Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (37)

35.
Тайната на Бертрам

Агата и Корали начело, следвани от Ромарик и Гонтран, които поддържаха Амбър, идваща постепенно в съзнание, и накрая Гиймо и Бертрам — така седмината стигнаха Даштиказар, когато първите слънчеви лъчи огряха ландите.

Улиците бяха пусти, но в това нямаше нищо необичайно след празничния ден. Без да срещнат жива душа, те стигнаха до апартамента на Утигерн Кракал.

Като се заключиха отвътре, те се свлякоха на паркета в хола.

— Уф! Не издържам повече! — каза Гонтран, като се просна по гръб.

— Нито пък аз — призна Корали. — Мисля, че бих могла да спя часове наред!

— Амбър, как се чувстваш ти? — попита Гиймо, като хвана ръката й.

Девойката направи усилие и се усмихна.

— Сега се чувствам по-добре.

— Така се изплашихме за теб! — каза Ромарик. — Все пак… Какво те прихвана, та започна да избиваш кориганите и искаше на всяка цена да стигнеш до Гиймо?

— Аз… Не зная — призна Амбър, като сведе поглед. — Не си спомням нищо.

— Типичен признак на омагьосване — повтори Бертрам. — Но вие не искате да ми повярвате!

— Омагьосване? — учудено попита Гиймо.

— Бертрам мисли, че поведението на Амбър е било повлияно от някаква магия. Това обяснява факта, че тя си изгуби напълно ума, когато видя да те отвеждат кориганите — предаде накратко Гонтран.

— Тя има всички симптоми на омагьосана — поде Бертрам. — Обърнати очи, механични движения, липса на какъвто и да било спомен и главоболие.

— Омагьосване ли? — каза Гиймо, замислен. — Защо не, в края на краищата… Но не, не се връзва! Първо, кой би го направил? Кога? И защо?

— Добре — измърмори недоволно Бертрам, — не задължавам никого да ми вярва! Свободни сте да смятате, че странното поведение на вашата приятелка е резултат от голяма любов или е причинено от лудост.

— Как така познаваш толкова добре омагьосванията? — попита го Корали с подозрителен тон.

— Очарователно девойче — отговори Бертрам с нотка на самодоволство в гласа си, — напомням ти, че аз съм магьосник!

— А пистолетите, това част от обичайните аксесоари на магьосниците ли са? — каза рязко Ромарик.

Последните думи на кандидат-рицаря вледениха всички. Настана потискаща тишина. Всички погледи се насочиха към Бертрам.

По лицето му се изписа упорство и той скръсти ръце.

Гиймо се приближи до него и сложи ръка на рамото му в знак на обич.

— Бертрам — каза той спокойно, — може би не бие на очи, но ние наистина сме твои приятели. Аз и ти смесихме знаците на приятелството, които ти самият нарисува на дланите ни с парче въглен! Всички тук те обичаме много. Дори и Ромарик зад привидната си спрямо теб грубост. Гонтран също, въпреки високомерния си вид. И даже Амбър, която невинаги е такава фурия…

— И аз също те харесвам! — побърза да каже Корали.

— Виждаш ли? Корали — също — продължи Гиймо, докато Ромарик гледаше сърдито момичето. — Повярвай ми, аз ги познавам! Но приятелството се подхранва с едно много съществено нещо: доверието. И така, припомни си: доверие за доверие!

Бертрам погледна Гиймо право в очите, после се предаде:

— Добре. Ще ви се доверя, защото нямам достатъчно приятели, за да си позволя да ги загубя! Моята история е твърде дълга и малко тъжна.

Той млъкна за миг.

Срещу него приятелите му, въпреки изтощението им, очакваха с внимание той да продължи да говори.

— Един ден — започна младият магьосник — ти се учуди на акцента ми и ме попита откъде идвам. Спомняш ли си? Тогава ти отговорих, че съм родом от Жагар, махалата в Златистите планини, която беше унищожена от армиите на Сянката.

— Да, спомням си — кимна утвърдително Гиймо.

— Отговорих ти така, за да не ми задаваш други неудобни въпроси. Истината е, че съм роден в Сигурния свят!

