Джеймс Ролинс
Олтарът на Рая (46)

44.

Лорна стоеше с д-р Малик пред един от мониторите на стената. На екрана се въртеше триизмерно изображение на мозък. Картината й напомняше на скенера, направен на мозъка на Игор. След всички кръвопролития и огън имаше чувството, че я е виждала преди цяла вечност. Опита се да се съсредоточи върху обясненията на Малик, но мъката и чувството за провал тежаха отгоре й. Думите на доктора й се струваха кухи и далечни.

— Това е най-доброто изображение на мозъчната аномалия в опитните образци, което можем да получим.

Малик посочи с пръст петте възела на екрана, оцветени в синьо, за да изпъкват на фона на сивата церебрална тъкан около тях. Броят и разположението им бяха също като при възлите, открити при ядрено-магнитния резонанс на Игор в нейната лаборатория. Скенерът на Малик обаче имаше много по-добра разделителна способност. Ясно се виждаха не само възлите, но и фините нишки от кристали, които ги свързваха.

Въртящият се модел сякаш имаше кристалната структура и форма на снежинка.

— Запознати ли сте с фракталните антени? — попита Малик.

Лорна трябваше да потисне отчаянието си, за да отговори. Нужна й бе цяла секунда, за да изграчи:

— Не.

— Имате ли мобилен телефон?

Странният въпрос разпръсна мъглата в главата й. Любопитството я накара да се съсредоточи.

— Разбира се.

— Значи вече притежавате фрактална антена. През последното десетилетие учените откриха, че система от антени, подредени като фрактали, има изумителната способност да предава в по-широк спектър честоти и с по-голяма сила. Това откритие позволи на производителите да намалят антените до микроскопични размери, но въпреки това те да работят ефективно като стократно по-големите от тях. Настъпи истинска революция в индустрията. Това е силата на фракталите.

Малик посочи екрана.

— И точно такова нещо наблюдаваме тук. Фрактална антена, изградена от естествените кристали магнетит в мозъка.

Лорна загледа подобната на снежинка форма и си спомни собствената си груба аналогия със сателитна антена. Спомни си също и странната синхронизация на мозъчните вълни.

— И тази фрактална антена позволява на животните да се свържат неврологично.

— Именно. Моделът на кристализацията, който виждаме тук, е определено фрактален. Цялата невронна матрица е съставена от повтаряне на една и съща основна кристална форма.

— Подобно на триъгълника, образуващ планина.

Малик кимна.

— Но това е само върхът на планината. Първоначално това изображение беше най-доброто, което можехме да постигнем чрез стандартните методи. Подобни техники ни позволяват да гледаме само дотук. Дори използването на електронен микроскоп разкрива само кристал, съставен от стотици още по-малки кристали. Също като при руските матрьошки. Всеки път, когато си помислиш, че си намерил най-малкия кристал, той се отваря и разкрива още по-малки версии на самия себе си. И това продължава все така, достигайки отвъд възможностите на апаратурата ни.

Гласът на Малик трепна от разочарование и чувство за безсилие. Лорна си спомни неприкритата страст в очите му, докато описваше търсенето на фундаменталния фрактал, намиращ се в основата на разума.

— Независимо какви усилия полагахме, първичният кристал си оставаше недосегаем, ставаше все по-малък и по-малък и накрая изчезваше отвъд възможностите на микроскопите, в онази плашеща дупка, в която никой не смее да продължи.

Лорна си представи белия заек от „Алиса в Страната на чудесата“, спускащ се надолу в дупката си.

— И макар да не сме способни да влезем в дупката, мисля, че зная какво има там долу.

Интересът на Лорна се изостри още повече.

— И какво е то?

— Странният свят на квантовата физика. Ако следваме все по-малките и по-малки фрактали, в крайна сметка ще стигнем до света на субатомните частици. Всъщност някои физици смятат, че науката за фракталите може да обясни някои от шантавите проблеми на квантовата теория. Неща като неопределеност и свързаност — как една частица може да бъде на две места едновременно, как светлината има свойствата едновременно на вълна и на частица. Когато се стигне до такива малки размери, нещата стават странни. Фракталите обаче може би съдържат отговор, който обяснява всичко това.

Лорна не разбираше накъде води разговорът.

— Така че нека ви покажа какво научих аз самият от това изследване — продължи Малик. — Нещо напълно практично, но в същото време изумително. Сканирах отново същия този мозък, но този път не търсех кристали, а енергията, създавана от тях. Въпреки че не съм в състояние да видя самите кристали, можех да измеря тяхната електромагнитна сигнатура.

— Също като светлината от далечните звезди — каза Лорна.

Очите на Малик се разшириха от изненада.

— Да, идеална аналогия. Макар да не можем да видим някое слънце или планета, можем да уловим светлината, която стига до нас.

