Илия Михайлов
Когато вали (24)

„Идва Василевсът!“

В памет проф. Георги Бакалов (1943–2012)

75 години — на толкова щеше да стане днес един човек, когото винаги ще помня и ще пазя в сърцето си — проф. Георги Бакалов (1943–2012). Имах възможност да бъда сред щастливците, които посещаваха неговите лекции по история на Византия в средата на 90-те години на миналия век в СУ „Св. Климент Охридски“. Той рядко се усмихваше и никога не говореше празни приказки. Имах чувството, че този човек беше дал обет от устата му да излиза само полезна информация. Още щом прекрачеше с достолепие прага на култовата 23-та аудитория, всички млъквахме респектирани, връхлетени от невероятната му харизма, която сякаш вървеше пред него и тържествено обявяваше: „Идва василевсът!“. Окачваше картата на Източната римска империя и лекцията започваше. Говореше спокойно, уверено и тихо, но така, че всички го чувахме. Беше така убеден в това, което разказва, че аз често се пренасях мислено по улиците на Константинопол. Любувах се на кресливите чайки, прелитащи от стените на двореца Влахерна над синьото море в Златния рог. Разхождах се край Акведукта на Валент. Стисках палци на моята колесница при поредното надбягване на Хиподрома или просто зяпах просяците, насядали край „Св. София“. Да, такива бяха лекциите на проф. Бакалов — едно истинско пътуване назад във времето през епохите.

Години по-късно разбрах, че е починал. Беше го направил тихо и с достойнство — така, както последният византийски император Константин XI Палеолог загива на 29 май 1453 г., защитавайки Константинопол от османците.

Поклон, проф. Бакалов! Благодаря Ви за всичко, което ми дадохте, и за всичко, на което ме научихте!