Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (21)

19.
Гилдията се събира

— Кадехар, време е.

Двама магьосници, чиито имена не си спомняше, дойдоха да вземат учителя от стаята, където бе държан затворен. Кадехар въздъхна и стана от стола, на който размишляваше от много дълго време.

— Готов съм.

Той излезе в коридора. Неговите новоназначени пазачи го поведоха към гимнастическия салон. Когато влезе в просторната зала, шумът от разговори изведнъж секна и стотици очи се обърнаха към него. Бяха инсталирали за случая амфитеатрално разположени скамейки, на които седяха около сто и петдесет мъже, облечени в характерната за Гилдията тъмна мантия.

„Свикали са всички“ — каза си Кадехар и на лицето му се появи едва забележима разочарована усмивка.

Пазачите му го отведоха до средата на залата. Срещу него на един подиум стоеше съвет от петима магьосници.

Кадехар разпозна този, който щеше да изпълнява ролята на прокурор обвинител в процеса гротеска: това беше магът от манастира Гри — едно учреждение на Гилдията, което се издигаше в другия край на Горчивите ланди. Кадехар не обичаше този човек, съсухрен и сбръчкан старец, който с възрастта, вместо да се усъвършенства, беше станал по-сприхав. И този мъж за жалост изпитваше към него същите чувства от деня, в който магьосникът Кадехар се беше подиграл с една книга, която третираше разгадаване на бъдещето по вътрешностите на риби, и това беше станало в присъствието на мага от Гри, който беше неин автор.

Четиримата други членове на съвета бяха Шарфалак, който като че ли спеше зад мъртвешките си очи, Жералд, който беше с погребално изражение, и двама магьосници с второстепенно значение на неопределена възраст, които едва беше виждал веднъж в Даштиказар или другаде.

Магът от Гри се изправи и взе думата:

— Брате Кадехар, Гилдията свика този съвет, за да хвърли ясна светлина върху драматичния инцидент при Джагател. Слушаме вашите обяснения.

Кадехар със спокоен, но достатъчно силен глас, за да го чуят всички присъстващи, взе думата:

— Целият този сценарий е смешен! Аз вече ви докладвах за начинанието с най-малки подробности! Казах ви, попаднахме в капан, заложен от Тунку с неговите орки от Ядигар. О, разбира се, не мисля, че той е подстрекателят на засадата. Без съмнение той работеше за някой друг поръчител… Все пак ви повтарям: в Джагател ни очакваха!

— В твоето изказване има много „мисля“ и „без съмнение“ — прекъсна го сухо магът от Гри. — Нямате ли нещо по-убедително да ни кажете?

— Слушайте — продължи Кадехар, който губеше търпение, — край Джагател видях да умират магьосници, сред които мнозина бяха мои приятели! Какво искате повече?

— Вижте, Кадехар — подхвана магът от Гри, като присви очи, — това, което ни се струва странно, е, че точно вие сте единственият, който се е върнал жив и здрав от това ужасно приключение.

Шепот на възмущение се надигна сред присъстващите и се чуха няколко думи в подкрепа на Кадехар.

— Как се осмелявате да правите тези инсинуации? — каза гръмогласно учителят магьосник. — Искате да кажете, че ми е доставяло удоволствие да видя моите приятели избити пред очите ми?

Жералд стана на свой ред и с леко треперещ глас предотврати повторната атака на мага от Гри.

— Да оставим Кадехар да ни обясни какво се е случило!

Присъстващите шумно одобриха и магът от Гри най-накрая с видимо нежелание прие.

Кадехар направи усилие да възвърне спокойствието си и заговори отново с ясния си глас:

— Благодаря, Жералд. Нашата цел, отивайки в Несигурния свят, беше да се преборим със Сянката. Когато забелязахме, че положението върви към пагубен край, решихме да отидем незабавно в кулата, за да предизвикаме на двубой нашия враг. Моите спътници настояха аз да бъда този човек. За жалост не открих никого в сградата и при моето завръщане всички магьосници бяха загинали.

— Сам? Защо бяхте сам в тази кула? — попита заядливо магът от Гри.

— Тъй като другите или вече бяха мъртви, или се биеха с орките и най-вече, защото аз бях единственият, който бе в състояние да се пребори със Сянката.

— Каква надменност! — възкликна магът и млъкна веднага щом видя Шарфалак да вдига ръка, за да вземе думата.

— Кадехар — каза просто Великият маг на Гилдията с дрезгавия си глас, преди да бъде задавен от ужасната си кашлица — наистина е най-способният магьосник на Гилдията.

— Благодаря, че ни го потвърждавате, учителю — благодари магът от Гри с мазен глас, като се поклони угоднически. — Но това — поде той с един много по-рязък тон, като се обърна към Кадехар — не е достатъчно да ни обясни защо вие сте единственият оцелял! — После магът от Гри се обърна към присъстващите, които бяха смутени от неговите аргументи: — Защото все пак е странно, че нашият брат магьосник е единственият, който се е отървал! Както е странно, че нашата експедиция е била очаквана в Джагател, тъй като тя се подготвяше в пълна тайна! Мисля, че сме били предадени. И че предателят се намира тук! Пред нас! Предлагам да бъде неутрализиран чрез колективна магия и поставен в една от най-здравите килии в манастира Гри!

Заключението на обвинението предизвика всеобщо освиркване. Магьосниците станаха от пейките и много от тях закрещяха, че това е клевета и лъжа. Магът от Гри повтаряше: „В тъмницата!“, като театрално сочеше с пръст Кадехар, който предпочете да изчака да се възвърне спокойствието. Шарфалак, изглежда, изобщо не беше на висотата на събитията. Накрая Жералд възцари тишината, вдигайки няколко пъти ръцете си.

— Хайде, хайде! Успокойте се! Да бъдем разумни! Тъмница… Защо не мъчения или клада, след като така разсъждавате? — Множеството явно изпита облекчение от неговите думи, докато магът от Гри му хвърли мрачен поглед. — Като по-разумно предлагам да бъде съставена една специална комисия, която да разследва най-сериозно трагедията в Джагател. В очакване тя да докладва своите заключения Кадехар ще остане под наблюдение в Гифду със забраната да напуска манастира. Какво мисли съветът?

Шарфалак, към когото се обърнаха всички погледи, като че ли отново беше потънал в дрямка.

— Аз съм против! — изръмжа магът от Гри.

— Кой друг е против? — продължи Жералд, като гледаше право в очите другите двама магьосници, които сведоха глава. — Никой? Добре, значи съветът приема моето предложение като най-добро. Край на заседанието!

Магът от Гри слезе от естрадата, побеснял, и напусна скоро салона, като поведе след себе си няколкото магьосници от Гри, които го бяха придружили от Горчивите ланди.

Кадехар беше освободен. Но всички грижливо го избягваха на излизане. Минавайки пред него, Жералд му намигна.