Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Гейл Конър и Антъни Куинтана (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Suspicion of Betrayal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Барбара Паркър

Заглавие: Подозрение за измяна

Преводач: Валентина Атанасова

Година на превод: 2000

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Хермес“

Година на издаване: 2000

Тип: Роман

Националност: Американска

Редактор: Ивелина Йонова

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Ивелина Иванова

ISBN: 954-459-750-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2020

История

  1. — Добавяне

7.

Уендъл Суийт бе ударил жена си по лицето и горната й устна бе подута. Имаше синини по ръцете и цицина на главата от удара в стената на спалнята, към която я бе блъснал. Бяха се качили там, за да бъдат насаме, докато децата им играят на долния етаж.

Гейл внимателно прокара пръсти през гъстите червени коси на клиентката си и усети отока. Джейми твърдеше, че е добре, но трябваше да се увери. Беше отказала да подаде оплакване в полицията. Гейл бе озадачена от това, че тя не е ядосана колкото нея. Сякаш Уендъл бе влязъл в стаята и бе погълнал всичкия въздух, след което тя бе останала там замаяна и слаба.

Седеше с наведена глава на тапицирания със сатен диван в спалнята, който добавяше още кич към претрупаната обстановка, създавана от мебелите с позлатени дръжки, пищните драперии и възглавниците с пискюли. Над мекия бял диван бе окачена репродукция в лилаво на „Водните лилии“ на Моне в позлатена рамка. От двете страни на огромното легло с балдахин висяха малки полилеи. Златистият копринен юрган бе паднал на пода и стаята бе изпълнена с мирис на непрани чаршафи, примесен с уханието на ароматизираните свещи, от които бяха останали само безформени парчета восък. По килима се въргаляха детски играчки и илюстрирани книжки. Джейми бе уволнила икономката, опитвайки се да спести пари.

— Добре съм — отново каза Джейми. Отдръпна се от ръката на Гейл и приглади косите си. Сините й очи бяха подпухнали от плач, а спиралата бе потекла по бузите й. Отпи още глътка чай. Гейл остави чашата си на тоалетката. Чаят беше безвкусен и вече изстинал.

Не можа да сдържи раздразнението си.

— Не си добре. Онзи мъж те е пребил! Трябва да заведеш дело срещу него.

— Сама ще реша как да постъпя!

— Не се страхувай от Уендъл. Той заслужава да бъде изпратен в затвора.

— Не. Не искам децата ми да знаят… — Замълча за миг. — … Да знаят, че полицията е отвела баща им.

— Но, Джейми, не е ли по-добре да им покажем, че законът няма да му позволи да се отърве…

— Не ми казвай кое е добро за тях! Моят баща лежа в затвора. Зная какво е. — Джейми вдигна ръце. — Извинявай, Гейл, съжалявам. Точно сега не мога да разсъждавам трезво.

Гейл бавно пристъпи по килима; толкова дебел, че почти целите й токове потъваха. Остана загледана в Джейми и се запита как да я накара да се вслуша в думите й. Нямаше смисъл да й натяква, че я бе предупредила да не го пуска в дома си.

— Съдията трябва да вземе решение. Той няма да допусне Уендъл да диктува условията.

— Какво ще стане, ако продължа да го притискам, Гейл? Ще ме прати по дяволите и ще напусне страната. Какво ще правя тогава? Вноските по ипотеката на тази къща са почти пет хиляди долара на месец. Толкова изоставам с плащането, че скоро ще ме изгонят на улицата.

— Няма да позволя това да се случи, обещавам. Уендъл няма да се измъкне безнаказано. Без теб все още щеше да бъде копач на нефт. Работила си двойни смени като сервитьорка, за да плащаш обучението му в колежа, а сега е негов ред да се погрижи за теб. Носи отговорност пред закона, не бива да чувстваш и капка вина.

— Уендъл казва, че няма достатъчно, за да ни осигури живот като досегашния.

— Лъже.

— Къщата е толкова голяма. Изнемогвам. В този гардероб има дрехи, които никога не обличам.

