Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Toinette’s Philip, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Сесилия Джемисън

Заглавие: Филип и Деа

Преводач: Тотка Ненова

Година на превод: 41

Език, от който е преведено: руски (не е указано)

Издание: трето (не е указано)

Издател: Веда Словена

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Печатница: Полиграфия — Пловдив

Редактор: Венцеслав Бъчваров

Художник: Николай Бъчваров

Художник на илюстрациите: Дж. Бинч

ISBN: 954-544-001-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9881

История

  1. — Добавяне

XII. Изненадата

— Сюзет, знаеш ли, че днес е рожденият ден на папа? — попита една сутрин Деа старата жена, която честичко идваше да сготви обяда и да помогне за черната работа на малката домакиня.

— Не, госпожице, не знаех това. Слава богу, вашият папа е по-весел вече.

— Да, станал е съвсем друг. Тази сутрин ми се усмихна, когато го поздравих — каза Деа и сериозното й личице се разтегна в усмивка. — И това е за пръв път от много, много време. Да, той сега е по-добре, доволен е, и ми се ще да му приготвя празничен обед. Иди, моля ти се, на пазара. Искам да имаме за обед супа, печено и зеленчуци. Аз ще отида да купя малко плодове.

— Добре, добре, госпожице, всичко ще направя както желаете! — весело отговори старата.

— Само не казвай нищо на папа, Сюзет! Искам да го изненадам. Ти ще сготвиш обеда, а аз ще наредя трапезата. Филип ми обеща цветя, а Селин ще направи торта. Ще ги донеса, когато се върна от господин художника. Внимавай, не безпокой папа, той е много зает — има поръчка, прави медальон на покойния син на художника. Работи го от фотография, едно такова мило личице! Когато папа свърши медальона, ще го занеса на художника, който щедро ще му плати за него. Гледай да не шумиш, Сюзет! Бедният папа колко отдавна не е празнувал рождения си ден! Искам днес да се почувства щастлив. Сега отивам на Кралската улица, дай ми кошницата за цветята и тортата.

За няколко седмици в малката къщица настъпиха големи промени. За бедния скулптор малкият успех имаше големи последици. Най-после неговия талант бе признат. Макар болен и страдащ, той оцени това със своя замъглен разум и се залови за него като за спасително въже. Изглежда, че успехът му вдъхна нов живот и нови надежди. Той виждаше в своите ръце средство да прехранва себе си и малкото, нежно създание, което тъй търпеливо понасяше с него всички несгоди.

Една след друга изчезваха от мрачната му стая прелестните групи и отделните статуйки, намирайки в ателието на мистър Айнсуърт поклонници и купувачи.

Когато влезе в ателието на Кралската улица, Деа завари там Филип. Той седеше до мисис Айнсуърт. Пред него беше поставена чиния с градински ягоди, а мистър Айнсуърт с увлечение правеше нова скица.

С посещенията при художника за Филип започна нов живот, очарованието от който растеше всеки ден. Мисис Айнсуърт силно се заинтересува за момчето, като го обикна искрено. Мистър Айнсуърт с всички средства поддържаше тази дружба, виждайки, че жена му се отвлича от своята скръб и здравето й се поправя. Всеки ден той измисляше нов предлог да задържи момчето по-дълго в ателието. Като направи няколко етюда от малките модели, той започна да преподава на Филип първите уроци по рисуване. Момчето му донесе своите груби рисунки и художникът намери в тях наченки на талант. И тъй като на Тоанет много се искаше Филип да се научи да рисува, мистър Айнсуърт с наслада се занимаваше с умния и възприемчив ученик.

Често художникът и жена му сериозно обсъждаха въпроса за бъдещето на момчето. В душата си всеки от тях криеше едно смътно желание, но никой не се решаваше да го изкаже пръв. Само едно нещо им беше ясно, че момчето им е необходимо за попълване на живота. Денят им се виждаше по-светъл, когато той идваше, и сякаш слънцето залязваше, щом си отиваше. Те обикнаха и Деа, но тя не им беше толкова близка на сърцето, както Филип. Той имаше чудна прилика с техния покоен син — същите очи, коса, глас, смеха му, погледа му. Естествено е, че у Айнсуъртови се появи желание да го вземат при себе си завинаги. Настъпваха горещините и те се готвеха да заминават, но от ден на ден отлагаха, обзети от своята нова привързаност.

Щом веселото лице на Деа се показа на вратата, Филип скочи и се завтече насреща й.

— Ето цветята за твоя папа — каза той, като й подаде благоухаещ букет. — Мамичка ви ги изпраща с най-добри пожелания.

Деа поблагодари и внимателно постави прелестните рози в кошницата.

— А ето за теб ягоди, миличка — обърна се към нея мисис Айнсуърт, — те бяха толкова съблазнителни, че Филип не можа да те дочака.

