Кайра Ленън
Ако те пусна (6)

Глава шеста

Втората половина на седмицата ми с Тили бе също толкова трудна, колкото и първата. Беше щастлива, когато вършехме неща, които отвличаха вниманието й, но в момента, в които спирахме, тя отново се затваряше в себе си и беше потисната. Все повече изпадаше в лошо настроение и не се хранеше правилно.

В сряда вечерта я чух да плаче в стаята си. Това разби сърцето ми, но я оставих да се наплаче. В четвъртък вечерта бе толкова унила, че дойде в стаята ми за през нощта, притискайки се колкото се може повече в мен, докато заспа.

Когато дойде петъкът, Тили се събуди в малко по-добро настроение. Бе прекарала нощта в къщата на най-добрата си приятелка — нещо, което бе очаквала с нетърпение. Доминик ме бе помолил да организирам това, защото някакви хора щяха да идват да оценяват апартамента. Честно казано, искаше ми се и аз да бъда навън по това време, защото идеята някой друг да живее в дома ни ме поболяваше. Луси бе първото дете, с което Тили се сприятели в училище, и когато попитах майка й дали може да отиде у тях за следобеда, тя предложи да остане да спи у тях. Знаех, че има голяма вероятност да стане нужда да я взема по някое време, но след като обясних ситуацията на г-жа Кук, тя обеща да се погрижи добре за нея.

 

 

Апартаментът бе безупречно чист, когато агентите на недвижими имоти пристигнаха. Скъсах си задника от работа, за да бъда сигурна, че всяка повърхност бе излъскана, всяка прашинка бе изсмукана от килимите и всяко нещо си бе на мястото. Дори успях да бъда учтива, което си бе предизвикателство, понеже единственото, което исках да им кажа, бе да се разкарат.

След като си отидоха, остана да чакам Доминик да се прибере у дома. Трябваше да се върне към шест, така че, когато телефонът иззвъня в пет и половина, помислих, че се обажда той, за да ме помоли да поръчам пица. Беше настоял да не готвя, след като бях бързала да излъскам апартамента.

— Здравей — казах, — какво искаш върху пицата?

Вместо познатият смях на Доминик се чу неловко покашляне, което ме накара да се почувствам като идиот.

— Здравейте. Не знам дали това е правилният номер. Търся Доминик Хартли.

Гласът беше на жена, с американски акцент. И никога досега не бе звъняла в апартамента преди.

— Да, това е правилният номер — отвърнах. — Извинете, очаквах да чуя него.

— Няма проблем. Вие трябва да сте прислужницата, нали?

Нахална кучка.

— Всъщност съм детегледачката. Ще предадете ли съобщение?

— Разбира се, може ли да му кажете, че е забравил някакви документи днес, и че ще ги занеса в офиса утре, така че не трябва да се притеснява. Не ми се иска умът му да е зает с работа, докато е със семейството си следващата седмица.

Начинът, по който говореше, ме накара да застана нащрек. Беше прекалено фамилиарна, за да бъде единствено колежка. И щеше да носи документите в офиса? Което предполагаше, че ги е забравил в къщата й.

— Извинете — казах отново, — коя сте вие?

— Серена Мортън. Работя с Доминик, а снощи той дойде вкъщи да… ами… както и да е, той забрави едни документи в домашния ми офис и аз просто исках да му кажа, че ще се погрижа за тях.

Звучеше така, сякаш се бе погрижила за нещо повече от документите му. Осъзнаването ускори пулса ми, но не в добрия смисъл.

Той имаше приятелка в Ню Йорк. Такава с претенциозно име и снобски глас, която познаваше достатъчно добре, че да говори с нея за семейството си. Дали тя бе истинската причина за преместването?

— Ще му предам — казах. — Има ли нещо друго?

Тя се изкикоти.

— Предайте му, че му благодаря за трите прекрасни дни.

Три дни? Три проклети дни? Като оставим настрана тези „документи“, дали въобще е ходил в офиса?

— Ще му предам — отговорих през зъби, когато чух ключът му да се завърта в ключалката. Треснах телефона, без да кажа нищо повече, и вдишах дълбоко, за да не се изстрелям в коридора и да му избия глупостите от главата.

Щом се успокоих достатъчно, се изправих, а в същото време Доминик влезе в хола, разхлабвайки вратовръзката си.

— Здравей — каза той, — съсипан съм от умора, затова защо не поръчаме храна и не гледаме някой смотан филм. Нямам… какво има?

Две мисли се появиха едновременно в главата ми. Първо: „Исусе, колко секси изглежда в намачкания костюм с разхлабена около врата му вратовръзка…“. Второ: „Току-що е прекарал три дни с някаква кокона, затова не е чудно, че е уморен“.

Имах само три секунди да реша дали да закрещя, или да изляза бързо.

