Джефри Арчър
Блудната дъщеря (27)

26.

— Очакваш ли силна опозиция?

— Нищо особено — каза Едуард. — Може да има един-двама кандидати, но тъй като комитетът е изцяло зад теб, единствените сериозни противници ще са републиканците.

— Знаем ли кой е най-вероятният им кандидат?

— Още не. Според шпионите ми основните кандидати са двама — Рей Бък, който явно е изборът на предишния лидер, и Стюарт Лайъл, който беше в градския съвет през последните осем години. Двамата провеждат добри кампании, но това не е непосредственият ни проблем. Остава ни съвсем малко време и трябва да се съсредоточим върху Демократическата партия.

— Колко хора според теб ще гласуват на предварителните избори?

— Не знам със сигурност. Мога само да кажа, че има приблизително сто и петдесет хиляди регистрирани демократи и че гласуват обикновено между четиридесет и пет и петдесет процента. Така че можем да говорим за около седемдесет-осемдесет хиляди души.

Едуард разгъна голяма карта на Чикаго.

— Границите на избирателните райони са отбелязани с червено и минават от Чикаго авеню на юг до Еванстън на север и от Рейвънсуд на юг и Западната магистрала на запад до езерото на изток.

— Няма голяма промяна от времето на Хенри Осбърн, така че бързо ще си припомня нещата — каза Флорентина.

— Дано, защото главната ни задача е да накараме колкото се може повече демократи в района да те познават от пресата, рекламите, телевизията и публичните изяви. Всеки път, когато отворят вестниците си, включат радиото или гледат телевизия, Флорентина Каин да се оказва до тях. Избирателите трябва да имат чувството, че си навсякъде, и да вярват, че се интересуваш единствено от тях. Всъщност не може да има никакво по-важно мероприятие в Чикаго отсега до деветнайсети март, на което да си позволиш да не присъстваш по един или друг начин.

— Става — каза Флорентина. — Вече установих щабквартирата си в „Барон“. За щастие, баща ми е бил така предвидлив да го построи в сърцето на района. Смятам да прекарвам уикендите там, а всеки друг свободен ден — у дома със семейството си. Е, откъде да започна?

— Свикал съм пресконференция за следващия понеделник в щаба на Демократическата партия. Кратка реч, въпроси и отговори, след което ще ги почерпим с кафе, така че да можеш да се срещнеш лично с ключовите фигури. И тъй като ти харесва да мислиш в движение, това ще ти се понрави.

— Някакъв конкретен съвет?

— Не, бъди просто себе си.

— Гледай да не съжаляваш после.

 

 

Преценката на Едуард се оказа вярна. След кратката встъпителна реч на Флорентина въпросите не закъсняха — бързи и многобройни. Едуард полугласно й съобщаваше имената на журналистите.

Първият бе Майк Ройко от чикагския „Дейли Нюз“.

— Мислите ли, че е уместно една милионерка от Ню Йорк да се кандидатира в Девети избирателен район?

— Във връзка с това — каза Флорентина и се изправи, за да отговаря на въпросите, — трябва да заявя, че не съм нюйоркска милионерка. Родена съм в болница „Сейнт Люк“ и съм израснала на Риг стрийт. Баща ми, който е пристигнал в тази страна само с дрехите на гърба си, основа веригата „Барон“ точно тук, в Девети избирателен район. Вярвам, че трябва да правим всичко възможно, та всеки пристигнал тук имигрант — независимо дали от Полша, или от Виетнам — да има възможността да постигне същите резултати като баща ми.

Едуард посочи друг журналист.

— Смятате ли, че стремящите се към обществена служба жени са в неизгодно положение?