Гейл погледна отраженията им в огледалните врати на гардероба, една жена, крачеща нервно из стаята, и друга, която седеше прегърбена и закриваше с длани лицето си. Застана на колене до Джейми и каза тихо:

— Добре. Точно сега си изплашена. Може би трябва да потърсиш друго жилище. Без басейн и с по-малък двор. Но се постарай да избереш приличен квартал за децата си.

Джейми вдигна глава и колебливо се усмихна. В очите й блестяха сълзи.

— Искаш ли да чуеш нещо смешно? Когато с Уендъл разговаряхме, преди да се скараме, той каза, че все още ме обича.

Гейл хвана ръката й.

— Човек не пребива някого, когото обича. Щом един мъж е способен да те удари по лицето, значи не изпитва любов към теб.

— Някога имаше чувства. И аз го обичах. — Гласът й бе пресипнал от вълнение. — Защо хората престават да се обичат? Дали по-рано са били искрени един с друг?

Гейл поклати глава и отвърна:

— Не зная. Хората се променят.

Джейми съсредоточи поглед в нещо в другия край на стаята и бързо изтри очи. Гейл се обърна и видя малко лице, което надничаше през вратата. Тя се изправи.

— Ела, скъпа. — Момиченцето срамежливо влезе и пристъпи с извърната встрани глава, сякаш да избегне погледа на непознатата. — Това е приятелката ми Гейл. Няма да те ухапе.

Детето седна в скута на Джейми и отпусна глава на гърдите й. Засмука пръст между изцапаните си с червена течност устни. Ръцете и коленете му бяха мръсни. Гейл знаеше, че е петгодишно, второто дете. Имаше черни коси като на баща си.

Гейл му се усмихна.

— Здравей. Ти навярно си Беки.

— Няма ли да поздравиш гостенката, съкровище?

— Не.

Джейми внимателно разреса заплетените къдрици на Беки.

— Понякога ми хрумва да се върна в родния си край. За децата би било по-добре да живеят в малък град. Никога не съм харесвала Маями. Тук е твърде горещо. А и ми омръзна да слушам испански. Извинявай, че ти казвам това, зная, че си сгодена за кубинец. Запознах се с него, когато дойде в офиса на Хари. Казах ли ти? Изглежда привлекателен и винаги се държи учтиво с мен. — Джейми продължи да приглажда косите на дъщеря си. — Късметлийка си, щом след развода си срещнала такъв мъж. Освен това имаш кариера. А погледни мен. Дори не завърших гимназия. Знаеш ли, някога бях хубавица. Мъжете се биеха за мен — засмя се тя. — Вече не съм и хубава.

Гейл каза:

— Напротив. Трябва да повярваш в себе си, Джейми.

Жената я прониза с поглед. „Какво знаеш ти за болката?“

Старинният часовник в коридора отбеляза часа с пет мелодични тона. „Остава толкова малко време“, помисли си Гейл. Беше дошла тук войнствено настроена, готова да защитава клиентката си, а се бе озовала сред море от примирение и отчаяние, през което трябваше да я влачи като безжизнен товар. Беше ядосана от слабостта й и неспособността й да я избави от нея.

Усмихна се на момиченцето и каза:

— Сигурно Беки иска да си поиграе още малко?

— Да. Беки, скъпа, би ли погледнала дали Рики още спи? После с Боби можете да погледате видео. Хайде. — Детето притисна лице към гърдите й. — Мама трябва да поговори с госпожата. Моля те. Ще дойда при вас след малко.

— Не искам!

— Не ме карай да броя до три.

Беки хвърли гневен поглед към натрапницата, измъкна се от скута на майка си и изтича в коридора. Гейл стана да се увери, че е тръгнала, но остави вратата отворена, за да чуят, ако на долния етаж става нещо. Погледна към другия край на стаята. Джейми стоеше до тоалетката и подреждаше флаконите с парфюми. Плотът почти не се виждаше под метнатия върху него халат, купчината компактдискове, детските камиончета и празните чаши.

— Знаеш ли какво каза Уендъл? Каза… че ако го приема обратно, ще изгладим противоречията си.

— О, Джейми!

— Баща ми беше алкохолик. Мама го изгони, когато бях на дванадесет години. После не го виждахме често. Бяхме седем деца. Искаше да се върне, но тя никога не му позволи. Единият от братята ми влезе в затвора, а другите двама също тръгнаха по лош път. Само най-малката ми сестра постигна нещо.

