Малкълм Роуз
Убийства по списък (5)

Пета глава

Емили Уондър се опря на металната рамка на леглото и болезнено бавно се свлече от него. В готовност до нея стоеше санитар, който само очакваше старата дама да му подаде ръка, но тя бе твърдо решена да се бори сама.

— Браво. Добре се справяш — каза Алфи, сякаш говореше на прохождащо дете. — Подготвил съм сауната точно както я предпочиташ.

Емили се заклатушка из стаята, спря се да отдъхне за миг и потегли надолу по коридора към сауната. Санитарят следваше внимателно всяка нейна крачка и беше като предпазна мрежа, в случай че се спънеше.

По средата на обкованата с дъски стаичка се намираше огнище с нагорещени въглени, като за барбекю в някоя горска хижа. Алфи помогна на Емили да съблече нощницата и да си сложи хавлиения халат, след което тя седна удобно в един стол. Срина се върху него с тежка въздишка.

— Харесва ти, нали? — попита Алфи, поднасяйки под носа й любимото етерично масло.

Тя кимна едва забележимо:

— Помага ми да се справя с болката. Така успявам да раздвижа малко старите кокали сутрин.

— Ще го сложа и ще те оставя.

След като постави малката бутилка върху въглените, пластмасовата обвивка се стопи, маслото започна да пращи и в стаята се разнесе приятен аромат на сладки подправки. Облак бял дим обгърна помещението.

На вратата санитарят се обади: „Наслади се на момента!“.

Емили не се опита да извие врата си към него, защото той и без това беше много крехък, но намери сили да поклати уморената си глава отново. Алфи затвори вратата и моментално тя притвори очи, изстена и пое дълбоко от тежкия аромат в стаята.

Възрастната дама се беше свлякла върху единствения стол в сауната. Ако не беше така безкрайно неподвижна, човек би си помислил, че е задрямала. Много е вероятно да се е унесла и да е намерила смъртта си в съня, тъй като не бе направила дори и опит да се вдигне, да дръпне аварийното въженце, да се бори за живота си или пък да се опита да стигне до вратата.

 

 

Люк нареди на Малк да претърси всички бази данни, колкото пъти е необходимо за смъртни случаи на жени с името Емили Уондър. По-рано същия ден Малк беше разбрал за смъртния случай в този дом за стари хора в Йорк и веднага беше изпратил молба до властите Люк да се заеме със случая. Беше се постарал също така всички сведения по случая с ЕУ-1 да бъдат дадени на разположение на Люк.

— Е — каза Люк, — това отговаря на един въпрос, който си задавах. Първите две жертви Емили Уондър приличаха малко на оперната певица и убиецът можеше да ги е сбъркал с нея. Обаче никой няма да сбърка тази.

— Според документите е била на възраст седемдесет и осем години.

— Не е била нападната, намушкана или застреляна. Но имам усещането, че причината за смъртта не е естествена.

— Един лекар потвърди, че смъртта е настъпила преди три часа. Той предположи, че е сърдечна или дихателна недостатъчност, но не е извършил конкретни тестове. Беше решил да обяви, че смъртта е настъпила вследствие старост, но тогава се намесих аз.

— Хм. Истина е, че не би направило никакво впечатление на някой, който не е запознат с предходните два случая. — Избърса потното си чело, докато се разхождаше из влажната стая.

— Знаеш ли какво си мисля?

— Не.

— Мисля, че е била отровена.

— Няма достатъчно доказателства. По кожата й няма никакви пробождания.

— Може да я е погълнала. — Люк се спря край тлеещата жарава. Загледа се в горещите въглени и се усмихна. — А може и да я е вдишала. Някой може да е сложил нещо в жарта, което да е произвело отровна пара.

— Тогава да анализираме въздуха. Може би във въздуха са останали някакви газове.

Две минути по-късно Малк обяви, че е идентифицирал съвсем незначително количество на водород цианид.

