Кайра Ленън
Ако те пусна (4)

Глава четвърта

— О, проклятие! Наистина ли спа с него?

Имайки предвид убедеността на Ерика, че от години спя с Доминик, изненадата й ме забавляваше. През целия ден се колебаех дали да й кажа, или не. Колкото по-заета бях, толкова по-малко мислех за него, но да не й кажа за огромната ми грешка, бе като предателство към приятелството ни. Изчаках да поръчаме храна за вкъщи и да преполовим първата ни бутилка вино, преди да изплюя камъчето, което може би не бе особено умен ход. Тя изрази шока си, като махаше с приборите като побъркана и ме покри с пържен ориз.

— Да — потвърдих, — наистина.

Този път пълната й с говеждо чоу мейн^[1] вилица се плъзна обратно в чинията, докато тя ме зяпаше с отворена уста.

— Но ти винаги настояваше, че няма нищо между вас! Знаех си! Знаех си, че имате чувства един към друг!

— Чу ли нещо от това, което казах току-що? Отдадохме се на момента, това е всичко.

— Пффф, аз също съм имала конфликти с шефа си, но никога не съм ги завършвала легнала по гръб върху бюрото с навирени крака.

— Ерика!

— Какво? Правила ли си нещо подобно с някой друг?

— Разбира се, че не, това бе изключение. Не мисля, че някога съм се чувствала толкова решителна преди, затова нещата ми се изплъзнаха от контрол.

Посегнах към чашата си, мислейки си, че трябваше да се напия повече, преди да започна този разговор. Ерика твърдо вярваше, че мъжете и жените не могат да бъдат просто приятели, което бе и причината винаги да е била толкова уверена, че спя тайно с Доминик. Най-малкото предполагах, че това е причината, защото никога не бе посочвала друго. Беше в природата й да събира двама души от противоположен пол, ако имаше дори намек, че се харесват.

— И как беше?

Бавно преглътнах червеното вино, изпълнило устата ми. Нарочно не бях мислила за тази част, макар да бе в съзнанието ми през целия ден, защото знаех, че нямаше значение. Не и в сравнение с голямото преместване.

— О, беше чудесно, нали? — попита тя и избухна в смях.

Кимнах.

— Страхотно. Наистина, наистина страхотно.

Лек трепет премина през тялото ми, когато спомените, които бях потиснала, изплуваха обратно. Ерика изписка, пляскайки ръце като развълнуван тюлен.

— Искам подробности.

— Няма да получиш никакви — засмях се. — Достатъчно лошо е да призная, че въобще се е случило.

— Защо? Защо да е лошо, че се е случило?

— А какво друго да е?

Ерика завъртя очи.

— Мадисън, Доминик е секси.

— Може би за теб. За мен той е бащата на Тили. И понеже се карахме заради нея, това по някакъв начин прави нещата още по-зле.

— О, сега не мислиш, че е секси? Нали знаеш, след като преспа с него?

Ясно бе, че не може да разбере мисълта ми.

— Всичко, за което мисля сега, е колко странно ще е от сега нататък — казах. — Казах му, че трябва да го оставим зад гърба, но не съм сигурна, че ще бъде толкова лесно.

— Защото мислиш, че е секси.

Не знаех дали да се смея или да крещя. Определено беше упорита.

Честно казано, дори за секунда не се бях замислила как го възприемам след случилото се. Не можех да си го позволя. Ако превърнех един кратък момент на бурен секс в нещо повече, единственото, което щях да постигна, бе да създам още повече усложнения.

— Мисля, че е време да сменим темата — отвърнах, наливайки си още едно питие. — Кажи ми повече за мъжа, когото срещна снощи.

Нямах особено желание да чуя как последното завоевание на Ерика е единствения, затова, когато се позвъни на вратата, срамувам се да го кажа, но вътрешно бях много радостна.

— По дяволите — каза тя, скачайки от мястото си, — забравих да ти кажа, че Нийл ще се отбие след работа.

