Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Гейл Конър и Антъни Куинтана (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Suspicion of Betrayal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Барбара Паркър

Заглавие: Подозрение за измяна

Преводач: Валентина Атанасова

Година на превод: 2000

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Хермес“

Година на издаване: 2000

Тип: Роман

Националност: Американска

Редактор: Ивелина Йонова

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Ивелина Иванова

ISBN: 954-459-750-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2020

История

  1. — Добавяне

2.

— Мис Конър… — Адвокатът погледна папката, която стоеше разтворена между протегнатите му ръце върху катедрата. — Мис Конър, смятате ли, че адвокатските ви задължения включват да търсите икономка за мисис Суийт? На шестнадесета страница е отбелязано, че сте уговорили допълнителна едночасова среща с клиентката си. Нима твърдите, че имате право да искате двеста и петдесет долара възнаграждение за времето, през което сте й помагали да намери чистачка за жилището си, при положение че самата тя понастоящем не работи?

Описанието на извършените услуги, дълго над тридесет страници, бе на поставката пред свидетелската скамейка. Гейл бавно отгърна на въпросната страница, въпреки че би могла да говори по памет.

— Мистър Акър, ако прегледате по-подробно записките, поисках това време, за да се запозная с финансовото състояние на клиентката си и да преценя дали разполага с достатъчно средства да плаща за домакински услуги. Оказа се, че не би могла да си го позволи. Както знаете, семейство Суийт са наели домашна помощница по време на брака си, за да се грижи за децата. Мисис Суийт е имала работа, но я е загубила. В момента търси друга. Тъй като отдавна не са правени вноски за изплащане на ипотеката, тя няма избор.

Така успя да отвърне на обвинението в мързел, отправено към съпругата, с друго — че съпругът постъпва непочтено. Този словесен двубой между Гейл и опонента й Марвин Акър продължаваше вече петнадесет минути. Бе започнал да оспорва основанията й за поисканите възнаграждения и се наложи да дава показания в своя защита.

Столът на съдията Рамирес изскърца. Очевидно Негово благородие бе нервен. Гейл не мислеше, че това ще трае още дълго. Заслуша се в приглушения звук на клаксон дванадесет етажа по-долу, а Акър намести очилата си, наплюнчи палец и запрелиства страниците, докато откри това, което търсеше.

— Твърдите, че… час и три минути сте водили телефонни разговори с брата на Джейми Суийт в Пискагула, Мисисипи, относно пътуването му до Маями. Да не би да сте влезли в ролята на туристически агент, мис Конър?

— Не, мистър Акър. — Гейл говореше право в микрофона. — Обсъждахме дали би могъл да свидетелства. Виждал е Уендъл да й посяга…

— Възразявам — отегчено каза Акър. — Няма връзка. Настоявам този отговор да бъде заличен от протокола.

Съдията барабанеше с пръсти по катедрата.

— Вие зададохте въпроса, така че трябва да приемете отговора. Продължавайте, адвокат Акър.

Той продължи с привидно спокойствие. Но Гейл долови скритото му раздразнение, което обикновено означаваше едното от две неща — или не му плащаха достатъчно, или клиентът му бе досадник. Би се обзаложила, че е второто. Марв Акър бе известен с това, че изисква високи такси на час и прави всичко възможно да извлече максимална полза от всяко дело. Навярно Уендъл Суийт бе излъгал, когато бе заявил, че няма пари.

Гейл отмести поглед от него към Уендъл, който гледаше през прозореца и се преструваше, че му е все едно. Знаеше за него само това, което бе чула от Джейми. Тридесет и осем годишен, родом от Браунсвил, Тексас. Майка му била полумексиканка. Баща му се занимавал с петролни сделки и Уендъл наследил фирмата му. След като завършил Тексаския университет, започнал геологически проучвания. Провървяло му и попаднал на доста находища до северното крайбрежие на Венецуела. Говорело се, че разбира къде има нефт по издигането и спускането на океанската повърхност. Станал консултант и посредник между американски предприемачи и големите венецуелски петролни компании. Преди пет години семейство Суийт се преместили в Маями — център на търговията между Съединените щати и Латинска Америка.

