Малкълм Роуз
Убийства по списък (10)

Десета глава

Преди да тръгне обратно към Единбург, в събота Люк посети търговците на храни за домашни любимци в Дънди, но никой от тях не си спомняше да е купувал аквариум на някой починал човек през лятото на миналата година. Без да разбере нищо повече за рибките на ЕУ-1, взе едно такси и се отправи на юг. Нямаше търпение да се срещне с тази Емили Уондър, която учеше криминология, година 10, в Единбургското училище.

Сградата приличаше на гранитно чудовище, което сякаш стои там от вечни времена. Отвътре наподобяваше смесица от античен стил и съвременен разкош. Украсеният таван се издигаше високо над главата на Люк. Беше боядисан в зелено, за да подхожда на завесите. На рецепцията стоеше инструктор Клинт Гарет, който го посрещна с мощно ръкостискане.

— Ето го значи известния Люк Хардинг — проехтя гласът му в огромната зала.

— Известен?

— Прекалено известен и прекалено млад за криминален следовател. Чухме новини за теб чак от Бирмингам. Отложих си уикенда по скално катерене, за да те видя. Разбира се — каза с дяволита усмивка, — може да бъдеш изместен от пиедестала си на най-млад криминален следовател в скоро време. Мога да ти кажа, че имаме няколко много надарени ученици.

Според Люк инструктора сякаш се съревноваваше.

— Сред тях има ли момиче на име Емили Уондър?

— Може и да има, но… както и да е. Сам ще можеш да провериш. Предполагам, че искаш да се срещнеш с нея.

— Ако обичате.

Докато водеше Люк през един закътан коридор надолу, инструктор Гарет запита:

— Тя трябва ли да се притеснява за нещо?

— Какво имате предвид?

— Доколкото знам три жени с нейното име са били убити, така ли е?

Люк направи гримаса. „Много малко хора знаят за това.“

— Аз съм криминален следовател — обясни той. — Имам една компютърна програма, която преглежда всички местни новинарски предавания на крими тематика и тъкмо тя се натъкна на името Емили Уондър три пъти. Нямаме сигурни доказателства, че всичките са престъпления.

— О, напротив, има — изсмя се Клинт Гарет. — Първо: малко вероятно е съвпадението да е случайно. Второ: млад криминален следовател пристига в училището ми и иска да разговаря с нашата Емили Уондър.

— Споделихте ли й какво сте открили?

— Да. Не бих си го простил, ако нещо й се случи и не я бях предупредил. — Сви към малка стаичка за срещи и каза — А, ето я. Емили, това е криминалист Люк Хардинг.

— Благодаря — отвърна му като в същия момент се опитваше да не реагира остро спрямо външния вид на ученичката — сега може да ни оставите.

Изчака господин Гарет да затвори вратата и се обърна към момичето с усмивка:

— Добър инструктор ли е?

В отговора й липсваше всякакъв ентусиазъм:

— Не толкова, колкото той си мисли, че е.

— Има ги доста такива.

— Мисли си, че ми е приятел, но… — не успя да продължи. Презрителната усмивка на лицето й беше показателна.

Люк не беше виждал толкова странно момиче досега. Невероятно слаба, тялото и главата й сякаш бяха издялани. Кожата й приличаше на кафява найлонова торбичка, опъната върху купчина кокали. И беше прекалено висока, дори по-висока от Люк, а огромната й брадичка й придаваше още по-неестествено изражение. На пръв поглед приличаше на момче. А очите й много наподобяваха тези на Люк. Те го изследваха по-внимателно и от мобилна апаратура на лаборатория по криминология. Сигурно беше нетърпелива да научи причината за тази визита и следеше из късо поведението му.

— Обзалагам се, че ти разправя как убийците заблуждават криминолозите. Всички така правят.

— Разказва ни за немотивираното убийство без оръжие на някакъв непознат — отвърна тя. — В този случай няма как да свържем престъпника с убития или с местопрестъплението.

— Как би извършила убийство без оръжие? — попита Люк.

— Не бих — отвърна със смъртно сериозен глас.

— Добре, как щеше да го направи някой?

Емили се размърда в стола си.

— Изпитвате ли ме?

Люк поклати глава:

— Просто съм любопитен на какво ви учат тук.

— Отрова, която действа в минимални количества, може би — сви рамене тя. — Нещо биологично като вирус. Или химично съединение, калиевия хлорид е класика. Сърцето спира, а няма никаква следа от него.

— Освен прободна рана.

— С инжекция в устата много трудно ще го откриете.

Люк се ухили.

— Евентуалната жертва може би ще забележи, ако някой се опита да вкара игла в гърлото й.

— Прасваш един силен удар преди това и готово.

— Окей. Забрави химичните и био субстанции. Какво ще кажеш за оръжие, което убива, без да остави дори и троха на разследването? Защото силния ти удар с наелектризиран въздух ще остави белези по кожата.