— И мислиш, че всичко това е, защото баща ти не е бил с вас? — Гейл се приближи и посочи към отражението на Джейми в огледалото. — Погледни тази рана на устната си. Нима тя показва на Беки какъв трябва да бъде един баща? Каква представа ще добие за съпружеските отношения?

Когато Джейми сведе поглед и започна да сгъва разхвърляните дрехи на тоалетката, Гейл разбра, че й е сърдита.

На вратата се позвъни. Домакинята прекоси спалнята и отмести завесата на прозореца. Гейл видя червен линкълн, паркиран на извитата алея зад нейната кола.

— Кой е?

— Хари. — Джейми изтри с пръсти потеклата под клепачите й спирала. — Господи, изглеждам ужасно.

— Хари Ласко? Защо идва тук?

— Оставих му съобщение за случката с Уендъл.

Отново прозвуча приглушен звън, жената се втурна навън и Гейл я последва по стълбите. Докато пристъпваше с босите си крака по мраморните плочи в антрето, Джейми приглади ръба на розовата тениска над джинсите си.

Щом отвори вратата, косите й сякаш пламнаха на светлината на следобедното слънце. Мъжки глас промърмори:

— Здравей, кукличке.

— Хари, не беше нужно да идваш.

— Напротив. Чакай да те погледна. Господи, какво ти е сторило онова копеле. — Думите му едва се чуваха. — Има ли някой при теб?

— Адвокатката ми. Влез, за да затворя, че от вън влиза горещ въздух.

Той влезе в преддверието. Беше висок, слаб и леко прегърбен мъж, с избеляла синя риза с къси ръкави и карирани шорти. През кехлибарените стъкла на слънчевите му очила се виждаха проскубани вежди и любопитни кафяви очи. Темето му прозираше под оределите бели коси, а до яката на ризата му достигаха побелели къдрици. На врата му блестеше златна верижка.

— Гейл Конър, Хари Ласко.

— Приятно ми е — каза Гейл и му подаде ръка.

Отвърна й с усмивка и на бузите му се появиха дълбоки бръчки.

— Антъни Куинтана каза, че сте хубава. Излъгал е. Вие сте прекрасна.

— Хари е голям ласкател. — Джейми му се усмихна, хвана го под ръка и го поведе към хола. — Заповядайте и двамата.

Гейл колебливо ги последва, осъзнавайки, че времето й изтича, но обзета от любопитство какво ще каже Ласко. Не виждаше нищо нередно в един разговор с него преди споразумението за присъдата му, но Антъни бе непреклонен, когато става дума за клиентите му. Бе предпочела да не спори с него.

Хари Ласко забеляза разхвърляната холова гарнитура, частите от конструктор „Лего“, кубчетата, дрехите за кукла Барби и натрошените бисквити по пода.

— О, велики духове. Тук е имало индианско нашествие. Да не би да са вързали прислужницата в килера?

— Освободих я — засмя се Джейми. — Да ме видиш ли си дошъл, или да критикуваш домакинските ми умения?

Изгледа я изпитателно. След това се засмя и разпери ръце.

— Престани, по дяволите!

— Извинявай. — Джейми се притисна към него. — Радвам се, че дойде.

— Трябва да идвам по-често. — Хари Ласко задържа ръката й между дланите си. — Добре ли си, скъпа? Очаквах да видя ченгета.

Джейми каза:

— Не им се обадих. Искате ли да пийнете нещо?

— Защо не си се обадила на полицията?

Тя сви рамене.

— Предпочетох да не ги безпокоя. И стига сме говорили за Уендъл и мен и за проклетия ми брак.

Ласко погледна Гейл и смръщи вежди.

— Не сте я посъветвали да постъпи така, нали?

Гейл поклати глава.

— Джейми сама реши.

Не добави нищо. Щом Джейми не желаеше да обясни, и адвокатката й не биваше да говори. Погледна часовника си. Пет и двайсет и пет. Карън скоро щеше да си бъде у дома. Лин бе посрещнала техника. Антъни щеше да пристигне в шест и половина. Гейл реши да не се бави повече.

