Джефри Арчър
Блудната дъщеря (5)

4.

Флорентина се кандидатира за президент за първи път през 1940 година, когато беше на шест. Учителката й във втори клас госпожица Евънс реши да проведе избори на шега. В състезанието бяха поканени и момчетата. Едуард Уинчестър, на когото Флорентина така и не бе простила напълно заради заливането на мечето й с мастило, бе избран да представлява Уендъл Уилки. Естествено, самата Флорентина бе ФДР.

Беше решено всеки кандидат да държи петминутна реч пред останалите двадесет и седем ученици в класа. Без да се опитва да влияе на Флорентина, мис Тредголд изслуша рецитацията на Флорентина цели тридесет и един (или тридесет и два?) пъти, както спомена на господин Розновски в неделя сутринта преди изборите.

Флорентина изчиташе на глас политическите колонки в „Чикаго Трибюн“ пред мис Тредголд и търсеше и най-малкото зрънце информация, което би могла да добави към речта си. Кейти Смит като че ли пееше навсякъде „Бог да благослови Америка“, а индексът Дау Джоунс за първи път премина 150 пункта. Четеше и за развитието на войната в Европа, както и за пускането на трийсет и шест хиляди тонния крайцер „Вашингтон“ — първия боен кораб, строен от Америка от деветнадесет години.

— Защо строим боен кораб, щом президентът обещава, че американският народ няма да участва във войната?

— Може би е в интерес на собствената ни безопасност — предположи мис Тредголд, която трескаво плетеше чорапи за момчетата в родината си. — Просто в случай че германците решат да ни нападнат.

— Няма да посмеят — каза Флорентина.

В деня, в който Троцки бе убит с алпинистки пикел в Мексико, мис Тредголд се постара вестникът да не стига до възпитаницата й, а една друга сутрин не бе в състояние да й обясни какво представляват найлоновите чорапи, защо първите седемдесет и две хиляди чифта бяха продадени само за осем часа и магазините били принудени да ограничат продажбите до два чифта на купувач.

Самата мис Тредголд, чиито крака обикновено бяха обути в бежови памучни чорапи в тон, наричан с оптимистичното име „Съблазън“, намръщено ги разгледа и заяви:

— Сигурна съм, че никога няма да си сложа найлонови чорапи. — И наистина удържа на думата си.

Когато настъпи денят на изборите, главата на Флорентина бе пълна с факти и цифри, някои от които не разбираше, но пък за сметка на това й даваха увереност, че ще спечели. Единственият сериозен и заслужаващ внимание проблем бе, че Едуард бе по-едър от нея. Флорентина си въобразяваше, че това определено е предимство, тъй като някъде бе чела, че двадесет и седем от общо тридесетте и двама американски президенти са били по-високи от противниците си.

Двамата претенденти теглиха жребий с наскоро изсечените монети с образа на Джеферсън, за да определят реда на представянето си. Флорентина спечели и избра да говори първа — грешка, която не повтори през целия си живот. Крехкото момиченце се изправи пред класа и, спомняйки си последните заръки на мис Тредголд („Изправи се, дете. Не забравяй, че не си въпросителен знак“), застана изправена като стрела в центъра на дървения подиум пред бюрото на госпожица Евънс и зачака знак да започне. Първите изречения излязоха с мъка от устата й. Обясни политиката си на заздравяване на финансовата стабилност на гражданите, като същевременно обещаваше, че Съединените щати няма да участват във войната.

— Не е нужно да умират американци, защото европейските държави не могат да живеят мирно — цитира тя думите на господин Рузвелт в една от речите му, която бе научила наизуст.

Мери Джил започна да ръкопляска, но Флорентина не забеляза и продължи да говори, като същевременно нервно подръпваше роклята си с потните си длани. Изрече последните си фрази като скоропоговорка, след което седна на мястото си, съпроводена от ръкопляскания и усмивки.