— Може би би трябвало да отговоря утвърдително на ограничен или зле информиран човек, но не и на интелигентния избирател, за когото належащите проблеми са по-важни от предразсъдъците. Ако на връщане към дома ви попаднете в автомобилна катастрофа, ще се замислите ли, ако докторът ви е жена? Надявам се в близко бъдеще въпросът за пола да стане точно толкова безпредметен, колкото въпросът за вероизповеданието. Днес ни се струва, че преди цял век хората питаха Джон Кенеди дали според него президентската институция трябва да се промени, защото е католик. Днес ми прави впечатление, че подобен въпрос никога не е повдиган във връзка с Теди Кенеди. Жените вече играят водещи роли в други страни. Голда Меир в Израел и Индира Ганди в Индия са само два примера. Смятам, че е тъжно, че в страна с население двеста и тридесет милиона души сред стоте сенатори няма нито една жена, а в Конгреса те са само шестнадесет от общо четиристотин тридесет и четиримата представители.

— Как се чувства съпругът ви от факта, че вие сте мъжът в семейството? — обади се без покана един от журналистите.

Разнесе се смях и Флорентина изчака отново да настъпи пълна тишина.

— Той е достатъчно интелигентен и преуспял, за да си задава подобни жалки въпроси.

— Каква е позицията ви по аферата „Уотъргейт“?

— Тъжен епизод от американския политически живот, който се надявам да остане завинаги в миналото, но никога да не се забравя.

— Смятате ли, че президентът Никсън трябва да подаде оставка?

— Това е въпрос на морално решение, което следва да бъде взето единствено от самия него.

— Щяхте ли да подадете оставка, ако бяхте на мястото му?

— Не би ми се наложило да влизам с взлом в ничии хотели. Вече притежавам сто четиридесет и три.

Избухналият смях и последвалите аплодисменти я накараха да се почувства малко по-уверена.

— Мислите ли, че президентът следва да бъде подложен на импийчмънт?

— По този въпрос трябва да се произнесе Конгресът въз основа на доказателствата на Следствената комисия, както и на записите от Белия дом — ако и когато президентът Никсън ги предаде. Но оставката на министъра на правосъдието Елиот Ричардсън, чиято репутация никога не е била поставяна под въпрос, би трябвало да бъде предупредителен сигнал за общественото мнение.

— Какво е мнението ви за абортите?

— Няма да попадна в капана като сенатор Мейсън, който на същия въпрос миналата седмица отговори „Господа, това е удар под кръста“. — Флорентина изчака смехът да стихне, след което продължи с по-сериозен тон: — Аз съм католичка по рождение и възпитание, затова смятам, че нероденото дете следва да бъде под закрила. В същото време обаче смятам, че има ситуации, в които е и необходимо, и правилно от морална гледна точка квалифицираните доктори да могат да правят аборт.

— Бихте ли дали примери?

— Като очевиден пример може да послужи изнасилването, както и случаите, когато здравето на майката е застрашено.

— Това не е ли против учението на вашата църква?

— Така е, но винаги съм смятала, че църквата следва да бъде отделена от държавата. Всеки, който смята да се посвети на обществена работа, трябва да е готов по някои въпроси да застане на позиция, която не би се харесала на всички. Мисля, че Едмънд Бърк го е казал много по-добре, отколкото бих могла да го направя аз: „Вашият представител ви е длъжник не само с усърдието си, но и с решенията си. И ако ги взема според вашите изисквания, той не ви служи, а ви предава“.

Едуард усети ефекта от последните й думи и стана.

— Е, дами и господа журналисти, мисля, че е време да ви поканим на кафе. Така ще имате възможността да се срещнете лично с Флорентина Каин — макар да съм сигурен, че вече знаете защо смятаме, че тя е подходящият човек за представител на Девети избирателен район в Конгреса.

През следващия час Флорентина се изправи срещу още по-многобройни лични и политически въпроси. Някои от тях, ако й бяха зададени на четири очи или вкъщи, сигурно би определила като непристойни, но бързо се учеше, че не можеш да бъдеш публична личност и да се надяваш да запазиш личното си мнение по какъвто и да било въпрос. Когато си тръгна и последният журналист, тя се тръшна изнемощяла в стола си. Не бе имала време да пийне дори глътка кафе.