Усмихна се и протегна ръка.

— Мистър Ласко, съжалявам, че се налага да си тръгна толкова скоро, но трябва да се прибера у дома…

— Нямате ли пет минути на разположение? — Хари Ласко я потупа по рамото. — Ще помоля барманката да ми приготви коктейл. А за вас?

Тя се поколеба. Явно желаеше да разговаря с нея.

— Няколко минути. Но не искам питие.

— Водка с тоник, скъпа, с малко лед. — Когато Джейми излезе в коридора, Ласко каза: — Да се поразходим. Чувствам нужда да изпуша една цигара.

Поведе я през всекидневната към плъзгащите се врати, зад които имаше тераса. Отмести едното крило и стори път на Гейл. Вентилаторите на сенника бавно се въртяха. Въздухът бе като нагорещена пелена. Ласко обходи с поглед обраслия с трева и плевели заден двор. По стените на басейна се спускаха влачещи се растения. Явно Джейми бе уволнила и градинарите.

Ласко извади запалка и кутия цигари от джоба на широките си карирани шорти.

— Не знаех, че е толкова зле. Как върви нейното дело?

— Джейми ще ви разкаже, ако пожелае.

— Дискретност. Най-ценното качество за един адвокат. — Запали цигара. Носеше часовник „Ролекс“. На сянката очилата му изглеждаха по-тъмни, но Гейл усети, че я гледа през тях. Изпусна дима. — Навярно знаете в какво положение съм?

Тя се поколеба, внимателно подбирайки думите си.

— Не зная подробностите. Ако дискретността е добродетел, Антъни Куинтана е истински светец.

— Свети Антоний. — Хари Ласко тихо се засмя и остана усмихнат. — Ще прекарам известно време във федералния затвор. Въпросът е колко. Това зависи от Антъни Куинтана. Междувременно реших да закрия фирмата. Прекарвам повече време със семейството си — с жена си, сина и дъщеря си. И внуците. Страхотни хлапета. Обещават да ми пишат. Колко хора живеят далече от внуците си! Трябва да свикна. Имам и доста приятели. Джейми е една от тях. Искам да й помогна, ако мога.

— Радвам се, защото точно сега се нуждае от помощта ви — каза Гейл.

На запад се бяха появили облаци. Върховете на палмите затрептяха, но ниските растения останаха неподвижни. Скоро щеше да завали. Въздухът бе горещ и задушен от влага. Гейл свали бледожълтото си сако, което бе в тон с роклята й, и го преметна върху облегалката на един градински стол.

Хари Ласко всмука от цигарата си.

— Толкова е глупава. Никога не се оплаква и не ме моли за нищо. Слушайте, Гейл. Направете каквото можете за нея. Джейми не бива да преживява съдебен процес. Единственият изход е споразумение. Възможно най-скоро. За да не страда твърде много.

— Трябва да кажете това на Уендъл — отбеляза Гейл.

— Всъщност с Уендъл не разговаряме. Джейми ви дължи двадесет хиляди за хонорар, нали? Е, не ви упреквам. Зная, че юридическите услуги са скъпи. Искате ли аз да се погрижа за това? Говоря сериозно.

— Не. Когато казах, че Джейми се нуждае от помощ, нямах предвид пари. Почти сигурна съм, че съдията ще застави Уендъл да изплати хонорара ми.

„Странно“, помисли си Гейл. Обикновено при арест за пране на пари властите блокираха всички спестявания на обвиняемия, а Хари Ласко току-що й бе предложил двадесет хиляди долара. Очевидно бяха пропуснали нещо.

Вятърът разсея цигарения дим.

— Джейми каза, че се е запознала с вас на Бонеър.

— Да — каза Ласко. — Един от хотелите ми се намира там. С Уендъл бяхме приятели от известно време. Ходехме на риболов с яхта, понякога залагахме в казината и веднъж го поканих да ми гостува със съпругата и децата си. С Джейми пийнахме повечко. Качихме се на сцената в нощния клуб и участвахме заедно в „Караоке“. Смаяхме всички. Когато между Джейми и Уендъл възникнаха проблеми, тя ме попита дали се нуждая от човек за офиса си тук, в Маями, и я приех на работа. Страхотна е. Но този акцент! Гостите от латиноамериканските държави идваха да ме питат: „Откъде е тази жена? Какво казва?“

Вятърът засвири в клоните на дърветата и се изви вихрушка. Гейл се почувства напрегната.

