Малкълм Роуз
Убийства по списък (17)

Седемнадесета глава

Люк провери приятелите на Фрея Ламак от централните райони и потвърди, че е била в Бирмингам на 23-ти и 24-ти декември. Въпреки това не беше убеден, че алибито й е безупречно. С такси пътуването от Бирмингам до Уобърн не отнема много време, а в графика й имаше два промеждутъка, в които може да го е осъществила.

Сърцето на Люк трепна като Малк обяви:

— Получих списък с митовете от Фрея Ламак. В него се съдържа Леденостудено.

— И така, ако нашата певица суперзвезда е искала да унищожи всички останали Емили Уондър — което би я направило уникална в пълния смисъл на думата — тя е взела идеята за ледената висулка от мита и най-вероятно е наела някой, страдащ от синдрома на боготворене на звездите като Фрея Ламак или Барбара Бакли да извършат пъкленото деяние вместо нея.

— Хипотези.

— Е, добре, къде да търся солидни доказателства? — Люк подскочи и прокара ръце през косата си. — Искам да знам кой е хванал Емили от Гринуич. — Облече пухенката си и заяви: — Връщам се в нейното училище. Кой е най-добрият начин за стигане до там?

— Зависи какво имаш предвид под най-добър. Искаш да кажеш най-бързият или най-безопасният, или…

Люк го прекъсна нетърпеливо:

— Пеша ще отнеме цяла вечност, а такситата ще попаднат в задръствания. Какво ще кажеш по Темза?

— Сравнително сигурен начин е да ходиш пеша до Уестминстър и да повикаш патрулиращ по реката кораб от там.

— Правилно. Искам да разбера дали Емили от Гринуич има нещо общо, освен името, с онези нейни съименнички, които вече не са сред живите. Чудя се защо точно тези три? Ако тази в Лондон е също като тях, значи е следваща. Дори може вече да е мъртва. — Пое си дълбоко въздух, докато се спускаше по стълбите. — Най-добре да я открия по-скоро. Преди да се е превърнала в ЕУ-4.

 

 

Люк много добре знаеше защо децата като Емили от Гринуич бягат от училище. Беше му достатъчен начинът на живот на юг, за да си отговори. За някои деца ученето на занаят е пълна загуба на време. Колкото по-скоро останат сами, толкова по-бързо ще научат да се издържат сами в общество, освободено от всичко. Те биват разочаровани от училището, Властите, законите и перспективата за намиране на работа, която си заслужава.

Емили вече нямаше стая в училището. Тя беше дадена на друг ученик. Но личните й вещи се пазеха. Уредникът ги беше сложил в едно шкафче, което не се ползваше.

Люк извади чифт латексови ръкавици и започна да разглежда жалката купчинка вещи. И първото нещо го изненада. То беше снимка на Емили като малка, заедно с родителите й. Люк беше слисан, защото много малко хора пазеха подобни неща за спомен.

— Това ми напомня — каза той на Малк, — че трябва да поискаме последната й снимка от училището. Свали я, ако обичаш. Може да се окаже полезна по-късно.

Обърна се към сивото шкафче и разгледа останалото — няколко карти памет, на които вероятно се съхраняваха уроците й, няколко музикални диска, дрехи и четка за коса.

Като се загледа по-внимателно върху четката Люк се вцепени. За момент дори не можеше да проговори, в мозъка му се зароди съвсем нова идея. После промълви:

— Очевидно е, но досега не съм му обръщал внимание! — подаде четката към Малк. — Виж. Има два косъма. Може да има и тъкан, от която да вземем ДНК проби.

— Правилно.

Люк беше ядосан. Семейната снимка и космите зародиха в него нещо, за което трябваше да се сети много отдавна. „Мислех си за ЕУ от 1 до 3 като жертви с еднакви имена, но трябваше да се запитам дали нямат някаква роднинска връзка. Знам, че днес семейството е нещо маловажно, но може за Кю да е важно. За ИТ инструкторката от Бристол е важно.“ Обвиняваше себе си за това и изцъка с език.

