Джефри Арчър
Блудната дъщеря (19)

18.

Второто събитие се случи на сутринта след като съдия Прескот произнесе присъдата си. Дериватът на телефона иззвъня в магазина и тъй като Нанси бе заета да сваля летните дрехи от витрината, вдигна Флорентина.

— О, търсех господин Каин — произнесе женски глас. Звучеше така, сякаш се обаждаше отдалеч.

— Съжалявам, вече отиде на работа. Желаете ли да му предадете нещо? На телефона е Флорентина Каин.

Последва кратко мълчание, след което гласът проговори отново:

— Обажда се Катрин Каин… моля ви, не затваряйте.

— Защо да затварям, госпожо Каин? — отвърна Флорентина, но краката й омекнаха и се наложи да се отпусне на стола.

— Защото сигурно ме мразите, а аз не мога да ви обвинявам за това — бързо каза майката на Ричард.

— Разбира се, че не ви мразя. Искате ли Ричард да ви се обади, като се върне?

— Не, не. Съпругът ми не знае, че поддържам връзка с него. Страшно ще се ядоса, ако разбере. Не. В крайна сметка онова, на което се надявах, зависи от вас.

— От мен ли?

— Да. Отчаяно ми се иска да ви дойда на гости и да видя внука си… стига да ми позволите.

— С най-голямо удоволствие, госпожо Каин — каза Флорентина. Не знаеше как би могла да го каже по-гостоприемно.

— О, много мило от ваша страна. Съпругът ми заминава на конференция в Мексико след три седмици и мога да дойда в петък. Само че в понеделник сутринта трябва да съм се прибрала.

Когато чу новината, Ричард тръгна право към хладилника. Объркана, Флорентина го последва. Засмя се, когато той махна златния станиол от бутилката на Клод и разля шампанското.

След три седмици отидоха заедно на летището да посрещнат майка му.

— Но вие сте чудесна! — бяха първите думи на Флорентина, когато видя елегантната слаба дама, която с нищо не показваше, че току-що е прекарала шест часа в самолет. — Карате ме да се чувствам още по-бременна.

— Какво очакваше, скъпа? Великанка човекоядка с рога и дълга черна опашка ли?

Флорентина се разсмя, Катрин Каин я хвана под ръка и двете тръгнаха към колата, забравили временно за Ричард.

Ричард изпита облекчение, като видя колко бързо двете станаха приятелки. Когато стигнаха в жилището и Катрин видя детето, реагира по безкрайно стария и тачен от традицията начин.

— Страшно ми се иска и баща ти да може да види внука си, но се боя, че вече е стигнал до етап, в който не позволява по този въпрос да се изрече и дума.

— Знаеш ли някакви допълнителни подробности за враждата между тях? — попита Ричард.

— Не. Баща ти отказа да подкрепи Дейвис Лерой, когато веригата му рухна, и затова бащата на Флорентина го обвинява, че е виновен за самоубийството му. С всичко това щеше да се приключи, ако на сцената не се бе появил Хенри Осбърн. — Тя въздъхна. — Моля се всичко да се уреди, докато съм жива.

— Страхувам се, че единият от двамата ще умре преди другият да разбере позицията му — каза Ричард. — И двамата са твърдоглави като магарета.

Четиримата прекараха чудесен следобед, въпреки че внукът на Кейт прекара повечето си време в хвърляне на играчките си на пода. На обратния път към летището Катрин с радост прие да ги посети и следващия път, когато мъжът й замине по работа. Последните й думи към Флорентина бяха:

— Ако можеше да се срещнеш със съпруга ми, той несъмнено би разбрал защо Ричард се е влюбил в теб.

Докато се обръщаше да им махне за последно, внукът й произнесе първата си думичка: „Тата“. Катрин Каин се разсмя.

— Ама че шовинисти са мъжете. Това беше и първата думичка на Ричард. Някой казвал ли ти е каква е била твоята, Флорентина?

Анабел нададе първия си вик няколко седмици по-късно и Ричард и Флорентина имаха двойно празненство в края на годината, която приключи с печалба от деветдесет хиляди, сто седемдесет и четири долара. Ричард реши да похарчи една малка част от нея за членство в Олимпийския клуб по голф.

Самият той напоследък получаваше повече задачи във връзка с международните сделки на банката и започна да се прибира по-късно от работа. Флорентина реши, че е дошъл моментът да наеме целодневна детегледачка, за да може да се съсредоточи върху магазините. Разбра, че никога няма да намери друга като мис Тредголд, но Белла й препоръча едно чернокожо момиче, Керъл — била завършила гимназия миналата година и не можела да си намери сигурна работа. Синът им се хвърли в обятията на Керъл още щом я видя. Това за пореден път убеди Флорентина, че предразсъдъците са нещо, което децата възприемат единствено от по-възрастните.