Кайра Ленън
Ако те пусна (10)

Глава десета

Рожденият ден на Тили с преспиване. Четири шестгодишни. Един възрастен.

Можеше да се превърне в катастрофа, но аз си скъсах задника от работа, за да направя така, че дори и Доминик да го няма, шестият й рожден ден щеше да бъде най-хубавият.

Приятелките й Луси, Ава и Лили пристигнаха в апартамента следобед, което означаваше, че ще трябва да ги забавлявам доста дълго време. След като се консултирах с родителите им дали имат някакви алергии, и дали имат нещо против децата им да играят на „преобличане“, бях готова за изключително момичешки ден.

Всичко започна с правенето на пици. Прецених, че ако си приготвим храна, вместо да я поръчаме, щеше да мине малко време, освен това децата обичат да готвят.

Всъщност, трябваше да бъда по-подготвена за бъркотията, която можеше да се направи с настъргано сирене, доматено пюре и всички други продукти, които бяхме избрали да сложим на пицата, но поне бе много забавно да го правим.

След като хапнахме от пицата, забавлението започна. В продължение на седмици бях трупала аксесоари за коса, грим за деца, бои за лице и пъстри детски дрехи. Бе ми струвало малко състояние, но погледите на децата, изпълнени с наслада, когато им показах скривалището си, ми показа, че си е заслужавало.

— Мога ли да облека това? — попита Луси, издърпвайки розова боа от блестящи пера.

Поставих кутията на пода в средата на хола и Тили, Луси, Ава и Лили буквално й се нахвърлиха, за да видят какво ще открият.

— Можеш да облечеш каквото искаш — отвърнах й и коленичих до тях на пода.

Тили подскачаше нагоре-надолу на пръсти, докато се взираше в кутията.

— Крила на фея!

Посегна към петте чифта бляскави крила — разбира се, и аз трябваше да имам такива — и ги извади. Сложихме си ги, кикотейки се, и след малко повече от час бяхме готови за купон. Всяко едно от момичетата носеше крила и тиара, но бях оформила косата на Тили на френска плитка и бях гримирала клепачите й с блестящи сребристи сенки за очи. Другите момичета също се бяха накичили с фиби за коса във формата на пеперуда, блестящ лак за коса, бои за лице и много други работи. След това решиха, че и аз се нуждая от грим, затова сплетох дългата си коса на две плитки като Лили и позволих на Тили да ме гримира. За щастие, се справи добре. Имах прекалено много руж на бузите и тя попрекали с бляскавите сенки за очи, но можеше да бъде и по-зле.

Заедно представлявахме пъстра и блестяща група.

Тъй като партито бе започнало, бе време да извадим конзолата за игри. Ако имаше нещо, което момичетата обичаха повече от преобличането, това бяха танците. Усилих звука и започнахме да играем играта, копирайки танцовите движения на екрана в различна степен на успех. През цялото време пеехме с нея, кикотейки се, щом някоя направи грешно движение, а когато бяха прекалено трудни, си измисляхме собствени.

Раздавах се с Ава на Кейти Пери, когато чух мъжки смях зад мен.

— Татко!

Тили пусна Луси — нейният партньор по танци — и стоеше и гледаше баща си, а очите й се разшириха радостно от изненадата. Сигурно изглеждах по същия начин. Не бе споменал, че ще се прибере по-рано, затова да го видя да стои там, си бе направо шок.

— Забавлявате ли се? — попита той с усмивка.

Тили прелетя през стаята и се хвърли в прегръдките му.

— Честит рожден ден, скъпа!

— Не мога да повярвам, че си тук! — каза тя, прегръщайки го силно, докато той се опитваше да не смачка крилата й.

— Не можех да пропусна рождения ти ден, нали?

В този момент си взех обратно всички лоши неща, които бях мислила за него — не че имаше много такива. Всъщност бе се върнал от работа навреме, за да изпълни обещанието си и ощастливи деня й.

— Точно навреме идваш — казах с усмивка. — Тили все още не е духала свещичките.

При споменаването на тортата всички момичета нададоха одобрителни възгласи, а Доминик попита:

— Имаш ли нужда от помощ?

— Разбира се, продължавайте да танцувате, дами — отвърнах, — ние ще донесем тортата.

Доминик остави Тили на пода и се отправихме към кухнята. С крайчеца на окото забелязах очакващото му изражение и погледнах към него.

— Какво искаш? — попитах, опитвайки се да скрия усмивката си. — Аплодисменти? Номинация за „Баща на годината“?

— И двете.

— Добре, добре. Току-що направи този рожден ден най-хубавият, който някога е имала.

Целунах го по бузата и той се засмя.

— Полека, Камбанке, не искам да се покрия с блестящ прашец.

По дяволите! Бях забравила за „костюма“ си — бях свикнала с крилата твърде бързо.

— Не мисля, че имаш голям избор — каза тя. — Изглежда холът е превърнат в сцена от филм на Дисни. Няма начин да не се покриеш с малко блясък.

