Руби Диксън
Да измамиш пирата (20)

Сенторр

Няколко часа по-късно, двигателите на Джабберуок измъркаха, когато се плъзна в дълбокия космос далеч от Малката Сестричка в посока на следващата си дестинация. Бях със Зоуи и вещите й в торба на края на леглото ми, стоях, докато тя плачеше на рамото ми, свита в обятията ми.

— Никога преди не съм била далеч от тях — каза ми, между риданията. — К-какво, ако из-изгорят всичкото си гориво и останат на средата на нищото?

— Те са пирати, Зоуи. Да се измъкват от заплетени ситуации е тяхната работа. Ако изхабят всичкото си гориво, ще изпратят сигнал за помощ и ще ограбят първите идиоти, които им се притекат на помощ.

Тя подсмръкна, а аз погалих косата й.

— Като онези тъпанари на астероида опитаха да направят с нас.

— Именно.

— По-късно тази вечер трябва да изпратя някои маршрути на Каспар. И вероятно ще трябва да им изпратя програма, с която да координирам курса им от тук. Той е кефинг ужасен навигатор, въпреки че според него не е. — Тя потърка мокрото си лице в униформата ми, но нямах нищо против. Тя така или иначе вече бе подгизнала от сълзите й.

— Много добре — казах й. — Ще кажем на Аливос и Айрис, че ще ги сменим по-късно тази вечер.

Тя седна и ми се усмихна разплакано.

— Съжалявам. Знам, че съм голямо бебе, знам. И част от мен знае, че те ще се оправят. Вероятно сега са се насочили към най-близката станция, за да може Адирон да пъхне члена си в някоя проститутка, без малката му сестра да го подиграва за това, но част от мен не иска да спре да се тревожи.

Потърках с ръка гърба й. Опитах да не мисля за обвързване, тъй като Зоуи бе тъжна и уязвима точно сега, но ми бе доста трудно. Особено след като се бе сгушила в мен и гърдите й се притискаха в моите, а краката й бяха обвити около бедрото ми. Беше наистина трудно да мисля за друго, освен за това как искам да я целуна и вкуся отново.

Но не исках и да я притискам. Чаках толкова дълго да бъда с нея, можех да почакам още няколко дни.

— Естествено е да се тревожиш — казах й. — Ще ги проверяваме постоянно, обещавам. Да не мислиш, че те няма да те проверяват? Да се убедят, че се отнасям добре с теб?

Голяма усмивка измести за миг тъгата й.

— Вероятно са сложили подслушвател в багажа ми, за да ни шпионират.

Усмихнах й се, но в същото време на ум си отбелязах да проверя багажа й за подслушватели. Само за всеки случай. Тъй като те СА ПИРАТИ.

— И ако някога почувстваш, че не си щастлива тук, на мига ще те върна при тях, без възражения. — Вероятно това щеше да ме убие, но бих могъл да преживея всичко, но не й сълзите й. Те сякаш ме разкъсваха на две.

Пръстите й се плъзнаха по предната част на униформата ми, разтваряйки закопчалката на гърлото ми.

— Не. Щастлива съм. Толкова много ми липсваше, че мислех, че ще умра от болка, Сенторр. Постоянно мислех колко голяма грешка съм направила, но не знаех как да я поправя. Но те исках. Никога не съм спирала да те искам.

Потърках с кокалчетата на пръстите си челюстта й, милвайки меката кожа.

— Винаги си ме имала. Чаках те. И ако трябва ще продължа да те чакам.

Зоуи поклати глава.

— Знаеш ли кое ще ме накара да се почувствам добре? — Когато погледът й срещна моя, тя каза — Един силен, разтърсващ оргазъм.

Простенах.

— Зоуи, не е нужно да бързаме…

— Добре. Това значи, че ще имам време да опозная тялото ти. Последния път нямах тази възможност. Вярно ли е, че шипът ти е много чувствителен в долната страна? Твърд ли е на допир? Може ли да го докосна?