— Бяхте страхотна — каза Джанет Браун. — Нали, господин Уинчестър?

Едуард се усмихна.

— Добра, не страхотна. Но вината е моя — не те предупредих, че има разлика между това да стоиш начело на частна компания и да се състезаваш за обществена длъжност.

— Какво намекваш? — изненада се Флорентина.

— Някои от тези журналисти са много влиятелни и разговарят със стотици хиляди души на ден чрез дописките си. Ще поискат да кажат на читателите си, че са се срещали лично с теб, а един-два пъти беше малко по-надменна от необходимото. А с човека от „Трибюн“ се отнесе направо грубо.

— Имаш предвид онзи, който попита за мъжа в семейството ли?

— Да.

— И какво трябваше да кажа?

— Просто трябваше да го обърнеш на шега.

— Не беше смешно, Едуард. И той беше онзи, който се държа грубо.

— Може би, но не той се кандидатира, а ти. Затова може да каже каквото му хрумне. И никога не забравяй, че повече от половин милион души в Чикаго ежедневно четат дописките му, а сред тях са и повечето от твоите гласоподаватели.

— Значи искаш да правя компромиси със себе си?

— Не, искам да бъдеш избрана. Попаднеш ли в Конгреса, ще можеш да докажеш на всички, че не са сбъркали, като са гласували за теб. Но точно в момента си непозната стока с много въпросителни. Ти си жена, при това полякиня и милионерка. Подобна комбинация като едното нищо ще избута на преден план всички видове предразсъдъци и завист у обикновените хора. Начинът да им се противопоставиш, е винаги да бъдеш остроумна, приятна и интересуваща се от онези, които не могат да се похвалят с придобивки като твоите.

— Едуард, ти би трябвало да се кандидатираш, не аз.

Едуард поклати глава.

— Флорентина, знам, че ти си точният човек, но сега разбирам, че ще ти е нужно малко време да свикнеш с новата обстановка. Слава богу, винаги си се учела бързо. Между другото, нямам нищо против мненията, които изказа толкова гръмогласно. Но тъй като виждам, че си падаш по цитирането на държавни люде от миналото, не забравяй коментара на Джеферсън по отношение на Адамс: „Не можеш да изгубиш гласове с реч, която не си произнесъл“.

Едуард отново се оказа прав — на следващия ден отзивите за Флорентина в пресата бяха смесени, а репортерът от „Трибюн“ я нарече най-долнопробния и опортюнистично настроен политически авантюрист, имал нещастието да се пробва в политиката — нима Чикаго не можел да намери по-достоен кандидат сред гражданите си? В случая той лично би предложил за първи път в живота си всички да гласуват за републиканците. Флорентина бе ужасена и бързо свикна с факта, че журналистическото самолюбие понякога е по-чувствително дори от това на политиците. По пет дни седмично работеше в Чикаго, срещаше се с хора, даваше интервюта, появяваше се по телевизията и по благотворителни мероприятия и повтаряше всичко отново и отново, когато срещаше Ричард. Дори Едуард започна да се чувства уверен, че нещата тръгват в желаната посока. И тогава дойде първият удар.

— Ралф Брукс? Кой по дяволите е Ралф Брукс? — попита Флорентина.

— Местен адвокат, много умен и много амбициозен. Винаги съм си мислил, че целта му е била Министерството на правосъдието, но изглежда, греша. Чудя се кой ли го е уговорил да се кандидатира?

— Сериозен кандидат ли е?

— Определено. Местно момче, завършило Чикагския университет, след което специализирало в Йейл.

— Възраст?

— Трийсет и нещо.

— И естествено изглежда добре, нали?

— При това много — отвърна Едуард. — Когато се изправи в съда, всяка жена от съдебните заседатели иска той да е победител. Винаги гледам да избягвам пряк сблъсък с него, стига да мога.

— Няма ли този олимпиец някакви недостатъци?

— Естествено, че има. Всеки адвокат в този град неминуемо има врагове. Зная със сигурност, че кметът няма да се зарадва особено на кандидатурата му, тъй като Ралф Брукс е пряк конкурент на сина му.

