Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (15)

13.
Битката при Джагател

Трийсетте магьосници се появиха сред руините на някогашния град Джагател. Скрити зад стените на една полусрутена къща, те огледаха околностите. Тяхното пристигане в Несигурния свят не беше предизвикало никакво вълнение. Дори цареше ужасяващо спокойствие. Мъртвешка тишина. Морските птици, обичайно толкова шумни, бяха замлъкнали. Тази атмосфера ставаше потискаща. Кадехар не си губи времето в размисъл, трябваше да се действа. Той даде последните си наставления и магьосниците в разгърнат строй започнаха да настъпват към голямата кула, която се издигаше, мрачна и заплашителна, върху отвесните скали на брега на Безкрайния океан.

Вместо да намалеят, техните опасения се увеличиха още повече с наближаването на леговището на врага. Те не можеха да се въздържат и постоянно се оглеждаха тревожно.

„Тази тишина е странна — помисли си Кадехар. — И освен това всичко е прекалено лесно. Все пак Сянката не е новак, който можеш лесно да изненадаш! Какво чака, та не противодейства на нашата атака, като отправи към нас заклинанията си? Това не ми харесва!“

Стигнаха в подножието на кулата пред единствената й врата. Тя беше здраво заключена и защитена от мощна магия. Тишината, нарушавана единствено от плисъка на вълните, които се разбиваха в скалите малко по-надолу, беше все така потискаща. Те отстъпиха назад, за да огледат по-добре постройката.

Магьосникът Улрик се приближи до Кадехар:

— Ти, който имаш повече опит в този свят, знаеш ли какво означава това?

— Нямам и най-малката представа — призна Кадехар. — Но наистина има нещо, което не е наред.

— Мислиш ли, че Сянката ни е чула да идваме и е избягала?

— Това решение без съмнение не е най-лошото — призна Кадехар, като наблюдаваше внимателно кулата.

От едната страна на кулата забелязаха греди, прикрепени към дебелия зид, които се изкачваха спираловидно до върха.

— Сигурно оттук е избягал Гонтран — съобщи със задоволство Кадехар на магьосниците, които го бяха наобиколили. Разбиването на входната врата ще ни отнеме много време. Чисто и просто ще се изкатерим по гредите и ще проникнем в кулата отгоре!

В същия миг зад тях се разнесе ужасяваща врява. Магьосниците се обърнаха като един и всички инстинктивно заеха стадхата на Наутхиз — графемата, която отстояваше на нападения.

— Не така! — извика им Кадехар, като погледна своите другари. — Ние сме в Несигурния свят, за бога!

За да се овладее магическата азбука в Несигурния свят, трябваше, разбира се, да се направят много уточнения и да се промени видът на графемите в съответствие с новите форми на съзвездията.

Смутени, че така са се объркали, магьосниците поправиха положението на телата си и зачакаха смело атаката на този, когото смятаха, че е Сянката. Но съществата, изникнали от руините, които се нахвърлиха върху тях, нямаха нищо общо със сянка.

— Орки и гомони! — изкрещя единият от магьосниците. — Но откъде излизат? Те са стотици!

— Попаднали сме в капан! — изрева Кадехар. — Те са ни очаквали!

И действително, излизайки от някогашния град, тълпи от орки — гигантски същества с телосложения, пригодени за надбягване и борба, и гомони — кръстоска между орки и хора, се спуснаха с див рев към тях, като размахваха брадви и боздугани. Кадехар прецени бързо положението. Кръговото придвижване на чудовищата беше отлично: магьосниците бяха притиснати към кулата, а по-нататък беше океанът.

— Обкръжени сме! — съобщи Кадехар. — Трябва да дадем отпор и да се бием.

За нещастие, въпреки тренировките в подземията на Гифду, магьосниците бяха свикнали да използват силата на графемите под небето на Ис. Изненадани от масивната атака и затруднени от непознаването на графемите на Несигурния свят, те нямаха време да изработят галдрата, която би ги защитила от техните нападатели.

Първите орки бяха повалени на земята чрез Ингваз, насочени неумело. Втората вълна беше спряна чрез Турсаз, отправени с много слаб заряд. Третата вълна стигна до тях, преди да могат да реагират… Точно до Кадехар един магьосник бе ударен по главата с обкован с гвоздеи боздуган и се строполи на земята. Малко по-далеч друг един бе пронизан в корема от острието на сабя и рухна, повръщайки кръв. Няколко магьосници успяха за момента да се защитят с бронята на Елхаз, която обаче бе лошо изградена. И както Кадехар го беше предвидил, под ударите на оръжията на разбеснелите се чудовища крехките поради неумело призованите графеми галдри рухнаха.

