Тами Хоуг
Куриерът трябва да умре (55)

Глава 55

— Мисля, че службата за безработни се помещава в друга сграда — заяви Анди Кели, докато Паркър вървеше към нея през тълпата, чакаща пред сградата на Криминалния съд, където Роб Коул и неговият екип щяха да се появят след малко, за да обявят на света, че е невинен и свободен.

Паркър бе свалил вратовръзката и бе отворил яката на ризата си. Костюмът му се бе посмачкал от двучасовото седене в залата за конференции на „Паркър Сентър“.

— Временно отстраняване от дейност — поправи я той. — Тридесет дни без заплата.

— И не взеха под внимание, че разреши с един замах цели три случая?

— Никога не се моля за нищо.

Всъщност думите, които се подхвърляха в залата за конференции от шефа на детективите, от директора на отдел „Обири и убийства“, от Брадли Кайл (който приличаше на ракун^[1] вследствие счупения си от Паркър нос на площад Олвера Стрийт), освен всичко друго бяха думи от рода на опасен, груб, неподчиняващ се.

Паркър бе повдигнал въпроса за съмнителната намеса на „Обири и убийства“ в разследването на убийството на Лоуел, но въпросът бе отхвърлен. Беше посочил, че на Пършинг Скуеър можеше да бъдат убити много невинни хора. Никой не пожела да го чуе. Беше отбелязал, че Кайл е стрелял в една жена в гръб. Решиха „Вътрешни разследвания“ да се заеме със случая. Кайл щеше да бъде наказан да върши писмена работа на бюрото, докато бъде разследван, и след това вероятно също щеше да бъде уволнен.

Поне бе получил удовлетворението, че с кариерата на това леке беше свършено. Вероятно щяха да го понижат или дори уволнят, ако големият шеф можеше да заобиколи профсъюза. След което можеше да се завъртят съдебни процеси от страна на Аби Лоуел, или от който и да е цивилен гражданин, присъствал на Пършинг Скуеър, когато бе започнала стрелбата.

Когато бе произнесена присъдата над Паркър, шефът на детективите го бе попитал има ли да каже нещо. Паркър стана и открито попита Брадли Кайл защо, ако на Жирадело е била дадена информация за Еди Дейвис във връзка с убийството на Триша Краун, той не го е арестувал, за да го разпита, преди да убие още някого.

Двамата стояха и се гледаха, сякаш се опитваха да си подхвърлят горещ картоф чрез телекинеза.

Не били приели съобщението за Еди Дейвис за достатъчно сериозно, защото обаждането било анонимно. И със сигурност Тони Жирадело не бе искал да се разчуе, че и друг заподозрян е бил разпитван практически в навечерието на появата му пред съдебните заседатели, за да заяви, че без съмнение Роб Коул е бруталният убиец.

Така че Кайл и Родик се бяха мотали и влачили краката си, а много други хора бяха платили най-високата цена заради тях.

— Напуснах — каза Паркър на Анди. — Предадох служебния си пистолет, значката, картата, оставих всичко на масата и си излязох.

Кели ококори очи.

— Уха! Страхотно!

— Ами да.

— Но ти работи толкова упорито, за да им натриеш носа, Кев! И след като се осраха, те би трябвало да разберат…

— Не искам да разбират нищо, Анди — прекъсна я той, клатейки глава. — Те нямат никакво значение за мен. Мислех, че трябва да докажа нещо, и го направих за себе си. Не остана нищо друго за доказване. Вече мога да продължа живота си.

— Е — въздъхна тя. — Това е едно от най-разумните неща, които някога съм чувала.

Пред вратите на съда настана шумотевица, надигна се вълнение, което се предаде и премина като вълна по тълпата. Вратите се отвориха и добрият, невинно обвинен човек се появи заедно с антуража си. Паркър искаше да го цапардоса по самодоволно усмихнатото лице.

Роб Коул заслужаваше да бъде наказан така, както който и да е гаден престъпник в системата, но пресата, която го хулеше от деня на ареста му до днес, сега щеше да го приветства като герой.

Коул не беше повече герой от който и да е идиот, паднал в кладенеца и спасен от огромен екип пожарникари за сметка на данъкоплатците. И в двата случая глупакът щеше да запълни всички сутрешни и късни вечерни издания и токшоу предавания. Щеше да гостува на Лари Кинг и щеше да бъде поканен в журито на конкурса за „Мис Америка“.

