, които ме оставяха задъхана и замаяна. И бе толкова хубаво. Господи, устата му бе така хубава. Мечтаех за това какво би било да целувам Сенторр, но никога не бях предполагала, че ще се чувствам така… изпълнена с похот, напълно обсебена. Сякаш единственото нещо, което ме придържаше закотвена към реалността, бе здравата му хватка около бедрата ми, без която щях да изгубя всякакъв контрол.

Устата му бе гладна върху моята и не забелязах, че се движим, докато не усетих матрака на леглото под гърба си и Сенторр, който се опря на лакти над мен. Проплаках и се пресегнах да го върна обратно, защото не бях готова да сложа край на целувката ни. Може би никога нямаше да съм готова. Сенторр погледна надолу към мен, изучавайки лицето ми.

— Вагина Патрул, а?

Бузите ми се изчервиха. Чувствах се изложена на показ… и малко глупава… точно сега.

— Беше просто шега…

— Нима? Защото наистина мразя мисълта вагината ти да остане незадоволена, когато съм наоколо. — Той сведе глава и нежно захапа брадичката ми, преди да се насочи към шията ми и да потърка нос в нея.

Рогата му преминаха опасно близо до лицето ми и се пресегнах, за да ги помилвам, въздишайки. Бяха покрити с метал и знаех, че не може да усети докосването ми, но все пак ми хареса да ги докосвам. Харесваше ми да го изучавам. Исках да науча всичко за него.

— Толкова дълго копнеех за това — признах тихо.

— За обвързване? — попита той, а устните му докоснаха ключицата ми, гъделичкайки ме леко.

— Да те докосна — признах. — Истината е, че нямах наистина намерение да се срещна с теб, преди да те срещна. Тогава започнах да копнея за нещо, което знаех, че не мога да имам.

Сенторр простена тихо и притисна лице към шията ми.

— Никога ли не си се докосвала?

— О, правя го през голяма част от времето — казах. — Но мислех, че ще имам само това. Сега се чувствам сякаш… — Млъкнах, защото не исках да го изричам на глас. Мастурбирането никога нямаше да бъде същото, след като го бях целунала. Подозирах, че никога няма да ми бъде достатъчно.

— Какво чувстваш?

— Нищо.

Той вдигна глава, присвивайки очи към мен.

— Не ме карай да те принуждавам да ми издадеш тайните си.

Охооо.

— Какво би направил?

— Всичко. Каквото и да е. — Ръцете му докоснаха ключицата ми, плъзгайки се нежно, като целувка, преди да се спуснат надолу. Осъзнах, че туниката едва покрива гърдите ми и поех рязко дъх, чудейки се дали и той го е забелязал. — Да задоволя вагината ти. Не искам Патрула да идва за мен.

Простенах, защото само чувайки думите, през тялото ми премина вълна от топлина. Замаяно осъзнах, че краката ми все още бяха обвити около бедрата му и впих пети в задните му части, опитвайки да го дръпна върху себе си. Исках да почувствам члена му срещу тялото си.

Сенторр игнорира натиска на краката ми, обаче и опашката му освободи глезена ми. Вместо да се изправи, тялото му само се извиси над мен, обграждайки ме като в клетка, преди да се пресегне и да избута туниката ми, разголвайки едната ми гърда. Затаих дъх и всичко в мен се напрегна, докато той гледаше разголената ми плът. Никой никога не ме беше виждал гола, не и откакто ми пораснаха гърди и се превърнах от хлапе с плоска гръд в жена с тежко деколте. Знаех, че са по-големи, отколкото би трябвало да са. Дори другите жени на кораба нямаха толкова развита горна част на тялото, колкото моята и се зачудих дали е отвратен от тях. Мессакаш жените бяха високи, стройни и елегантни, мускулести и с почти незабележими гърди, освен ако нямаха малко и не кърмеха. Аз? Ами аз изглеждах така, сякаш перманентно осигурявах храна за много гладни тризнаци.

Той продължи да гледа надолу към мен, без да казва нищо и прехапах устните си, правейки всичко възможно да не помръдвам, за да не накарам гърдите ми да започнат да се тресат. Зърната ми, вече твърди, станаха още по-стегнати и щръкнаха под изучаващия му поглед.

— Съжалявам — успях да изрека най-после. — Големи са, знам.

— Спри да говориш — каза ми Сенторр.

— К-какво?

Той ме погледна и можех да видя, че е ядосан.

— Да се извиняваш за тялото си. Спри да говориш, ако смяташ да направиш това.