— Събота вечер е, не трябваше ли да е вече в бара?

— Да, но той каза, че ще намине, защото не ми се излизаше, след като ти си тръгна, и затова предложи да гледаме филм. Но после забравих да му кажа, че си се върнала.

Ерика забърза към вратата, за да го пусне да влезе, а аз започнах да препълвам чинията си с храна. Ако не се запася, когато Нийл е наоколо, има вероятност да не получа нищо за ядене.

— Мадисън — каза той с усмивка, — радвам се да те видя.

— Аз също — отвърнах. — Съжалявам за предната вечер.

Той седна на масата до мен, а Ерика зае отново мястото си.

— Няма проблем — каза Нийл, — понякога дългът повелява.

— Искаше ми се да не е през почивния ми ден.

— Вземи си ядене — подкани го Ерика, грабвайки пилето с лимон, преди да го докопа Нийл.

Тримата хапнахме, пийнахме и си приказвахме, докато се натъпкахме, след това се преместихме в уютния хол на Ерика да гледаме филм. Нийл седна до мен на дивана, обвивайки мускулестата си ръка около раменете ми. През последните двадесет и четири часа в момента се чувствах най-спокойна. Вкъщи не бе точно некомфортно, но бях доволна да избягам от неловкостта, която се носеше из въздуха.

Когато филмът свърши, пихме кафе и Ерика бе така любезна да ни остави с Нийл насаме.

— Е, кажи ми — започна той, — какво те накара да си тръгнеш толкова бързо снощи? Каза, че Тили има нужда от теб. Какво се случи?

Простенах, търкайки очите си уморено.

— Дълга история.

— Имам малко време.

Кафявите му очи блестяха с топлота и загриженост, напомняйки ми, че той бе много повече от прекрасен мъж със страхотно тяло. Не че не го знаех, но не го бях виждала известно време, а и говоренето не бе първото нещо, което изскачаше в ума ми, когато мислех за него.

— Ами — започнах, — ще загубя работата си.

— Какво? Как така?

Разказах му накратко за местенето на Доминик в Ню Йорк, за бунта на Тили, внимателно избягвайки случилото се миналата нощ. Когато приключих, Нийл каза:

— Ще останеш ли в Лондон, когато те заминат?

— Не съм мислила за това. Разбрах едва вчера. Все още не съм го осъзнала.

— Мога да си представя. Обзалагам се, че Тили ще ти липсва много.

— И двамата ще ми липсват. Трудно е да си ги представя да живеят в друга държава. — Цялата тежест на ситуацията се стовари върху мен, стягайки гърдите ми до болка. — През последните три години Тили бе целият ми свят — продължих. — Всеки ден я карах до училище, учех я да чете, помагах й с писането, гледах глупави детски тв предавания повече, отколкото е нормално, но най-вече се забавлявахме. И правех това напълно безвъзмездно, защото обичах да се грижа за нея. Не знам дали няма да бъде прекалено потискащо да остана тук, когато те заминат.

Нийл ме прегърна по-силно.

— Ще ми липсваш, ако си тръгнеш. Както и на Ерика.

— И вие двамата ще ми липсвате. О, боже, в момента всичко е такава бъркотия.

— Е, ако имаш нужда от нещо, можеш да ми се обадиш по всяко време. Наистина.

Усмихнах му се.

— Знам.

Устните на Нийл докоснаха моите, опипвайки почвата дали искам повече. Обвих ръце около врата му и отвърнах на целувката наслаждавайки се на факта, колко лесно си пасвах с него. Покатерих се в скута му, възсядайки го. Ръцете му обгърнаха бедрата ми, след това се плъзнаха под потника, за да разкопчаят сутиена ми.

Това трябваше да бъде достатъчно да го завлека в стаята си и да правим това, което правехме двамата, когато бяхме сами. Но когато го целунах, осъзнах, че вече не го чувствам по този начин.