— Очарователно — отвърна той саркастично, но се усмихна отново. — Много си сладка.

— Татко, Мадисън, побързайте с тортата!

При звука от гласа на Тили отвърнах поглед от Доминик и отидох до хладилника да взема тортата.

Може би бе за добро, че Тили ни прекъсна. Той мисли, че изглеждам прелестно като фея, а аз — че е много красив в костюма си. Точно ситуацията, която исках да избегна.

Бях купила торта за Тили във формата на маймунка. Като че ли бе жестоко да пъхам свещи в нещо, което изглеждаше като Мънго, но на нея й хареса. Всички се събрахме около масата за кафе, за да изпеем „Честит рожден ден“, но преди да духне свещите и да си пожелае нещо, тя погледна към мен и Доминик, усмихвайки се, щастлива, че цялото семейство е заедно.

Беше малко след девет, когато момичетата се успокоиха достатъчно, за да се настанят със спалните си чували в стаята на Тили. Макар да бяха уморени от това, че бяха толкова енергични през цялата вечер, бях сигурна, че щеше да мине известно време, преди да си позволят да заспят. Гостуването с приспиване означаваше, че могат да останат будни след времето за лягане, но докато бяха тихи, за мен нямаше значение.

След като бяха добре завити, двамата с Доминик си сипахме по чаша вино и седнахме на дивана.

Той погледна бъркотията от пъстри дрехи и опаковъчна хартия от подаръците на Тили, които все още бяха разхвърляни на пода в хола.

— Все още ли си сигурна, че не искаш да наема чистачка.

— Сигурна съм — засмях се. — Имаме четири малки помощнички, които се преструват, че спят, но могат да ни помогнат на сутринта.

— Не можеш ли просто да размахаш магическата си пръчица и да накараш всичко да изчезне — ухили се той.

— Не мога. Крилата ми ги няма и всичкия вълшебен прашец е използван. Страхувам се, че ще трябва да го направим по старомодния начин.

— Направила си нещо наистина специално днес. Кога взе всичките тези неща?

— Купувах ги от седмици. По малко от тук и там, защото знаех, че на момичетата ще им хареса.

— Искаш ли да ти върна парите?

Поклатих глава.

— Не, така или иначе не съм смятала колко струва всичко това.

Наистина не бях. Може би някъде около шестдесет лири, но за мен нямаше значение. Забавлявах се да играя с тях почти колкото децата.

— Похарчила си толкова много за подаръка й — каза Доминик. — Не си длъжна да харчиш заплатата си за нея.

— Тя го заслужава — казах му, поглеждайки към „Мелницата на семейство Силваниан“ и четирите комплекта с животни, които й купих. Знам, че Доминик бе купил хотела за рождения й ден, така че щеше да е добро допълнение за колекцията й. Радостта по лицето на Тили ми показа, че бях взела правилното решение.

Обърнах се да погледна отново Доминик, очите ни се срещнаха и лека тръпка плъзна по гръбнака ми.

— Мадисън… има нещо, за което трябва да говоря с теб.

Преместих се, отдалечавайки се леко от него.

— Дом, ако е за…

— За Ню Йорк е.

Той остави чашата си с вино на перваза на прозореца и разхлаби вратовръзката си по начин, който породи в мен желание да му се нахвърля. Изражението му бе сериозно, огромна промяна след усмивката отпреди няколко минути.

— За какво става въпрос? — попитах.

Той пое дълбоко дъх.

— Говорих с шефа ми, когато отидох в Ню Йорк в понеделник. Казах му, че не съм сигурен дали искам да се преместя.

Сърцето ми спря за секунда.

— Какво? Но… ти искаш да отидеш.

— Исках да замина. Когато мислех, че е добър ход за кариерата ми, и че ще е по-добре за Тили. Но сега… вече не вярвам в това.

— Защо не? Беше дяволски убеден, когато ми каза за това, както и през последните няколко седмици.

Той кимна.

— Бях. До момента, в който ме попита за Серена.

Споменаването на името й ме подразни, което бе смешно. Аз дори не бях срещала жената.

— Серена? Какво общо има тя с това?

— Ти откачи заради нея. — Отворих уста да кажа нещо, но той продължи: — Не се опитвай да ме убедиш в противното. Но искам да знам защо се държа така.

— Тя ме нарече „прислужница“. — Доминик избухна в смях от обидения ми тон, аз се пресегнах и го пернах по крака. — Не е смешно.

— Не, разбира се, че не — съгласи се той, опитвайки се да скрие самодоволната усмивка на лицето си. — Просто си представям всичко, което си искала да й кажеш, когато те е нарекла така.

Ъгълчетата на устните ми трепнаха.

— Исках да й кажа много неща, но бях много учтива.

— Все пак знаеш, че не това имах предвид.

