Руби Диксън
Да измамиш пирата (21)

Епилог
Сенторр

— Те са тук! — Щастлива, моята половинка скочи от мястото си на мостика и хукна към товарната рампа, която се издължаваше към дока на станцията. Вървях няколко крачки след нея, без да бързам, но и без да я изпускам от поглед, тъй като не исках Зоуи да стъпва на станцията Хаал Уи, без да съм плътно до нея.

Стигнах там точно на време да видя как Зоуи хуква надолу по рампата, хвърляйки се в обятията на Матхирас, който я прегърна силно, завъртайки я във въздуха. В мига, в който той я пусна, Адирон я сграбчи и знаех, че Каспар чака своя ред, за да я прегърне.

Някой би си помислил, че не са се виждали от години. Бяха минали само две седмици. Но нямах нищо против, защото всичко, което правеха, бе да се прегръщат. Зоуи се хвърли отново към мен, ухилена до уши.

— Ела да кажеш здрасти.

— Предпочитам да остана далеч от лапите на Адирон — заявих, докато се приближавах. — Никакво търкане на глава за мен, благодаря. — Бях си научил урока предишния път.

Адирон само се подсмихна.

— Грижиш ли се за малката ни сестричка? — попита Каспар.

Зоуи въздъхна високо и пресилено.

— О, Боже, да. Отнася се страхотно с мен. Винаги гледа да свърша поне два пъти, преди да се изпразни. Доволен?

Потърках лицето си, напомняйки си, че тази жена бе отгледана от трима мъже с мръсни усти. Разбира се, че ще изтърси нещо толкова шокиращо пред тях. Това не променяше начина, по който я обожавах и когато изръмжах тихо, тя само ми намигна и потърка леко опашката ми, с което ми казваше, че ще ми се реваншира по-късно.

— Значи имаш товар за нас? — попита Матхирас, качвайки се по рампата към вътрешността на Джабберуок. — Или това е само семейно събиране?

— И двете — каза Зоуи. Тя ме ощипа по задника и тръгна след братята си. Хващайки Каспар под ръка, поведе групата в кораба. — Ще останете за вечеря… имаме пилешка супа. Това е Земно нещо. В… е еквивалент на пилешка супа. Не е точно същото, но Фран доста се доближи до оригинала.

Адирон ми хвърли изплашен поглед, но аз само свих рамене. Всички трябваше да понасяме вечери, в които жените правеха „еквиваленти“ на човешки храни и… определено не галеха вкусовите рецептори на мессакаш. Но ги понасях, защото правеха моята Зоуи щастлива да споделя тези неща с другите човешки жени. И тя не бе голям фен на храната, но много обичаше да я изпробва въпреки това.

— А товара? — Каспар попита сестра си, а аз изостанах назад, внимателно стоейки далеч от Адирон.

— Никога няма да познаете — каза Зоуи, хвърляйки ми палав поглед през рамо.

Усмихнах се на красивата си половинка. Нямах нищо против посещенията на семейството й. Напоследък умишлено планирах да спираме на станции, на които спираше и Малката Сестричка, за да може Зоуи да вечеря с братята си. Това винаги я караше да се усмихва щастливо, затова можех да се насиля да изтърпя непрестанните шеги на Адирон.

Беше удивително как е успяла да го търпи години наред, защото през повечето време аз исках да го набия. Разбира се, подозирах, че Адирон има този ефект върху всички наоколо.

— Без повече кефинг червеи, надявам се — каза Каспар.

Зоуи се захили.

Матхирас простена.

— Още инукни червеи?

— Още — съгласих се аз. — Поискаха голяма доставка от Оутер Рим. Изглежда хранителните припаси са почти изчерпани и местните са отчаяни. — Мразех това. Зоуи знаеше, че го мразя… това бе и причината да предложим на братята й да направят доставката, вместо да се заемем лично. Тя знаеше, че не можех да понеса да гледам изгладнелите, изпълнени с надежда лица на фермерите, щом ни видят, че пристигаме. Винаги се надяваха, че сме кораб за доставки, а всичко, което им носехме бяха кефинг червеи.

Това ми напомняше прекалено много на детството ми.

— Почти ми звучи така, сякаш някой трябва да обере няколко кораба с провизии и да пусне товара им там, където е най-нужен — невинно заяви Каспар.

Погледът на Зоуи светна.

— Само ако познавахме някои екипаж пирати. Или дори два. — Тя ме погледна с надежда.

Шанс да работя с братята й и да нахраним един куп здраво трудещи се хора? Джабберуок имаше известно време до следващата контрабандна доставка.

— Заемаме се.

Единственото по-добро нещо от щастливото писукане на половинката ми бе целувката, която ми залепи в следващия миг. Не бях говорил за това с Кивиан и останалите, но бях сигурен, че ще се съгласят. Знаех, че съм готов на всичко за Зоуи.

Бих пресякъл цялата вселена за моята половинка.