Диана Петрова
Ана (111)

111.

Кучетата се разлаяха и Ана стана да погледне през прозореца. До този момент тя беше полегнала на едно от леглата в спалнята и люлееше сгъваемото кошче на дъщеря си. Малката Лили спеше толкова кротко, че на Ана й се струваше, че е като истински ангел. Големите й мигли потрепваха над очите й като празнично украсени гондоли. През тънката й кожа прозираха слаби вени, а едва поникналата й коса й придаваше още по-миловиден вид.

Ана чу вика на Мутия, скочи и погледна през спуснатите пердета. Видя как Илия пада на колене, а Мутия тъкмо прехвърля оградата. Изпищя и се втурна навън. Лили не се беше пробудила.