Тя щеше да ме убие.

— Сенторр?

Нямах никакви думи. Само изгаряща нужда. С трепереща ръка се пресегнах към яката си и я разкопчах, оставяйки автоматичният цип да се спусне. Моята Зоуи издаде нетърпелив звук и задърпа дрехите ми преди ципа да е свършил работата си и сама разтвори униформата ми, плъзгайки ръце под плата и милвайки гърдите ми.

— Никога не биваше да те докосвам — каза тя, а гласът й бе нисък и дрезгав, докато пръстите й милваха леко зърната ми. — Защото преди това не знаех какво пропускам. След това обаче направи загубата ти още по-непоносима.

— Не си ме изгубила — казах й, дръпвайки я силно до себе си. Тя се изви срещу мен, а аз целунах безрогото й чело. Нима някога съм мислел, че човеците са странни със закръглените си, гладки глави? Харесваше ми да я усещам срещу себе си, знаейки, че не може да разбие лицето ми с рогата си. Тя бе перфектна… изящна, но свирепа, деликатна, но безстрашна. Не исках да променя нищо в нея.

— Толкова се радвам — каза тя и избута униформата ми назад, а аз й помогнах да свали ръкавите от ръцете ми. Тя погледна очаровано бицепсите ми и стисна мускула на едната ми ръка, преди да прокара пръсти по защитните ми плочки. Изражението й бе напрегнато, докато галеше раменете ми, преди да се спусне по гърдите ми, за да стигне до пъпа ми. След това се насочи към панталоните ми и с пакостлива малка усмивка извила розовите и устни, тя започна да ги развързва.

Не можех да я гледам как ме наблюдава с това гладно изражение. Ако продължаваше така, щях да свърша в панталона си и всичко щеше да свърши, преди да е започнало. Изритах ботушите си и повдигнах леко бедра, когато тя задърпа панталона ми надолу по бедрата ми и се опитах да се фокусирам върху каквото и да е, само не върху нея.

— Ах, ами, каютите на новия кораб са много по-големи и самият кораб е голям.

— О да, толкова голям — измърка тя в съгласие и усетих как члена ми подскочи от вибрациите на гласа й.

— На мостика има място за шест станции, вместо за четири и има две допълнителни стаи за екипажа. Има и по-голяма зала за отдих. По-голяма обща зала. По-големи оръжия.

— О, обичам големите оръжия — каза замечтано Зоуи и прокара ръце по бедрата ми, милвайки ги нежно. Тя коленичи на ръба на леглото, а гърдите й се притиснаха към голите ми крака.

Затворих очи, защото това бе най-сладкото мъчение.

— Има и две каюти за гости. Повече от достатъчно място има братята ти да се чувстват удобно, когато ни посещават.

— Ммм.

— Ако искаш собствена стая, има място и за такава. — Знаех, че човешките половинки на другите мъже в екипажа спят при половинките си, но не исках да притискам Зоуи да прибързва с каквото и да е било. Можех да изчакам докато е готова.

— Искам да съм тук с теб — каза ми тя и тогава ръката й обхвана члена ми. — Толкова си голям.

Простенах, забравяйки всичко за стаи и кораби. Нищо нямаше значение, освен докосването на Зоуи.

— Това харесва ли ти?

— Боже, да! — Пръстите й се плъзнаха по дължината ми, милвайки сгорещената кожа.

— Виж тези неравности. — Можех да почувствам тръпката й, докато ме милваше с ръце. — Това определено не е като при човеците.

— Виждала ли си много човешки членове? — Задъхвах се, опитвайки да остана под контрол.

— Гледала съм някои порнофилми — призна тя. — Исках да зная за какво става въпрос. Те… не бяха много секси. Но поне беше добър урок по анатомия. Мисля, че беше по-добре от нищо. — Тя обхвана с ръка тестисите ми. — Ти си много по-голям и по-красив.