Съпругата му, клиентката на Гейл, седеше сковано на ръба на стола си, както по-рано на свидетелската скамейка. Джейми Суийт бе на тридесет и две години, естествено червенокоса, с луничаво лице, широк ханш и едър бюст. Розовият й копринен костюм с пайети по яката бе твърде екстравагантен за съда. Обличаше се като жена със скромно потекло, която няма никакво намерение да се връща в някогашната си среда.

Джейми Сю Джонсън, най-голямата от седем деца, бе напуснала училище на шестнадесет години и бе пътувала на автостоп до Атланта с шофьор на тежкотоварен камион. Забременяла и месец по-късно открила на тоалетката си плик с петстотин долара в брой и адрес на клиника за аборти. Преместила се в Нешвил, после в Мемфис, в Далас, живяла с поредица неудачници и накрая се установила като танцьорка в Ню Орлиънс. Произнасяше името на града „Н’Оулийнс“. Започнала да взема наркотици и татуирала на бедрото си роза, която Уендъл обожавал. „Уендъл. Беше чернокос хубавец и го биваше за сладки приказки: «Ще те направя кралица, скъпа моя».“.

Уендъл Суийт все още би могъл да мине за привлекателен, ако не бяха разногледите очи и издадената му брадичка. Беше широкоплещест, с едри ръце като на борец или щангист. Усмихваше се чаровно и говореше провлачено с приятен глас. Изглеждаше добре с официален костюм и копчетата на маншетите му блестяха, но на Гейл й се струваше, че ако прекара повече време край него, ще започне да забелязва непочистените му нокти.

След като се оженили, Джейми работела като сервитьорка и продавала козметика на „Мери Кей“, за да плаща обучението на Уендъл. Когато се прибирал пиян, се държал грубо и Джейми свикнала да стои далеч от него. Преживели десет тежки години, докато започне да припечелва добре, и когато най-сетне се замогнали, харчели на воля. Купили двуетажна къща с басейн в Маями. Водели децата си на училище с „Ленд Роувър“, а вечер излизали с кадилак. Но през повечето време Уендъл отсъствал. Поради липса на друго занимание Джейми три пъти преобзавела къщата. Вземала уроци по готварство и наддала на тегло. Свалила петнадесет килограма с таблетки, но била откарана в болница поради свръхдоза и отново напълняла. Знаела, че Уендъл й изневерява, но му прощавала. Прощавала и за побоите, защото била майка на три деца, без образование, и твърдо вярвала, че ако бъде по-старателна, ще го накара да престане. За да не полудее напълно, Джейми постъпила на работа в курортна компания.

Един ден Уендъл споделил, че му омръзнало да бъде женен за селянка, която го излага пред клиентите с недодяланите си обноски и тлъст задник. Тогава Джейми внезапно решила, че не може повече да търпи. Началникът й се обърнал за помощ към Антъни Куинтана, а той я бе изпратил при Гейл.

Със съдебно нареждане бяха принудили Уендъл да напусне жилището. Но седеше отвън в колата си, обаждаше й се по клетъчния телефон и ту се опитваше с трогателни молби да я убеди отново да го приеме, ту се заканваше да я убие, ако не го стори. Преследваше я. Беше го видяла да върви след нея в супермаркета и търговския център. Тогава му бяха забранени всякакви контакти. Уендъл нае адвокат. Не бе постигнато споразумение. Най-сетне, пет месеца след като Гейл бе поела делото, бяха стигнали до обсъждането на временната издръжка и адвокатските хонорари. Уендъл твърдеше, че не разполага със средства. Консултантският му бизнес не вървял поради икономическата и политическата нестабилност във Венецуела. Приятелката на Гейл, Шарлийн Маркс, която се бе специализирала в семейното право, й бе казала, че явно Уендъл страда от „синдром на внезапно придобита финансова недостатъчност“ — в момента на подаване на молба за развод приходите на съпруга рязко спадат.

Съдията Рамирес прекъсна адвоката на Уендъл, преди да довърши въпроса си.

— Мистър Акър, мисля, че чух достатъчно, за да направя постановление.

Акър въздъхна почти с облекчение. Свали очилата си и ги прибра в джоба на сакото си.

Уендъл извърна глава от прозореца в очакване да чуе решението на съдията.