— Серена те търси — казах. — Каза да ти предам, че си оставил някакви документи, но тя ще ги занесе в офиса, и… О!.. Благодари ти за прекрасните три дни. Радвам се, че се прибра, аз излизам.

Без да чакам да видя изражението на лицето му, наведох глава и тръгнах да излизам.

— Чакай, какво…?

Все още отказвайки да го погледна, продължих:

— Току-що се обади. Каза, че не иска да се тревожиш за нищо, докато си в отпуска следващата седмица.

Той изруга.

— Мади…

— Мадисън — поправих го. — Няма нужда да обясняваш, трябва да тръгвам. Майката на Луси ще те чака да вземеш Тили утре към десет и половина, но дръж телефона до теб тази вечер, защото има вероятност Тили да пожелае да се прибере по-рано. Ще се видим в неделя.

Отправих се към вратата, но Доминик постави нежно ръка на рамото ми.

— Почакай. Не може ли поне да поговорим за Тили, преди да тръгнеш?

„Ако беше тук, вместо да се въргаля с някаква курва, щеше да знае всичко, което бе нужно.“

— Не е така, както изглежда — продължи той.

— Не съм казала нищо.

— Няма нужда. Знам какво си мислиш, но не е така… нищо не се е случило. Аз…

Вдигнах ръце, за да го спра.

— Не ми влиза в работата.

На път към стаята си извадих мобилния от джоба си и изпратих съобщение на Нийл.

„Зает ли си?“

Не очаквах мигновен отговор, затова почти изпуснах телефона си, когато издаде звук за входящо съобщение веднага.

„Не съм зает. Искаш ли да правим нещо?“

„Мога ли да дойда у вас?“

„Разбира се. Кога?“

„Веднага.“

„Ха-ха-ха, добре. Да извадя ли диска на Бари Уайт?;)“

Усмихвайки се, набрах съобщение:

„Няма нужда от романтика, просто отвори бутилка с вино и съм твоя. И този път няма да променя решението си.“

Оставих телефона на леглото и хвърлих няколко парцала в чантата със странно чувство на дежа вю.

— Знаеш ли какво, права си — каза Доминик, следвайки ме в стаята. — Не те засяга, но очевидно те е ядосало, затова преди нещата между нас да станат още по-неудобни, бих желал да обсъдим това.

— Дом, защо винаги искаш да изясняваш нещата — въздъхнах. — Беше тежка седмица. Знаеш това. Да слушам как Тили плаче в стаята си, после да пропълзява в леглото ми през нощта — боли. Можеше да бъдеш тук, трябваше да бъдеш тук. Вместо това ме излъга, излъга Тили, а това не е добре.

— Не съм излъгал. Бях повикан в Ню Йорк. Но Серена… тя… ние бяхме… — Той млъкна отново и се зачудих защо, по дяволите, му бе толкова трудно да говори. Дали му бе просто приятелка? Или бе важна за него?

Пукаше ли ми?

— Виждах се с нея — продължи той накрая, сядайки на леглото ми. — Не беше нещо сериозно, бяхме… както ти и Нийл. Работехме заедно, бяхме привлечени един от друг и беше просто… лесно. Но тя започна да иска от мен повече, отколкото бях готов да дам.

— Защо не беше готов?

— Защото е самовлюбена, повърхностна кучка. Знам, че звуча като грубиян, защото съм бил с нея за толкова дълго време, но тя не беше такава в началото. Но колкото повече я опознавах, толкова по-малко я харесвах.

Нямаше нищо общо с това, което имах с Нийл. И двамата знаехме какво искаме, а то не бе връзка, но се уважавахме един друг.

— Скъсах с нея миналата седмица — продължи той. — Но когато разбра, че съм в Ню Йорк тази седмица, поиска да ме види. Снощи ме покани в апартамента си, за да се опита да ме накара да променя решението си. Единствената причина, поради която оставих документите си там, бе, защото бързах да се измъкна от нея. Мислех, че съм изяснил чувствата си, но щом се е обадила тук…

— Чакай! — прекъснах го. — Кога каза, че си скъсал с нея?

Доминик отвърна поглед.

— О, боже — възкликнах, търкайки уморено очи.

Не съм предполагала, че сексът с Доминик бе нещо повече от това двама души да изпуснат парата, но мисълта, че в същото време може да е мислил за някой друг, не ме изпълваше с радост.

— Имаме нужда от малко време — казах. — Защото в момента всичко се оплесква, когато сме заедно. Ще остана у Нийл тази нощ и ще се прибера късно в събота.

След това единственото, което ни оставаше, бе да издържим четиричасовото пътуване в неделя сутринта. Уау!

Предпочитах да прекарам уикенда вкъщи при Тили. Когато съм с нея, времето летеше, но мисълта да се сблъсквам с Доминик отново и отново не ме привличаше особено. Все още не бях изрекла на глас и половината от това, което се въртеше в главата ми през изминалата седмица, и ако го направех, щях да предизвикам още един спор, за който нямах достатъчно енергия.