— Трябва да тръгвам.

Ласко каза:

— Джейми ми се обади през уикенда. Имали сте някакви въпроси относно авоарите на Уендъл.

— Но вашият адвокат не позволява да ви ги задам, преди да уреди споразумението с прокурорите.

— Защо?

Гейл се поколеба. Не желаеше да критикува Антъни.

— Проявява предпазливост.

— Предпазливост? Господи. Като че ли ми е майка. Джейми казва, че би било в нейна полза да кажете на съдията, че Уендъл притежава пари зад граница.

— Мистър Ласко…

— Не ме прекъсвайте, ако обичате. Впрочем нека си говорим на „ти“. С Уендъл направихме няколко съвместни инвестиции. В пустеещи земи, диаманти, нищо твърде сложно. Преди две години купихме „Ийгъл Бийч Казино“ на Аруба, а миналото лято го продадохме на инвеститори от Венецуела. Уендъл спечели около милион долара от сделката. Не допускай това влечуго да убеди съдията, че не може да плаща издръжката на Джейми и децата.

— Къде са парите сега?

— Предполагам, че на Аруба, понеже е удобно, но не очаквай съдействие оттам. Банкерите няма да кажат нищо.

— Джейми не знае за това, нали?

— От мен — не. Никога не съм говорил с нея за бизнес, дори когато работеше в курортната компания. Федералните агенти я разпитаха, но наистина не знаеше нищо. — Загледа се във филтъра на цигарата и я завъртя между пръстите си. — Слава богу. Иначе нямаше да я оставят на мира.

Гейл си спомни нещо, което бе споделил Антъни, и каза:

— В какво друго е бил замесен Уендъл? Има ли приятели в картела?

Кехлибарените лещи на слънчевите му очила не скриваха напълно очите му, които изгледаха Гейл така, сякаш се опитваха да отгатнат защо задава този въпрос.

— Ако се движиш сред хора с пари в тази част на света, винаги някой от тях е в бизнеса. Искаш да знаеш дали е печелил по този начин? Не мисля. Би било твърде рисковано начинание за един американец.

Гейл бе сигурна, че има нещо повече, но знаеше, че Хари Ласко няма да го сподели. Затова каза:

— Следващия месец ще има преразглеждане на временната издръжка на Джейми и децата. Показанията ти ще бъдат от полза за нея. Не е нужно да се впускаш в подробности, достатъчно е да кажеш, че Уендъл е натрупал пари от казиното на Ийгъл Бийч и колко…

— Идеята не ми харесва. По-добре е ти да го кажеш на съдията. Насаме.

Гейл поклати глава.

— Нямам право.

— Право? — Гърдите му се раздвижиха от сподавен смях. — Гейл, понякога се налага да заобикаляш шибаните правила. Извини ме за израза. Ти си адвокат, трябва да вършиш работата си. Ако следваш всяко досадно правило, няма да стигнеш доникъде. Запомни това.

Гейл не изтъкна очевидното — че Хари Ласко е стигнал до федерален съд.

— С какво друго се занимава Уендъл? — попита тя. — Освен да дава съвети на петролни компании.

— О, Уендъл е посредник. Например, когато се запознах с него преди около четири години, работеше като консултант на някаква нефтена компания в околностите на Хюстън. Отседнаха в хотела ми на Курасао и отидоха на риболов с брата или чичото, не си спомням, на човека, който издаваше разрешителни за проучвания по крайбрежието на Венецуела. Уендъл получи комисиона, защото успя да уговори колко да платят на брата на политика.

— Уговорил е сума за подкуп?

— Наричат това „цената на бизнеса“. Втората стъпка на Уендъл беше да свърже тексаската компания с венецуелска и да предложи съвместен проект. Беше осъществен и той отново получи известен дял, а по-късно, когато потече нефт, и още. Натрупа състояние и поиска съвета ми в какво да го вложи. Държеше на дискретността.