Едуард Уинчестър стана да заеме мястото й и няколко от момчетата от класа започнаха да скандират за него, докато вървеше към черната дъска. Тогава за първи път Флорентина разбра, че някои от гласовете са решени още преди да се стигне до речите. Можеше само да се надява, че същото се отнася и за нея самата. Едуард каза на съучениците си, че победата в състезание по кикбол е равносилна на победа в името на страната и че и в двата случая Уилки подкрепя всичко, в което вярват родителите им. Нима искат да гласуват срещу желанията на своите бащи и майки, защото ако те наистина подкрепят ФДР, ще изгубят всичко? Тези думи бяха посрещнати с взрив от овации и ръкопляскания и затова той ги повтори. В края на речта си Едуард също бе награден с ръкопляскания и усмивки, но Флорентина се помъчи да убеди самата себе си, че те не са толкова шумни и многобройни като нейните.

След като Едуард си седна, госпожица Евънс поздрави двамата претенденти и помоли двадесет и седемте гласоподаватели да откъснат по един лист от тетрадките си и да напишат на него името на избраника си. Писалките бързо се потопиха в мастилниците и заскърцаха по хартията. Бюлетини се поправяха, сгъваха и предаваха напред към госпожица Евънс. След като получи и последната, преподавателката започна да разгъва листовете един по един и да ги подрежда на две купчинки на бюрото си. Това продължи сякаш часове. Цялата стая бе притихнала по време на преброяването — събитие, което само по себе си бе необичайно. Когато госпожица Евънс приключи с разгъването, преброи бавно и внимателно двадесет и седемте листа, след което направи повторна проверка.

— Резултатът от нашите избори — Флорентина задържа дъх — за президент на Съединените щати е тринадесет гласа за Едуард Уинчестър — Флорентина ахна, беше спечелила… — и дванадесет гласа за Флорентина Розновски. Двама души са пуснали празни бюлетини, което означава „въздържал се“.

Флорентина не можеше да повярва на ушите си.

— Ето защо обявявам Едуард Уинчестър, представляващ Уендъл Уилки, за новия президент.

Това бяха единствените избори, които ФДР изгуби през тази година, но Флорентина не бе в състояние да скрие разочарованието си и изтича да се скрие в съблекалнята на момичетата, за да не я видят как плаче. Когато излезе, Мери Джил и Сюзи Джейкъбсън я чакаха.

— Няма значение — каза Флорентина, като се мъчеше да погледне храбро на резултата. — Поне зная, че вие сте ме подкрепили.

— Не можахме.

— Как така не сте могли? — невярващо попита Флорентина.

— Не искахме госпожица Еванс да разбере, че не знаем как се пише името ти — каза Мери.

На път към къщи мис Тредголд чу историята седем пъти и бе така дръзка да попита дали детето е научило нещо от всичко това.

— Разбира се — категорична бе Флорентина. — Ще се омъжа за мъж с просто име.

Авел се разсмя, когато чу историята вечерта, и я разказа на Хенри Осбърн на вечеря.

— Много внимавай, Хенри. Не след дълго току-виж заела мястото ти.

— Разполагам най-малко с петнадесет години преди да може да гласува, а дотогава ще успея да убедя избирателния район да гласува за нея.

— А какво правиш по въпроса да убедиш Комитета по външните работи, че трябва да влезем във войната?

— ФДР няма да си мръдне пръста, докато не станат известни резултатите от изборите. Всички го знаят, дори и Хитлер.

— В такъв случай само се моля Англия да не изгуби преди да се включим, защото Америка ще трябва да чака до ноември, за да е сигурна, че ФДР ще е новият президент.

 

 

През тази година Авел избра архитекти за още два хотела във Вашингтон и Сан Франциско, а освен това започна и първия си проект в Канада — „Барон Монреал“. Макар че мислите му рядко се отдалечаваха от грижите за успеха на веригата, в ума му оставаше и още нещо.

Искаше му се да е в Европа, и то не за да строи хотели.

 

 

В края на есенния срок Флорентина за първи път яде бой. По-късно винаги свързваше този случай със снега.

Съучениците й бяха решили да направят голям снежен човек и всеки трябваше да донесе нещо, с което да го украсят. Получи се фигура с очи от стафиди, нос от морков, уши от картофи, стари градинарски ръкавици, пура и шапка, осигурена от Флорентина. През последния ден на срока всички родители бяха поканени да разгледат творението и мнозина обърнаха внимание на шапката. Флорентина сияеше от гордост, докато не пристигнаха майка й и баща й. Зофя избухна в смях, но Авел не бе очарован при вида на копринената си шапка, мъдреща се върху темето на ухиления снежен човек. Когато се прибраха вкъщи, Флорентина бе отведена в кабинета на баща си, където й бе изнесена дълга лекция относно това колко безотговорно е да вземеш нещо, което не е твое. След това Авел я нагласи на коляното си и й нанесе три силни удара с четката за коса.

