Ричард Дойч
Крадците на мрака (39)

38

Майкъл извади две увеличени копия на картата и ги сложи върху гърдите на Саймън в леглото. Първата беше чиста, но на втората имаше добавен английски превод на бележките на турски.

— Кой ги преведе? — полюбопитства Саймън, местейки поглед от едната на другата карта.

— Направих дигитални снимки, когато я намерихме. Просто за всеки случай.

— Винаги си бил предвидлив — отбеляза Саймън.

— Пратих ги по електронната поща на баща ми в Бостън. Неговата правна кантора разполага с преводачи. Сигурен съм, че е платил щедро, за да станат толкова бързо.

Саймън започна да проучва картата, очите му бяха напрегнати, а пръстите му се плъзгаха по разпечатката, сякаш се опитваше да докосне топографията.

Буш нахлу в стаята. В лявата си ръка носеше проследяващото джипиес устройство.

— Частен самолет излетя преди половин час от „Ататюрк“. В момента е някъде над Източна Турция. И двата тубуса са на борда. Чуйте още нещо. — Направи пауза. — Самолетът е регистриран на името на Филип Веню.

Майкъл се обърна към Саймън:

— Веню? Онзи, който накара да ви хвърлят в затвора?

Той кимна в потвърждение.

— К.К. е на самолета, нали? — попита Буш.

— Предполагам с Иблис и Синди.

— Имаш ли представа къде отиват? — прекъсна ги Майкъл.

Саймън посочи към центъра на картата и кимна.

— Канченджунга. Планина в Хималаите. Третият по височина връх след Еверест и К2. В продължение на дълги години се е смятало, че това е най-високата планина в света.

— Какво? Да не се смалила? — попита донякъде шеговито Буш.

— Отчасти е в Непал, но по-голямата част лежи в Индия, близо до Дарджилинг. Знаеш ли какво означава Канченджунга? — попита Саймън риторично с впит в средата на картата поглед. — Петте снежни съкровища. Красиво впрочем.

Саймън продължаваше да анализира бележките по картата, четеше преводите на английски, оглеждаше маршрута от Бенгалския залив през Бангладеш и Индия, а очите му се ококориха от удивление. Потъна в картата, сякаш Майкъл и Буш изобщо не съществуваха.

— Уверен съм, че намираш това за много интересно — обади се Буш, виждайки колко е погълнат техният приятел от картата, — обаче ми писна да бъда търпелив, а предполагам и на теб — да бъдеш пациент. Или казано с думите на Майкъл: мамка му, какво става тук?

Саймън вдигна очи и се върна в действителността. Трябваше още минута, за да успее да се съсредоточи, което още повече увеличи очакванията.

— На този свят има места, за които се носят легенди — светове, където царува покой. Легендите били подреждани върху полиците над камините и възвеличавани като идеал на крайната утопия. Шамбала, Шангри-ла, Едемската градина, Ней-Пематанг, Аряварша, Хси Тиен, Земята на живия огън. Индусите са го наричали Меру, това бил техният Олимп, вярвали, че е разположен в центъра на земята. Бил пазен от змии, които убивали всеки опитал се да проникне в сферата на тайните познания. Наричали това място благословена земя. Някои евреи говорят за земя, наречена Луз, докато чиочите държат здраво за легендата за Сторича.

— Смятало се, че в тези светове царят божествените тайни и спокойствието на рая. Те били мирни убежища, където времето е отлично, обществото е мило и внимателно, храната изобилна, златото и скъпоценностите повече, отколкото можеш да си представиш, и най-важното — животът е вечен. Но освен тези места съществува и тяхната противоположност — земи на мрака и злото.

— Гърците го наричат Тартар, място по-лошо дори от Хадес; евреите — Геена или Шеол; в исляма това е Джаханам; в Китай и Япония го наричат Ди Ю; будистите и индуистите го назовават Нарака. Майте са го описвали като Ксибалба, а шумерите като Великото отдолу. Много имена, но всички представляват долния свят, онова, което християните наричат ад.

— Тази карта, нарисувана от Пири Рейс — Саймън махна с ръка над разпечатката, — е почерпила сведения от много по-стари карти, вече забравени от историята. Тя води към мястото, което неговият чичо Кемал Рейс толкова се страхува да не бъде намерено, към свят, търсен преди него от мнозина. Не знам дали е Шамбала, Шангри-ла или Аряварша, но си е там, неразкрит за света по някаква причина. Бележките на Пири Рейс разказват, че чичо му плавал нагоре по бангладешките реки, след това тръгнал пеша през Индия, за да върне съкровище в един свят на съкровища, хранилище на божествените слова. Преводът на английски на бележките на Пири Рейс гласи: „Няма по-свято място, няма по-мрачно място. Свят на богове и демони, страдания и радост, любов и тайни. Съществува в равновесие, което никога няма да бъде нарушено“.