Гейл затвори папката и се върна на мястото си. Когато седна, се усмихна на Джейми и леко й намигна.

Рамирес отново прегледа изложенията.

— Добре. Готова ли сте, госпожо съдебен секретар?

Петдесетгодишната жена, която седеше пред катедрата, му кимна и каза, че е подготвена за всичко. Няколко души се засмяха, след което Рамирес каза:

— Съдът счита, че ответникът не е предоставил пълни сведения за финансовото си състояние. Показанията на счетоводителя на ищцата доказват, че ответникът си е позволил… да кажем, да даде неточна информация за приходите си. Затова, имайки предвид доходите на мистър Суийт, както и разходите на страните, постановявам следното: Съдът счита, че ищцата Джейми Сю Суийт се нуждае от три хиляди долара на месец временна издръжка, както и по петстотин долара за всяко от трите деца. Съпругът се задължава да осигури горепосочените, както и да продължи изплащането на ипотеката, заема за колата на съпругата и всички разходи за медицинско обслужване. Назованите суми да бъдат изплатени своевременно.

Гейл стисна студената ръка на Джейми Суийт под масата. Бяха се надявали именно на това.

Съдията продължи:

— Съпругата е заявила, че исканият от адвоката и хонорар възлиза на двадесет и две хиляди и петстотин долара. Настоящото постановление влиза в сила след тридесет дни, в който срок ще определя възнаграждението и ще преразгледам размера на издръжката на мисис Суийт в зависимост от платежоспособността на съпруга.

Гейл се постара да прикрие озадачението си.

Рамирес погледна бележките си.

— В добавка, съдът уважава иска на съпругата за постановление във връзка с проявеното от съпруга неуважение към съда. Мистър Суийт не е предоставил копия от документите, свързани с минали, настоящи или предстоящи сделки с чуждестранни корпорации и лица, въпреки че бе призован да го стори. Задължавате се да предадете тези документи в срок от една седмица, като в противен случай е възможно да бъдете наказан с лишаване от свобода. Слушате ли внимателно, мистър Суийт? Ако мис Конър не получи копията до седемнадесет часа следващия петък, отивате в затвора. Разбрахме ли се?

Акър побутна клиента си. Уендъл Суийт се раздвижи и отвърна провлачено:

— Да, Ваше благородие.

— Добре.

Рамирес погледна Гейл и леко се усмихна.

— Постарайте се да докажете, че заслужавате подкрепа от страна на съда, мис Конър. Който търси, намира начин.

Тя стана.

— Господин съдия, да разбирам ли, че след тридесет дни няма да получа подобна подкрепа?

— Не. Съдът ще вземе решение в срок от тридесет дни. Може би сумата ще остане същата. А може би не.

— Да, господин съдия.

Горчива победа. Джейми щеше да получи известна сума веднага, но Гейл трябваше да чака хонорара си още месец. Всичко зависеше от това, което щеше да открие за Уендъл дотогава. Хвърли хладен поглед към него. Тъмните му очи издаваха злоба.

Съдията обяви край.

— Дами и господа, ще се видим на окончателното разглеждане през октомври. Съжалявам, че не е възможно по-рано. Опитайте да постигнете споразумение по-скоро.

Всички станаха, докато той напускаше залата.

Джейми изглеждаше объркана. Едва раздвижи устни и прошепна:

— Господи. Спечелихме ли?

— Донякъде. Ще поговорим, когато останем насаме.

Гейл се отправи към Марв Акър. Не изпитваше гняв. И двамата изпълняваха професионалния си дълг.

Той стоеше с гръб към клиента си. Каза тихо:

— Слушай, Гейл, не би могъл да плати толкова, защото няма. Ако е скътал нещо в банка в Насау или където и да е, не зная.

— Е, клиентите невинаги са напълно откровени — отбеляза тя.

— Погледни документите, но мисля, че ще стигнеш до задънена улица. Впрочем, как върви самостоятелната ти практика? Трябва да се отбия да видя новата ти кантора.

— Харесва ми — каза тя. — Не дължа обяснения на никого и нося отговорност само пред персонала. Все пак е малко трудно след осем години в голяма фирма.