Никога нямаше да забрави онази събота вечер.

А следващата неделя сутрин щеше да се помни завинаги от цяла Америка.

Изгряващото слънце се появи над Пърл Харбър върху крилете на вражеските самолети и осакати американския военноморски флот, като буквално изтри базата от лицето на земята и уби две хиляди четиристотин и трима американци. Съединените щати обявиха война на Япония на следващия ден, а три дни по-късно — и на Германия.

Авел незабавно извика Джордж и му съобщи, че ще се присъедини към американските части, които отплават за Европа. Джордж протестира, Зофя го умоляваше да не го прави, а Флорентина плачеше. Мис Тредголд не изрази мнението си.

 

 

Авел знаеше, че преди да напусне Америка, е нужно да уреди само още едно нещо. Повика Хенри.

— Видя ли обявата в „Уолстрийт Джърнъл“, Хенри? За малко да я подмина покрай всичките новини за Пърл Харбър.

— Имаш предвид сливането на „Лестър“ с „Каин и Кабът“, което предвидих в доклада си от миналия месец ли? Да, вече разполагам с всички подробности. — Хенри му подаде една папка. — Досетих се защо искаш да ме видиш.

Авел прелисти папката, докато не намери въпросната статия — Хенри предвидливо бе подчертал заглавието й в червено. Прочете абзаца два пъти, след което започна да барабани с пръсти по бюрото.

— Това е първата грешка на Каин.

— Може и да си прав — каза Хенри.

— Спечели своите хиляда и петстотин на месец, Хенри.

— Може би е време да ги направим на две хиляди.

— Защо?

— Заради точка седма от правилника на новата банка.

— Защо му е потрябвало изобщо да позволява приемането на тази клауза? — попита Авел.

— За да се предпази. Очевидно на господин Каин никога не му е хрумвало, че някой може да се опита да го унищожи, но при размяната на всички акции в „Каин и Кабът“ срещу същия брой акции в „Лестър“, той е изгубил контрола в едната банка, без да получи контрол в другата, тъй като „Лестър“ е много по-голяма. Макар че държи само осем процента от акциите в новото предприятие, той настоял за включването на този член, за да е сигурен, че е в състояние да спре всяка трансакция за три месеца, включително и назначаването на нов директор.

— Значи единственото, което трябва да направим, е да се сдобием с осем процента от акциите на „Лестър“ и да използваме срещу него собствената му клауза, когато това ни урежда. — Авел замълча. — Не мисля, че ще е лесно.

— Точно затова поисках увеличението.

 

 

Авел откри, че е много по-трудно да бъде приет за доброволец, отколкото му се струваше първоначално. Военните не бяха особено любезни относно зрението, килограмите, сърцето и общото му физическо състояние. Едва след като задейства някои връзки, той успя да си осигури място като интендант в Пета армия под командването на генерал Марк Кларк, която се очакваше да отплава за Африка. Авел се възползва от единствения случай да се включи във войната и изчезна в тренировъчния лагер за офицери.

Едва след като напусна Риг стрийт, мис Тредголд си даде сметка колко много Флорентина ще тъгува за баща си. Опита се да убеди момичето, че войната няма да продължи дълго, но не вярваше на собствените си думи — бе чела прекалено много история.

Авел се върна от тренировъчния лагер като майор. Изглеждаше отслабнал и подмладен, но Флорентина мразеше да вижда баща си в униформа — защото всички нейни познати, които носеха униформи, отиваха някъде извън Чикаго и сякаш никога нямаше да се върнат. През февруари Авел махна с ръка за сбогом и напусна Ню Йорк на борда на „Боринкен“. Флорентина, която тогава бе само на седем, бе убедена, че го вижда за последен път. Зофя се мъчеше да убеди дъщеря си, че татко й ще се върне у дома съвсем скоро.

Подобно на мис Тредголд, Зофя не вярваше в това. Също като Флорентина.