— Място в планината, пълно със съкровища? — подхвърли иронично Буш. — Ей богу, наричат я Планината на петте съкровища. Съвсем очевадно. Значи Шамбала, Шангри-ла и Бла-Бла са там? И това се е изплъзнало от вниманието на всички. На изследователите, на планинарите и всички търсещи евтина слава? И дори на почитаемите археолози? Няма логика в тая работа.

— В Канченджунга има. Един от първите, който прави опит да го изкачи, е англичанин на име Алистър Краули. Падал си по окултното. Някои смятат, че той е автор на сатанинската библия, но това е чиста измислица. Бил член на „Златната зора“ и като мнозина е запленен от митовете и тайнственото. Никой не знае защо точно избира планината, но водачите разказват, че по пътя търсил следи от непознати цивилизации. По време на изкачването умират четирима души и така и не стигат до върха. С годините, когато светът научава повече за Алистър Краули, мнозина стигат до извода, че е търсил Шамбала.

През трийсетте години Хайнрих Химлер и Рудолф Хес организират експедиции, за да търсят Шамбала, преброждайки планините в Тибет, Непал и Индия, като се надяват да намерят богатствата и познанията, които да доведат до световно господство на Третия райх.

— Човек не може да вярва, че подобно място съществува наистина — подхвърли Буш.

— Преводът върху картата е пределно ясен — отговори Саймън. — Може и да не е Шамбала, както са си я представяли хората в своите приказки и книги, но там има нещо.

— Добре — намеси се Майкъл и прекъсна потресаващата реч на Саймън, — дори това място да съществува и да е пълно със злато и диаманти и с хранилища на познания, тогава за какво служи жезълът? Каква е неговата роля? Стойността му може и да е голяма, но би била нищо, ако онова, което казваш, наистина съществува. Освен ако няма някакво специално предназначение.

— Как може да вярваш в подобни неща? — каза му Буш, преди да се обърне към Саймън. — Нищо лично, приятелю.

— От неверие ли се съмняваш или от страх? — поклати раздразнено глава Саймън. — Във всички митове може да бъде открита някаква истина, независимо колко е малка. Как може да се обясни фактът, че толкова различни култури имат едни и същи митове с общи теми? — Саймън замълча. — Дали причината е, че се основават на някакъв факт? Богове и демони, потопът, раят и адът, ангели и зверове, земният рай, задгробният живот. Всяка култура има сходни приказки за тези неща. Ако има малко мозък, човек се замисля върху това…

— Жезълът! — отново го прекъсна Майкъл, прекъсвайки спора, преди да се превърне в кавга. Той стрелна Буш с поглед, който в отговор извъртя очи и отиде да седне на жълтия стол.

Саймън се успокои и се обърна към Майкъл.

— Всяка култура съдържа онова, което е известно като axis mundi — връзката между две действителности като небето и земята. Понякога това е планина като Синай, където Бог разговаря с Мойсей и му дава Десетте заповеди, или Елеонския хълм, откъдето според Библията Исус се издига в небето. Или нещо построено от човешка ръка като пагода, черква, камбанария, обелиск или минаре. Американските индианци имат своя тотемен стълб, египтяните — пирамидите, а норвежците — дървото Идрасил, впрочем то било ясеново. Всички тези места действат като канал за връзка между човека на земята и неговия бог на небето.

— Понякога axis mundi, оста на света или стълбът на света, се смята за център на съществуването, за пъпа на Майката Земя, където се срещат четирите посоки на света. Носят се слухове, че на това място има огромни познания и невъобразими богатства.

— К.К. ви разказа за жезъла на Асклепий и за кадуцея. Самата пръчка се смята за axis mundi, а змиите са пазачи на познанието, което преминава по тази връзка между небето и земята.

— Жезълът на султана е подобен предмет, говори се, че отваря прохода към небето… или ада, но само ако се намира на подходящото място. Картата на Пири Рейс води натам. Каквото и да е наименованието, накъдето и да сочи картата — жезълът е дошъл от там.

— Аз лично смятам, че това място е на върха на храмова кула, където Кемал Рейс и неговите хора са скрили съкровището. Мисля, че е място на мрака и че жезълът е нужен, за да бъде отключен неговият вход. Вярвам, че онова, което лежи на края на картата, е проявление на рая или ада на земята, а султанският жезъл е световната ос, която ги свързва и отваря един за друг.

Буш завъртя очи, поклати глава и се размърда неспокойно на стола.

— Чакай малко — подзе отново Саймън, когато забеляза недоверието му, — аз не казвам какво има на края на тази карта. Дали е караконджул или свещеник, дяволът или Бог — всичко това са само предположения. Обаче там има нещо повече от златото и съкровищата, които Кемал е върнал — вдигна Саймън увеличеното изображение на картата и подчерта превода на английски. — Тук пише, че освен шестима души, всички останали са измрели там и само един оцелява, за да донесе жезъла, писмата и оригинала на картата на Пири. Важно е да не забравяме, че Кемал и Пири са моряци, хора, които са нанасяли на картите рифове и скали, за да бъдат избягвани на всяка цена, и така са защитавали всички мореплаватели, помагали им да доживеят нов ден. Тази карта — Саймън почука с пръст по разпечатката — не изобразява крайбрежия, а място, което да бъде избягвано на всяка цена.

