Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (35)

33.
Бягството

Седмината погледнаха смаяно трите коридора, които се отвориха пред тях.

— Според мен пристигнахме по десния — заяви Гонтран.

— А, така ли? — възрази Агата. — Аз пък бих се обзаложила, че беше по-скоро левият.

— Добре, разбрах — въздъхна Гиймо. — Отново трябва да се доверим на графемите!

— Проблемът е — забеляза Бертрам, като свъси вежди, — че има опасност да позакъснеят.

— Зная — отговори Гиймо. — Но и този път нямаме избор.

Чиракът магьосник притвори очи и извика Пертро, Рогът със заровете — графемата, която магьосниците използваха като водач в Уирд или при пътуване из лабиринти. Той прошепна името й. Както и очакваше, графемата не се появи веднага.

— Да се надяваме, че Пертро ще се появи, преди кориганите да са ни хванали отново — каза просто Гиймо, като седна на земята.

Всички го последваха.

— Докато чакаме, дали да не изиграем една игра? — предложи Корали.

Вместо отговор другите я изгледаха сърдито. Даже Ромарик я смъмри.

— Веднъж и аз да се опитам да се пошегувам! — оплака се тя.

— Във всеки случай — отбеляза Амбър — смятам, че засега се справяме страшно добре.

— Наистина — каза одобрително Ромарик. — Като истински шампиони!

— Освен това, ако кориганите бяха почтени — добави Гонтран, — щяхме да си тръгнем с един чувал, пълен със злато!

— Да, приятели, всичко се разви много добре — съгласи се сериозно Бертрам. — Жалко! Що се отнася до мен, аз замалко да… Добре че милата Агата беше тук, за да поправи моето жалко изпълнение!

— Хайде, Бертрам! — успокои го Ромарик. — Аз не бях по-добър! Единствената, която можеше да спечели състезанието, бе Амбър, ако кориганите не бяха изшмекерували.

— Колкото до моето изпълнение — намеси се Агата със смутено изражение на лицето, — хваща ме срам само като си помисля за него. Ако Гиймо не беше тук…

— Ние всички трябва да благодарим на Гиймо, който ни избави! — възкликна Гонтран.

— Напълно споделям твоето мнение! — възкликна ентусиазирано Бертрам. — Предлагам да извикаме едно „ура“ в чест на нашия спасител!

— Ммм… но не много силно, ясно ли е? — каза Гиймо, като леко се изчерви. — Все пак не би трябвало кориганите да ни…

— За нашия герой, приятели! — продължи Бертрам, без да го послуша. — Хип, хип, хип!…

— Ура! — извикаха всички.

— Хип, хип, хип!…

— Ура!

Гиймо изведнъж вдигна ръка, за да помоли за тишина, затвори очи и се съсредоточи.

— Готово — каза той. — Пертро се появи! Няма съмнение: трябва да поемем по средния коридор.

Гонтран и Агата, които биха тръгнали — единият надясно, другият наляво, се спогледаха и се почувстваха неудобно.

— Бързо! — нареди Ромарик. — Кориганите са може би вече по следите ни.

Те тръгнаха веднага по средния коридор и се движеха колкото може по-бързо. Скоро срещнаха друго разклонение, но водени от графемата, веднага поеха във вярната посока.

Най-накрая стигнаха в подножието на стълбището, водещо до долмена. Проходът беше останал отворен, така че изкачиха набързо каменните стъпала.

* * *

— Уф! — възкликна Амбър, като вдиша жадно нощния въздух, изпълнен с различни аромати. — Никога не съм си представяла, че един ден въздухът ще ми липсва толкова много!

— Аз пък съм доволен, че отново виждам звездите — призна си Гиймо, като се спогледа съучастнически с Бертрам.

— Съжалявам, че ще прекъсна радостта ви — съобщи Ромарик, — но по-добре да не се бавим. Чувам нещо като викове под земята.

— Прав си — извика Гиймо. — Да тръгваме!

Те препуснаха през ландите в посока към Даштиказар.

— Кориганът бяга ли бързо? — попита разтревожено Корали.

— Около два пъти по-бързо от човек, хубавице — отговори Бертрам.

— Мислиш ли, че ще стигнем в Даштиказар, преди да са ни хванали отново?

— Не, ако това, което преди малко е чул Ромарик, са били те.

— Да побързаме тогава — разтревожи се Агата, като се обърна с безпокойство назад.

Зад тях ландите бяха огласени от шума на хиляди стъпки.

Седмината приятели тичаха сред изтравничетата и храстите, притеснени от странните сенки, които луната хвърляше по земята.

— По-бързо! По-бързо! — изрева Ромарик, останал отзад, за да накара последните да засилят темпото.

Корали нададе вик. В своя бяг тя се бе блъснала в Агата и двете се търколиха на земята. Ромарик се втурна да им помага да станат.

Другите се спряха, за да ги изчакат.

— Какво да правим?! — попита Бертрам, който се беше приближил до Гиймо.

— Струва ми се, че нищо не може да се направи! — съобщи Гонтран. — Кориганите ни настигат…

В същия миг хиляди котешки лапи обвиха ръцете и краката на бегълците. За няколко секунди седмината приятели се озоваха отново в плен.