Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (31)

29.
Предизвикателството

— О, кралю, във този час

нищо не разбирам аз.

За каква награда

във ваш’та реч се споменава?

Осмели се да попита Гиймо.

— Дойде ми на крака един

хлапак немирен,

под дърво и камък дирен.

И познавам аз един,

обзет от луда радост господин,

който мене щедро ще дари

още призори!

Обясни лаконично кралят.

— А… сир,

какви са ваш’те намерения

за пленниците нощни,

които с малки изключения

са мили и любезни гости?

Отговори Гонтран вместо Гиймо, който остана поразен от разкритията на краля.

— Ако са така добри,

беда не ще ги сполети.

Тъй като ще бъде жалко

да ги обеся за толкоз малко.

Отвърна сухо кралят.

Бертрам плъзна колебливо ръка към магьосническата си торбичка, но после промени намерението си.

— Да обединим силите си и да избягаме — предложи той на Гиймо.

— Не — отговори чиракът магьосник със същия тон. — Те наистина са много на брой, а на нас ще ни бъде трудно да излезем от подземието без тяхна помощ. Да пазим магическите си козове за в краен случай.

— Но какво ще правим тогава? — изпъшка Корали, която се беше приближила до тях.

— Да не губим надежда — опита се да я успокои Гиймо, който трескаво разсъждаваше. — Кориганите обичат игрите. В този смисъл може да опитаме нещо.

Кориганите щяха да ги хванат с малките си котешки лапи, когато Гиймо внезапно бе озарен от идея. Той се обърна към Кор Мехтар:

— О, господарю на палата,

предлагам ти една игра,

в която да заложим наш’та свобода.

Кралят вдигна ръка и кориганите, които се готвеха да хванат младежите, отстъпиха. Като чуха думата „игра“, излязла от устата на чирака магьосник, другите коригани прекъснаха своите занимания и се обърнаха към владетеля си, очаквайки в пълна тишина неговото решение.

— Млади хаймани,

кралят се не противи!

Гръмки аплодисменти посрещнаха думите му. Незабавно се събра един съвет около трона и започна оживен спор — несъмнено за избора на игра и нейните правила и разновидности. Групата се възползва от това, за да се поотдалечи.

— Бях сигурен, че ще се хванат на това! — победоносно каза Гиймо. — Кориганите никога не могат да устоят на едно предизвикателство! Само се надявам да не бъдат съвсем безчестни в играта.

— Кажи ми — попита Гонтран, който след Гиймо беше този, който най-добре разбираше кориганския, — този „някой“, за когото говореше кралят и който би искал да те вземе, да не би да е пак Сянката?

— Може би — призна чиракът магьосник и додаде веднага, за да не притеснява повече приятелите си, — но кориганите имат чувство за чест. Искам да кажа, обикновено! Ако спечелим играта, ще ни оставят да си тръгнем.

— Защо не използваме графемите, за да излезем оттук? — учуди се Ромарик.

— Ще ги пазим като резервен вариант — уточни Бертрам вместо чирака магьосник. — Това е една стратегия, която аз и Гиймо изготвихме и която ни се струва…

— Няма да ни я обясняваш на коригански, нали? — каза иронично Амбър, която в замяна беше изгледана мрачно от магьосника.

— А когато говореше за милите хубавици — попита Корали, — коя от нас е милата и коя красивата. Защото мила не е зле, но е по-слабо от красива и аз мисля, че…

— Не досаждай на Гиймо — ядоса се Ромарик. — Направи каквото можа. Знаеш колко е трудно да се говори на коригански…

— Ако трябва аз да отговоря — намеси се Бертрам, — несъмнено хубавицата си ти, Корали!

— Благодаря, Бертрам! Добре е, че си тук — отговори тя, като го възнагради с широка усмивка.

— Бертрам, магьоснико твърдоглави,

наречен умело малоумен

от Гиймо сладкодумен,

само моят здрав юмрук тебе ще оправи.

Заплаши го Ромарик, имитирайки езика на кориганите.

— Всъщност, Гиймо — попита го Агата, — с дълга коса ли ме предпочиташ?

— Ъъъ… не, не непременно… Трябваше да намеря рима, за да довърша изречението, това е всичко.

— Аз бях предложила „хлопа й дъската“ — каза хладно Амбър, като стисна юмруци. — Но… „Фрас! Един удар в далака“ — и това става.