— Значи сте повторили сканирането, като този път вместо кристали сте търсили енергия.

— Да. И ето какво открих.

Малик насочи дистанционното към екрана и натисна един бутон. Синята снежинка внезапно разцъфна и се превърна в небесносиня буря в черепа на образеца.

Лорна ахна.

— Навсякъде е…

Малик се усмихна. Гордееше се с откритието си.

— Всеки възел е като семе на фрактално дърво. Кристалите се разпространяват навън на разклонения, после на по-малки разклонения и така нататък.

Лорна си представи фракталното дърво, което й беше показал — как от едно-единствено Y се образува триизмерно дърво. Кристалите правеха същото в мозъка, разпространяваха се навън, като в същото време ставаха все по-малки и по-малки. Накрая бяха невидими за инструментите, но въпреки това можеха да се засекат по електромагнитното лъчение от скритите кристали, от енергията, идваща от света на елементарните частици.

Малик й направи знак да седне на стола си до бюрото.

— И тъй, показах ви колко надълбоко стига загадката с фракталите. Как корените й отиват в квантовия свят. А сега да разгледаме обратното — как тези фрактални дървета се разпространяват навън. Вече знаете, че тези образци са способни да се свързват и да действат заедно.

Лорна кимна. Разбираше накъде бие ученият.

— Смятате, че чрез свързването фракталното дърво се разклонява още повече в света.

— Точно така. Фракталното дърво продължава да расте извън границите на даден череп. И става по-силно.

Лорна си спомни как Игор рецитираше константата пи.

— Което води до въпроса къде е краят му? Щом то може да се простира едва ли не безкрайно в света на субатомните частици, дали същото важи и за обратната посока? И ако е така, какъв ще бъде резултатът? Какво ниво висш разум може да бъде постигнато?

Лорна си представи корените на това фрактално дърво, изчезващи в квантовия свят, черпещи от този безкраен източник на енергия. И в същото време си представи как клоните му се разпростират безкрайно навън. Може би библейският цитат, с който бе започнала дискусията, стана причина за още едно сравнение от нейна страна.

— Това е почти като Дървото на познанието. От Битие.

Малик изсумтя пренебрежително.

— Започвате да говорите като господин Бенет.

Гласът й стана по-твърд, почерпил сила от увереността що за разум може да се роди от този експеримент. От тази мисъл кръвта й се смрази.

— Трябва да спрете тези опити — каза тя.

Малик въздъхна и се отпусна в креслото си зад бюрото. Разочарованието му бе очевидно.

— Надявах се, че като колега и учен ще сте по-либерална.

Почукването на вратата я спаси от допълнителни укори. Лаборантът отново влезе в стаята с метален поднос, на който имаше три големи спринцовки.

Лицето на Малик отново грейна.

— А, Едуард, хормоналните тестове готови ли са?

— Да, докторе. Освен това приготвих коктейла за пациентката.

Погледът на Малик отново се премести върху нея.

— В такъв случай ще се наложи да продължим дискусията си малко по-късно, доктор Полк. Да видим дали няма да успея да ви убедя да гледате на това по-рационално, вместо да се уповавате на Библията. Но пък едва ли може да се очаква друго, когато работиш на остров на име Рай.

Лорна постави длан на корема си, уплашена от онова, което предстоеше. Зад лаборанта се появи познатата грамада на бодигарда. Конър явно видя изписаната на лицето й паника и сложи ръка върху дръжката на пистолета си, за да я накара да се откаже от всякакви опити за съпротива.

— След инжекциите ще поискате да полегнете поне за половин час — каза Малик. — Боя се, че онова, което предстои, няма да е приятно. Ускоряването на фоликулната стимулация на яйчниците ви може да бъде малко… — той внимателно затърси подходящата дума — натоварващо.

Страхът на Лорна се превърна в остър нож в корема й.

— След това ще поговорим отново. Ще имаме няколко часа, преди яйчниците ви да станат готови за събирането на яйцеклетките. Преди това ще ви покажа какво смятаме да правим с тях.

И й даде знак да си върви. Лорна нямаше друг избор и стана. Внезапно й причерня.

Конър пристъпи към нея и я сграбчи за лакътя.

Докато я мъкнеха навън, тя погледна за последен път мониторите на стената. Изображението на мозъка продължаваше да се върти на екрана и да показва бушуващата в черепа магнитна буря.

Въпреки ужаса от онова, което я очакваше, част от нея мислеше сякаш самостоятелно.

Бог бе прогонил човека от Райската градина, защото се осмелил да опита плода от Дървото на познанието.

Ами ако човекът се научеше да отглежда свое собствено дърво?

Докъде щеше да доведе това?

Не знаеше отговора. Само едно бе сигурно.

Някой трябваше да спре тези хора.