— Е, много добре знам, че не съм като мессакаш жените — започнах, само за да млъкна, когато той ме изгледа унищожително.

— Мислиш, че искам мессакаш жена? Все още? След всичко, което преживяхме? — Той поклати глава. — Искам теб. Искам теб и твоята нежна човешка кожа и твоята кафява коса, твоите големи гърди и малко тяло. — Благоговейно той прокара кокалчетата на пръстите си по едното ми зърно и Едва сдържах стона си, защото го усещах по-твърдо и болезнено от преди. — Намирам, че си перфектна. И харесвам големите ти гърди.

— О, добре — отвърнах слабо. — Защото се боя, че няма да отидат никъде.

Той ми хвърли един поглед.

— Вярно. Спирам да говоря.

— Правилно. Сега ме остави да им се насладя, без да ме прекъсваш. — Той сведе глава и погледна към мен, само на милиметри от кожата ми. — Считай това за Гръден Патрул.

Нима… това бе шега? Бях едновременно изненадана и развеселена, и мислех да се пошегувам в отговор, но в същия миг устните му докоснаха едното ми зърно и не можех да мисля за абсолютно нищо друго. Лежах по гръб, зашеметена, вкопчила пръсти в одеялото, докато той изучаваше гърдите ми с устни. Устата му бе мека и безкомпромисна, движеща се по заоблената извивка на гърдата ми, вкусвайки долината между двете хълмчета, преди най-после да се насочи към чувствителното розово зърно. Докато езикът му го докосна, въздухът експлодира в дробовете ми и аз се вкопчих в рогата му.

— Сенторр!

— Красиво — промърмори той, търкайки лице в гърдите ми, преди отново да засмуче едното зърно.

Бях стенеща изпълнена с нужда купчина на леглото му, докато той бе отдал горещото си внимание върху зърното ми, измъчвайки връхчето отново и отново, преди да насочи вниманието си към следващата гърда и да й обърне същото внимание. Бях толкова възбудена, че усещах зърната си твърди като диамант, а пулсът ми туптеше тежко между бедрата, предизвиквайки една нова, напълно непозната болка.

— Моля те — прошепнах, а дори не бях сигурна за какво се моля. Просто исках повече от това… и все пак, някак нещо не ми стигаше. Когато той вдигна глава, бедрата ми се залюляха несъзнателно и той ми даде още една гореща, влажна целувка, преди да започне да се спуска надолу.

— Гръдния Патрул намира всичко приемливо — каза той с нисък глас и пъхна език в пъпа ми. — Време е да задоволим изискванията на Вагина Патрула.

Това бе най-странното… и най-еротичното… нещо, което бях чувала през живота си. Обожавах това, че по свой начин Сенторр играеше моята малка секси игричка. Потърках се леко върху леглото, докато той се придвижваше надолу, разтваряйки туниката ми, така че сега покриваше единствено ръцете ми. Платът се спусна покрай тялото ми, оставяйки го напълно разголено пред него. Когато той мина по-ниско, нямаше как да не изпитам леко колебание. Дали тялото ми бе такова, каквото е очаквал? Знаех, че човеците имахме косъмчета между бедрата, но мессакаш нямаха. Бях гледала човешко порно, в което това бе напълно нормално, но все още си спомнях като млада колко бях засрамена, щом по тялото ми, на много неудобни места, започнаха да растат косъмчета, и когато гърдите ми започнаха да се наливат, защото знаех, че това не е присъщо за мессакаш. Сега обаче ми бе трудно да мисля за това, тъй като той вдигна единия ми крак върху голямото си синьо рамо, и погледна много внимателно към мястото между бедрата ми. След няколко мига не можех да го понеса повече.

— Кажи нещо.

Той вдигна горещия си поглед към мен.

— Моя — каза дрезгаво и в следващия миг устата му бе върху мен.

Задъхах се, защото лицето му точно там бе доста шокиращо. Останах напълно неподвижна, докато езикът му ме изучаваше с твърди, гладни близвания, прониквайки между гънките ми и стигайки до самата ми сърцевина.

Дрезгав стон се изтръгна от него, шокирайки ме със силната нужда, която изразяваше.

— Толкова кефинг влажна си, Зоуи.

— Така ли? — Господи, кое бе това задъхано същество, което му отговаряше? Не звучеше като мен. Звучеше прекалено крехко, прекалено изпълнено с копнеж.

