Джеймс Ролинс
Олтарът на Рая (26)

24.

Щом чу вика, Джак инстинктивно дръпна Лорна зад себе си и се присви. Чувстваше се уязвим под лампата на верандата, заслепен от блясъка й. Извисяващите се дъбове и буйни магнолии засенчваха тъмната алея. Откъм портала се приближаваше някакъв мъж.

Лорна излезе напред.

— Кайл? Какво правиш тук? Нали щеше да останеш на платформата още четири дни? — Обърна се към Джак и му обясни тихо: — Брат ми.

— Казах ти по телефона, че ще се върна по-рано.

— А аз ти казах, че не е необходимо.

— Е, аз пък нямах намерение да те пусна да ловуваш сама из блатата. И май по всичко личи, че съм дошъл точно навреме.

Изкачи стъпалата и пристъпи под светлината на лампата. Джак го изгледа преценяващо. Братът на Лорна имаше същата светлоруса коса като нея — в неговия случай подстригана отстрани и по-дълга отгоре. Като че ли не се беше бръснал от дни и също толкова дълго не беше сменял работните си къси панталони и широкото поло. Тялото му бе стегнато, като навита пружина — макар че в момента май беше навита прекалено. Младежът се хвана за парапета на верандата и Джак забеляза, че ноктите и кокалчетата на пръстите му са черни от набития в тях петрол. Единственото по-черно нещо очевидно бе настроението му, особено когато изгледа Джак остро и подозрително.

— Казах ти да не идваш — рече Лорна. — Ловът приключи. Бил си целия път за нищо.

— Тогава накъде сте тръгнали? — Кайл стоеше на стъпалото под верандата и им препречваше пътя.

— До ЦИЗВО.

— И двамата ли?

Лорна погледна Джак.

— Не. Той само ще ме закара да взема бронкото. Оставих го на кея при зоопарка.

— Мога да те закарам и направо в лабораторията — обади се Джак. — Ще е по-бързо, а и не бих имал нищо против да науча какво са открили колегите ти за тези животни. Може да се окаже важно за разследването.

Лорна кимна.

— С удо… Тоест, би било добре.

Кайл присви очи и ги изгледа изпитателно.

— Вие сте Джак Менард, нали?

Джак кимна.

Кайл се обърна към сестра си.

— В такъв случай идвам с вас.

— Стига глупости. Иди да поспиш.

— Ако той идва — каза Кайл и посочи Джак с пръст, — аз също идвам. Някой трябва да наглежда тази среща.

— Не е среща. — Лицето на Лорна пламна, по-скоро от гняв, отколкото от смущение. — Много добре мога да се грижа за себе си, по дяволите!

— Нима? Като последния път, когато излезе с един от братята Менард, така ли?

При тези думи Лорна се опули и онемя. Джак с усилие се овладя да не забие юмрук в лицето на хлапето.

Кайл като че ли се усети, че е прекалил и даде на заден.

— Съжалявам. Адски тъпо от моя страна.

Забързано изкачи последното стъпало и застана до сестра си, сякаш скъсяването на разстоянието можеше да заличи думите му. Докосна ръката й, но тя се извърна.

— След онова, на което те подложиха Менардови, не искам отново да пострадаш — каза по-меко Кайл, гневът му бе отстъпил на загрижеността. — Това искам да кажа. Бих отрязал и дясната си ръка, за да те защитя. Знаеш го.

Тя омекна от настоятелните му думи.

— Разбира се, че го знам, Кайл. Но в случая нямаш представа за какво говориш. — Кимна към Джак и добави: — Вярвам му.

Нещо по-скоро в изражението, отколкото в думите й сякаш даде сили на Джак. Усети се, че стои някак по-изправен. В същото време си спомни пръстите й по кожата си, топли и меки.

Кайл ги изгледа поред и поклати глава.

— Въпреки това искам да дойда с теб. Така или иначе няма да мога да мигна, докато не се прибереш. — Тонът му бе по-помирителен и определено подейства на Лорна. — Обещавам, че няма да причинявам неприятности.

— Добре. Но ние тръгваме веднага.

— За мен няма проблем.

Отстъпи настрани и Лорна ги поведе към улицата. Кайл вървеше плътно до Джак. Макар хлапето да бе сменило тона към по-голямата си сестра, Джак долови подозрението в погледа, който му хвърли. Кайл определено си оставаше нащрек — и Джак уважаваше нагласата му. Братът на Лорна просто искаше да я защити и не му пукаше как другите ще приемат това.

Качиха се в служебния пикап и потеглиха. Джак се обади на Ранди и му съобщи за промяната в плана. Брат му все още беше в участъка с Бърт и го чакаше, за да се приберат заедно.

— В такъв случай ще ви чакам при зоопарка — каза Ранди и затвори, преди Джак да успее да възрази.

Джак също затвори и погледна Лорна, която беше седнала отпред. Личеше й, че е унесена в мисли. В ъгълчетата на очите й имаше бръчки, умът й вече работеше върху загадките около случая. Жената отново се беше превърнала в доктор.

Кайл се наведе напред и пъхна глава между раменете им.

— И какво толкова им е на онези проклети животни?

— Точно това се опитвам да разбера — отсъстващо промърмори Лорна.