Серия
Звездни пирати (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deceiving the Corsair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 40 гласа)
Редакция
desi7y (2019)
Редакция
sladcheto (2019)

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Да измамиш пирата

Преводач: Ralna

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: Американска

Редактор: desi7y, sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11410


Сенторр

Гледах замислено мониторите. На всеки от тях се виждаха звездни карти и диаграми за горивото, но не ги забелязвах. Бях изгубен в мислите си, фокусирайки се върху една жена, на половин галактика разстояние от мен, която отговаряше на случаен сигнал за помощ… вероятно за да ограби кораба… и все пак отказваше да ми покаже лицето си.

Беше странно как Зоуи може да е толкова смела за някои неща и прекалено срамежлива и плашлива за други. Тя говореше много по-откровено от всяка друга жена мессакаш, която някога бях срещал. Тя бе отворена и дори пряма, за жена отгледана в условията, в които е расла и през половината време, когато говорехме нощем, тя бе тази, която превръщаше разговора в нещо много секси, което ми показваше, че тя ме желае толкова колкото и аз нея.

Но не ми показваше лицето си.

Вратите на мостика се отвориха.

— Айрис на мостика — обяви компютъра секунда преди човешката жена да пристъпи напред. Носеше една от туниките на Аливос обвита около тялото си и едни от панталоните му, които висяха около слабите й крака. Панделката, която обикновено носеше на очите си я нямаше и белезите на липсващите й очи се виждаха ясно на лицето й.

— Не мога да спя — каза ми тя, въпреки че в същия миг се прозя, пристъпвайки към станцията на Аливос. — Имам кошмари.

— Работа на Аливос е да се подсигури, че да не ги имаш — казах й, обръщайки се към мониторите си. — Но ако искаш си добре дошла да ми правиш компания.

Тя се засмя тихо и я чух да сяда.

— Той има нужда да поспи. Държах го буден през последните три нощи. Реших днес да се смиля над него и да остана будна, докато не припадна от изтощение. Какви са новините?

— Няма новини — казах й, скръствайки ръце на гърдите си и поглеждайки към екрана. — Всичко е спокойно.

— Това е скучно — заяви Айрис нежно. — А ти как си? Днес изглеждаше разстроен.

Погледнах към нея, завъртайки стола си така, че да съм срещу нея. Тя бе сложила ръка на брадичката си и бе наклонила глава на една страна към мен, напрегнато слушайки движенията на тялото ми.

— Нима?

— Да. Движенията ти са по-твърди от обикновено. Резки. Изглеждаш напрегнат.

Странно как Айрис бе най-наблюдателна от всички на кораба, а бе сляпа. Никой не бе осъзнал, че имам някакви проблеми и за пръв път реших да споделя. Имах нужда да поговоря с някой за Зоуи, защото всичко между нас ме преобръщаше с главата надолу.

— Аз… срещнах някой.

— Знаех си! — Тя се понамести на стола си, а усмивката й стана огромна. — Казах на Аливос, че това е причината постоянно да висиш на мостика. Тук говориш с нея, нали? Нещо като връзка от разстояние, нали?

Връзка от разстояние? Колкото и странно да бе това описание, пасваше.

— Предполагам, че може да го наречеш така. Тя е на друг пиратски кораб.

— Ах. Значи затова хукнахме към 3М? Аливос се чудеше. — На лицето й бе изписан интерес. — Няма да кажа на никого, ако искаш, но съм любопитна. Мислех, че може да е замесена жена, тъй като ти постоянно се криеше тук.

— Не съм се криел — заявих бързо. Не е като да не прекарвах време с екипажа. Просто ценях времето си на спокойствие далеч от тях. — Харесва ми тук горе. Обичам този кораб. Не е само заради нея.

— И аз обичам този кораб — каза Айрис. — Но чувам, че всички напоследък го намират пренаселен.

— Мм — въздържах се от коментар, тъй като не исках да нараня чувствата й. Истината бе, че когато Фран дойде, се усещаше пренаселено. След това дойде и Кат и стана още по-тясно, но Кат беше дребничка и чистеше след Тарекх, затова се справяхме. Но когато Айрис дойде, се чувстваше сякаш корабът е достигнал до максималния си капацитет. Дори го бе подминал. Постоянно се блъскахме един в друг и почти не се случваше да влезеш в стая, в която няма поне още един член на екипажа. Глупака бе страхотен кораб, но не бе построен да бъде обитаван от седем души през цялото време. Това бе и една от причините да стоя толкова често на мостика… нощите тук бяха единственото тихо място на кораба.