— Нали имаш ДНК профилите на трите жертви, Малк?

— Потвърдено. Това е стандартна процедура при всяка аутопсия.

— Можеш ли да ги сравниш помежду им и с ДНК-то от корените на тези косми?

— Да.

— Това ще ми даде ли информация дали имат общи предци?

— Не съм оборудван с необходимия софтуер…

Без да чака, Люк реши:

— Тогава по-добре да го даунлоудваме.

— Търся във файловете на Властите необходимите програми.

— Като ги получим тестът ще проработи ли?

— На теория. Наречен е търсене анализ на ДНК родство. Един човек ще притежава същите генетични маркери като близък роднина, например родители, брат или сестра. Този човек ще има по-малко общи маркери с хора от семейството като чичовци, лели и баби и дядовци, но все пак ще притежава някои общи шаблони заради начина, по който хората наследяват гените си от предните поколения.

— Добре.

— Открих софтуер, който ще ми даде възможност да проуча отношенията между индивидите според техния ДНК профил. Инсталирам го. Ще отнеме седем минути и четиридесет и две секунди.

— Прието ли е от закона? — попита Люк.

— Зависи от статистическата значимост на находките. Някои генетични маркери са много често срещани сред населението и не са надеждни при установяване на родство. Други са редки и позволяват да се осигурят точни данни за родството. ДНК профили с малко съвпадения не се считат за неоснователни спрямо закона, но ако имат сходство ще бъдат използвани в бележките към случая. Софтуерът, който инсталирам включва стандартите, които законът изисква. Анализът за родство досега е бил използван само веднъж. ДНК проба на сцена на местопрестъпление се оказало, че има сходство с четиринайсет годишно момче, след като бил извършен анализ за родство. Чичото на момчето признал, че е извършил убийството, след като бил разпитан.

— Можеш ли да провериш дали има точни резултати, ако разглеждаш родословното дърво? Разполагаме ли с архив от данни на няколко поколения назад?

— Не.

— Окей. Явно ще трябва да се доверя на този ДНК анализ за родство. — Пусна четката в плик за доказателства и го затвори плътно. — Хайде. Това е. Хайде обратно към хотела, където да се концентрираш върху теста.

 

 

Малкият кораб още стоеше закотвен на кея. В далечината безполезно стърчаха от водата седемте шлюза от бариерата на Темза. Люк плъзна идентификационната си карта през четеца и нареди: „Към моста Уестминстър.“ Въжетата се откачиха автоматично, корабчето се завъртя и се понесе нагоре срещу течението. В Лондон корабчетата по-рядко биваха нападани от бандити. Освен това снегът, падналите дървета или храстите не блокират пътя им. Люк стоеше на носа и гледаше как брега се изплъзва покрай тях: куполът на склада отляво, доковете отдясно.

Патрулиращият кораб умело вземаше завоите по виещата се река, насочваше се веднъж на север, веднъж на юг и бучейки преминаваше край високите блокове на Кенъри Уорф и през Ротърхит. Повечето големи докове и малки кейове, които някога са били в сърцето на процъфтяващата индустрия, сега изглеждаха ръждясали и празни. Сърцето беше спряло да бие отдавна тук.

Имаше няколко потънали останки от кораби, от които само капитанския мостик или мачтата издаваха местоположението им. Движещите се по Темза лодки правеха зигзаг по реката, за да могат да стигнат до централните части и отвъд тях. В центъра на града мостовете Саутуарк и Уотърлу се бяха сгромолясали. Големите каменни късове бяха извадени по бреговете, за да могат да преминават спокойно големите автошлепове.

След още един завой на юг Люк вече се отправяше към Дома на Властите. Разпадащият се мост на Уестминстър сигурно щеше да е поредният, който ще цопне във водата в някой неочакван момент. Патрулката се плъзна към кея под моста и акостира. Люк изскочи на брега и последван от Малк се отправи към алеята Бърдкейдж, през парка Грийн Комън и към неговия хотел Пикадили.