— И какво би следвало да правя с него?

— Нищо — каза Едуард. — Ако те питат, просто давай стандартния отговор — това е демокрация в действие и нека най-добрият — или добрата — да победи.

— Но той издига кандидатурата си само пет седмици преди предварителните избори.

— Понякога това може да бъде и хитра тактика. Надява се, че си на края на силите си. Хубавото от цялата работа е, че така господин Брукс ще избие всякакво самодоволство у нашите хора. Сега всички ще знаят, че битката зависи от тях — а това е добра тренировка, когато дойде време да се изправим срещу републиканците.

Флорентина се почувства по-добре от уверения тон на Едуард, макар че по-късно той призна на Джанет Браун, че битката щяла да бъде страховита. През следващите пет седмици Флорентина чудесно разбра колко точно страховита е. Където и да отидеше, оставаше с впечатлението, че Ралф Брукс е бил тук само преди минути. Всеки път, когато даваше изявление за пресата, се оказваше, че Ралф Брукс се е изказал по същия въпрос още снощи. Но с наближаването на предварителните избори тя се научи да играе по собствените му правила — и да го побеждава. Стана обаче така, че точно когато социологическите проучвания показваха, че отново си е възвърнала водещата позиция, Брукс изигра коз, който Флорентина не бе предвидила. Тя прочете подробностите на първа страница на „Чикаго Трибюн“.

„Брукс предизвиква Каин на дебат“ — гласеше заглавието. Тя знаеше, че с целия си опит в съда и кръстосаните разпити той ще е много силен опонент. Само минути след като вестникът излезе в продажба, телефоните в предизборния й щаб се подпалиха от въпроси на журналисти. Ще приеме ли предизвикателството? Или ще предпочете да го избегне? Нима жителите на Чикаго нямат право да видят как двамата кандидати обсъждат наболелите въпроси? Джордж отбиваше атаките, докато Флорентина провеждаше спешно съвещание с Едуард. То продължи само три минути, след което написаха изявление и Джанет го прочете на всички интересуващи се.

„Флорентина Каин е поласкана от предложението на Ралф Брукс за публичен дебат и го очаква с нетърпение.“

Едуард избра представител, който да уговори с директора на щаба на Брукс подробностите около мястото и времето на дебата.

Двете страни се съгласиха да се срещнат във вторника преди предварителните избори; дебатът щеше да се проведе в еврейския център „Бърнард Хоровиц“ на улица „Тухай“. Когато от местния филиал на Си Би Ес се съгласиха да отразят дебата, и двамата кандидати разбраха, че изходът от изборите по всяка вероятност ще зависи от представянето им. Флорентина отдели няколко дни в подготвяне на речта си и отговаряне на въпросите, с които я засипваха Едуард, Джанет и Ричард. Неволно си спомни за мис Тредголд и подготовката за стипендията „Улсън“.

Във вечерта на дебата залата на центъра беше претъпкана. Имаше много правостоящи и седнали по первазите на прозорците. Ричард долетя от Ню Йорк специално за случая и двамата с Флорентина пристигнаха половин час преди уреченото време. Тя мина през станалия вече обичаен ритуал на гримьорната, докато Ричард успее да си намери място на първия ред.

Когато излезе на подиума и зае мястото си, бе посрещната с гръмко ръкопляскане. Ралф Брукс пристигна секунди по-късно и присъстващите го поздравиха по абсолютно същия начин. Той отметна перчема си с добре заучен жест и тръгна към мястото си. Очите на всички жени бяха приковани в него — включително и очите на Флорентина. Председателят на конгресния комитет на Демократическата партия в Девети избирателен район ги поздрави с добре дошли, след което ги дръпна настрана и им обясни процедурата — встъпителна реч, отговори на задавани въпроси и заключителни изказвания. Двамата кимнаха; председателят просто повтаряше онова, което представителите им бяха уговорили преди дни. След това той извади от джоба си половиндоларова монета и Флорентина видя главата на Джон Кенеди. Председателят подхвърли монетата и тя избра тура. Кенеди я погледна отново.

