Диана Петрова
Ана (39)

39.
Няколко дни по-късно

Когато джипът най-сетне спря, вратите се отвориха и двама мъже изведоха Спартак. В очите му заблестя слънцето в огнен фестивал, подобен на онзи от пожара на блок 258. Колко далеч му се струваше това време сега!

Напъхаха го в една палатка, където го чакаха още двама мъже. Единият, който го придружаваше, започна да сервилничи пред тях — ту подаваше цигари, ту се изпъваше като войник. Когато седналият заговори, сънародникът на Спартак започна да превежда:

— Утре сутринта ще те спуснем в най-горещата пещера само на километър оттук. В средата на пещерната зала се намира един от най-редките кристали в света, който трябва да отрежеш.

Мъжът извади памучна кърпа и избърса потта от челото си. След това пое дъх и продължи. Българинът също наостри уши и запревежда:

— Скоро никой няма да отклонява водата към Кристалната пещера и тя ще потъне отново. Учени вземат проби от нея всеки ден. Има месец до пускането на водата, затова нямаме никакво време. Щом всички си тръгнат към девет вечерта, на мястото отиваме ние. Имаме човек от техния екип, който ще задейства машинките до долу. Платили сме му солено и затова разчитаме на теб да не ни разочароваш — тук мъжът направи пауза. — Разбира се, ако решиш да го направиш, ще те разочароваме ние. Предполагам не искаш да знаеш как точно.

Спартак сви рамене.

— Сега по същество — продължи колегата до него, по чието лице също се стичаха капки пот. — Кристалът се намира в основата на едно от образуванията. Имаш пет минути да отчупиш парчето — толкова може да се стои вътре без екипировка. На шестата умираш… от горещина или от куршум, който лично аз ще изстрелям.

— А защо да нямам екип? — попита Спартак, чиято мисъл сега работеше по-точно от часовник.

— С екип ставаш тромав и нищо няма да свършиш.

След това го изведоха. Навън захладняваше, но не подухваше вятър. Беше задушно. Край краката му пролази гущер. Спартак погледна нагоре — небето потъмняваше. Скоро щеше да падне нощта.

Докато го спускаха, единственото, за което мислеше, беше момичето от дома. Онази малка принцеса, дъщерята на възпитателката, която така безразсъдно избяга от него, докато работеше там. Искаше му се отново да помирише косите й, да зарови ръце в тях, да усети меката им топлина. Беше живял толкова години сам, а сега се почувства по-малък и самотен от всякога в този кладенец, който буквално щеше да го отведе в ада.

Още в преддверието на пещерата се усещаше ужасната горещина. В помещението беше около четирийсет градуса, а вътре в пещерата — сигурно с десет градуса по-горещо. Пуснаха осветлението и големите кристали заблестяха с цялата си мъртвешка красота. Белотата им наподобяваше тази в снежна пустош, в която не се виждаше човек нито напред, нито назад. Показаха му къде е желаният кристал през стъклените врати, които отделяха пещерата от преддверието.

Спартак затвори очи, преди да влезе. Представи си как принцесата поставя главата му в скута си и го гали нежно, както обичаше да прави, когато останеха сами. След това пое дъх и влезе. Лъхна го тежестта на огнената струя отвътре. Трябваше да внимава къде стъпва, защото някои от кристалите се хлъзгаха. Бяха изминали вече две минути, когато стигна до кристала, който трябваше да вземе. Той блестеше на осветлението от лампите така, че заслепи Спартак. Очите му се бяха зачервили и усещаше дразнение в роговиците, сякаш първо те се разтапяха. Спартак се пресегна и хвана кристала. След това извади от единия си джоб инструмент, с който го преряза. Миниатюрни парчета кристал се разхвърчаха във всички посоки. После постави богатството внимателно в джоба си и видя до обувката си изхвръкнало парче от него, голямо колкото нокът. Наведе се и го взе. Пъхна го в един от многото джобове на панталона си. Оставаше му по-малко от минута и той веднага се насочи към изхода. Краката му тежаха, сякаш на всеки от тях беше вързан камък. Връщането се оказа по-трудно. Прималяваше му и се опитваше да диша повърхностно, за да не влива горещ въздух в дробовете си. Когато най-сетне се довлачи до вратите, те се отвориха и оттам го поеха двамата мъже, които го бяха довели с джипа.

Някой бръкна в джоба му и извади кристала. След това Спартак усети бодване в дясната си ръка. Обърна се и видя как единият от мъжете изпразва съдържанието на спринцовка в мускула му. Белотата го обгради отвсякъде и той потъна в нея като в пухено легло.