— Трябва да ми разкажеш. — Извърна глава и лицето му отново доби намръщен израз. — Хайде, Уендъл, да тръгваме. Ще обсъдим обжалването.

Последната реплика бе изречена достатъчно силно, за да достигне до Гейл, но й се стори, че е отправена по-скоро към клиента му, отколкото към нея.

Джейми Суийт й помогна да подредят папките в количката, която Гейл бе докарала преди два часа. Съзнателно се бавеха, изчаквайки Уендъл да тръгне пръв. Не искаха да влизат заедно с него в асансьора.

Докато адвокатът му прибираше документите, той се разхождаше нехайно из съдебната зала. Имаше изпъкнали червени устни, които напомняха за Елвис Пресли. Джейми тръсна глава назад и предизвикателно го изгледа, но лицето й бе така пребледняло, че луничките се открояваха върху него като пръски кафява боя.

Гейл каза:

— Мистър Суийт…

Той се обърна към Джейми:

— Страхотна адвокатка си си намерила. Смее да иска над двадесет хилядарки и очаква да ги платя.

— Уендъл, чу к’во каза съдията.

— Казва се „какво“, малка красавице от Мисисипи. Да, чух. Прекрасен пример за юридически интелект.

— Мистър Суийт, не разговаряйте с клиентката ми.

Разногледите кафяви очи, които сега изглеждаха още по-събрани, отместиха поглед към Гейл.

— Помня една поговорка от родния си край за жени като вас. Казваха, че да легнеш с такава, е все едно да спиш с буца лед.

Адвокатът му го сграбчи за ръката.

— Млъкни, Уендъл.

Гейл каза:

— Мистър Акър, очевидно клиентът ви не разбира термина „неуважение към съда“. Съдията се оттегли, но съм сигурна, че ако го помоля, ще му обясни какво означава.

Акър побутна Суийт по лакътя и двамата излязоха.

Джейми ги проследи с поглед, а след това се отпусна на стола си. Отмести буйните рижи къдрици от челото си, по което бе избила пот.

— О, господи!

Гейл й се усмихна.

— Всичко е наред. Уендъл гради мъжкото си самочувствие върху подобни реплики. По-добре е от миналия път, нали?

Когато даваше показания, той се бе приближил към масата, а Джейми се бе скрила под нея, пишещата машина на секретарката бе паднала и всички се бяха разпищели.

— Мисля, че да. Поне мога да стоя в една стая с него, без да треперя. — Хвана ръката на Гейл. — Толкова съм ти благодарна.

След тези думи Джейми Суийт избухна в смях, от който лицето й засия.

— Знаеш ли, започвам да вярвам, че най-сетне ще се отърва.

— Трябва да извървим още дълъг път — каза Гейл. — Нареждането е само временно. Съдията ще вземе окончателно решение в срок от тридесет дни. Междувременно Уендъл трябва да предостави копия от всеки документ, свързан със задграничните му контакти, дори най-незначителната бележка. Ще се нуждая от помощта ти.

Джейми я увери, че може да разчита на нея, и Гейл я попита дали има въпроси.

— Не, мисля, че разбрах всичко. — Но добави: — Гейл, не зная как бих могла да помогна. Уендъл се занимаваше с парите. Ако е укривал данъци, нямам представа. Не разговаряше с мен за бизнеса си. Възможно е да има сметки къде ли не. Господи, каква глупачка съм била, не заделих нито цент за себе си или децата.

— Както повечето жени. Нямаш вина. — Гейл сложи подвързания си екземпляр от Гражданскопроцесуалния кодекс в една касетка и затвори капака. — В интерес на истината, Джейми, не съм сигурна дали Уендъл ще ни даде всичко, а дори и да го направи, не зная какво ще открием.

Джейми изправи количката, докато Гейл поставяше в нея двете касетки една върху друга.

— Знаеш ли какво мисля? Трябва да поговорим с Хари Ласко.

Хари Ласко бе бившият началник на Джейми. Беше загубила работата си като администратор в курорта „Праймиър“, след като прокуратурата бе повдигнала срещу него обвинение в пране на пари. В момента бе пуснат под гаранция и очакваше процес, на който щеше да бъде представляван от Антъни Куинтана. Хари Ласко бе този, който преди няколко месеца посъветва Джейми Суийт да се обърне към адвокат.