— Покри лицето ми с меда си — каза ми той и само чувайки това се почувствах още по-възбудена. Извих бедра и замръзнах, чудейки се, дали е редно да го правя. Но той издаде само звук на удоволствие и отново снижи глава към мен.

И Господи, езикът му бе навсякъде, ближейки и милвайки ме. Можех да чуя колко съм влажна, да чуя как езикът му се движи по плътта ми и едновременно бе неудобно и секси. Прехапах кокалчетата на едната си ръка, за да сдържа стона надигащ се в гърдите ми, защото той ме ближеше навсякъде и беше толкова прекрасно, но някак не достатъчно. Той избягваше клитора ми, и си спомних замаяно, че жените мессакаш нямаха такъв. Че точката на удоволствието им е вътре в тялото им, докато при нас това бутонче бе от външната страна.

Обаче нямаше да бъде учтиво и щеше да е доста неудобно да го прекъсна точно сега, за да му подскажа в коя посока да се насочи. Освен това ми беше толкова хубаво. Обичах да усещам устата му върху себе си, обичах да чувствам устните и езика му, начина, по който търкаше лице във вътрешната страна на бедрата ми. Просто нямаше да свърша от това. И все пак, ако това щеше да бъде първият път, в който правя секс, предполагах, че щеше да е все пак добре. Някъде бях чела, че не всеки успява да свърши всеки път.

Той отново ме облиза и разтвори леко гънките ми.

— Сега виждам — промърмори той.

Това ме накара да се вдигна на лакти, за да проверя какво става.

— Какво виждаш?

Погледът, който Сенторр ми хвърли, бе така горещ, че се кълна станах още по-влажна само от този зрителен контакт.

— По-рано днес гледах видео на това как човеци се обвързват, за да знам как да те докосвам.

— Нима? Това е много порочно.

— Исках да науча всичко за тялото ти, за да ти доставя удоволствие — каза ми той, преди с един от сините си пръсти да направи въртеливо движение около клитора ми. — И се радвам, че го направих, защото научих за това. На видеото мъжът го притисна. Беше ми трудно да го намеря, защото ти нямаш малко сребърно топче закачено за него.

Паднах назад на леглото, едва дишайки. Това леко докосване накара електрическа вълна да премине през цялото ми тяло. Милостиви Боже. Бях докосвала клитора си милиард пъти, но никога не бях изпитвала нещо така интензивно само от една малка ласка.

— Ах, но изглежда проучването ми даде резултат — промърмори Сенторр със своя секси глас. — Открих местенцето, което ще те накара да изгубиш контрол, нали?

Извих гръб в дъга, стенейки. Обичах да ми говори мръсотии… но също така изпитвах отчаяна нужда да сграбча рогата му и да натикам лицето му отново между бедрата си, за да може да ме ближе, докато свърша.

— Сенторр — замолих се безсрамно. — Имам нужда от повече.

— Повече докосвания? — големият му пръст отново направи кръг около клитора ми, карайки ме да се извия толкова силно, че едва не паднах от леглото. Ако краката ми не бяха обвити около главата му, вече да съм на земята. — Или повече от устата ми? — каза той й се наведе, така че горещия му дъх да помилва кожата ми.

— Да, моля — простенах.

Той се засмя и звукът бе така секси, че простенах отново.

— Моята красива Зоуи — промърмори той. — Смятам да се насладя и да не бързам. Не искаме Вагина Патрула да ме глоби.

Бях на крачка от това да извикам, че Вагина Патрула е глупост, която бях измислила сама и че определено не раздавам глоби, но тогава той потърка с палец клитора ми и всички мисли се изпариха от ума ми. Сграбчих рогата му и се държах за тях, докато той продължаваше да ме милва, изучавайки тялото ми и обяснявайки доста подробно наблюденията си. Как пръстите му танцуват около клитора ми или как го потърква с меката възглавничка на палеца си. Как мисли да потопи пръст във влагалището ми, за да го разтегне така, че да мога да поема члена му. Как смята да ме оближе цялата и да изпие соковете ми. Обясни ми, в най-големи детайли, как няма да бърза и че когато най-после сведе глава и обгърне с устни клитора ми, вместо да го докосва само с пръст, ще бъде толкова прекрасно, че ще крещя, докато оргазмът експлодира през мен със силата на супернова. Цялото ми тяло се свиваше и стягаше, а кулминацията премина през мен като приливна вълна. Чувствах се толкова добре, че продължих да се движа с устата на Сенторр, само за да осъзная, че той няма да ми позволи да се успокоя след оргазма. Че той ще продължи да ме ближе и измъчва с език, с устни и уста върху клитора ми, докато не свърша отново.

