Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Диана Петрова

Заглавие: Ана

Издание: Първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: Роман

Националност: Българска

Излязла от печат: 19 септември 2013

Редактор: Христо Блажев

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-619-152-261-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6006

История

  1. — Добавяне

82.

Дани се чувстваше изключен от щастието на родителите си — то му изглеждаше неистинско, стъклено. Той усещаше, че се случва нещо необичайно със семейството му. Баща му сякаш не беше на себе си от известно време — не излизаха вече заедно, не ритаха топка, не си говореха. А майка му го беше забравила — все ходеше по лекари и почти не му обръщаше внимание. Гледаше да се беше изкъпал и нахранил и вече не се интересуваше от него както преди. Дани инстинктивно избягваше да се сближава с Ана в началото, защото се страхуваше да не го изостави и тя. Но след това неусетно свикна с вниманието й, смяташе, че няма веднага да се научи как да се държи към единствената жена, която се стараеше да го обича като майка.

Когато Ана беше решила, че бе дошло време да му разкаже за бебето, й се стори, че той, блуждаещ в своя си свят, сякаш не я чува. Беше една вечер, когато тя дойде до леглото му — не беше се случвало отдавна.

— Миличък, искам да ти разкажа една история… тя е съвсем истинска.

Дани наостри уши, без да подозира каква ще е тазвечерната приказка.

— В мен расте едно зрънце, което ще се превърне в бебе…

Дани мълчеше и разглеждаше пръстите си. В този миг те сякаш представляваха най-интересното занимание на света за него.

Ана го изчака няколко минути в мълчание. Отново й се плачеше:

— Моля те, Дани, кажи нещо…

Дани се сви в леглото с гръб към нея, но тя го хвана за раменете и го обърна към себе си.

— Ще ме изхвърлиш ли? — викна той и се разплака.

— Как можа… как можа да си го помислиш. Аз те обичам.

— Но не съм бил зрънце…

— Дани, моля те… ще ме разплачеш отново, а това не е добре за бебето.

— Нека да умре. Мръсно бебе! — зарита я Дани. Ана хвана краката му, за да го усмири.

— Не се дръж така, Дани! Аз никога няма да спра да те обичам.

Но Дани въртеше глава и не искаше да чува какво му говори. Ана се отдръпна. Той продължаваше да рита и да скимти като ранено животно. Тя отстъпи назад и излезе от стаята.

Направи си чай от маточина, за да се успокои, и побърза да легне, притеснена за ефекта върху бебето. Може би щеше да опита друг ден.