Малкълм Роуз
Убийства по списък (2)

Втора глава

Дойде краят на една смахната година. Лятото би всякакви рекорди по суша и жега. През октомври Люк Хардинг взе диплома за криминален следовател от Бирмингамското училище на шестнайсетгодишна възраст. Есенните дъждове закъсняха, но когато се изсипаха през ноември, бяха необичайно проливни. А сега в неделя, 25-ти декември, безумно студена зима скова цялата страна. Покривите се покриха с чуден бял скреж. Стъклата на прозорците замръзнаха и се изпъстриха с подобни на паяжини шарки. Прораслата трева по парковете посивя като косите на старец. Птиците с недоволство оглеждаха замръзналите езерца. Голямото езеро до Уобърнската гора също се покри с дебела кора лед и Люк дочу развълнуваните викове на хората, които се пързаляха с кънки. Хълмът отсреща беше покрит с дебел слой сняг и групички деца се спускаха с шейни по него. В подножието на пистата се вихреше битка със снежни топки. Някои от децата бяха на възраст почти колкото Люк. Но той вече се занимаваше с неща, типични за големите. Ролята му на криминален следовател го отделяше от детинските забавления.

Дърветата с оголени клони вече спяха зимен сън. В поточето ледена вода бълбукаше изпод наподобяващата стъкло замръзнала повърхност. Деретата бяха запълнени с ледени преспи, а над тях гладки ледени висулки стърчаха от клоните на дърветата. Само бодливата зеленика и дрехите на жертвата придаваха някакъв цвят на посивелия облик на гората.

Люк стоеше на разстояние от тялото на младата жена, а в това време Мобилната Апаратура на Лабораторията по Криминология (МАЛК) сканираше и записваше информация от мястото на престъплението.

— Някакви отпечатъци от стъпки? — обърна се той към Малк и от устата му излезе пара.

— Не — отговори роботът. — Снегът е покрил всички следи.

— Обаче под горния слой сняг може да има нещо интересно.

— Скенерът ми прониква през снега. Не открих нищо значително десет метра под земята.

— Ясно. — Стъпвайки внимателно по бялата повърхност, Люк се приближи до жертвата, която лежеше по гръб. Клекна близо до главата й. Лицето беше безкръвно, а кожата й — настръхнала. Смъртта я състаряваше, а в действителност е била някъде между осемнайсет до двайсет и пет годишна. Косата й стърчеше от едната страна сякаш е била крайно изплашена точно преди да умре. Но Люк знаеше, че настръхналата й кожа и коса нямаха нищо общо със студа или пък с някакъв шок. При вкочанясването на трупа малките мускули се бяха свили около фоликулите и това я караше да изглежда по този начин. Загледа се в гърдите й, където бяха разкъсани дрехите й. Имаше петно от засъхнала кръв, но не и следа от оръжието, с което е бил сложен край на живота й.

— Какво е направило тази рана, Малк? Нож ли?

— Не. Разрезът е кръгъл, не е плосък.

— Нещо подобно на отвертка тогава? Или съдейки от това, което ни заобикаля, може да е остра пръчка?

Малк кръжеше от другата страна на тялото на младата жена.

— Отвертката не мога да отхвърля като вариант, но оръжието със сигурност не е било дървено. Раната е чиста. Не откривам никакви бактерии, инфекция или други подобни остатъци.

На Люк му призля. Тя изглеждаше млада, малко по-голяма от него, най-вероятно още неомъжена. Опитвайки се да прикрие погнусата си, промълви с мрачна усмивка:

— Напоследък май гледам доста филми на ужасите. Ако е била намушкана с кол през сърцето, това щеше да остави в раната някакви частици или мръсотия. Но тук нямаме такива следи. Сякаш е била прободена от силна струя въздух.

— Не е възможно…

Люк вдигна ръка.

— Не ми казвай, знам. Въздухът не може да е толкова плътен, че да намушка човек.

Приближи се до тялото, оглеждайки за нещо интересно. Ръцете му премръзваха от студа и едва усещаше пръстите си.

Жертвата беше облечена подходящо за такова време. Носеше вълнено палто и още няколко слоя дрехи под него. Около врата й бе омотан набиващ се на очи жълт шал.

— Може би патологът ще открие нещо под всички тия дрехи.

— Възможно е. Междувременно извърших микроскопски анализ на мястото около раната.