— Търсил е банка, която да не разкрие влоговете му при запитване от властите — каза Гейл.

— Точно така. Взе част от печалбата си в Щатите, а другата остави.

Гейл се досети, че Хари Ласко е постъпил по същия начин. Имаше още въпроси, но не очакваше да й каже нищо съществено.

Забеляза, че вятърът се усилва и небето е притъмняло.

— Нали не се боиш, че този разговор ще попречи на отношенията ти с Куинтана? Не е нужно да му казваш.

Хари повдигна ръце и ги обърна с длани към нея в знак, че може да му има доверие.

— Благодаря, но с Антъни държим да бъдем откровени един с друг. Няма да му хареса, но какво прави човек, когато нещо падне право в ръцете му?

— Хваща го — усмихна се той и й намигна.

Гейл взе сакото си и се замисли какво точно да каже на Антъни. „Не можах да го избегна. Хари Ласко се разприказва…“ Понечи да се върне в къщата, но се обърна и попита:

— Хари, чувал ли си за „Олд Айлънд Клъб“? Намира се на Сейнт Томас, но не мога да си спомня точно къде.

— На Сапфирения бряг. Разбира се, че съм чувал. Била ли си някога там?

— Не, само са ми разказвали. Какво представлява?

— Мисля, че е построен от стари корабни дъски. При прилив вълните стигат до него. Има голяма дървена площадка и скара за пържоли.

— Известен ли е?

— О, да. Всички туристи го знаят. Ходех там, когато беше убежище на моряци. Беше забавно.

Ласко дръпна от цигарата за последен път и угаси фаса в сандъче с увехнали филодендрони. Прекосиха терасата. Джейми бе вътре, с чаша в ръка.

— Как се захвана с хотелиерски бизнес? — попита Гейл.

Той плъзна вратата.

— Баща ми притежаваше хотел в Балтимор, но повече ме привличаше Вегас. Преместих се там през петдесетте, когато бях съвсем млад. Залагах на блекджек, покер и зарове. Със съпругата ми Ийди купихме първия си хотел в Насау. Запознахме се във Вегас. Беше танцьорка. Изглеждаше страхотно. Имаше прекрасни крака, невероятно дълги.

Джейми му подаде питието.

— Джейми, ти си виждала жена ми. Нали има най-красивите крака на света? Когато беше по-млада, гърдите й приличаха на зрели пъпеши. Смущавам ли те, Гейл?

Тя се усмихна.

— Не, Хари.

— Ийди беше светлоруса, висока като теб. И много елегантна! Когато пристигнах във Вегас, бях толкова наивен. Мечтаех да стана комик и да разсмивам хората с глупостта си. Ийди ме съжали. Помогна ми да се установя, осведоми ме кой, кой е. Наистина ме намираше за забавен. Когато се засмееше, се чувствах на седмото небе.

Хари протегна ръка и потупа Джейми по рамото.

— Хей, горе главата. Имаш нужда да се посмееш.

— Прав си.

Премести се в единия край на дивана и Хари седна до нея.

Той заговори:

— Отначало не се осмелявах да поканя Ийди да излезе с мен, защото ходеше с един тип, изпратен от Чикаго да наглежда казиното. Джо Анджонели. Ако някой докосне момичето му, с него бе свършено. Веднъж, когато се прибирах, чух клаксона на колата му. Беше открит кадилак от петдесет и осма, бял, с червени седалки. Зад волана седеше Ийди. Каза: „Качвай се, да тръгваме“. „За къде?“ „На пикник“. Видях кошница отзад. Тя се премести на другата седалка и ми каза да шофирам. „Полудяла ли си? Аз да карам тази кола?“ „Не се бой, Джо е в Ел ЕЙ и ще се върне утре. Няма да му кажа“. Сложи слънчеви очила и шал и поехме през пустинята. След нас се вдигаше пушилка. Карах чисто новия кадилак на мафиотския бос, а до мен се возеше ослепителна блондинка. Хапнахме край едно езеро. Пийнахме и поплувахме. Слънцето залезе и изгряха звезди. Господи, какви звезди! Оттук не се виждат така. Влюбих се до полуда. Пуснахме радиото и потанцувахме. Звучеше глуповатият стар шлагер „Трябваше да бъдеш ти“, който естествено стана нашата любима песен. Ийди все още обича да й я пея. Мисля, че ме чува…