— Чакай! — казах, отдръпвайки се. — Нийл… съжалявам, аз… не мога да го направя. Не и тази вечер.

— Какво не е наред?

— Не знам. Мисля, че прекалено много ми се струпа на главата, и не мога… не мога да продължа така. Съжалявам.

Слязох от скута му смутена и объркана. Аз бях тази, която започна всичко, в края на краищата.

„Не бъди толкова строга със себе си.“

При всички случаи сексът с двама различни мъже за два дни е малко неправилно. Неправилно и неприлично. Преди да прекарам нощта с Доминик, за последните три години бях спала само с Нийл, и то само няколко пъти. Бе очевидно, че не се бях отдала на разврат.

— Няма нищо — отвърна Нийл, въпреки че бе видимо ядосан. Не можех да го виня. След като е започнато нещо, винаги е разочароващо, когато не бъде довършено. Той се изправи. — Трябва да тръгвам. Някои от моите приятели ще се събират тази вечер, така че може да се присъединя към тях за няколко питиета.

— Добре — казах с лека усмивка, — приятна вечер.

— И на теб.

Не ме целуна на сбогуване, но бях прекалено обезсърчена, за да ме е грижа.

След като той си отиде, се хвърлих обратно на дивана, изстенвайки.

Какво, по дяволите, стана току-що? Досега не ми се бе случвало да не се възбудя, докато бях с Нийл. От друга страна не ми се бяха струпвали толкова много неща наведнъж. Главата ми щеше да се пръсне от въпроси какво ще правя, след като загубя работата си, къде ще живея и как ще успея да помогна на Доминик с Тили.

Доминик. Бях слушала толкова много хора, които искат да могат да върнат времето назад, за да предотвратят грешка, но никога не се бях чувствала по този начин. Бях правила грешни преценки като всички останали, но никога не съм вярвала в съжалението. Какъв е смисълът да съжаляваш за нещо, което си искал. Но нощта с Доминик бе нещо, което определено исках да не бях правила. Не защото не го исках в онзи момент, напротив. Но когато омаята се разсея, просто нямаше как всеки да поеме по своя път. Трябваше да живеем заедно, да работим заедно.

 

 

Прибрах се в апартамента рано в неделя вечерта. Повече от всичко исках да се сгуша в леглото и да подремна. Но бях на работа в края на краищата. Докато прекрачвах прага, зърнах Тили да изчезва в стаята си, затваряйки вратата с гръм и трясък.

Твърде познато!

Чу се трясък от кухнята и намерих Доминик, приклекнал на пода, да събира счупените парчета от чиния заедно с това, което приличаше на вечеря от печено пиле с гарнитура.

Имах две възможности — да остана и да помогна или да се изнижа. Макар измъкването да звучеше примамливо, не можех да го оставя сам.

— Имаш ли нужда от помощ?

Доминик подскочи, така потънал в собствените си мисли, че не бе чул отварянето на входната врата. Тялото му бе напрегнато, а лицето — безизразно.

— Всичко е наред — отвърна той, — ще се оправя.

Без да кажа дума, напълних каната с вода и я включих да заври, докато Доминик продължаваше да чисти бъркотията. Ако имаше килим в кухнята, обърнатата храна щеше да остави отвратително петно, но черните плочки се чистеха лесно. Доминик забърса последните следи от соса и изхвърли счупените парчета в кофата за боклук, изми ръцете си и излезе от стаята. Налях му чаша чай и я занесох в хола, където знаех, че ще бъде, седнал на огромния кожен диван и подпрял глава с две ръце.

— Благодаря — каза и взе чашата от мен. — Не знаех по кое време ще се прибереш, но направих достатъчно ядене, има и за теб. Във фурната е.

Още една причина, поради която обичах да работя за него. Въпреки че трябваше да се забавлява с Тили през почивните дни, никога не оставяше всичката работа за мен. В действителност полагаше усилия да ми остави по-малко за вършене.

— Благодаря, след малко ще хапна. Добре ли си?