— Сенторр — задъхах се, дърпайки рогата му. Имах нужда от миг, за да поема дъх, да се отпусна.

— Не още — изръмжа той, стиснал с ръце бедрата ми, докато продължаваше да измъчва клитора ми с езика си, карайки ме да тръпна от удоволствие. — Още не съм ти се наситил.

Исках да му кажа да спре, да изчака, да ми позволи да си поема дъх, но той ме засмука отново и напълно забравих за какво мислех. Господи, исках това и исках устата му толкова силно. Забих пети в гърба му, стиснах силно рогата му и се загърчих срещу устата му, стенейки високо от силата на поредния оргазъм, който ме разтърси. Ако предишният бе бърз и силен, то този бе мощен и продължи да преминава толкова време през тялото ми, че на практика продължи, докато започне следващия, карайки ме да крещя в екстаз. Този път, когато свърших се сринах на леглото, дишайки тежко с поглед насочен към тавана, чудейки се дали и той се върти, или само аз.

Женствеността ми туптеше от начина, по който бе добре използвана и едва успях да въздъхна доволно, когато той целуна вътрешната страна на бедрото ми. Чувствах се… задоволена. Толкова хубаво. Но празнотата дълбоко в утробата ми не бе изчезнала, а само притъпена от невероятното удоволствие, което той ми разкри. Прокарах пръсти през косата му, наслаждавайки се на гъстотата й, докато той целуваше кожата ми отново и отново на всяко място, до което се добереше.

— Това беше… невероятно.

— Значи ти доставих удоволствие? — когато кимнах, той захапа леко бедрото ми с острите си резци. — Добре. Не ми се ще Вагина Патрула да излезе от тук, без да бъде напълно задоволен.

Докоснах нежно бузата му.

— Не си много добър в играта на „патрул“ нали?

Той се засмя и тъй като устните му бяха до кожата ми, усетих лек гъдел.

— Добър съм в други неща.

Въздъхнах, тъй като не грешеше.

— Определено си мъж на делата. Харесвам това.

Сенторр продължи да целува бедрата и корема ми, сякаш бе доволен да го прави цял ден.

— Кажи ми, колко време ти трябва?

— Време за какво? — думите му сякаш бяха неразбираеми за потопения ми в удоволствие мозък.

— Колко време ти трябва, преди да мога да те накарам да свършиш отново — каза той, а погледът му бе както винаги невероятно горещ.

Осъзнах, че на практика се бях превърнала в щастлива, останала без кости каша, а той не бе свършил нито веднъж до сега. Освен това, не ми бе дал възможност да изследвам тялото му.

— Имам нужда от още малко време. — Признах и погалих завивките. — Защо не дойдеш тук, за да мога да те докосвам малко?

Сенторр простена и притисна лице до бедрото ми.

— Не мисля, че е добра идея.

— Защо не?

— Защото може да ти дойде прекалено много. Дори сега копнея толкова силно… — той стисна зъби и поклати глава.

Значи той бе на ръба?

— Имаме цяла нощ — заявих, плъзгайки ръка по завивката в още един опит да го подканя. — И искам да опозная тялото ти. Ако това значи да свършиш в ръцете ми, то така да бъде. Все пак, аз свърших няколко пъти върху лицето ти, но ти нямаше нищо против.

Зъбите му ме одраскаха отново, изпращайки тръпка на наслада през тялото ми.

— Можеш да свършиш върху лицето ми колкото пъти си поискаш и винаги ще съм алчен за още, Зоуи.

— Именно. За това ела при мен и ми позволи да се погушкаме малко — повиках го шеговито с пръст. — Това е нещо, за което копнея от много време.

Когато го представих така, сякаш ми прави услуга, изглежда го убедих. Колебливо, той напусна местенцето между бедрата ми и се надигна, настанявайки се на леглото до мен, преди да ме прегърне и притисне към гърдите си. Бях истински удивена и леко шашната от това колко отдаден бе той на това да ми достави удоволствие. Как изкарах такъв голям късмет?

Отпуснах глава на гърдите му, усещайки как сърцето му бие лудо под докосването ми. Тялото му бе твърдо, покрито като с броня присъщо за всеки мессакаш, и бе невероятно секси под пръстите си. Прокарах един пръст по кожата му, докато не стигнах до твърдото като камъче мъжко зърно. Когато Сенторр си пое дълбоко дъх и застина неподвижно, аз се измъкнах от прегръдката му, заставайки на колене до него, за да го погледна.