— Ей, Амбър, кротко — намеси се Ромарик. — Не ти ли е достатъчно това преди малко? Заради теб сега се намираме тук! Какво, по дяволите, те прихвана?

— Много неща, повярвай ми — измърмори Амбър, като изгледа Агата.

В същия миг Кор Мехтар им даде знак и един кориган ги побутна към трона.

— Млади същества нахални,

не хвърляйте погледи жални,

трябва в игрите вий да победите,

от Кор Мехтар да се освободите.

На двойки разделете ваш’та чета,

някой ще играе със своите крачета,

а друг ще трябва с ум да ни плени,

ако първият се провали.

Съобщи кралят, докато неговите поданици радостно танцуваха.

— Извинете, сир, но обяснете, моля,

какво означава тази ваша воля?

Попита Гиймо.

— Ако атлетът ваш се провали,

умникът бързичко да го смени.

И както уговорката ни повелява,

правилния отговор да дава.

— Кралю честити, нямам още аз покой,

шестима ще участват в тоз двубой,

а седмият, къде да бъде той?

Учуди се Гиймо още веднъж.

— Предпочитам да запазя близичко до мен

в езика коригански чирака изявен.

Каза Кор Мехтар с глас, в който се долавяше лукава нотка.

После Амбър, Агата, Корали, Гонтран, Ромарик и Бертрам бяха отведени от малките човечета с дървени обувки и шавлива опашка в центъра на пещерата. Кориганите бяха се събрали върху дървеното скеле, което обточваше дългите стени на пещерата, и коментираха събитието с неописуема глъч.

— Постарайте се да бъдете на ниво — започна да ги наставлява Ромарик, който в отсъствието на Гиймо, останал до краля, беше взел нещата в свои ръце. — И така, кралят реши да ни раздели. Толкова по-зле, да съставим двойките: Амбър ще бъде с Гонтран, Бертрам с Агата, а Корали с мен.

— Ромарик! Аз ли трябва да отговарям на въпросите? Олеле, страх ме е! — простена Корали.

— Не се тревожи, хубава ми Корали — опита се да я успокои Бертрам, като потупа магьосническата си торбичка. — Ако положението започне да излиза от контрол, в чантата си имам не малко номера!

— Слушането на подобни глупости брои ли се за състезание? — оплака се Амбър. — Добре, Гонтран, за мен физическото изпитание, а за теб въпросът.

— Става — прие Гонтран.

— Боже мой, сладка ми Агата — каза въодушевено Бертрам, като се обърна към своята партньорка, — а ние как ще си разпределим задачите? Жестока дилема! Дали ще бъда по-добър като атлет или като учен? Какво мислиш ти по въпроса?

— Нищо — отговори Агата, като повдигна рамене. — Все пак сигурно съм полудяла, че съм се лепнала за този чирак магьосник, който наистина ми носи лош късмет! Първия път заради него бях отвлечена от гомоните и един миризлив грубиян ме държа като робиня в продължение на седмици. А ето ме сега в ръцете на кориганите с техните тъпи игри! И ако имах опитен и достоен партньор, способен да каже три думи, без да изрича глупости…

— Добре, тогава оставям на теб въпроса — заключи Бертрам, смутен от подигравателните усмивки на Амбър, Гонтран и Ромарик.

Един кориган с голяма синя шапка излезе напред, като изпъчи гърди. Кор Мехтар сияеше от радост, покачен на каменния си трон. Кориганът със синята шапка се поклони пред краля, после се обърна към младежите:

— Скъпа банда негодни,

вече за арбитър във играта

кралят ме привлече!

— И така, нима да е лесно да спечелим — прошепна Амбър на ухото на Гонтран.

— Нека интелектуалците приближат напред,

а останалите да мълчат, както си е ред!

Продължи съдията, който жестикулираше театрално и говореше със силен глас.

Корали, цялата трепереща, Агата, като си влачеше краката, и Гонтран, който си подсвиркваше, се приближиха до трона, до който чакаше Гиймо.

— Смелост, Корали, ще успееш — окуражи я Гиймо, който в отговор получи разкривена усмивка.

Кориганът, изпълняващ ролята на арбитър, се обърна тогава към Амбър, Ромарик и Бертрам, останали сами в средата на площадката:

— Кой се чувства гъвкав атлет,

на ръце да ходи навред?

— Аз съм доста сръчен — каза Бертрам на другите, като си раздвижи пръстите. — Боравенето с графемите…

Амбър и Ромарик го погледнаха, невярващи, после се примириха. Във всеки случай всеки един щеше да има право на едно изпитание.