Засмях се насечено.

— Не мисля, че много мъже биха харесали жената, с която са да нарече члена им красив.

— Но той е! — Тя ми се ухили и отново размърда ръка — Имаш голяма, дебела главичка тук. — Тя прокара пръст по горната част, изпращайки вълна от похот през тялото ми. — И е в толкова прекрасен, тъмно син цвят. А ето тази вена тук, в горната част е перфектна. И си толкова грамаден. — Зоуи ме стисна леко. — Не бях сигурна колко голям ще стане размера ти, но ми харесва. И… имаш шип.

И тя леко докосна връхчето му.

Стиснах зъби. Не знаех кое е по-голямо мъчение… думите или докосването й… или интереса, който блестеше в погледа й, докато ме милваше. Шипът ми не беше толкова чувствителен, колкото останалата част от члена ми, затова, когато ме погледна нетърпеливо кимнах.

— Можеш да го докоснеш.

Тя смръщи гладкото си чело.

— Предполагам, че няма същата функция като клитора ми, тъй като, когато го докосна, на практика щях да изскоча от леглото.

Исках да й кажа, че членът ми е по-чувствителен, но също исках тя да прави това, което й харесва. Ако искаше да гали шипа ми с часове, щях да стоя тихо и да я оставя да ме изследва, колкото желае. Всяко докосване на ръцете й ми доставяше удоволствие.

— И въпреки това, ми харесва.

— Да, но искам да полудееш от желание, както бях аз — заяви Зоуи с пакостлива малка усмивка. Тя потърка шипа ми с палец, след това погали долната му част и си поех рязко дъх, защото усещането бе… различно.

— Ето сега имаме нещо — заяви тя. — Смятам да сложа устата си върху теб. Искаш ли да използвам защитно покритие?

Хигиенното покритие за тяло?

— Само ако ти искаш.

Нослето й се сбърчи чаровно.

— Аз? Не. Ти си този, който идва от Родната планета. Там всички са пощурели от страх от болести.

Засмях се, но смехът ми прозвуча дрезгав, защото тя продължаваше да гали долната част на шипа ми, и бях на две секунди от това да я сграбча за косата и да я метна на матрака, давайки й това, с което ме изкушаваше от толкова време. Докосването й изпращаше вълни от наслада през тялото ми и с всеки изминал миг имах усещането, че членът ми става по-твърд. Предеакулационна течност покриваше главичката и Зоуи също я забеляза. Тя възкликна и ме погледна.

— Ако няма да използваме защитно покритие… смятам да те вкуся.

Едва спрях стона си.

— Тогава ме вкуси — казах й дрезгаво. Отместих ръка към косата й и я погалих, мислейки си, че ще трябва да впрегна цялата си сила, за да не сграбча къдриците и да я завлека към себе си, отдавайки се на най-примитивните си инстинкти.

Тя ми хвърли палав поглед и се наведе, облизвайки течността. Малкият й розов език докосващ члена ми? Леката ласка? Едва не свърших точно тук в този миг. Можех да усетя как челото ми се покрива с пот.

— Харесва ми.

— Наистина? — Думите едва се изтръгнаха от гърлото ми.

— Мммхммм. — Тя обви пръсти около дължината ми и ме близна отново.

Сринах се назад на леглото напълно изгубен. Винаги съм знаел, че Зоуи е една малка мъчителка, но това минаваше границите на всичко, което бях си представял. Не мислех, че нещо може да е по-хубаво от това. Простенах високо, ръцете ми се стегнаха в меката й коса и се спрях миг преди да я дръпна към мен, насочвайки я. Исках тя да има свободата да направи каквото пожелае и да използва устните си както намери за добре. И тя го направи, ближейки дължината ми нагоре и надолу, проследявайки всяка вена и всяка изпъкналост и издавайки тихи доволни звуци, докато ме вкусваше с език. След агонизиращо дълго време, тя се върна към главичката на члена ми, завъртайки език около него, преди да го засмуче дълбоко в устата си.