Ако някой гомон беше нахълтал в стаята, би предизвикал по-малко учудване.

— Как така си роден в Сигурния свят? — попита Гиймо. — Ти говориш за Реалния свят отвъд Първата врата?

— Да — потвърди Бертрам. — Там съм роден и там съм живял до единадесетгодишна възраст. Това обяснява моя акцент и моя вид, понякога малко странен за реалностите на страната Ис. Има навици, които не се губят лесно.

— Всички деца от Сигурния свят ли имат пистолети? — попита Ромарик.

— Не, разбира се! Баща ми беше военен. Той имаше служебно оръжие, пистолет. Баща ми ме научи твърде рано да внимавам с него и в същото време да си служа с него!

— Говориш в минало време — забеляза Агата. — Баща ти… мъртъв ли е?

— Умряха и той, и майка ми при катастрофа с кола — довери Бертрам с едва доловим глас.

— Наистина тъжна история! — каза развълнувано Корали.

— И каква случайност те доведе в Ис? — попита учудено Гонтран. — Това е невероятно! За първи път чувам някой да казва, че му е било разрешено да дойде от Сигурния свят в страната Ис!

— Моят случай е малко по-особен — призна Бертрам. — Моят баща беше един от Отстъпниците… Както ми се струва, и твоят баща, Гиймо! Някога неговата мечта била да стане рицар, като теб Ромарик. Той бил приет за кандидат-рицар в Братството, но не успял да постигне посвещаване в рицарството. Разочарованието му било огромно. Ето защо напуснал Ис и станал военен в Сигурния свят, където срещнал майка ми. Когато осиротях, моят кръстник, който беше приятел от дете на баща ми, успя да получи изключителното разрешение да ме доведе в страната Ис и да се грижи за мен. Взех пистолета като спомен от баща ми. Скрих го и никой не знае, че го нося.

— Твоята история е не само тъжна, но и трагична! — възкликна отново Корали. — Човек би казал, че е извадена от книга с приказки!

— Това все пак е чистата истина и ти можеш да ми вярваш — отговори Бертрам.

— Значи твоят кръстник е някой от страната Ис! Познаваме ли го? — попита Ромарик.

— Вие не, но Гиймо — да — отвърна Бертрам, като се обърна към чирака магьосник.

— Жералд! — каза сподавено Гиймо, все още развълнуван от признанието на Бертрам, което току-що бе направил, че баща му е Отстъпник, както и неговият може би.

— Точно така — потвърди Бертрам: — Жералд, учителят магьосник от Гилдията. Той е бил чирак магьосник, когато баща ми е бил кандидат-рицар. Страдал много от раздялата и винаги се е опитвал да запази контакта въпреки отдалечеността на световете. За мой късмет… После той ми беше като втори баща. Жералд е наистина един много добър човек. Обичам го безкрайно.

— И така си се озовал чирак в Гилдията — продължи Гиймо.

— Така станах също и магьосник, без наистина да съм го заслужил. Или по-скоро, без да имам особена дарба за магия, въпреки моето перчене!

Признанията на Бертрам бяха последвани от пълна тишина. След това Гиймо каза с много сериозен глас:

— В крайна сметка всичко става ясно! Благодаря за твоята откровеност, Бертрам! Горд съм да имам такъв приятел.

— Аз също — каза Ромарик, като стисна здраво ръката на магьосника. — И благодаря, че ни отърва от затрудненото положение в ландите!

— Да, ти беше невероятен — потвърди Корали, като го целуна по бузата.

— След като сега знаем защо си толкова странен — каза подигравателно Гонтран, — ще чакаме да видим дали се шегуваш или не, преди да те натупаме!

— Какво ще правиш с пистолета? — попита изведнъж Амбър.

— Ще го хвърля в морето от високите скали — заяви Бертрам без сянка на колебание. — Ис стана моята единствена родина. И аз съм длъжен да спазвам законите! А един от тях е: Никакви огнестрелни оръжия в света на Ис! Мисля, че такова щеше да бъде и желанието на баща ми.

— Мисля, че това е една много добра идея — каза Агата, като видя с притеснение с какво желание Амбър гледаше оръжието на Бертрам.