— Знам. Просто не знам отговора на въпроса. Но дори и да го знаех… ти все пак ще отидеш в Ню Йорк, нали?

— Да. Но… зависи от отговора ти колко дълго ще остана. Така че, можеш ли да ми дадеш някакъв?

Харесваше ми как ме гледаше внимателно, с надежда. Начинът, по който бе сложил едната ръка на облегалката на дивана, как синята му вратовръзка висеше разхлабена на врата му, рязко контрастирайки на колосаната бяла риза.

Обичах го.

— Ревнувах — изтърсих. — Когато Серена се обади и каза, че си бил с нея, ревнувах. И осъзнаването на това ме накара да откача.

Доминик изпусна нещо като въздишка на облекчение. Посегна към мен, ръката му се премести на врата ми, палецът му правеше нежни кръгове върху кожата ми.

— Чувствах се по същия начин, когато каза, че ще прекараш нощта с Нийл. Мразех това.

— Нищо не се случи, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре. Прекарах цялата нощ, говорейки за теб.

— Да. Но сега трябва да решим какво да правим. Не знам какво се случи между нас, но… знам, че ако те пусна, ще съжалявам.

Сърцето ми се преобърна от думите му, но това не беше достатъчно. Все още не.

— Защо? — попитах. — Защо мислиш, че може да съжаляваш? Заради Тили?

Той поклати глава.

— Не. Не става въпрос за Тили, а за мен. Изминалата година бе толкова трудна. Да бъда далеч толкова често е… изтощително. Но без значение къде се намирах, знаех, че ще говоря с теб всяка вечер. Чувайки гласа ти… това правеше лошите дни по-добри. Не осъзнавах какво означава това, докато не се скарахме, когато ти казах, че заминавам. Знаех, че всичко, което каза, е истина, и бях отвратен от себе си, че не говорих с теб за това по-рано. — Той спря и затвори очи за миг, преди да продължи: — Беше права. Нямам нужда от тази работа, Мади, никога не съм имал. Но имам нужда да бъда с теб.

Думи преминаха през съзнанието ми. Думи, които щяха да му кажат как се чувствах, колко много исках и се нуждаех да остане. Препускаха в съзнанието ми, блъскаха се една в друга, но нищо не излезе.

Взех краищата на вратовръзката му в ръцете си и бавно го привлякох към мен. Сърцето ми препускаше, защото може би, само може би, щях да получа всичко, което исках, но бях прекалено уплашена да го призная.

Той погледна надолу към устните ми и зачака.

Само още една секунда.

Готова.

Притиснах устни към неговите и веднага се пренесох във времето, когато се целунахме за първи път. Беше различно, по-бавно. Но нуждата да почувствам устата му върху моята бе същата. Наклоних се към него, измъкнах крака изпод себе си и ги обвих около кръста му, така че да се притиснати плътно един в друг.

Той прокара ръце по гърба ми, задълбочавайки целувката, когато езиците ни се преплетоха. Паднахме назад. Аз бях отгоре, а той ме държеше здраво, за да не падна. Стомахът ми запърха от радост и всяка част от мен започна да трепери.

Вече си затънала.

За втори път тази вечер се стреснах от кикот. Скочих от Доминик само да намеря Тили да стои пред нас. Не изглеждаше прекалено шокирана, но гледката как съм възседнала баща й можеше да запомни за цял живот.

Доминик също седна и погледите ни се срещнаха, несигурни какво да кажем. Едва бяхме осъзнали как се чувстваме — освен че бяхме възбудени — така че не бяхме напълно готови да отговаряме на въпросите на Тили.

— За… защо си станала от леглото? — запелтечи Доминик, карайки ме да се смея.

Някой би си помислил, че родителят е тя.

— Жадна съм — отвърна тя. — Какво правите?

— Ние… ами… ние бяхме… просто…

Страхотно. Мъжът, който ме беше възбудил преди секунда, се беше превърнал в персонаж на Хю Грант.

Тили все още се хилеше и аз я сложих в скута си.

— Какво му става на татко? — попита тя.

— Ами, скъпа — започнах аз, — двамата с баща ти има доста неща, за които трябва да си поговорим, и ти не трябваше да виждаш… това.

— Вие не говорехте — отвърна тя, все още кикотейки се, и аз я прегърнах, напълно завладяна от това колко много я обичах. Погледна нагоре към мен, изражението й стана сериозно, макар очите й все още да блестяха — и то не само от бляскавия грим.

— Нали знаеш, че бях фея? — попита тя и аз кимнах. — Пожелах си много специално желание, когато духнах свещичките.

— Какво си пожела? — попита Доминик.

Лицето на Тили определено доби палаво изражение.

— То вече се сбъдна.

Още веднъж погледнах към него и този път той се усмихна.

Все още не бяхме определили отношенията си и имахме много за обсъждане. Но малкият ангел, който се смееше в скута ми, бе изяснил позицията си. В съзнанието си тя го бе накарала да се случи.