Поех рязко дъх и тестисите ми се стегнаха. Можех да усетя как семето ми е готово да изригне и тялото ми се подготвя да свърши, изливайки се дълбоко в гърлото й. Бях толкова близо до ръба, че се наложи да я издърпам от себе си.

— Зоуи — задъхах се. — Това е достатъчно за сега.

Тя вдигна поглед към мен, издавайки леко напред долната си устна, която бе розова и влажна.

— Но аз не съм свършила.

— Аз ще свърша, ако продължиш да ме докосваш — предупредих я и седнах. Дръпнах я към себе си и покорих сексапилната й уста със своята, поглъщайки я жадно. Зоуи простена и единият й крак се преметна през мен, обкрачвайки ме и настанявайки се в скута ми отново. Усещането бе невероятно, но имах нужда да се убедя, че бе гореща и влажна, когато се озова в нея, за да не почувства болка от първото ни обвързване. Продължих да я целувам, хапейки леко тази перфектна, идеална нейна уста и нежно полагайки я на одеялата, докато тя търкаше крака си в бедрото ми.

— Сега е мой ред да те докосвам.

Погледът й бе пълен с нетърпение и тя започна да сваля бързо дрехите си, помагайки ми да я съблека. Този път не бях внимателен… разкъсах плата от тялото й само за няколко мига, разкривайки бледата й кожа и меките й извивки. Тя се задъха, когато изхвърлих дрехите й на пода, а тялото й потрепери развълнувано.

— Сенторр — въздъхна тя и сграбчи с ръце рогата ми, когато наведох глава към хълмчето на влагалището й.

Прокарах език по гънките й и когато тя проплака, стисна здраво рогата ми и залюля ханш, разтваряйки широко бедра и приветствайки ме между тях. Тя бе влажна, възбудена само от това, че ме бе докосвала, но исках да подгизне от нужда. Наведох глава между бедрата й, докосвайки я с език, преди да я разтворя, насочвайки вниманието си към малкото местенце на име клитор.

Зоуи проплака и се изви към устата ми, треперейки сякаш бе отчаяна за докосването ми. Обхванах с една ръка бедрото й, приковавайки я на място и се заех да я изучавам с устни и език. Тя се гърчеше под мен, гореща и влажна, покривайки устата ми със соковете и вкуса си, но бе малка и човек, а аз голям и мессакаш. Трябваше да съм сигурен, че може да поеме члена ми.

Внимателно пъхнах един пръст в нея, докато продължавах да обработвам клитора й с езика си, ближейки и засмуквайки го. Тя издаваше доволни звуци, докато вкарвах бавно пръста си в отвора й. Зоуи бе малка и все пак бе гореща и невероятно влажна. Започнах да тласкам леко пръста си в синхрон с движенията й и скоро добавих втори пръст, за да я изпълня така, както бих искал да го направя с члена си. Тя изви бедра и се вкопчи в мен, бърборейки неразбираемо, докато й доставях удоволствие с пръсти и уста.

В следващия миг тя извика стигнала до върха, а сладките й сокове намокриха езика ми. Продължих да тласкам в нея, искайки всяка капчица от оргазма й, обожавайки как се бе вкопчила в мен, докато трепереше от удоволствие. Сякаш аз бях единственото нещо, на което може да се довери, докато светът се сриваше около нея и това ме изпълни с радост и гордост, правейки глада ми за нея по-силен. Членът ми туптеше болезнено от нужда и се наложи да го притисна към леглото, докато се наслаждавах на освобождението й.

Тя въздъхна доволна, потрепвайки всеки път щом езика ми докоснеше клитора й.

— Ммм, Сенторр, езика ти.

— Харесва ли ти? — попитах шеговито и я засмуках отново.