Той изпусна дълбока въздишка, поставяйки чашата с чай на масата до него.

— Имал съм и по-добри дни.

— Какво се случи?

— Тили реши, че днес няма да яде. Не изяде обяда си, отказа да излезе, и на вечеря все още ми беше толкова ядосана, че хвърли вечерята си на пода.

— Каза ли нещо?

— Мисля че спомена, че ме мрази.

Седнах на дивана до него. Когато тръгнах в събота, беше толкова потиснат, но не можеше да се сравнява с това как изглеждаше сега. Очевидно не бе спал много и бледото лице и напрегнатото тяло показваха изтощението му.

— Говори ли отново с нея за Ню Йорк?

— Не точно. Почти не ми продума, освен да ми каже колко ме мрази. Опитах. Опитах се да й обясня защо трябва да се преместим, и че там ще си намери нови приятели, но не мисля, че й го обясних правилно. Тя не ме слушаше.

— Слушала те е, просто не й е харесало това, което чува. Не можеш да очакваш от нея да разбира работата ти, Дом. Единственото, което осъзнава, е, че я водиш далеч оттук.

— Как мога да й обясня? Трябва да отида. Правя го за нея.

Очевидно не само Тили имаше проблеми със слуха. Но аз вече бях изяснила сама за себе си защо не трябваше да заминават. Единственият, които се противеше, бе Доминик, и то, защото мислеше, че има нужда от повишение на заплатата.

— Прекара ли приятна вечер? — попита Доминик, бързо сменяйки темата.

— Спокойна. Нийл дойде у Ерика, поръчахме храна за вкъщи и гледахме филм. — Той повдигна вежди, когато споменах Нийл, и аз добавих: — Не остана.

— Не е моя работа.

Наистина не бе негова работа, но той знаеше за моята „уговорка“ с Нийл и не исках да мисли… е, струваше ми се важно да изясня, че нищо не се бе случило.

— Мади…

— Спри! — прекъснах го. — Колко пъти трябва да ти казвам? Тук съм от години, Доминик.

Изгледа ме недоумяващо няколко секунди, после ми се усмихна леко.

— Съжалявам. Но ти позволяваш на Тили да те нарича Мади.

— Тя е по-сладка от теб. — Опитът ми да предотвратя неудобния разговор относно петък вечер се провали при споменаването на „хубостта“ му и почувствах как се изчервявам. — Мисля да отида да проверя Тили — казах, надявайки се да се измъкна, без да му кажа нещо повече.

— Чакай, искам да те питам нещо.

Спрях, надявайки се от все сърце, че нямаше да спомене ужасната тема.

— Знаеш, че ще бъда във Франция тази седмица — започна, — но след това ще си бъда цяла седмица вкъщи. И понеже Тили ще е във ваканция, мислех да я заведа в Девън за няколко дни да се види с майка ми и останалите. Да могат да прекарат известно време заедно, преди… — Гласът му заглъхна и аз се мразех за това, че не мога да преглътна мисълта, че ще се местят. — Както и да е — продължи той, — ако нямаш планове, се чудех дали няма да поискаш да дойдеш с нас. Не е задължително да си с нас, докато сме там, но мислех, че може да искаш да видиш семейството и приятелите си. Чувствай се поканена да пътуваш дотам с нас.

Не се бях прибирала от Коледа. Да погостувам на нашите бе за предпочитане пред това да стоя в апартамента и да не правя нищо.

„Но ако останеш тук, може да се виждаш с Нийл.“

Щях да се чувствам доста неприлично да го поканя тук, докато Доминик и Тили отсъстваха, сякаш щях да наруша правилата. Не че имаше правило да държа Нийл далеч от апартамента, просто предпочитах да не смесвам работата с личния си живот.

Но предложението на Доминик звучеше много привлекателно. Промяната определено щеше да ми подейства добре, а и не би навредило да се поогледам за работно място там. А може би близостта до семейството ми щеше да намали болката.