Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Toinette’s Philip, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Сесилия Джемисън

Заглавие: Филип и Деа

Преводач: Тотка Ненова

Година на превод: 41

Език, от който е преведено: руски (не е указано)

Издание: трето (не е указано)

Издател: Веда Словена

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Печатница: Полиграфия — Пловдив

Редактор: Венцеслав Бъчваров

Художник: Николай Бъчваров

Художник на илюстрациите: Дж. Бинч

ISBN: 954-544-001-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9881

История

  1. — Добавяне

III. Как се запознаха

Десет или дванадесет години преди началото на тази история, когато Дебелата Селин току-що бе поставила количката си под покрива на Държавната банка, това красиво здание имаше друго предназначение, за което говореха големите букви, изсечени върху каменната фасада. Но войната между Северните и Южните щати и несполучливи финансови операции разстроиха съвсем търговията. Славното старо здание изгуби своята гордост и стана приют на един долнопробен театър, както и на разни увеселителни зрелища.

Върху масивните колони висяха грамадни разноцветни афиши с изображения на танцуващи кучета, китайски фокусници и разни карикатури, боядисани с ярки бои, за да привличат простолюдието. Там, където едно време важно се разхождаха господа с черни дрехи, сега зяпаше смесена тълпа. Като четяха афишите и разглеждаха картинките, зяпачите махаха с ръце, смееха се високо и се блъскаха с лакти. Между тях попадаха и по-заможни хора, които се спираха пред количката на Селин, за да изпият чаша студена лимонада или да си хапнат прясна баничка, захаросани бадеми и други сладкиши. Освен сладкишите, в кошницата под чиста салфетка лежаха вкусни сандвичи и други закуски. Едно време служащите в банката имаха обичай да закусват набързо при Селин и да изпият по чаша отлична лимонада. Сега тя имаше друг вид купувачи. Високите качества на стоката й си бяха останали същите и тя имаше постоянни клиенти. Така постепенно тя беше си спестила дори малък капитал.

Преди две или три години, когато Филип за пръв път се появи на Кралската улица със своето панерче, Селин забеляза милото личице на момчето, което, минавайки покрай нея, не можеше да откъсне погледа си от нейните съблазнителни сладки. Тогава той беше едва шестгодишен, и неговият весел смях и мил говор веднага покориха сърцето й. Още от първия ден Селин го взе под свое покровителство, и свежите, миризливи цветя на Филип винаги намираха сенчесто ъгълче върху нейната количка.

Скоро след запознаването на Селин с Филип той се появи при нея, водейки едно бледно момиченце с печални очи, облечено в стара черна рокля. То носеше кошница с няколко изящни восъчни статуйки. Момченцето без колебание заведе своята нова приятелка при Дебелата Селин, уверено, че добрата жена ще обикне бедното момиче също тъй, както обикна него. И не се излъга, Селин стопли момиченцето със своето майчинско сърце.

— Винаги съм обичала повече момичетата. Момчетата също са добри деца, но те вечно немируват и с тях по-мъчно се справя човек — казваше Селин, страхувайки се да не обиди Филип и да не възбуди в него ревност с пристрастието си към Деа.

Филип за пръв път срещна Деа на Урсулинската улица в момент, когато бе в голямо затруднение. Един силен охранен пес бе нападнал Хомо. Макар че старото гладно куче се сражаваше храбро, неприятелят почти го бе победил, когато се появи Филип и тъй удари тлъстия булдог с тояга, че той хукна да бяга и дълго не можа да се опомни, а Хомо се втурна към дома последван от момиченцето, което в уплахата си забрави кошничката си на една пейка.

След като прогони кучето, Филип взе забравената кошница и се завтече след момиченцето. Горкото дете! То едва дишаше от уплаха, но се спря и започна да благодари на спасителя си, като едва сдържаше плача си и се държеше здраво с треперещи ръце за гердана на кучето.

— Хомо не е виновен — обясняваше тя на френско наречие. — Чуждото куче започна да се закача. Хомо е стар и слаб, но не можеше да претърпи обидата.

— Зная — каза Филип. — Аз не обвинявам твоето куче, то не можеше да прости на този грубиян!

Неговото искрено съчувствие изведнъж спечели доверието на момиченцето и от този ден те станаха големи приятели. Деа беше много мълчалива и Филип, с присъщата му деликатност, не й задаваше излишни въпроси, но от малкото й думи той научи, че живее на улица Вилер, че майка й умряла, че баща й е скулптор и че той сам изработва изящните восъчни статуйки, които тя носеше по къщите за продан.

— Бедният папа е вечно болен — разказваше детето с нежен глас. — Главата го боли и не може нощем да спи. Откак мама умря, той не се среща с чужди хора и никога не излиза през деня. Казва, че светлината го дразни. Понякога излиза вечер и дълго не се връща. Не зная къде ходи, но мисля, че седи на гроба на мама.

Безгрижното личице на Филип се помрачи и той едва не заплака заедно с момиченцето, но надви слабостта си и каза решително:

— Ела с мен на Кралската улица, там ще ти върви повече. Аз имам там приятелка, която има собствена количка. Казва се Дебелата Селин. Тя ще ти помогне да продаваш статуйките!

Деа прие поканата с благодарност. И ето, като спечели още от първата минута сърцето на Селин, тя си създаде и верен приятел, който по най-различни начини изразяваше своята любов и преданост.

Всеки ден, в дъжд и ясно време, наред със Селин се виждаха миловидно момченце и момиченце с тъжно лице, а техните стоки заемаха видно място върху количката на Селин, под която спокойно спеше Хомо. Измъченото животно намери най-после мирен подслон.

За Деа и Филип настанаха черни дни, когато Селин замина за няколко седмици в село на сватба. Сега тя се бе върнала за голяма радост на децата.