Каква страна, Боже!

Пресконференцията беше кратка и гнусна. Паркър застана зад Анди на място с отлична видимост точно зад апаратурата на една телевизионна станция. Коул отиде до единия край на подиума, за да поздрави обожателките си и да раздава автографи.

Паркър стоеше в периферията на тази лудница, наблюдавайки жени, които се хвърляха към него, крещейки името му. Почувства как всичко в стомаха му се бунтува.

Погледна надясно. Видя една висока, поразително красива жена с къса, в пясъчен цвят коса, само на няколко крачки от подиума, очаквайки своя ред. Тя не крещеше, не викаше, не се усмихваше. Просто гледаше Коул с бледите си сиви очи, студени като лед. По врата на Паркър пробягаха тръпки. Обзе го необяснимо чувство за тревога.

От лявата му страна Анди каза нещо и той се наведе, за да я чуе.

В този кратък миг, може би част от секундата, жената със сивите очи извади пистолет от чантата си, насочи го към гърдите на Роб Коул и започна да стреля.

Изненадата на лицето на Коул най-много впечатли Паркър. Отнеха му звездния миг на победата! Ах, Роби, Роби, какви лоши хора, как може така!

Настана пълен хаос. Хората крещяха, викаха, тичаха и се блъскаха. С крайчето на окото си Паркър видя двойка помощник-шерифи, които приближаваха към тях, изваждайки оръжията си в движение. Всеки около стрелеца моментално залегна на земята.

Само жената остана да стои права с пистолет в ръката.

Паркър скочи към нея миг преди единият от шерифите да изпразни оръжието си в гърдите й. Събори я на земята и изби пистолета от ръката й. Тя плачеше и повтаряше едно и също:

— Вижте какво направи той!

Последвалият обиск в къщата на Роб Коул и Триша Краун-Коул извади на бял свят цяло съкровище от порновидеокасети. На повечето от тях Коул правеше секс с други жени — между които Даян и жената, която го застреля, после вечеряха заедно и той казваше на всяка, че е неговата голяма любов, единствената жена в живота му, неговата истинска половинка, заклевайки се, че никоя друга не го е карала да се чувства по начина, по който въпросната дама. Даваше обещания на бедни, уязвими, тъжни жени, обещания, които нямаше намерение да изпълни.

Имаше също така и касети на Коул и Триша, снимани в тяхната спалня. Коул гол, Триша — изглеждаща повече от гротескно по бельо, предназначено за по-млада и по-стройна жена. Тя играеше ролята на поредната нещастница, просеща любовта на Коул, унижаваща се на колене с молби да остане при нея. После двамата се превиваха от смях като двойка чакали.

И поредният свеж скандал беше роден.

Пресата искаше да знае как и защо касетите не са били намерени и прегледани по време на първото разследване на убийството на Триша. Нямало причини те да бъдат търсени. Противно на онова, на което телевизионните драми учат американския народ, заповедите за обиск се издават само ако има повод нещо да се търси. При разследването на смъртта на Триша Краун-Коул нямало причина да се търси нищо. Имаха жертва, имаха основен заподозрян в къщата на жертвата, без алиби. Роб Коул имаше мотив, средства и възможност. А оръдието на убийството бе оставено върху остатъците от лицето на жертвата. Какво повече трябваше да искат или да търсят „Обири и убийства“?

Паркър гледаше новините и си мислеше, че може би все пак има Господ, макар че нищо не можеше да поправи щетите, които бяха нанесени, животите, които бяха разбити или отнети. Той нае Харлан Браун, адвоката на звездите, да защитава и представлява Даян. Една от другите жени, които бяха жертви на семейство Коул, заведе гражданско дело от името на всички, осъждайки наследниците на Триша Краун-Коул за нанасяне на изключително тежки емоционални щети.

Тя също гостува на всички токшоу предавания.

Всяка неделя Паркър посещаваше Даян в затвора.

Анди Кели започна да пише книга.

Законите на природата диктуват, че нищо не бива да се губи, когато едно животно е убито. Роб Коул нахрани животните, които се хранят с мърша. Всички умираха от нетърпение да почистят зъбите си с неговите кокали.

Накрая нищо нямаше да остане от него, освен позора и безчестието му. Той и не заслужаваше нищо друго.