 

 

В четвърти клас Флорентина бе определена за секретар на групата — което означаваше, че всяка седмица водеше събранията. Когато четеше доклада си пред останалите, никой четвъртокласник не й обръщаше особено внимание, но в жегата и прахоляка на Алжир Авел, разкъсван между смеха и сълзите, четеше всеки ред от съвестната работа на дъщеря си, сякаш беше най-новият бестселър. Най-новото увлечение на Флорентина (горещо одобрявано от мис Тредголд) бе скаутската организация за момичета между шест и осем години, което й позволяваше да носи униформа като баща си. Освен че й харесваше да се облича в красивия кафяв костюм, тя скоро откри, че може да покрива ръкавите си с различни разноцветни нашивки за неща, вариращи от помагане в кухнята до събиране на стари марки. Флорентина събираше нашивките толкова бързо, че мис Тредголд едва успяваше да ги зашие и да намери място за новите. Връзване на възли, готвене, гимнастика, грижа за животните, ръчен труд, марки, туристически преходи бързо следваха едно след друго.

— Щеше да ми е по-лесно, ако беше октопод — казваше мис Тредголд. Но последната победа бе за нея, когато възпитаницата й спечели нашивка за ръкоделие и трябваше сама да пришие малкия жълт триъгълник.

 

 

Когато Флорентина мина в пети клас и двете училища се обединяваха за по-голямата част от часовете, Едуард Уинчестър бе избран за президент на класа си — най-вече заради постиженията си по физическо, а Флорентина си остана секретар, въпреки че оценките й бяха по-добри от оценките на всички други, включително и на Едуард. Единствените й провали бяха по геометрия, където бе втора, и в часовете по рисуване. Мис Тредголд винаги с удоволствие препрочиташе докладите на преподавателите и й беше приятно от забележките на учителя по рисуване: „Може би ако Флорентина пръска повече боя върху платното, отколкото върху всичко останало около себе си, от нея би излязъл художник вместо бояджия“.

Но онова, което мис Тредголд цитираше всеки път, когато я питаха за учебните постижения на Флорентина, бяха думите на класния й ръководител: „Ученикът не бива да плаче, когато е на второ място“.

 

 

С течение на времето Флорентина научи, че бащите на мнозина от децата в класа й също участват във войната. Бързо откри, че нейният дом не е единственият, сблъскал се с раздялата. Мис Тредголд се погрижи Флорентина да посещава уроци по пиано и балет, за да я държи заета колкото се може повече време. Дори й позволи да заведе Елинор в корпуса К-9, но лабрадорът бе върнат, защото куцаше. На Флорентина й се искаше да бяха постъпили така и с баща й.

Когато дойде лятната ваканция, с позволението на Зофя мис Тредголд разшири хоризонта до Ню Йорк и Вашингтон, независимо от ограниченията в пътуванията, наложени от войната. Зофя се възползва от отсъствието на дъщеря си, за да участва в благотворителни акции за подпомагането на полски войници, връщащи се от фронта.

Флорентина силно се вълнуваше от първото си пътуване до Ню Йорк, въпреки че й се бе наложило да остави Елинор вкъщи. Имаше небостъргачи, големи супермаркети, Сентръл Парк и повече хора, отколкото бе виждала накуп през живота си. Но въпреки цялото й вълнение, най-много й се искаше да види Вашингтон. Това бе първото й пътуване със самолет (както и за мис Тредголд) и докато машината следваше течението на река Потомак към националното летище във Вашингтон, Флорентина се взираше с възхищение в Белия дом, монумента на Вашингтон, Мемориала Линкълн и все още недовършената сграда „Джеферсън“. Чудеше се дали ще бъде мемориал, или монумент и помоли мис Тредголд да й обясни разликата. Гувернантката се поколеба и каза, че е най-добре да проверят двете думи в речника като се върнат в Чикаго, за да е сигурна, че разлика наистина има. Тогава за първи път Флорентина разбра, че мис Тредголд не е всезнаеща.

— Същото като на снимките е — каза тя, докато гледаше през мъничкия прозорец към Капитолия.

— Да не си очаквала нещо друго? — отвърна мис Тредголд.

Хенри Осбърн бе организирал специално посещение на Белия дом и възможност да присъстват на заседание на Сената и Камарата на представителите. Щом влезе в залата на Сената, Флорентина сякаш бе хипнотизирана при вида на всеки говорител, който се изправяше от мястото си, за да вземе думата. На мис Тредголд й се наложи да я измъкне навън, сякаш отвеждаше насила момче от гледане на футболен мач. Това обаче не попречи на момичето да затрупа Хенри Осбърн с цяла планина въпроси. Той бе изненадан от онова, което деветгодишната Флорентина вече знаеше — беше много дори за дъщерята на Чикагския барон.