— Отравяне с цианид — промълви Люк, навеждайки се над неподвижните ръце и крака на ЕУ-3. — Не мога да го усетя, но да, май е по-розова от обикновено. Трудно е обаче да се каже, без да знам какъв е нормалният тен на кожата й. Накарай от патологията да направят тест за токсичност за цианид. Това ще бъде някакъв вид дихателна недостатъчност — цианидът замества кислорода в кръвта, което води до задушаване. — Обърна се към Малк. — Смъртта при отравяне с цианид е почти мигновена, нали?

— Потвърдено. Клетките страдат от недостиг на кислород и смъртта настъпва за секунди. Човешко същество не може да издържи на повече от петнайсет минути на излагане на този газ.

— ЕУ-1 не беше такъв случай, нали?

— Не. Всички тестове за токсичност бяха отрицателни. Кислородът в кръвта беше в нормални граници. Всички органи спрели да функционират за броени часове.

— Добре, но как се е появил тук този водород цианид? От какво се получава при горене?

— От няколко вещества. Може да е от някои видове пестициди и пластмаси, съдържащи азот, най-вече акрилни фибри — вълна, коприна и найлон. А също и от ядките на праскови, кайсии, череши, бадеми и сродните им плодове.

— Ясно — каза Люк. — Извикай патолозите. А аз ще си поговоря с персонала тук.

 

 

Алфи Доусън отвори едно голямо шкафче, за да покаже на Люк къде държат етеричните масла за сауната.

— Виждате ли — каза санитарят, — хората при нас харесват различни масла. Един-двама не могат да понасят парфюм, а пък други не могат без него. Някои искат лечение с органични билки, други — не. Но като цяло, както може да видите, всяко масло носи етикет на съответния човек, при когото се ползва.

Всяко отделение на шкафа беше ясно маркирано с имена и в него стоеше по едно малко пластмасово шишенце, съдържащо смеси от различни води и масла.

Погледът на Люк веднага се спря върху онова, на което пишеше Е. Уондър.

— Това, което сте взел тази сутрин от тук беше ли по-различно по някакъв начин?

— Не съм забелязал. Иначе нямаше да… разбирате ме. — Мъжът изглеждаше съсипан. Трябва да е осъзнал от запитването на Люк, че без да иска е доставил смъртоносния коктейл. — Всички сме много потиснати от случилото се. Не знам какво да ви кажа. Ужасно е.

Люк нямаше нужда да му казват. Съчувствено кимна с глава и продължи с въпросите си:

— А кой има достъп до този шкаф?

Алфи сви рамене.

— Той не се заключва.

— Тогава ще трябва да анализираме всяко шише в лаборатория. — Обърна се набързо към Малк, който сканираше шкафа за отпечатъци и други следи. — Извикай агент, който да се заеме с това.

— Дадено.

Двамата с Алфи продължиха разговора. Люк го посъветва:

— Недейте да използвате повече тези шишенца и не давайте на никой да ги пипа. Ще ми е нужен и списък с целия персонал, който работи тук и на всички посетители.

— Мобилната апаратура с вас може да влезе в базата данни на дома и да види всички работници и хора на лечение, но не и посетителите… това ще е трудно.

— Нима не водите списък?

— Не. Имаме доста обитатели. А и доста приятели и партньори, които постоянно идват и си отиват.

— Вие и колегите ви ще можете ли да различите някой новодошъл от постоянните ви гости? Някой, който се отличава от тях?

Алфи затвори шкафа и въздъхна бавно.

— Искате прекалено много от нас.

— Откъде взимате маслата? Кой ги приготвя?

— Една фирма, казва се „Луксозно здраве и красота“.

— А кой знае, че Емили обича лечението в сауна с етерични масла?

— Кой ли не. Тя се хвалеше навсякъде. На всеки, който й дойдеше на посещение разказваше колко добре се чувства от сауната.