— Отпусни се назад и ми позволи да те докосна.

Ноздрите му се разшириха и в очите му блесна страст.

— Ако си сигурна.

— Не ме карай да викам Пенис Патрула — пошегувах се аз, насочвайки ръка към ръба на панталоните му. Те бяха направени от мек плат, вероятно предназначени за спане, а членът му ги опъваше отпред, разтягайки плата.

— Искам да те докосна и да ти доставя удоволствие точно както ти направи с мен. Толкова ли е нередно?

— Просто не искам да мислиш, че си длъжна…

Изсумтях.

— След всички порочни среднощни разговори, които сме имали, кое те кара да мислиш, че бих се чувствала длъжна да направя каквото и да е било? — прокарах пръсти по дължината на члена му, защото ми изглеждаше по-голяма отколкото някога си го бях представяла. — Докосвам те, защото мечтая за това от цяла вечност.

Сенторр стисна челюст, сякаш се подготвяше психически. Погледът му срещна моя и той кимна, отпускайки се назад, докато гърбът му се опря на стената с крака протегнати напред на леглото. Не точно това имах на ум, но когато той сложи ръка на лицето ми и помилва ръката ми, осъзнах, че той предпочита да е седнал, за да може да наблюдава как опознавам тялото му.

Това ми хареса.

Реших да започна с целувка, защото бях пристрастена към целувките му. Сложих ръка на бузата му, завъртайки лицето му към себе си, за да стигна до устните му. Вкусът му бе горещ и страстен и осъзнах, че сама се измъчвам. Простенах срещу езика му, заради ръката му, която сграбчи задната част на глава ми, придърпвайки ме за една по-дълбока целувка, която накара тялото ми да закопнее за него още по-силно. Докато се целувахме, плъзнах крак върху него, настанявайки се в скута му, точно както бях направила на мостика. С тази разлика, че бях почти гола… след като свалих туниката от раменете си, напълно гола върху него, с нищо по себе си, освен огромната ми усмивка. Членът му се притискаше към котенцето ми и изпитвах нужда да се потъркам срещу голямата му гореща дължина. Исках това повече от всичко на света, обаче успях да се въздържа. Той бе мессакаш.

Техният вид беше много фанатичен относно хигиената.

— Ум, дали да не вземем защитно…

— Не — каза ми той и ме дръпна към себе си, така че гърдите ми да се притиснат към неговите, преди отново да завладее устните ми. Простенах в устата му и обвих ръце около тила му, когато той посегна надолу, за да свали панталона си, оставайки напълно гол под мен. Ръцете на Сенторр се плъзнаха под задника ми, вдигайки ме нагоре, преди да ме спусне над члена си.

— Искам да те почувствам цялата.

И той се тласна напред.

Успях да сдържа стона си, тъй като твърдият му член се плъзна по гънките ми, притискайки за миг свръх чувствителния ми клитор. И двамата можехме да свършим така, осъзнах след миг. Защото знаех, че ако той свърши, ще го последвам на мига. Вече бях невероятно възбудена, само от това да се трия в него и да виждам огъня в погледа му. Обожавах факта, че мога да го накарам да се чувства по този начин. Той бе най-сексапилният мъж, който някога бях виждала, и фактът, че бях тук с него, ме превръщаше в най-щастливото момиче във вселената.

— Целуни ме — заповяда Сенторр. Исках да възразя, че аз би трябвало да имам контрол над случващото се, че аз трябваше да опозная тялото му, но бях прекалено омагьосана от собственическия му поглед и от усещането на члена му между бедрата си. И освен това наистина исках да го целуна.

Наведох се и устата му плени моята, ръката му се стегна в косата ми. Докато плячкосваше устните ми с дълбока целувка, другата му ръка сграбчи задника ми, дърпайки ме напред, така че отново да почувствам дължината му, плъзгаща се леко между гънките ми.

Задъхах се, тъй като сега можех да почувствам всичко.

Той бе невероятно голям и дори усещах туптенето на шипа му помежду ни, но бях прекалено омагьосана, че да продължа да подлагам на анализ всичко, което чувствах. Изгубих се в целувката ни, в това как зърната ми се търкаха в гърдите му. Той ме притисна нежно надолу и членът му отново се плъзна по женствеността ми, притискайки главичката му към клитора ми, позволявайки да почувствам всяка изпъкналост по дължината му.

— Не мисля, че това бе добра идея — предупредих го, стенейки.

