Руби Диксън
Да измамиш пирата (8)

Сенторр

Тримата мессакаш братя на Зоуи ме замъкнаха навън в коридора. Нямах нищо против. Бях се ухилил, мислейки за моята жена и как тя наистина най-после щеше да бъде моя. Замислих се за бледата й, мека кожа, и за кафявата й коса и…

Адирон обви ръка около гърлото ми, почти задушавайки ме. Този мъж бе кефинг грамаден, голям почти колко Тарекх, но с по-силен захват.

— Е, имаме нужда да поговорим.

— Остави го на мира, Адирон — каза Матхирас. Той пристъпи към товарния отсег на Глупака и скръсти ръце на гърдите си. — Сестра ни е влюбена в теб — беше заявление, а не въпрос.

Кимнах.

— Говорим си от месеци. Не знаех, че е човек, но не ме е грижа. Сърцето ми й принадлежи.

— Значи, ако я оставим при теб за няколко дни, ще се грижиш за нея?

— Ще я оставим тук? — Адирон се намръщи към Матхирас. — Какво кефинг…

Каспар се пресегна и удари Адирон по главата.

— Замисли се малко, голям тъпунгер. Как ще отидем да заловим останалите пирати, ако Зо е с нас, ранена и в опасност? Така тя ще е далеч от битката.

Адирон само му се намръщи, потърквайки глава си.

— Предполагам, че си прав.

Матхирас ме гледаше, мръщейки се напрегнато.

— Ти ще кажеш на Зоуи, че сме отишли да свършим работата, с която се бяхме заели. Не трябва да знае, че сме тръгнали след майката кораб, в случай че има още пирати на него.

Кимнах.

— Защото и тя ще иска да дойде с вас? — Само мисълта как тя се хвърля в опасността накара кръвта ми да се смрази. — Имате думата ми.

— Зоуи ще е в безопасност с теб — заяви Матхирас. — Другите ви човешки жени изглеждат щастливи. За сега, това ми е достатъчно.

Това ме изненада.

— Имате ми доверие?

— Не, имаме доверие, че Зоуи ще бъде Зоуи — каза Каспар и за момент изглеждаше така, сякаш иска да ме удари по главата. — Тя е здрава малка гадинка и по-умна отколкото някой може да предположи. Тя сама ще се погрижи за себе си и ако не го знаеш, значи въобще не познаваш Зоуи.

Адирон се ухили.

— Ако я ядосаш, ще получи топките ти окачени на верижка.

— Тя значи много за вас. — Бях впечатлен от вярата, която имаха в своята човешка „сестра“.

— Тя е малка гадинка, но веднъж обикнеш ли я, ще си готов да умреш за нея — Матхирас ме погледна с крива усмивка. — Ще се върнем до седмица някъде. Ще очаквам да й позволиш сама да определя ритъма.

Нима той ми даваше съвети относно обвързването? Не знаех какво да кажа.

— Разбира се — успях да изрека най-после.

— И гледай този ваш медик да се грижи добре за нея.

Присвих очи към него.

— Сега ме обиждаш, мислейки, че ще позволя да пострада повече отколкото е пострадала сега.

— Тя е човек в мессакаш свят — сериозно заяви Матхирас. — Знам това. Ти го знаеш. Само че понякога Зоуи го забравя. Тя отчаяно иска да е мессакаш. Ние се отнасяме с нея като с мессакаш. Но истината е, че тя не е. Тя е крехка човешка жена и понякога го забравя. Просто казвам… бъди внимателен с нея.

— Или като се върнем ще ти разкъсаме гръкляна — весело обяви Адирон.