Но не исках Айрис да се чувства все едно е товар. Фран би игнорирала всяко подобно предложение. Кат би се скарала с теб. Но Айрис? Тя бе така чувствителна и сладка, че щеше да я улучи прави в сърцето, а всички на кораба се стараехме да я закриляме.

— Просто мисля, че ни трябва малко време да привикнем — казах най-после. — Сигурен съм, че ще се справим. — Макар да не бях фен на това да има толкова човеци на борда, не бях съгласен и те да се махнат. Айрис бе приятна компания и правеше приятеля ми щастлив. Кат бе забавна и обичаше Тарекх безрезервно… и бе достатъчно дребна, че да може да се навре в най-тесните тръби на Глупака и да ги почисти отвътре. И Фран? Тя на практика беше като крайник на самия Кивиан… макар понякога да си мисля, че нейният ум е по-добър за бизнес, отколкото неговия. Нашият капитан често се разсейваше от модните дрехи.

Не, въпреки че мрънках при появата на всеки нов член на екипажа ни, те бяха семейството ми. Знаех, че обичам да съм сам, но щом видех щастието на приятелите ми, не роптаех срещу половинките им.

Просто това ме караше все по-силно да копнея за моята Зоуи. Зоуи, която никога няма да ми покаже лицето си.

Айрис се изправи.

— Ох. Нали не прекъсвам разговора ти с гаджето ти, точно сега? Като съм тук? Не се замислих за това.

Поклатих глава, спомняйки си, че тя не може да вижда, и се почувствах като идиот.

— Всичко е наред. Тя трябваше да прекъсне разговора. Получиха сигнал за помощ.

— Има доста такива напоследък. Когато пак говориш с нея, кажи й да избягва сигнали идващи от астероиди. — Тя пристегна туниката на Аливос по-здраво около тялото си и се облегна назад, вдигайки слушалките си.

— Чакай — извиках, преди да сложи слушалките. — Какво имаш предвид с това за астероидите?

Тя наклони глава, а белезите бяха светли и скверни върху кожата й.

— Не си ли чул? Не прослуша ли съобщението, което изпратих до пощата на всички?

Хората имаха доста странен начин на изразяване. Но знаех за какво говори и трябваше с малко срам да си призная, че през последните няколко дни бях оставил всичко да се трупа. Бях толкова раздразнен с цялата ситуация около Зоуи и бързането ми да стигна до 3М, че игнорирах всичко останало.

— Какво става с астероидите?

— Има едни сззт пирати, които дебнат лесна плячка. Настаняват се на някой астероид и изпращат сигнал за помощ, когато се появи кораб, който да им помогне, те обезвреждат комуникациите им със заглушител, избиват екипажа и разфасоват кораба на части. На последната станция имаше информация, че наскоро се е случило два пъти. Беше навсякъде по новините на Гуарда XIV.

Гуарда XIV? Това бе водна лунна колония в тази система… невероятно близо до 3М. Усетих ледена тръпка да се спуска по гръбнака ми, а опашката ми помръдна конвулсно при мисълта. Нима Зоуи не каза, че е получила сигнал за помощ от близък до тях астероид? Разбира се, те бяха пиратски кораб, тъй че би трябвало да успеят да се справят сами. Без съмнение, щяха да знаят къде може да се крие някой пиратски кораб и в крайна сметка, ТЕ щяха да ограбят другите пирати.

И все пак. Изръмжах, показвайки, на Айрис, че съм я чул и се обърнах към монитора си. Бяха изминали само няколко минути откакто говорих със Зоуи. Ако отговаряха на истински сигнал за помощ, тя щеше да е заета за известно време. Въпреки това й изпратих съобщение:_ Бъди внимателна. Носи се мълва, че има пирати, които изпращат сигнал за помощ в тази система. Пазете си гърба._

Загледах се в екрана за миг, чакайки със затаен дъх.

Миг по-късно, пристигна отговорът, от който се боях. СИГНАЛЪТ Е ЗАГЛУШЕН изписа се на екрана ми. НЯМА ВРЪЗКА С КОРАБА.

Кеф.

Кеф. Започнах да пиша бясно по станцията й, изваждайки най-близката звездна карта от архива.

— Айрис събуди останалите и кажи, че корабът Малката сестричка е в опасност. Променям курса. — Издърпах координатите от последния сигнал от Малката сестричка, който бях получил, проследявайки последното съобщение на Зоуи към мен.

Щом на екрана изскочи Гуарда XIV, сякаш ледена буца падна върху корема ми.

— Ще извикам останалите — каза Айрис, ставайки от станцията.