Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (6)

4.
Птичи песни

Цели два часа Гонтран чакаше в коридора на Музикалната академия да дойдат да го повикат. Той беше поставил цитрата си върху една пейка и чакаше търпеливо, като крачеше напред-назад с ръце отзад на кръста по покрития с плочи под на главното антре. Липсата на точност у учителите, които трябваше да му преподават — ако успееше да издържи последния изпит — спазването на такта и времето, малко го изненадваше!

Все пак, когато пристигна, беше мигновено очарован от дългите сгради на Академията, които се простираха до края на гората Тантревал. Птиците със своите песни като че ли се състезаваха със свиренето на учениците, които, били те на пълен пансион или на полупансион, получаваха три дни седмично най-доброто обучение, което страната Ис можеше да предложи на многообещаващи младежи.

В действителност музиката бе дълбоко залегнала в бита на цялото население. Всяко село имаше свой собствен оркестър и всеки ден някъде се правеше бал. Жителите на Ис обожаваха танците и надсвирванията на виртуозни флейтисти и музиканти на цитра по време на музикалните състезания. Точно така родителите на Гонтран бяха си спечелили слава, която днес ги нареждаше сред най-престижните музиканти в страната.

Гонтран беше голям приятел на Ромарик и един от членовете на групата. Възвисок и възслаб, с черни, грижливо сресани коси и блестящи кафяви очи, той беше флегматичен по природа, което го правеше ценен приятел в трудни моменти. Беше извършил геройска постъпка, като успя да избяга от омагьосаната кула в Несигурния свят и да спечели приятелството на един варварски боец благодарение на изкусната си музика. Но всъщност неговото изпълнение на цитра в замъка Трой на рождения ден на Уриен му позволи да бъде избран и да се яви на приемни изпити в Академията.

— Гонтран Грюм!

Гонтран се обърна: една скромно облечена възрастна жена го покани да я последва. Той взе инструмента си и тръгна след нея. Тя го въведе в стая с варосани стени, осветена от огромни прозорци. Зад масата двама мъже и една жена го гледаха внимателно. Възрастната жена затвори вратата след него.

— Остави си цитрата и изпъни ръце напред с отворени длани! — каза му тя.

Малко изненадан, Гонтран се подчини. Жената огледа пръстите му и поклати глава със задоволство.

— Не трепери — констатира тя. — Не страда от сценична треска.

Изведнъж Гонтран разбра причината, заради която го бяха накарали да чака в коридора! Но нямаше време да мисли за хитрините, които използваше комисията за прием в Академията, за да избере учениците си, тъй като един от членовете на журито заговори:

— Вземи цитрата си и ни изсвири Балада за отминалите дни.

Гонтран започна, като се стремеше да вложи цялото си чувство в изпълнението на тази старинна мелодия. Когато свърши, изпитващата седна на пианото и изпълни една много сложна мелодия.

— Сега изпей това, което току-що чу.

Гонтран я изпя, без да пропусне нито една нота. След това пианистката му даде лист и молив и му каза:

— Нотирай това, което ще изсвиря.

Изплезил език, младият музикант нахвърляше постепенно нотите и такта на музикалната диктовка. Главата му започна да бучи.

— Вземи си инструмента и композирай една мелодия по твой избор на основата на тази тема — продължи изпитващата.

Тя му подаде една флейта и изсвири кратка музикална фраза на пиано. Гонтран опря флейтата до устните си и затвори очи.

В голямата зала цареше абсолютна тишина. Момчето усети капки пот да избиват по гърба му. Празнота! Пълна празнота! Нищо не му хрумваше… Това беше прекалено глупаво, а бе толкова близо до целта!

Щеше да се откаже, когато неочаквано чу две птички, които сякаш се караха, излитайки от един прозорец. Тяхното чуруликане веднага го вдъхнови и му дойде наум да започне с едно въведение от трели. След това продължи изпълнението, като се постара да вмъкне музикалната тема, която изпитващата му беше изсвирила, като я смеси с чутата песен на ядосаните птици. Когато отвори очи, видя, че четиримата учители не го гледаха вече толкова строго и му се усмихваха.

— Ела в понеделник сутринта в администрацията. И не забравяй да вземеш цитрата си. Уроците започват следобед.

— Това значи, че… — задави се Гонтран, който не беше си представял, че толкова бързо ще предопределят съдбата му. — Това означава, че съм приет в Академията ли?

— Ние приемаме всяка година двадесет нови ученици — потвърди жената, която го беше изпитвала. — Ти си един от тях.

Гонтран се сбогува и напусна залата, замаян. Седна на една пейка в коридора, докато се опомни. Вече си представяше триумфалното посрещане, което го очакваше вкъщи. Но преди това, разбира се, щеше да изпрати на Ромарик едно писмо по гълъб. Друго на Гиймо и две други на Амбър и Корали, за да им съобщи добрата новина!