— Най-добрата идея е — каза ми той и захапа долната ми устна със своите толкова сексапилни резци. — Отново си на път да свършиш, нали? — когато кимнах бързо, дъхът излезе със свистене през зъбите му. — Обичам това колко си чувствителна. Ти си перфектна, Зоуи. Моята перфектна, сладка половинка.

Изскимтях, когато устните му плениха моите. Той продължи да се трие в местенцето между бедрата ми, дължината му разтваряше гънките ми, подлудявайки ме от нужда.

— Тази нощ няма да те направя моя — заяви той, между целувките ни.

— Няма ли? — задъхах се, когато той се тласна отново. О, Господи, тези неравности по члена му бяха такова нечестно предимство.

— Не. Ще изчакам, докато дойдеш да живееш при мен. След като се обвържем както му е реда. — И той продължи да се тласка.

Впих нокти в твърдата броня на раменете му, едва осъзнавайки думите му. Бедрата му и докосването на члена му бяха много разсейващи. Говореше май за това да се преместя при него.

— Ще ми е трудно да бъда навигатор на кораба на братята ми, ако съм тук в леглото ти — казах му, докато той продължаваше да се движи под мен.

— Нека сами управляват кораба си — прошепна той, сграбчвайки гърдите ми, за да се заиграе със зърната ми. — Ти си моята половинка, Зоуи.

Но… чакай.

— Чакай, чакай — издишах все още замаяна от страстта, но осъзнавах, че нещо не е наред. — Искаш да изоставя братята си? Да напусна поста си на Малката Сестричка?

Сенторр ме целуна още веднъж, много силно, карайки тялото ми да се разтопи от желание. Между целувките той ми каза.

— Обичам те, Зоуи. Искам да живееш с мен. Искам да те направя щастлива.

Ох. Да прекарвам дните си на мостика с него, а нощите си в леглото му? Самата мисъл накара удоволствие да избухне в гърдите ми… преди бързо да се пръсне като сапунен балон.

— Не мога.

— Какво искаш да кажеш с това, че не можеш? — Очите на Сенторр, които до преди миг светеха страстно, сега се присвиха, гледайки ме подозрително. — Ти си моята половинка, а аз съм твоята. Ти ми принадлежиш.

Аз… никога не бях мислила напред, за нещо повече от поредния флирт със Сенторр. Никога не бях мислила, че ще го срещна и вероятно по тази причина бях напълно смаяна… и ужасена… от осъзнаването какво точно значи да бъда влюбена в него.

Той искаше да съм с него. Аз също исках да съм с него.

Но дължах на Матхирас, Адирон и Каспар живота си. Те ме взеха, отгледаха ме и се отнасяха с мен много по-добре отколкото някой пират мессакаш се е отнасял с човешка жена. Можеха да ме продадат и да изкарат добри пари, но вместо това ме научиха как да бъда навигатор и винаги ме подкрепяха.

Не можех да ги изоставя без значение колко желаех Сенторр.

— Можеш да дойдеш на Сестричката при нас — казах му. — Може да я управляваме заедно.

Той поклати глава и се наведе, за да ме целуне отново.

— Тук на Глупака имат нужда от мен. Никой не е обучен за навигатор. Не познават звездните пътища, така както ги познавам аз. Може би Кивиан ще се справи някак, но мисля, че Фран е бременна. Най-малкото ще имат нужда да остават повече време насаме. Не мога да напусна.

Отдръпнах се след целувката ни.

— Те имат нужда от теб тук. Братята ми също имат нужда от мен.

— Аз имам нужда от теб — каза ми Сенторр, обхващайки с длани лицето ми. — Зоуи, обичам те.

Но ако аз го обичах, трябваше да се откажа от семейството и кораба си. Ужасена от мисълта се отдръпнах от прегръдката му.

— Не мога да ти дам това, което искаш. Съжалявам. — Плъзнах се от скута му и взех туниката, хуквайки към стаята си. Бях удивена, колко бързо се добрах до там, но явно паниката вършеше чудеса със скоростта.

Щом затръшнах вратата след себе си, се свлякох на пода и позволих на сълзите си да потекат. Не можех да бъда егоист и да оставя братята си без навигатор. Не можех. Дължах им живота си. Дължах им повече, отколкото можех да си представя и винаги щях да им бъда задължена. Не можех да жертвам щастието на трима мъже, които бяха невероятно добри към мен, само защото съм изгубила сърцето си по един сериозен, прекалено праволинеен бивш войник, който ме обичаше въпреки факта, че бях човек.

Зарових лице в ръцете си и заридах.