— Има и друго странно нещо. Не съм убеден, че това е раната причинила смъртта. Минава през дясната страна на гърдите като пропуска сърцето.

— Правилно, но е загубила много кръв.

— Мхм. Пробвай да отгатнеш часа на смъртта.

— Аз не правя предположения — отвърна Малк. — Аз пресмятам. Трупът е студен и напълно вкочанясан. Смъртта е настъпила преди ден-два.

— Моля, сканирай очите й. Изглеждат ми различни.

— Защото в лявото има контактна леща.

— А в дясното няма?

— Именно.

— Добре. Да разберем коя е.

Люк застана на колене, сложи си латексовите ръкавици и извади идентификационната карта на момичето от дамската й чанта.

— Емили Уондър, на осемнайсет. — Отне му няколко секунди да се досети откъде му бе познато името и каза почти на себе си: — Тя е хранителен технолог, значи не може да е онази Емили Уондър, оперната певица. Както и да е. Малк, прегледай медицинските й картони и провери как е със зрението. Дали зрението на дясното й око е нормално?

— Търся.

Докато чакаше, Люк запита:

— Имаш ли информация кой я е открил?

— Да. Мъж, който заявил, че минал през гората на път към пързалката.

Люк се изправи и въздъхна. На юг се издигаше внушителна, но зловеща постройка.

— Някой да е избягал от затвора „Уобърн“?

— Нямам такава информация. Ще проверя. — Малк спря за момент и обяви: — Жертвата е била еднакво късогледа и с двете очи.

— Значи имаме липсваща контактна леща. Сканирай областта с ултравиолетови лъчи, Малк. Да видим дали ще я намериш.

Белият сняг около стволовете на дърветата засия още по-силно и малко в синьо, когато Малк пусна лъч ултравиолетова светлина под себе си. Като приключи, каза, че няма нищо в близката околност.

— Интересно. Други подобни убийства да са били докладвани?

— Търся.

Някакво движение привлече вниманието на Люк и той се обърна бързо назад. Беше лисица. Животното явно беше привлечено от усещането за мъртвото тяло сред неприветливите дървета. Виждайки човек, то се втурна в обратна посока. Люк застана тихо и се заслуша. Слабото жужене, идващо от Малк, се смесваше с далечните писъци откъм хълма. Люк прецени, че това са радостни викове, а не писъци в пристъп на ужас. Зарадва се, че децата могат да се наслаждават на безобидни боеве, в които най-силното оръжие е студеният сняг. Те дори не подозираха за престъплението, което се беше случило толкова близо до тях.

— Търсене приключено.

— Има ли съвпадение?

— Потвърдено.

— Хайде казвай тогава — каза нетърпеливо Люк.

— В събота, 16-ти юли, по време на летните горещини, деветнадесетгодишно момиче умира от естествени причини в Дънди…

— Тази тук не е особено естествена — прекъсна го Люк — има дупка на гърдите си.

— Жертвата в Дънди се казвала Емили Уондър.

— Какво? — възкликна Люк.

— Жертвата в Дънди…

— Да, ясно. Невероятно, имат същите имена.

Малк преглеждаше статистиките.

— Имайки предвид настоящия брой на населението и броя на хората, които се казват Емили Уондър, шансовете някоя Емили Уондър да е жертва са един на петстотин хиляди. Вероятността втора такава да бъде убита са едно на двеста и петдесет милиона.

За Люк цифрите бяха прекалено големи, но му подсказваха, че два такива смъртни случая не са случайни. Беше гледал по телевизията как някакъв мъж от Бирмингам бил ударен три пъти от светкавица. Шансовете това да се случи били астрономически малки. Но все пак се е случило. Люк се въздържа от оценка на математическия анализ на Малк. Освен съвпадението в имената нямаше друга очевидна връзка между тях.

— Убийствата на север са нещо нечувано. Но все пак ти каза, че първата Емили Уондър е умряла от естествени причини.

— Правилно. Обаче причините не са известни.

— Е, може това да е друга връзка. Тази Емили Уондър не е умряла от естествени причини, но пък те отново не са известни. Предай тялото на патолога, Малк. Може би цялостната аутопсия ще ни осветли за някои факти, които са ни се изплъзнали.

— Прехвърлям.

Почувства, че измръзва и издиша кълбо пара пред себе си. Надяваше се новата година да сложи край на лудостта и екстремната промяна на времето.