— Кемал предупреждава племенника си, умолява го да скрие жезъла и картата и да избягва Канченджунга. Той го предупреждава за опасността от отварянето на този скрит свят и иска да защити не само своя племенник, но и всички хора от онова, което лежи вътре.

— Не се заблуждавайте, Кемал бил корсар, пират, адмирал, човек, който внушавал страх, който не се криел от опасността. Ако Шамбала е раят на земята, онова, което лежи под нея, не може да е друго, освен пъкъла на земята и ако бъде отворен…

Думите на Саймън увиснаха в нищото, а над стаята се спусна мълчание. В коридорите отвън кънтяха гласовете на медицински сестри и тракането на колички, докато Майкъл и Буш, потънали в мисли, се опитваха да осмислят казаното от техния приятел.

— Майкъл — започна отново Саймън с тревожен глас, — Вейю е насилник, на крачка от лудницата. Той има три мании: богатство, власт и познания за тайните на отвъдния свят. Пропаднал свещеник, отлъчен от Църквата не само за убийство, но и за търсене на дявола, търсене на други богове, за занимания с мистицизъм. Натрупва богатство, като прилага уроците от криминалното си минало в деловия свят; постига огромна власт, става недосегаем за корумпираните политици и световната полиция, които умело разиграва с пари и изнудване.

Обаче късметът му изневери; империята му е на път да рухне около него. Църквата го намери и иска да го разобличи за убийството на седмината монаси, които навремето са го отлъчили. Преди Веню беше недосегаем благодарение на щита от пари, но сега тази защита се е изпарила.

Затова е удвоил усилията си да намери мястото, посочено в картата на Пири Рейс. Докато преди това е било хоби за него — да търси отговор на въпросите от младите си години в семинарията, сега се е превърнало в единствената надежда да спаси своя свят.

Ако той стигне до т.нар. Шамбала, боя се, че ще намери не само богатство, но и мрак, който ще използва срещу този, който го е отхвърлил — заклетия му враг, Църквата.

Майкъл и Буш запазиха мълчание, докато попиваха казаното. Майкъл разбираше страховете и безпокойствата на Саймън, разбираше желанието му да защити Църквата, но не вярваше напълно в опасността. Онова, върху което съзнанието му беше съсредоточено, което наистина го караше да се плаши, бе съдбата на К.К., която обикаляше насила света.

— Майкъл, има нещо, което трябва да знаеш за Веню. Докато бях пленник на Иблис, в един по-бистър момент, го чух да разкрива една тайна на Синди. В сравнение с нея тайната на картата бледнее — Саймън замълча. — Веню е бащата на К.К. и Синди.

Майкъл почувства как вътрешностите му се преобръщат, как светът се завърта наопаки, как главата му се замайва от объркване. Почувства върху себе си погледа на Буш, в който се четеше: „Нали ти казах“.

— И тя е знаела това? — най-накрая успя да попита гневно.

Саймън поклати глава.

— Не, нямаше представа. Аз също. Но ако го разгледаш от всички страни, в това има логика. Иблис е знаменателят, който свързва всички неизвестни. Той е бил не само учител на К.К., изпратен от баща й в нейната младост, но и техен защитник, готов да премахне всеки, който ги застрашаваш.

— И тя не е знаела? — попита Буш, когато осъзна важността на това разкритие.

— Предполагам, че сега ще научи. Представи си какво ще й причини. Не забравяй, че веднъж вече Веню я изпрати на смърт, макар да знаеше, че е негова дъщеря. Направо не мога да си представя какво ще направи, когато научи истината. Та това е мъжът, когото нейната майка я е учила да мрази, мъжът, на чието погребение е ходила като малка.

— Саймън, къде отиват? — попита Майкъл с тревожен и надебелял от ярост глас.

— Дарджилинг, Индия. От там ще вземат или хеликоптер или джип, за да изминат четирийсетте километра до планината.

Майкъл погледна Буш. Нямаше нужда да казва каквото и да било.

— Мамка му — кимна той. — Ще се обадя да приготвят самолета. Жена ми ще трябва да забие още една карфица на картата в хола.

— Ще дойда с вас — обади се Саймън от болничното легло, макар да знаеше, че в неговото състояние това е невъзможно.

— Много бих искал да можеше — въздъхна Майкъл.

— Да — кимна Буш, — защото тогава щях да си имам компания за уискито.

— Майкъл — каза Саймън, — светът под Шамбала не бива да бъде отварян при никакви обстоятелства. Страхувам се, че е пълен с лудост и най-черно зло. В ръцете на хора като Веню и Иблис…

Нямаше нужда да обяснява надълго и широко, Майкъл напълно разбра неговото предупреждение.