— Хари знае ли нещо за Уендъл? — попита Гейл.

— Е, с Уендъл бяха приятели. Всъщност, по-скоро само познати, но се срещаха с едни и същи хора и доколкото си спомням, Уендъл няколко пъти казваше, че заминава някъде с яхтата на Хари. Нали знаете как увъртат мъжете, когато говорят за подобни неща.

Гейл кимна и ясно си представи как Уендъл Суийт и Хари Ласко скалъпват сметки и обсъждат начини да заобиколят данъчния закон на малък катер в някое тихо пристанище, далеч от американска юрисдикция.

— Знаем, че Хари е мошеник, така че нищо чудно и Уендъл да е като него.

— Хари не е такъв! Правил е грешки, но не е престъпник. Трябва да видиш всички снимки на внуците му, които държи в офиса си. Обича тези хлапета. Хари беше добър с мен, Гейл. Той ми даде пари, за да платя предварителния ти хонорар.

Гейл отстъпи.

— Разбира се, ти го познаваш по-добре от мен.

Джейми хвана ръката й над количката.

— Не исках да се карам с теб. Просто ми е мъчно за Хари. Може би мистър Куинтана ще успее да му помогне. Всяка вечер се моля да не бъде изпратен в затвора. На неговата възраст може никога да не излезе оттам. Нали ще кажеш на мистър Куинтана да стори всичко възможно? Кажи му, че аз съм те помолила.

— Обещавам. — Гейл наклони количката назад и я побутна с крак, за да прескочи прага, докато Джейми държеше вратата отворена. — Ако Хари Ласко е толкова привързан към теб, колкото мисля, ще ни помогне. Знаеш ли, първо трябва да поговоря с Антъни заради висящото криминално обвинение, но не виждам проблем.

 

 

Шарлийн Маркс се засмя гръмогласно и златните й обеци се полюшнаха.

— Как беше? „Да легнеш с такава, е все едно…“ Имитирай отново акцента.

Гейл се усмихна.

— Да спиш с бууца лееед.

— Страхотно. — Удари с длан по бюрото си. — Е, поздравления. И успех във втория рунд.

— Благодаря, Шарлийн. Оценявам помощта и съвета ти.

— Стига. Сама знаеш какво да правиш в съдебната зала. Виждала съм те да притискаш какви ли не типове.

— Но този път се чувствам неловко. Разводите са нещо лично. Озлобяват хората. Имало е случаи на убийства заради бракоразводни дела.

— А някога са се обичали — отбеляза Шарлийн. Удари с тънкия ток на обувката си по ръба на бюрото и се завъртя на тапицирания с кожа стол, леко се наведе назад и извади от бюфета малка сребриста бутилка.

— Искаш ли питие?

— Какво е това?

— Руска картофена вода.

Шарлийн разви капачката.

— Водка в единадесет сутринта?

— Не чиста, за бога. — Натисна бутона на телефона си. — Рут, би ли донесла за мен и мис Конър… — Гейл поклати глава и без да издаде звук, каза само с устни: „Не искам нищо“. — Добре, само за мен. Донеси ми зеленчуков сок и стрък целина. — Усмихна се на Гейл. — На диета съм. Обядвам само салата.

Шарлийн Маркс имаше дрезгав глас и все още леко се долавяше нюйоркският й акцент. Косите й бяха къдрави и посивели, прикриваше белезникавата кожа на лицето си със силен грим и носеше доста къси поли, под които се виждаха невероятно стройните й крака. Шарлийн Маркс бе работила като прокурор и решението й да напусне и да премине на частна практика бе приветствано от адвокатите. Бе преспала с един съдия от апелативния съд седмица преди разглеждането на бракоразводно дело на мултимилионери и изглеждаше толкова изненадана, когато спечели, че опонентът й наистина й прости. За своя петдесети рожден ден си купи яркочервено „Порше Турбо Карера“. Две години по-късно го смени с Ягуар с по-пастелен цвят. „Твърде стара съм за този боклук“. Гейл не помнеше колко пъти Шарлийн се е омъжвала, развеждала и овдовявала. Но това бе, преди да се заеме с бракоразводни дела. „Вече не съм толкова глупава“, казваше тя.