Емили се замисли за известно време.

— Има ли такова?

— Може би не — отвърна Люк и пое дълбоко въздух. — Както и да е. Да се залавяме за работа. Смятам, че вече знаеш за какво става въпрос. Господин Гарет ти е казал, че три жени на име Емили Уондър са загинали при подозрителни обстоятелства през последните шест месеца.

Тя потвърди. В очакване на още информация от Люк, тя сключи пръстите на двете си ръце. Явно й беше навик, но това още повече подчертаваше дължината и странната форма на ръцете й.

Ако Джейд беше с него сега Люк предполагаше, че би спорила по въпроса дали Емили е такава раздразнителна по природа, даже, че е плашеща на моменти. Но Люк трябваше да бъде по-подозрителен. Може да е толкова изнервена, защото тя е Кю. Със сигурност знаеше повече от всички останали как да накара един криминален следовател да се мъчи.

— Опасявам се, че Властите нямат възможност да осигурят на всички Емили Уондър лична охрана. Съжалявам. Трябва да бъдеш внимателна.

— Как са умрели?

— Не мога да кажа — отвърна Люк.

— Как да бъда внимателна като не знам за какво да внимавам?

— Извършителят не ни е оставил почти никакви следи.

Емили наведе глава.

— Ясно, били са без мотив и без оръжие. Затова ме попита.

— Казвам ти, защото единственият мотив изглежда е името Емили Уондър.

Тя пое дълбоко въздух.

— Значи търсиш хора с името Емили Уондър, защото е възможно някоя от тях да е извършителката, а не само потенциална жертва.

Несъмнено беше откровена, колкото и сериозна.

— Да — призна й.

Емили пак се заигра с огромните си кльощави пръсти.

— И е по-вероятно да съм заподозряна, а не жертва, защото уча криминология.

— Отсъствала ли си напоследък от училище? Мога да накарам Малк да провери в училищните дневници, но ще е по-лесно просто да ми кажеш.

Очевидно не желаеше да отговори и замълча неловко. Накрая каза:

— Като ме погледнеш се вижда, че съм болна. Поради това доста време не бях на училище.

Люк беше доста по-висок и жилав от типичните момчета на неговата възраст. Но никой не би казал за него, че е грозен. Емили за съжаление не изглеждаше приятно, с огромната си долна челюст, ненормална височина и деформирани кости. Със съчувствие в гласа я попита:

— Какъв е проблемът?

— Накарай мобилния да сканира лицето ми. Той ще ти каже.

Малк веднага разпозна състоянието.

— Структурата на костите е много характерна за липодистрофия. Това е рядко генетично заболяване, при което пациентът се ражда без никакви телесни мазнини. Състоянието причинява дисбаланс на хормоните, в резултат на което се стига до гигантизъм и деформация на лицевите кости.

За разлика от Люк Малк не можеше да смеси сходствата с фактите.

— Прав е — добави Емили. — Мазнините са жизненоважни за организма, поддържат го здрав. Аз обаче нямам никакви.

Заслужаваше съчувствие, помисли си Люк, но се осъмни, че тя ще го оцени, ако идва от него.

— Съжалявам — рече и се опита да продължи по стария начин. — С какво се занимаваш през цялото това време?

— Лежа, въртя се в леглото и охкам през повечето време — отвърна малко изнервено, навярно защото Люк не бе взел на сериозно тежкото й състояние.

— Не пътуваш ли?

— Ха, де да можех! — възкликна тя.

Люк нямаше как да провери, защото Властите не пазеха файлове с информация за превозите с такси, но нямаше съмнение в това, че тя беше много болна. Попита я:

— Как се чувстваш като една от всички тези Емили Уондър?

— Досадно е. Всички очакват да съм добра в пеенето и всеки път трябва да ги поставям на място — сви рамене безпомощно. — Талантът няма нищо общо поне с моето име.

Люк стана.

— Виж какво. Следващия път, когато видя певицата, ще я питам дали има някакво понятие от криминалистика, защото носи същото име като Емили Уондър от Единбургското училище.

Най-после да чуе нещо, което да си заслужава усмивката.

— Добра идея. Харесва ми.

 

 

Преди да напусне Единбург Люк пожела да се срещне с Клинт Гарет отново, този път насаме. Каза му:

— Останах с впечатлението, че Емили е невероятно умна, но от нея няма да направите криминален следовател. Защо така?

Инструкторът пое дълбоко въздух:

— Видя я, би могъл да прецениш.

С мек тон Люк съобщи:

— Няма да й е нужен цял живот, за да си вземе изпитите, предполагам?

Очевидно разстроен господин Гарет поклати глава.

— Жестоко е. Това е трагедия. Добро момиче е. Много умна, много смела. Но според докторите перспективите за нея не са добри.

— Жалко — измърмори натъжено Люк.