В стаята се изтегна върху канапето и си пусна музиката на Джейд, докато Малк провеждаше генетичните тестове, без да изпитва някаква умора или чувства.

Двамата бяха идеалните партньори. Единият осигуряваше вдъхновението и осмислянето на нещата, а другия — фактите и цифрите.

След три часа търсене и анализ на ДНК родство, Малк намали звука на музиката и обяви:

— Има 65% шанс ЕУ-1, ЕУ-2, ЕУ-3 и изчезналата Емили Уондър да имат общ далечен роднина.

Побиха го тръпки по гърба, но скочи от канапето и не си позволи да се зарадва на това откритие.

— Бих предпочел деветдесет и пет.

— Предпочитанието ти е ирелевантно за заключението.

Усмихна се:

— Да, и шейсет и пет процента стигат. Важното е, че имам нов мотив, върху който да работя. Не само еднакви имена, но и от един род. Въведе ли тази информация в бележките по случая?

— Потвърдено.

— Този роднина, който имат — замисли се Люк след кратко колебание — колко далечен е?

— Има малко общи генетични маркери, но един от тях е много рядък и повишава степента на сигурност. Близките роднини биха имали много повече от същия маркер. Ето защо откритията предполагат, че имат общ праотец от преди няколко поколения.

— Ясно. Ето какво ще направим сега. Искам ДНК проби от всички 44 Емили Уондър. Ангажирай Властите да разпратят агенти отново. Желая да проверя дали има и други, които имат роднинска връзка. Ако има такива — ще трябва да ги защитим. Може другите да не са на мушката на Кю. — Спря се замислено и добави — Първата, която ми трябва, е инструкторката от Бристол. Ако и тя има същите ДНК маркери, значи имам късмет, защото тя вече е направила проучване на нейното родословно дърво. Ще ни бъде полезна. След това ще да е певицата.

— Изпращам молбата.

— Нека този път да е искане.

Но Малк добави студено:

— Може да поискаш да разпиташ заподозрени и свидетели, но не може да изискваш нещо от Властите. Към тях трябва да бъде молба.

— Добре де — поклати глава той. — Нека бъде спешна и неучтива тогава. — После въздъхна и каза: — Нали знаеш какво значи това за единайсетгодишната от Гринуич. Тя е свързана с трите жертви, като нищо може да се окаже ЕУ-4, ако изобщо някой ден открият тялото й. — Той взе копието на снимката, която й бяха направили в училище, когато е била на десет. Усмивката й директно в камерата беше дръзка, сякаш знаеше някоя пикантна клюка за фотографа. И да не му бяха казали сам щеше да се досети, че е била закачлива и мила. — Надявам се да греша, но съм притеснен за нея.

Малк отвърна:

— Нямаше да си човек, ако не се трогваш от такива неща.

Люк премести погледа от снимката си към своя мобилен с почуда:

— Не е привично за теб да проявяваш разбиране. Дори усетих съчувствие.

— Не. Това е факт за човешките същества.

С иронично шеговита усмивка на лице Люк продължи:

— С какво друго разполагам за Кю? Мъж е според свидетеля на Оуен, който го е видял как излиза от склада заедно с Емили, а също явно е запознат и с родословното й дърво. Вече знам, че има достъп до ТТХ и е хванал цаката на situs inversus totalis. — Спря се за кратко и потрепвайки с пръсти по фотографията добави — Знаеш, че най-много ме е страх за живота на Емили, но усещам нещо. Започва да ми става ясен този Кю. ИТ инструкторката от Бристол има ли брат, Малк? Има ли господин Уондър?

— Потвърдено — обади се Малк след близо минута. — Той е писател.

— Ах. Сега вече летим напред. Може той да стои зад Леденостудено. Публикувал ли е някакви произведения онлайн?

— Предлагат се няколко произведения за излъчване по телеекрана.

Люк скокна:

— Боб ти е чичо!

— Истина е, че неговото име е Робърт, но иначе грешиш.

— Така повече наподобяваш на себе си, Малк. Нормалните функции са възвърнати.