— Ще говоря втора — без никакво колебание каза тя.

Без нито дума повече двамата се върнаха на подиума. Флорентина седна отдясно на Едуард, а Ралф Брукс зае мястото от лявата му страна. Точно в осем председателят удари звънеца и обяви началото на срещата.

— Господин Брукс ще говори пръв, след което думата има госпожа Каин. След това можете да задавате въпроси.

Ралф Брукс се изправи и Флорентина го погледна. Беше висок и красив. Трябваше да признае — ако някой режисьор си търсеше подходящ кандидат за ролята на президента, Ралф Брукс неминуемо би я спечелил. Още щом произнесе първите си думи, тя разбра, че няма да й се налага да пътува извън Чикаго, за да търси по-силен опонент. Брукс бе спокоен и самоуверен, а речта му — произнесена професионално, без ни най-малкото запъване.

— Дами и господа, другари демократи — започна той. — Днес заставам пред вас като ваш съгражданин, направил кариерата си тук, в Чикаго. Прадядо ми е роден в този град и в продължение на четири поколения фамилията Брукс се е занимавала със защита на закона в офисите на улица „Ласал“, винаги готова да служи с всичките си сили и възможности на съгражданите си. Днес издигам кандидатурата си за ваш кандидат за Конгреса с вярата, че народните представители винаги трябва да са от мястото, където са корените им. Не разполагам с огромните финансови средства на своя опонент, но затова пък съм посветил на този окръг сили и способности, които вярвам, че са по-важни от богатството.

Последва буря от аплодисменти, но Флорентина забеляза, че не всички го приветстват.

— От няколко години се опитвам да защитавам в съда вашите интереси по въпросите за ограничаването на престъпността, жилищните проблеми, обществения транспорт и здравеопазването. Сега търся възможност да изразя вашите интереси в Камарата на представителите на Съединените щати.

Флорентина слушаше с внимание всяка перфектно произнесена фраза и не се изненада, че когато Брукс седна на мястото си, аплодисментите бяха дълги и оглушителни. Едуард стана и направи кратко представяне на Флорентина. Когато приключи, тя се изправи — и изпита непреодолимото желание да избяга. Ричард й се усмихна от първия ред и това върна увереността й.

— Баща ми пристигнал в Америка преди повече от петдесет години — започна тя, — като беглец първо от германците, а след това и от руснаците. Изучил се в Ню Йорк и дошъл в Чикаго, където основал хотелската верига, начело на която имам честта да бъда — и това станало точно тук, в Девети избирателен район. Хотелска верига, която днес дава работа на двадесет и седем хиляди души във всеки американски щат. Когато баща ми бе в разцвета на кариерата си, той я загърби и отиде да се сражава отново с германците и се върна в Америка с медал за храброст. Аз съм родена в този град и училището ми се намира само на километър от тази зала. И благодарение на полученото в Чикаго образование успях да постъпя в колеж. Сега се връщам с желанието да представлявам хората, които правят американската мечта нещо възможно.

Думите й бяха посрещнати с гръмки аплодисменти, но Флорентина отново забеляза, че има и такива, които не се присъединяват.

— Надявам се, че кандидатурата ми няма да бъде спъната само заради това, че съм се родила в богато семейство. Ако това бе повод за дисквалификация, хора като Джеферсън, Рузвелт и Кенеди никога нямаше да заемат обществени постове. Надявам се, че кандидатурата ми няма да бъде спъната, защото баща ми бе имигрант. Защото ако беше така, тогава един от най-добрите кметове на този град, Антон Кермарк, никога не би могъл да стъпи в градския съвет. А ако причината е в това, че съм жена, тогава половината от американския народ би трябвало да бъде дисквалифициран наравно с мен.

Последва нов взрив от аплодисменти. Флорентина пое дълбоко дъх.