Секретарката донесе зеленчуковия сок, остави няколко съобщения на бюрото на Шарлийн и отново излезе, докато Гейл споделяше предположенията си защо съдията бе взел решение изцяло в полза на Джейми.

— Главно защото просто не харесва Уендъл. Съдията смяташе, че лъже. Когато погледнах Уендъл, след като разбрах, че печелим, изпитах страхотно чувство.

— Все още не си спечелила напълно. Първо доказателствата. — Шарлийн наля водка в чашата си. — Бъди предпазлива. Крий чувствата си. Навярно изпитваш състрадание към Джейми Суийт, но не й го показвай. Трябва да има известна дистанция между теб и клиентите ти. Не бива да започваш любовни връзки с тях, да ги покровителстваш или да завързваш приятелства.

— Мислех, че с теб сме приятелки.

— Така е. Наруших принципите си.

— Е, като мой адвокат — какво те безпокои?

Когато Гейл се бе върнала от съда, Мириам й бе казала, че Шарлийн Маркс иска да се види с нея. Гейл отново се бе качила в асансьора и бе продължила към последния етаж. Гледката оттук бе по-приятна, отколкото от четвъртия, където се намираше нейната кантора.

Шарлийн разбърка сока си с целина. Ромбоидният й часовник проблесна.

— Помощник-съдията по твоето дело се обади и ми съобщи името и телефона на психолога, който трябва да говори с Карън. Съжалявам за лошата новина.

— Какво лошо има в това?

— Струва ми се особен. Иначе е амбициозен тип на име Ивън Фишмън. Обича децата да го наричат доктор Фиш. Умее да предразполага малките. С обувките е около метър и шестдесет и прави всичко възможно да компенсира ръста си. — Шарлийн рязко отхапа върха на стръка целина. — Мисля, че мрази жените.

— Прекрасно. Какво да правя, ще уговориш ли час за Карън?

— На твоите услуги. Естествено, ще иска да поговори и с теб, и с Дейв, а безспорно и с Антъни. За да направи пълен семеен портрет.

— Трябва ли да се притеснявам от това?

— Все още не. Ако се настрои срещу теб, бихме могли да наемем някого, който да оспори мнението му. Имам цял тефтер с номера на психолози.

Гейл вяло се засмя.

— Звучи ми като: „Свалете всички дрехи и облечете този халат. Докторът ще дойде след минута“.

Топлите кафяви очи издадоха съчувствие.

— Зная, че е неприятно. Всъщност ме отвращава. Бих те излъгала, скъпа, ако кажа, че попечителството ти е гарантирано.

Гейл неволно притисна скръстените си ръце към гърдите си.

— Ще се борим. Бих могла да направя съдебните разходи непосилни за него. Но ето какво мисля. Трябва да поговориш с Дейв. Разбери какви се намеренията му.

— Да говоря с него? Как?

— Измисли повод. Не искам адвокатът му да мърмори. Слушай, цял живот ще бъдеш свързана с този мъж. Не само чрез Карън, някой ден, живот и здраве, ще се появи зет, а след това и внуци, и за всички би било най-добре с Дейв да не се отбягвате. Това само би развалило празниците. Знаеш, че не обичам да правя компромиси и ако искаш да му натрия носа, ще го направя. Но какво ще спечелиш от това в бъдеще? Слушай, мисля, че трябва да откриеш какво точно иска и ако не е твърде много, дай му го и се разделете без кавги.

— Мисля, че иска Карън.

— Нима? Тридесетгодишен мъж, който притежава бар и по цял ден се разхожда с яхта или гледа жени по бански? Мургав красавец, който би могъл да играе тенис с богаташите? Наистина ли вярваш, че желае да носи отговорност за дете? Навярно мисли, че я иска, но всъщност не е така. Може би се надява Карън да замести нещо друго в живота му.

— Какво?

— Не зная, за бога. Ти си била омъжена за него. Трябва сама да разбереш. — Шарлийн кръстоса дългите си крака, разклати ги и заостреният връх на едната й обувка бавно описа кръг. — Не питай направо. Мъжете рядко са способни да назоват подбудите си. Обикновено са свързани или с пари, или със секс. Започни от това.