— Съжалявам — каза той, — не искам да се караме.

— Нито пък аз. Но ако остана, точно това ще се случи.

Той кимна.

— Добре, добре.

* * *

Нийл ме погледна и каза:

— Тази вечер няма да правим секс, нали?

Пристигнах пред вратата му, нарамила чантата ми с нещата за пренощуване и с изражение на… ами, не бях сигурна как точно изглеждам, но се чувствах смазана.

— Сега ли трябва да реша? — попитах.

— Мисля, че си взела решение — отвърна Нийл, прегръщайки ме. — Хайде, ще взема по едно питие.

Нийл ме заведе до дивана и ме остави там, докато наля две чаши чай, които постави на масичката за кафе пред нас.

— Какво има тогава? — попита той. — Да не съм изгубил чара си? Връзваш ми тенекия две седмици подред и започвам да се чувствам оскърбен.

— О, млъкни! — засмях се аз, побутвайки го леко. — Знаеш, че сме приятели с неангажираща връзка. Е, в момента наблягам на частта с „приятели“.

Нийл се усмихна.

— Точно навреме. Макар да бях обиден от отхвърлянето, на никого не е приятно да бъде използван заради тялото си.

— Ненавиждам те — казах, все още смеейки се. — Но Ерика е на работа, така че само ти ми остана.

Той обви ръка около раменете ми и ме притисна.

— Знаеш, че съм насреща по всяко време, скъпа. Затова ми кажи какво не е наред?

— Не знам какво не е наред — отвърнах. — Но да си стоя у дома става все по-некомфортно с всеки изминал ден и имах нужда да изляза.

— Какво се случи там? Преместването ли поражда такова напрежение?

— Ха! Доминик можеше да запази цялата тази работа в тайна до деня на заминаването, тъй като това нямаше да промени нищо.

— Говори ли с него за това?

— Не. Имам предвид, че той се прибра току-що, но дори и да бе там през цялото време, не можех да говоря с него на тази тема. Вбесявам се само при мисълта за това.

— Защо? Знам, че обичаш Тили, но това преместване ще е добро за нея, нали?

— Не виждам как. Отвеждайки я някъде, където не познава никого, оставена при някой непознат, докато Дом продължава да прекарва все повече време на места, които не са дома му. Тя е ужасена, а Доминик… вижда това, но продължава да настоява как увеличението на заплатата му ще им се отрази добре.

— Нямам деца, но със сигурност ще е по-добре да прекарва повече време с нея, отколкото да печели повече пари.

— Да, точно това е гледната точка, която той не вижда. Мисли си, че като работи толкова много, ще компенсира всичко, докато това, от което тя има нужда, е той да е до нея.

Как можеше Нийл да вижда така ясно нещата, а Доминик да бъде толкова сляп?

— Може ли да ти задам личен въпрос? — попита Нийл и веднага разбрах какъв ще е.

— Да.

— Има ли нещо друго, нещо, което е свързано по-скоро с Доминик, отколкото с Тили?

— Не — въздъхнах. — Не. Грижа ме е за него. Много. И искам да тръгне не повече, отколкото искам да тръгне Тили. Предполагам заминаването му ме кара да се чудя дали не пропускам нещо с него, но съм сигурна, че е просто страх.

— Страх от какво?

— Да започна живота си отначало. Да бъда самостоятелна.

— Мадисън, ти си самостоятелна.

— Знам. Знам, но Дом винаги е бил тук. Мога да разчитам на него за всичко, затова никога не съм се чувствала самостоятелна. Когато те заминат, ще се отвори огромна празнина в живота ми и не знам с какво ще я запълня.

Нийл се усмихна, сякаш знаеше нещо, което аз не знаех. Но не каза и думичка. Вместо това ме придърпа към себе си, позволявайки ми да облегна глава на раменете му, а мислите ми препускаха бясно в съзнанието ми. Не бях осъзнала колко изплашена бях, докато Нийл не зададе въпросите. Бях живяла сама и преди, семейството ми не бе много далеч, така че всъщност никога не съм била сама. Но Тили бе на първо място за мен толкова дълго време. Никога не съм възнамерявала да работя до края на живота си като детегледачка при Доминик. Знаех, че щеше да дойде време, когато нещата щяха да се променят, и ще трябва да преосмисля живота си. Но очаквах по-голямо предизвестие, много повече от няколко седмици, и никога не съм очаквала промяната да е толкова голяма.

И под целия този страх се криеше напиращ въпрос. Въпрос, които изникна, когато гледах как Доминик разхлабва вратовръзката си и когато чух гласът на Серена по телефона. Този, който се страхувах да попитам защо спах с Доминик, когато знаех колко вреда можеше да нанесе.

Макар отговорът на въпроса да беше безсмислен. Какво значение щеше да има? Независимо дали изпитвах нещо, или не, той щеше да си тръгне. Не можех да променя това.