— Колко време прекара в нея?

— Точно двайсет и пет минути. Сам нагласих таймера. Двайсет минути релаксираща терапия и след това парата и ароматите се изсмукват от системата за вентилация. Открих я пет минути по-късно.

— Благодаря. Това е всичко засега. — Преди да си тръгне Люк нарочно се позабави и запита — Освен… Няма особено значение, но случайно да сте бил в Уобърн наскоро?

— Уобърн? — Санитарят направи гримаса. — Не.

— Какво ще кажете за една опера?

Алфи се смръщи в изумление:

— Какво?

— Мога да проверя списъците с всички, които поръчват билети в този район, но ще отнеме доста време. Обичате ли операта?

— Всичко бих направил, за да избегна ходенето на опера.

— Напълно ви разбирам — усмихна се Люк. — Аз също не съм почитател. И навярно не бихте се сетил за онази Емили Уондър, нали?

— Чувал съм за нея, но не — Алфи поклати глава, — съмнявам се, че ще я разпозная, ако я срещна някъде.

 

 

Веднага след като напуснаха сградата Люк каза на Малк:

— Изтегли информация за всички посетители на оперни представления в района за последната една година и ги сравни със списъка на персонала и пациентите. Виж дали има съвпадения в двата списъка и ми кажи.

— Търся.

Люк прокара идентификационната си карта през магистралния четец и каза на Малк:

— Изпрати ми резултатите в таксито. Очаква ни дълъг път. Докато пътуваме ще е добре да ми резервираш една стая някъде в Дънди. И се постарай в хотела да предлагат плодове от нар.

 

 

Северният път не беше познат на Люк. За късмет пътуването беше много по-приятно. От главната лента, която се виеше през хълмове, долини, гори и малки градчета, Люк не видя никъде изоставени сгради, изпотрошени таксита, захвърлени безполезно в канавката или пък крайпътни бандити и запустели, неподдържани паркове.

Взирайки се през прозореца рече:

— Знаеш ли, че ненавиждам случаи без оръжие много повече, отколкото убийства без мотив. И двете крият много трудности. В случая имаме мотив, въпреки че не мога още да го разбера. Някой убива жени, които се казват Емили Уондър. Но нямаме нито едно оръжие. Досега се натъкнахме на намушкване с неизвестен инструмент и отравяне с незнаен източник на цианид — дупка в гърдите и тънка струйка остатъчен газ, без каквито и да е намеци за извършеното престъпление от страна на убиеца. Може да сме по следите на някакъв непознат токсин. — Поклати глава. — Трудно е да се оттласнем от земята като имаме толкова много неизвестни.

— Искаш да полетиш ли?

— Не — усмихна се Люк и добави, — имам предвид да постигнем някакъв прогрес. Знаеш ли, ако и ЕУ-1 е била убита, а аз се обзалагам, че е била, време е да ми изготвиш списък с всички Емили Уондър, които живеят в страната. Или поне онези, които още за живи. Първите три може да са само върха на айсберга.

Малк беше стъписан.

— Подозирам, че използваш определение на думата айсберг, което не присъства в моя речник. Твоето изречение не носи никакъв смисъл за мен.

— Това значи, че убитите три жени може да представляват само началото. А колко са общо?

— Четиридесет и четири.

— Е, май имаме доста време. Прегледай ги всичките — възраст, местонахождение, професия, известни интереси към класическата музика, здравословни проблеми, инциденти или нападения. Няма да мога да запомня всичко, но искам да го чуя.

— Приключих с анализа на дома за стари хора в Йорк и базата данни за театрите.

— И какво?

— Какво искаш да направя с информацията?

— Кажи ми дали някой свързан с дома е ходил на опера наскоро.

— Двама.

— Имат ли връзка с ЕУ-3 или Алфи Доусън?

— Неизвестно.

— Окей. Запомни ги, но засега първо ми дай всичко за Емили Уондър.