— Ако позволите, аз ще ги занеса вкъщи и ще ги ядем заедно с папа. Днес е неговият рожден ден.

— О, разбира се, можеш да ги занесеш вкъщи, щом искаш! — И мисис Айнсуърт напълни една малка кошничка с ягоди и я постави до букета.

— А ти приготви ли подарък за татко си, Деа? — попита мистър Айнсуърт.

— Не — тъжно отговори момиченцето. — Ще му занеса само тези цветя и една торта от Селин. Би ми се искало да му подаря книга, но… но тя струва двадесет и пет франка, а аз не мога да дам толкова.

Мистър Айнсуърт погледна с усмивка жена си.

— Не тъжи, миличка. Твоят баща ще получи книгата. Това ще бъде подарък от тебе. Ти позираше толкова търпеливо, че аз се смятам задължен към тебе. Давам ти книгата като допълнително възнаграждение. — И той й подаде книга, загърната в хартия и завързана с панделка.

Деа мълчаливо пое пакета. Нежните й страни побледняха, а очите й се разшириха от изненада и възторг.

— О-о! — пошепна тя най-после. — Колко ще се зарадва папа! Аз не мога да ви благодаря сега, господине, не мога, не мога!… — Сълзите й бликнаха, и като пое кошницата, изхвръкна от стаята.

Когато дотича вкъщи, баща й още седеше наведен над работата си, съвсем безучастен към всичко на света включително и към собствения си рожден ден. Деа нищо не му каза. Бледна и възбудена, тя се движеше с тържествен израз на лицето.

— Сюзет, как върви обеда? — разтревожено попита тя, като отърча в кухнята.

— Свършвам, госпожице, свършвам! Купих ангинарии, току-що са излезли за пръв път на пазара. А пък колко сполучливо стана печеното! И колко евтино! Освен това, останаха ми цял куп изрезки за Хомо.

— А пък аз нося ягоди, Сюзет. Госпожа Айнсуърт ми ги даде… Какво ли ще каже папа, когато види всичко това? А книгата! Книгата!

Тя беше толкова възбудена, че малките й треперещи ръце едва се справяха с порцелана и среброто, остатъци от по-добри дни, но най-после всичко беше готово. Книгата, тъй дълго чаканата книга, стоеше до прибора на баща й. На единия край на масата бяха поставени плодовете, на другия — цветята, а чудната торта на Селин стоеше в средата. Деа нямаше търпение да стане обяда. Тя непрекъснато летеше от кухнята в трапезарията и обратно, като постоянно оглеждаше и поправяше всичко, докато най-после настъпи тържественият момент. Време беше да доведе баща си на трапезата.

— Папа, ти знаеш ли, че днес имаш рожден ден — оживено попита момиченцето, като поглади косите на баща си и поправи небрежно вързаната му връзка. — Искам да бъдеш хубав. Приготвила съм ти изненада, голяма изненада.

Художникът остави инструментите, свали лупата и равнодушно стана от мястото си.

— Рожденият ми ден ли, Деа? О, съвсем съм забравил за това. За мен сега всички дни са еднакви.

— Ти няма да говориш така, папа, когато видиш какво съм ти приготвила. Днес е чуден ден, щастлив ден, какъвто отдавна не е имало у нас!

Тя разтвори тържествено вратата и гордо доведе баща си до изящно наредената маса. Когато той видя цветята и плодовете, лицето му светна от приятната изненада и заговори на дъщеря си тъй нежно, че сърцето й замря от радост.

— Да, моя скъпа малка, това е истинска изненада за мен! Съвсем не съм очаквал такъв празник.

Внезапно погледът му падна върху книгата. Той поривисто я пое, свали обвивката, разгърна я и започна жадно да разглежда рисунките.

— Изданието на Хашет, Деа! Отде получи това? За мен ли е? Завинаги?

— Да, папа, това е за тебе. Господин художникът ми даде книгата задето седях мирно през време на сеансите, а аз я подарявам на тебе. Това е моят подарък за рождения ти ден.

— Ти си добро дете, Деа — каза бащата, без да сваля очи от една илюстрация. — Каква прелест! Това ще бъде чудесна група.

— Но, мили папа, виж и останалото. Майката на Филип ти изпраща цветя. Ето Селин ти е направила торта, а госпожа Айнсуърт ми даде ягоди. Не са ли всички много мили хора?

— Да, скъпа моя, всичко е чудесно, и твоите приятели са много дори към нас! Но книгата, книгата е най-хубавото от всичко…

През време на обяда Деа по всякакъв начин се опитва да отвлича вниманието на баща си от книгата. Той равнодушно ядеше вкусните ястия, без да сваля очи от обаятелните страници. Той беше щастлив посвоему и момиченцето беше доволно.