Тя простена тихо.

— Кеф да.

Целунах вътрешната страна на бедрото й и започнах да си проправям път нагоре към корема й. Как бе възможно мессакаш мъжете да продължат да живеят, принудени да откъсват устните си от телата на своите половинки? Беше направо немислимо. Не можех да си представя да мине дори ден, без да използвам устата си с моята Зоуи. Исках да я вкуся навсякъде… от деликатните пръсти на краката й, до извитата мида на ухото й.

Но точно сега? Точно сега исках да потъна дълбоко в нея.

Покрих половинката си с целувки, докато се придвижвах нагоре по тялото й, повдигайки единия й крак, за да го опра на кръста си, нагласяйки члена си между бедрата й. Тя простена в устата ми, когато я целунах, обвивайки здраво крака около кръста ми и ръце около тила ми. Бе толкова красива под мен. Тласнах се към нея, плъзгайки се по влажната й плът. Тя се задъха, а гърдите й подскочиха от движението и бе толкова прекрасна, че останах така само за миг, да й се насладя, галейки клитора й и търкайки члена си в меда й, гледайки как пълните й гърди се надигат срещу мен.

Зоуи се пресегна и обгърна с ръце лицето ми.

— Знаеш, че те обичам, нали?

Простенах.

— Знам. Ти имаш сърцето ми. — хванах едната й ръка и я притиснах към гърдите си, над сърцето ми.

Тя се усмихна срамежливо.

— Значи няма да се разсърдиш, ако ти кажа, че го правиш по грешния начин?

Грешния начин…? Тя погледна надолу.

— Пенисът влиза вътре — прошепна тя, кимайки леко. — Гледала съм няколко видеа и знам, че е така.

Избухнах в смях, а раменете ми се разтресоха. Тя… тя мислеше, че не знам как да се обвържа с нея?

— Моя прекрасна Зоуи — промърморих, навеждайки се, за да целуна лицето й. — Услужливостта ти не познава граници.

— Не че не е приятно — побърза да каже тя. — Усещането е прекрасно, но искам да те усетя в себе си.

Кеф, аз също исках да съм в нея. Цялото ми веселие се изпари, заменено от глада. Обхванах челюстта й, държейки устните й заключени в целувка с моите и обожавах как от игрива, тя стана страстна само за миг. Зоуи простена името ми и захапах леко долната й устна.

— Искаш ли това, което мога да ти дам?

Зоуи потрепери.

— Да! Не ме карай да те моля.

— Някой друг път — казах й. — Ще играем тези игрички, след като те направя изцяло моя. — Раздвижих се между бедрата й, докато членът ми не застана на отвора на тялото й. Тя простена, извивайки се под мен и аз започнах да навлизам в нея. На мига осъзнах точно колко е тясно тялото й, затова се наведох и я целунах силно, пленявайки устата й в една дълбока, чувствена целувка, за да я разсея от проникването на члена ми.

Чувствах колко е деликатна. Исках да се изгубя в удоволствието, но не можех да го направя.

Зоуи обаче, бе ясно, че е на друго мнение. Влагалището й се обви около мен, стискайки ме здраво и аз я зацелувах отново, заглушавайки възбудените й стонове.

— Няма да те нараня, любима моя. Отпусни се. Държа те.

Тя кимна, доверявайки ми се и вдигна пръст към устните ми.

Захапах го леко и тя простена отново.

— Господи, колко си секси.

— Сърце мое — казах й и я целунах отново. Малко по малко тялото й ме пое по-дълбоко и аз извих бедра в контролирани, бавни движения, прониквайки в нея. В един миг изглеждаше невъзможно тясна и започнах да се потя от силната нужда, но не исках да изпита болка. Исках за нея да е толкова хубаво и толкова невероятно, колкото бе за мен. Затова я целувах отново и отново, докато с члена си правих леки тласъци.