— Не се извинявам, че съм дъщеря на имигрант. Не се извинявам, че съм богата. Не се извинявам, че съм жена, и никога не бих тръгнала да се извинявам, че искам да представлявам жителите на Чикаго в Конгреса на Съединените щати.

Аплодисментите станаха оглушителни.

— Ако моето призвание не е да ви представлявам, ще подкрепя господин Брукс. Ако обаче ми се падне честта да бъда избрана за ваш кандидат, можете да сте сигурни, че ще се справя с проблемите на Чикаго със същата енергия и всеотдайност, с която направих от „Барон“ една от най-проспериращите хотелски вериги на света.

Флорентина седна под звука на нестихващите аплодисменти и погледна към съпруга си — той й се усмихваше. Отпусна се за първи път и се загледа в залата. Някои хора дори бяха станали от местата си — е, тя си даваше сметка, че повечето от тях са членове на екипа й. Погледна часовника — осем и двадесет и осем. Всичко бе изчислено перфектно. Всеки момент щеше да започне „За смях“, а по девети канал щяха да дават мач на „Чикаго Блек Хоукс“. През следващите няколко минути много хора щяха да натискат копчетата на дистанционните. Ако се съдеше по намръщената му физиономия, Ралф Брукс идеално си даваше сметка за същото.

След въпросите (в които нямаше нищо изненадващо) и заключителните изказвания Флорентина и Ричард напуснаха залата, заобиколени от тълпа доброжелатели, и се върнаха в „Барон“. Там с трепет зачакаха пиколото да донесе първото издание на вестниците. Крайната присъда бе в полза на Флорентина. Дори „Чикаго Трибюн“ призна, че състезанието е било крайно оспорвано.

През оставащите три дни до изборите Флорентина обикаляше нагоре-надолу, ръкуваше се и извървя целия маршрут на парада в деня на св. Патрик, като буквално се пльосваше всяка вечер във ваната. Сутрин Ричард я будеше с чаша горещо кафе, след което цялата лудница започваше отново.

 

 

— Най-накрая дойде решаващият ден — каза Ричард.

— Точно навреме — отвърна Флорентина. — Не вярвам, че краката ми биха издържали всичко това отново.

— Не се страхувай. Всичко ще се реши довечера — каза Ричард иззад броя на „Форчън“.

Флорентина стана и облече обикновен син костюм от немачкаема материя — макар че в края на всеки ден се чувстваше напълно смачкана. Обу нещо, което мис Тредголд би нарекла „прилични обувки“ — беше износила два чифта само за времето на кампанията. След закуската двамата с Ричард отидоха до близкото училище и тя пусна бюлетина за Флорентина Каин. Това я накара да се почувства странно. Като регистриран в Ню Йорк републиканец, Ричард остана да чака отвън.

Избирателите бяха повече, отколкото бе предвидил Едуард. През този ден за Флорентина гласуваха 49312 души, а Ралф Брукс спечели 42972 гласа.

Флорентина Каин спечели изборите.

 

 

Кандидатът на Великата стара партия бе Стюарт Лайъл, който се оказа много по-лесен опонент от Ралф Брукс. Беше републиканец от старата школа — омаен и любезен, мразещ личната конфронтация. Флорентина го хареса още в деня, когато се срещнаха, и не се съмняваше, че ако бъде избран, ще се посвети на района си с цялата си страст, но след оставката на Никсън на 9 август и извиненията на Форд за делата на бившия президент, демократите просто нямаше как да не победят.

Сред намиращите се на печелившата страна бе и Флорентина. Тя си осигури Девети избирателен район с повече от 27000 гласа пред републиканците. Ричард бе първият, който я поздрави.

— Скъпа, толкова се гордея с теб! — Той се усмихна дяволито. — Между другото, Марк Твен също би се гордял.

— Защо пък точно Марк Твен? — объркана го попита Флорентина.

— Защото именно той е казал: „Представете си, че сте идиот. Представете си също, че сте член на Конгреса. Всъщност повтарям се“.