Филип Кер
Мирът на Хитлер (27)

27.

Петък, 10 декември 1943

Берлин

Понеже никой от оцелелите парашутисти, участвали в операция „Дълъг скок“ — ако изобщо имаше такива — не се беше добрал все още до немското посолство в Анкара, Валтер Шеленберг знаеше малко за случилото се в Техеран. Но от източници в съветското посолство в Иран и от британските разузнавателни служби в Лондон си беше съставил някаква груба представа за събитията, последвали внезапното заминаване на фюрера от иранската столица. Сам в кабинета си на Беркерщрасе, Шеленберг препрочете свръхсекретния доклад, предназначен за Химлер, който лично беше написал на машина, после излезе, качи се в колата си и потегли към вътрешното министерство.

Предстоящата среща определено не го изпълваше с чувство на нетърпение, защото райхсфюрерът от СС вече знаеше, че младият шеф на СД е пренебрегнал изричната му заповед и е включил украински доброволци в операцията. Химлер с пълно право можеше да нареди екзекуцията му. Същевременно обаче Шеленберг беше стигнал до извода, че ако Химлер е искал да го арестува, досега да го е направил. Смяташе, че в най-лошия случай го очаква сурово мъмрене и може би понижаване в чин.

Въпреки скорошната бомбардировка Курфюрстендам изглеждаше сравнително нормално и хората се готвеха за Коледа сякаш това беше единствената им грижа. Мъкнеха коледни елхи и зяпаха витрините, сякаш войната се водеше някъде другаде, а не в Берлин, в четвъртък сутринта през декември. Шеленберг паркира колата си на Унтер ден Линден, където студен вятър плющеше в нацисткото знаме, окачено на фасадата на вътрешното министерство, поздрави двамата постови на входа и влезе в сградата.

Завари Химлер в делово настроение. За негова изненада райхсфюрерът не бързаше да го мъмри. Вместо това изгледа доклада, който Шеленберг държеше в скута си, и с нетипична небрежност покани генерала от СД да обобщи съдържанието му.

— Повечето членове на двата отряда са били убити или заловени — каза Шеленберг. — Най-вероятно ги е предал някой от кашкайците, за пари.

— Най-вероятно, да — съгласи се Химлер, който не сметна за необходимо да казва на Шеленберг, че самият той беше уведомил НКВД за операция „Дълъг скок“.

— От самото начало бяхме наясно, че точно това е основният застрашаващ операцията фактор — ненадеждността на кашкайците — продължи Шеленберг. — Смятаме обаче, че малцината, избегнали залавянето, поне в началото, вероятно са отговорни за бомба, заложена на територията на британското посолство в Техеран. Наши източници докладват, че е имало силна експлозия на стотина метра от посолството малко след девет часа вечерта във вторник, тридесети ноември. Чърчил е давал прием по случай рождения си ден и изглежда, по-рано през деня въпросната бомба, доста мощна между другото, е била скрита в резервоара на водоноска и разположена близо до банкетната зала. Бомбата обаче е била открита, най-вероятно от същия човек, който е загинал, изтегляйки я от посолството. Американец на име Уилард Майер.

— Не думай — възкликна Химлер, който изглеждаше искрено изненадан от новината.

— Уилард Майер е бил член на американската ССД и е превеждал от немски на президента по време на конференцията. Бил е също изтъкнат философ и преди войната е учил във Виена. И в Берлин, струва ми се. Прегледах една от книгите му. Доста задълбочено изследване.

— Уилард Майер е също и евреинът, който спаси живота на фюрера — добави Химлер.

— Значи се е проявил като истински герой, нали? — отбеляза Шеленберг. — Спасил е фюрера, а след това и Големите трима. Доста неочаквано за един философ.

— Мислиш ли, че онази бомба наистина е можела да ги убие?

— По всичко личи, че експлозията е била изключително мощна. От тялото на американеца не е останало и следа.

— Е, смъртта му означава, че свидетелите на истинските събития в Техеран стават с един по-малко — каза Химлер. — Поне в това са имали късмет. Почти колкото и ти, Шеленберг.

Шеленберг кимна отсечено, в знак, че е разбрал подтекста на казаното. Мълчанието се проточи.

— Продължавай — нареди най-накрая Химлер. — Слушам те.

— Да, хер райхсфюрер. Просто се канех да добавя, че американците вече са се заели да пренапишат историята. Като чете човек британските и американските вестници, едва ли би предположил, че фюрерът е бил в Техеран. Наистина забележително. Все едно всичко това изобщо не се е случило.

— Не е съвсем така — възрази Химлер.

Шеленберг се стегна да посрещне удара. Започваше се. Явно нямаше да му се размине толкова лесно.

— Онзи еврейски подлизурко, Рузвелт, трябва да си понесе последствията, задето отхвърли условията на фюрера.

Шеленберг се усмихна със смесица от облекчение и ирония. Май все пак щеше да запази поста и чина си. И явно не само Съюзниците бяха заети да пренаписват историята. Когато за пръв път му каза за тайното пътуване на фюрера до Техеран, Химлер добави, че Хитлер взел това решение, след като си дал сметка, че не може да се справи с враг, жесток и вероломен като Сталин.

— И какви са тези последствия, хер райхсфюрер?

— Може и да не сме в състояние да спечелим войната срещу Съюзниците, Шеленберг — каза Химлер. — Това, мисля, го знаем и двамата. Но войната срещу евреите още не е приключила. Фюрерът нареди през идната година да бъде даден най-висок приоритет на окончателното решение на еврейския проблем. В Унгария и скандинавските страни вече започнаха нови депортации, а специалните лагери бяха инструктирани да увеличат оборота си.

Химлер стана, стисна ръце зад гърба си, застана до прозореца и се загледа навън.

— Задачата няма да е лесна, разбира се. И е неприятна, без съмнение. Лично аз намирам тази заповед за особено противна. Както знаеш, винаги съм се борил да постигна справедлив мир за Хитлер и за Германия. — Хвърли поглед назад към Шеленберг и вдигна рамене. — Но не е било писано. Дадохме най-доброто от себе си. А сега… — Върна се с бавна крачка до бюрото си, седна и взе писалка с любимото си зелено мастило. — Сега трябва да дадем най-лошото.

Шеленберг си отдъхна облекчено. Беше му се разминало.

— Да, хер райхсфюрер.