В крайна сметка напрежението в тялото й намаля и тя посрещна гладно целувките ми. Когато се тласнах по-силно, тя се задъха и повдигна бедра, за да ме посрещне.

— Кажи ми какво изпитваш — заповядах, отмествайки един кичур коса от прекрасното й лице. — Боли ли те?

— По-различно е, отколкото мислех, че ще бъде — призна тя. — Усещам те толкова… дълбоко. Аз просто… не мога да го опиша — и с тези думи тя скри лице в гърлото ми.

— Искаш ли да спра? — Помислих, че ще ме убие да се отдръпна точно сега, но за нея бях готов да го направя. Плъзнах ръка надолу по рамото й, милвайки тялото й, преди да погаля зърното на едната й гърда.

Влагалището й се стена около мен и тя пое дълбоко дъх.

— Не — прошепна тя. — Усещането е хубаво — Зоуи се пресегна и докосна шипа ми. — Знаеш ли къде ще ме докосва той?

— Малката пъпчица между бедрата ти? — попитах.

Тя простена и кимна.

— О, да. Това ще ме… подлуди.

— Искаш ли да проверим? — Извих бедра, правейки първия си истински тласък. Нетърпението ми надделя. Трябваше да изчакам и да й позволя да определи темпото, но изпитвах толкова силна нужда, че имах чувството, че ще се пръсна на парчета, ако скоро не я направя изцяло моя.

Зоуи затвори очи, поемайки рязко дъх. Звукът ме изплаши и се опитах да се отдръпна, но щом тя усети какво правя, впи нокти в раменете ми.

— Не се отдръпвай. Направи го отново.

Изненадан смях се откъсна от гърлото ми.

— С удоволствие. — Отдръпнах се леко и отново се тласнах, обвързвайки се с половинката ми, както копнеех да направя от толкова много време.

Тя проплака задавено, затваряйки очи.

— О, кеф. Не съм и подозирала, че ще е толкова хубаво… неравностите по члена ти… или шипа.

— Да опитаме ли отново, за да решиш, кое от двете харесваш повече? — Без да чакам отговора й се отдръпнах и извих бедра. Опашката ми барабанеше по леглото и когато тя стегна крака около кръста ми, я обвих около единия й глезен, приковавайки я към себе си.

— По-добре ли е?

Зоуи простена, а твърдите й малки зърна се отъркаха в гърдите ми.

Беше кефинг прелестна.

— Моята половинка — изръмжах ниско. — Моята Зоуи.

— Моят бог — прошепна тя, когато се тласнах в нея. — Моята половинка.

— Дръж се за мен. — Целунах я и подхванах бавен, равен ритъм. — Само се дръж. — Тласках се в половинката си с равни, внимателни тласъци, опитвайки да поддържам ритъм, който да е задоволителен и за двама ни. Беше трудно обаче, защо с всеки тласък, който правех, тялото й се стягаше около мен, сякаш бе на крачка от това да свърши отново. Всеки мускул в тялото ми се напрегна и движенията ми станаха по-резки, по-диви, докато не започнах да се тласкам мощно в нея и тя извика името ми, телата ни се движиха със синхрон, издавайки шумни звуци на плът блъскаща се в плът, което ме накара да изгубя изцяло контрол. Но имах нужда тя да свърши първа.

Нищо не бе по-важно от удоволствието й.

— Сен…торр — задъха се тя. — Аз не мога… не мога… трябва… — Тя издаде раздразнен звук.

Имаше нужда от повече? Повече от това? Обхванах с длан гърдата й, търкайки зърното и тя се изви срещу мен. Не беше обаче достатъчно и усетих как собственото ми удоволствие е на път да ме залее. Не.

Трябваше да изчакам тя да свърши.

С ръмжене се пресегнах между телата ни и погалих мястото, където шипа ми се опираше в клитора й, стимулирайки чувствителната й плът. Зоуи простена името ми и когато стиснах клитора й между пръстите си, се тласнах напред, добавяйки и натиска на шипа ми.