Флорентина и мис Тредголд прекараха нощта в хотел „Уилърд“. Баща й все още не бе построил „Барон“ във Вашингтон, въпреки че конгресменът Осбърн ги увери, че идвал и неговият ред. Всъщност, добави той, мястото вече било уредено.

— Какво точно означава „уредено“, господин Осбърн?

Флорентина не получи задоволителен отговор нито от Хенри, нито от мис Тредголд и затова реши да провери значенията и на тази думичка в речника.

Тази вечер мис Тредголд сложи момичето да легне в голямото легло на хотела и излезе от стаята — предполагаше, че след такъв дълъг ден възпитаницата й ще заспи веднага. Флорентина изчака няколко минути, след което отново светна лампата и извади изпод възглавницата си пътеводителя за Белия дом. ФДР я погледна от корицата, облечен в черен плащ. „Няма по-възвишена служба от службата на обществото“ — пишеше с дебели букви под името му. Тя прочете два пъти брошурата, но най-силно я впечатли последната страница. Започна да си я повтаря наум и скоро заспа на запалена лампа.

По време на обратния полет Флорентина отново внимателно изучаваше последната страница, докато мис Тредголд четеше военните новини във вашингтонския „Таймс-Хералд“. Италия по същество се беше предала, макар и да бе ясно, че немците все още вярваха, че могат да победят. Флорентина не прекъсна нито веднъж четенето й чак до Чикаго и мис Тредголд се запита дали не е толкова тиха заради умората от пътуването. Когато се прибраха, й позволи да си легне рано, но не и преди да напише благодарствено писмо до конгресмен Осбърн. Когато мис Тредголд влезе да изгаси лампата, Флорентина продължаваше да изучава брошурата за Белия дом.

Когато мис Тредголд слезе в кухнята, за да си приготви вечерната чаша какао, преди да си легне, беше точно десет и тридесет. Когато се върна, чу нещо като припяване. Тихо доближи вратата на стаята на Флорентина и замря, заслушана в твърдо произнасяните думи.

— Първи — Вашингтон; втори — Адамс; трети — Джеферсън; четвърти — Мадисън. — Изброяваше всички президенти, без да направи нито една грешка. — Тридесет и първи — Хувър; тридесет и втори — ФДР; тридесет и трети — неизвестен; тридесет и четвърти — неизвестен; тридесет и пети, тридесет и шести, тридесет и седми, тридесет и осми, тридесет и девети, четиридесети, четиридесет и първи — неизвестни; четиридесет и втори… — за миг настъпи тишина, след което: — Първи — Вашингтон; втори — Адамс; трети — Джеферсън…

Мис Тредголд се върна на пръсти в стаята си. Известно време лежа, вперила поглед в тавана, без да докосва какаото си. В главата й отекваха думите на баща й: „Ти си родена за учителка. Всички сме част от Божия план — може би ще станеш учителка на човек, на когото предстои велико бъдеще“. Може би на президента на Съединените щати Флорентина Розновски? „Не — помисли си мис Тредголд, — Флорентина е права. Ще трябва да се омъжи за човек с по-просто име.“

 

 

На следващата сутрин Флорентина стана, поздрави мис Тредголд с bonjour и изчезна в банята. След като нахрани Елинор, която сякаш поглъщаше повече от самата нея, Флорентина прочете в „Чикаго Трибюн“ за конференцията между ФДР и Чърчил за капитулацията на Италия и с радост съобщи на майка си, че това означава скорошно завръщане на папа.

Зофя каза, че се надява да е права, и забеляза пред мис Тредголд, че Флорентина изглежда много добре.

— Хареса ли ти във Вашингтон, скъпа?

— Много, мамо. Мисля, че някой ден ще живея там.

— Защо, Флорентина? Какво ще правиш във Вашингтон?

Флорентина вдигна глава и погледна мис Тредголд в очите. Поколеба се няколко секунди, след което се обърна към майка си.

— Не зная. Просто си помислих, че Вашингтон е хубав град. Бихте ли ми подали мармалада, мис Тредголд?