— Добре! Отивай.

Бертрам направи крачка напред.

— Ето юнака без страх,

който пръв ще лапа прах!

Коментарът на съдията разсмя до сълзи присъстващите коригани.

„Подиграват ни се — каза си Гиймо, като стисна юмруци от яд. — Играта ще бъде много нечестна!“

Като потвърждение на неговата правота, арбитърът обясни на смаяния Бертрам, че трябва да направи обиколка на пещерата, като върви на ръце, и то без да падне.

Амбър и Ромарик бяха сразени: единствено девойката беше способна на такъв подвиг!

— Следващия път — прошепна Амбър — в наш интерес е да помислим малко, преди да решим кой да започне!

Бертрам погледна отчаяно другарите си. После мислено започна да се окуражава: „Бертрам, стари приятелю, ще се проснеш може би, но честта ти е поставена на карта! Трябва поне да опиташ!“.

Той остави със съжаление магьосническата си торбичка, съблече мантията си. После постави ръце на земята и като вдигна крака във въздуха, започна да уравновесява тялото си. Когато най-после го направи, започна да върви на ръце по пясъчната площадка.

— Все пак трябва да кажа, че не му липсва смелост — призна Ромарик.

— Това се нарича още дързост — уточни Амбър. — Но прав си, това недодялано момче дълбоко в себе си крие нещо добро!

Под окуражителните викове на своите приятели Бертрам успя да измине десетина метра, после падна на земята за голяма радост на кориганите.

— Много съжалявам… — въздъхна Бертрам и погледна към Амбър и Ромарик.

Магьосникът се изтупа.

— Направи каквото можа — успокои го кандидат-рицарят и го потупа приятелски по рамото.

— Е, не беше толкова зле — каза Амбър, като за пръв път му се усмихна.

После те се обърнаха към трона.

— Кой ще дойде на помощ пак

на този голям тъпак?

Попита кралят.

— Аз, господарю — отговори Агата, като погледна с дълбоко презрение Кор Мехтар, който ни най-малко не се засегна.

— Девойче ти нахално,

отговорѝ ми моментално:

просяк с дъщеря му просякиня пътуват с цар и царкиня,

а пътниците само трима.

Кажи ми ти сега защо това е така?

Агата разбираше малко коригански като всички ученици от Ис, но Гиймо все пак й преведе гатанката, за да е сигурен, че тя ще я разбере. Агата се замисли.

„Лесно е! — помисли много силно Гиймо. — Надявам се, че няма да се подведе по думите за просяка и царя! Дявол да го вземе, трябва да й помогна.“

Възможно най-незабележимо Гиймо изгради с пръсти мудра и повика графемата на факела — Кеназ, която стимулираше творческото мислене, и после я отправи към Агата.

Нищо не се случи. Агата, която продължаваше да мисли, изглеждаше обзета от колебание.

„Човек би казал, че Кеназ не функционира — учуди се мислено Гиймо. — И таз добра! Надявам се, че това не значи, че графемите не действат на територията на кориганите! Това би било катастрофа.“

Кралят стана нетърпелив:

— Твърде дълго мислиш, знай,

отговор на краля коригански дай!

За щастие девойката не загуби присъствие на духа и се сети да говори на френски, като остави грижата на Гиймо да преведе отговора й на коригански.

— Те са трима, защото царят и просякът са една и съща личност — обясни Агата с уверен глас. — И наистина този, който проси и не притежава нищо, не е роб на своите нужди и е цар на себе си! Царят-просяк пътува със семейството си, с жена си и дъщеря си!

— Това, което моята приятелка ми каза тихо — преведе Гиймо без смущение, като се надяваше от все сърце Кор Мехтар да не разбира езика на Ис, — е следното:

— О, господарю на мрака,

царят, дъщерята мила и беднякът

свързани били са те чрез брака.

Дъщерята хубавица,

е едновременно царица,

затуй са само те троица.

Агата пребледня, като разбра, че беше сбъркала и че можеше, ако не беше се намесил Гиймо, да погуби всички. Но тя успя да запази привидно доброто си настроение пред краля, който я наблюдаваше с подозрителен и начумерен вид. Арбитърът чакаше знак от Кор Мехтар. Когато го получи, той скочи отново в средата на пещерата.

— Този път имахте късмет невероятен!

Но вторият опит ще бъде много по-неприятен.