Тя изплака и тялото й се стегна невъзможно здраво около мен, отново и отново, докато оргазмът разтърси цялото ми тяло. Тласнах се силно и я изпълних със семето си, правейки я изцяло моя, веднъж и завинаги. Тясната й вагина бе влажна от освобождението ми, но все още бях твърд като скала в нея. Движенията ми станаха бавни и най-накрая легнах настрани, повличайки я да се отпусне върху мен.

И все пак не можех да спра да се движа.

Тя въздъхна дрезгаво, прокарвайки ръце по раменете ми, а аз целунах лицето й. Въпреки че бях задоволен, не бях готов все още да я пусна. Харесваше ми да бъда така с нея прекалено много. Харесваше да виждам руменината по лицето й, потните кичурчета коса полепнали по челото й, начина, по който зениците й се разширяват от удоволствието. Зоуи се пресегна и погали челюстта ми, усмихвайки ми се сладко.

— Аз съм идиот — каза тя.

Пресегнах се и смеейки се целунах дланта й.

— Не това очаквах да чуя, когато се обвържа с половинката си. Защо мислиш, че си идиот, сърце мое?

Зоуи се усмихна.

— Защото не осъзнавах какво губя, решавайки да остана с братята си. Сега ми иде да се наритам, защото можехме да имаме още един месец, за да правим това.

Дали всички жени ласкаеха така егото на мъжете си? Нямаше как да не се ухиля.

— Лоялна си към семейството си. Няма нищо нередно в това.

Тя плъзна ръка около тила ми и ме дръпна към себе си, сгушвайки се срещу гърлото ми.

— Благодаря ти за разбирането. — Тя си пое дълбоко дъх. — Дори потта ти мирише приятно. Много съм загазила.

Яростна радост изпълни гърдите ми, туптейки с ударите на сърцето ми.

— Ти си моя и аз съм твой. Нищо друго няма значение.

— Да.

— Съжаляваш ли за нещо? — не се стърпях да попитам.

— За изгубения месец — каза тя отново и когато се измъкнах изпод нея, тя издаде протестиращ звук. — Приключихме ли?

— Е… вероятно не искаш да те смачкам.

— Не ми казвай какво искам — намусено заяви тя, удряйки леко върха на опашката ми, когато я плъзнах по тялото й.

Това изправи тръпка през тялото ми, карайки члена ми да се стегне. Пакостница.

— Добре тогава, какво искаш?

— Искам… — Зоуи наклони глава и прокара пръст по едното ми зърно. — Искам да видя къде ще седя.

— Къде ще седиш? — повторих все още замаян от обвързването ни. Зърната й се превръщаха в малки твърди връхчета и бяха опасно близо до устните ми.

— На мостика, глупчо. — Тя завъртя пръст около зърното ми, което накара тестисите ми да се стегнат. — Нали знаеш, че ще съм втори навигатор на кораба. Имам нужда от собствена станция. За предпочитане близо до твоята.

Засмях се, защото обожавах ентусиазма й.

— Искаш ли сега да видиш?

— Ами — провлачи тя, замисляйки се за миг. — Имам предвид, това е Уарбирд. Обаче може да успееш да ме убедиш да остана в леглото. — Погледът й блесна развълнуван.

— Мога, а?

— О, абсолютно да.

Прокарах ръка по корема й.

— Това да не е безсрамна молба отново да оближа влагалището ти?

Тя се задъха, а погледът й потъмня от нужда.

— О, боже, да. Получава ли се?

— Да, да получава се. — Ухилих се към половинката си и целунах корема й.

— Аз цялата съм… и двамата сме малко лепкави — призна тя и бузите й порозовяха, докато ме докосваше.

— Няма да е за дълго — казах й и бях награден с ниския й стон.

Моята красива, нетърпелива, порочна малка половинка. Толкова я обичах.