Хари Ласко отпи глътка и продължи:

— … На връщане се опитах да избегна нещо на пътя и обърнах колата в една канавка. Ийди каза „Не се безпокой, ще измислим нещо“. Мина един индианец с пикап и ни качи на автостоп. През целия път си мислех, че когато Джо се върне във Вегас, ще ме пречука. Но за наш късмет се оказа, че същата вечер той е бил арестуван от ФБР в Ел Ей. На следващия ден се обади на Ийди и й каза да закара колата му, за да се прибере с нея, щом го пуснат под гаранция, а тя отговори: „Джо, няма я“. „К’во искаш да кажеш? Къде е шибаната ми кола?“ „Федералните я конфискуваха! Откараха я, копелетата!“

И тримата се засмяха. Джейми наведе глава назад и извика, докато раменете й се тресяха.

Смехът на Хари затихна.

— Вечерта напуснахме Вегас и никога вече не се върнахме там. Заминахме за Бахамите и купихме малък хотел, после по-голям и два в Ямайка. Обиколихме островите. Ийди обичаше водата, толкова бистра и синя. Беше незабравимо пътуване.

Прикова поглед в чашата си. Джейми обхвана китката му. Той потупа ръката й и отпи още глътка.

Гейл погледна и двамата, малко озадачена.

Хари каза:

— Не искам да говоря за нея в минало време. Ийди е жива, но има „Алцхаймер“. Вече не ме познава. Когато вляза в затвора, няма да разбере. Слава богу!

— Разбирам.

Гейл усети ужасната ирония като тежест в гърдите си.

Джейми каза:

— Жалко, че не познавах Ийди… преди.

— Щяхте да станете добри приятелки.

— Ти си добър човек, Хари.

Той се засмя.

— Кажи го на федералните.

В очите й проблеснаха сълзи.

— Какво ще правя без теб?

— Няма да умра, за бога, само ще отсъствам известно време. — Хари Ласко остави чашата си до ръба на масата и се изправи. Започна да танцува в ритъма на песен, която Джейми не знаеше.

— Ба-да-боп-боп-а-дааа. — Пристъпи напред, след това се завъртя, сложи ръка на гърдите си и протегна другата към Джейми. — Ела. Потанцувай с мен.

— Не, Хари…

— Да, Хари. Да, Хари. — Издърпа я от креслото й. — Боп-ба-да-да-дааа.

Джейми се завъртя под ръката му, после обратно, спря с лице срещу него и отново се обърна. Едрите й гърди затрептяха под розовата тениска. Той я наведе назад. Джейми изпищя, но Хари не я пусна. Босият й крак сочеше към тавана.

— Това момиче е страхотна танцьорка!

Тя се засмя.

— Не съм във форма.

— Не, това не се забравя. Имаш усет, кукличке.

На двадесет години червенокосата Джейми Сю Джонсън бе танцувала в „Н’Оулийнс“ по оскъдно облекло, което разкриваше бялата й кожа, покрита с лунички, и татуираната роза на бедрото й.

Хари защрака с пръсти в такта на песента и раздвижи рамене. Рамките на очилата му блестяха на светлината.

— „Когато те целууунах за първи път, беше най-вълшебно…“

Тя избухна в смях и Гейл неволно се усмихна. Хари залюля Джейми и продължи да тананика мелодията с пресипналия си от старост, алкохол и цигари глас.

— Защо Уендъл не беше добър с мен, Хари? Само това исках от него. Не бих подала молба за развод, ако просто се държеше добре.

— Уендъл е отрепка. Някой ден ще срещнеш по-добър от него.

— Така ли мислиш?

— Нима бих те излъгал?

— Това е най-страшно, Хари.

— Не, скъпа. Има и по-лоши неща.

Тя се усмихна.

— Прав си.

— Така е. — Обви ръце около талията й и отново запя: — „Когато онази стара лунааа светеше над мен…“

Джейми отпусна глава на рамото му и заплака.

— „И ти каза, не ме обичаш, о, скъпа, колко щастливи бяхме тогава“.