Въпреки героизма на магьосниците, които обезвредиха голям брой чудовища, експедицията от страната Ис беше почти избита под ударите на кръвожадните грубияни.

Кадехар отблъсна с помощта на бясно изстреляна Турсаз атаката на един гигантски гомон, който се строполи с рев в прахта. До него, защитени от една броня Елхаз, която, изглежда, бе устойчива, двама магьосници отправяха магически заклинания срещу врага. Отпред под защитата на стадхата на Наутхиз трима други се биеха с побеснелите орки. Кадехар хвърли един поглед върху бойното поле. Шест! Бяха останали прави едва шест магьосници от тридесетте, които съставляваха групата при заминаването им от Ис! Той стисна юмруци! На всяка цена трябваше да намерят по-защитено място.

— Кулата! — извика той към своите другари. — Да отстъпим към кулата.

Като напуснаха защитата, която бяха изградили със своите заклинания, магьосниците се спуснаха след него. Те стигнаха пред неустойчивите греди, които водеха до върха на кулата, с малка преднина пред армията от орки.

— О, не! — изпъшка Кадехар.

Смаяни, магьосниците се взряха в най-близките до земята талпи, които бяха прерязани, за да се възпрепятства достъпът до кулата. Зад тях чудовищата се приближаваха.

— Няма време за губене — каза Улрик, един от оцелелите магьосници. — Вие, четиримата, застанете тук! Двама от вас да заемат позиция Наутхиз, за да защитават останалите, двама да изстрелват Турсаз. Направете така, че да задържите орките възможно най-дълго време! — След това той се обърна към Кадехар: — Ще ти помогна да се покатериш до първите здрави греди. Ти трябва да проникнеш в тази проклета кула и да се пребориш със Сянката.

Кадехар извика:

— Никога няма да ви изоставя!

Улрик се обърна към него с умоляващ поглед.

— Това е нашият единствен шанс. Единственият шанс да не умрем напразно. Моля те, Кадехар, само ти си способен на това.

Орките се блъснаха във вълшебната преграда, която бяха изградили магьосниците. Но тя нямаше да издържи дълго. Тогава Улрик се облегна върху стената на кулата и направи знак на Кадехар.

Кадехар взе бързо решение и се покатери върху раменете на своя другар. Докосна гредата, после се оттласна и се изкачи върху нея. Улрик го погледна за последен път и се втурна да помага на другите.

Очите на Кадехар се напълниха със сълзи. В подножието на кулата неговите приятели загиваха под ударите на ордите от Ядигар, чийто герб бе разпознал по вратовете на много чудовища — ревящ лъв, заобиколен от пламъци. Коварният Тунку не губеше нищо, ако почака. Но Улрик беше прав: за да не бъде напразна саможертвата на толкова хора от Гилдията, той трябваше да проникне в кулата и да победи техния враг Сянката.

Кадехар затвори сетивата си за отчаяните и изпълнени с болка викове на магьосниците, след това се съсредоточи върху битката, която щеше да води.

Стъпи на площадката и незабавно забеляза една тясна врата, затворена с обикновено резе. Той изстреля една Елхаз под формата за Несигурния свят и под въздействието на отключващата графема вратата се отвори, откривайки стълбище, което слизаше в дълбините на сградата. Тръгна по него.

По-надолу се натъкна на метална врата. Тя беше полуотворена. Кадехар я бутна и влезе в голяма и кръгла стая, чиито стени бяха покрити с кървавочервени драперии.

В нея цареше неописуем безпорядък; всичко беше с главата надолу. Мебелите и масите бяха преобърнати; книги покриваха земята, а край тях лежаха счупени алхимични уреди. Човек би казал, че стаята бе претърсвана из основи.

В средата една врата, подобна на тези, които позволяваха да се мине в страната Ис, в Сигурния и в Несигурния свят и през която Гонтран вероятно бе попаднал в кулата, беше разрушена от ударите на боздугани.

Кадехар крачеше сред обърнатите мебели, книгите и останките от уреди. Надзърна зад всяка драперия. След това напусна стаята и разгледа щателно останалата част на кулата.

Тя беше пуста.

Той се качи отново на площадката, която се издигаше над бойното поле и бушуващия океан, и обзет от ярост и гняв, силно изкрещя.